Решение по дело №693/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез юриск. Хр. К., срещу Решение № 119/24.07.2024 г. по НАХД № 280/2024 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, издаден от АПИ. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е направил извод за приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Според касатора давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, тъй като електронният фиш не може да се приравнява като форма, съдържание, реквизити, срокове и др. нито към АУАН, нито към НП. В касационната жалба се развиват също така подробни доводи за доказаността на нарушението. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – М. С. И. от гр. Горна Оряховица – ответник по касационната жалба, чрез адв. Р. Т. оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 119/24.07.2024 г. по НАХД № 280/2024 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на М. С. И. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лв. Според описанието на нарушението на 30.06.2020 г., в 10:55 часа, по път 53 км 16+718, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се е движил ППС товарен автомобил „Фолксваген тигуан“, рег. номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 2270, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на превозното средство.

За да отмени ЕФ ГОРС е изложил мотиви, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на процесния ЕФ не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е посочил, че видно от снимковия материал, който е основание за издаването на електронния фиш, нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на заснемането му – 30.06.2021 г., а ЕФ е издаден на 04.03.2021 г., извън предвидения 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е направил извод, че издаването на електронен фиш след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на административнонаказателното производство и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразно издаден.

На следващо място въззивният съд е посочил, че съгласно мотивите на т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г. за давността за административнонаказателно преследване се прилага не само правилото за абсолютната преследвателна давност /чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК/, но и всички останали правила от уредения в НК институт на преследвателната давност, чието приложно поле не е ограничено от особените правила в чл. 34 от ЗАНН. В процесния случай давността за административнонаказателно преследване на нарушителя е започнала да тече на датата на извършване на нарушението – 30.06.2020 г., която съвпада с датата на неговото довършване и установяване. Така започналата за тече преследвателна давност е прекъсната спрямо М. С. И. на 04.03.2021 г., когато против него е издаден обжалваният електронен фиш, съгласно чл. 81, ал. 2, изр. 1 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН/. След прекъсването на давността е започнала да тече нова давност /чл. 81, ал. 2, изр. 2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН/. Впоследствие обаче, не са били предприети в 3-годишния срок каквито и да е действия, които да са свързани със спиране или прекъсване на заповедта. Поради това и давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е изтекла на 04.03.2024 г., т.е. към момента на връчване на процесния електронен фиш на дата 17.04.2024 г. давността вече е била изтекла.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които са в съответствие с константната практика на Административен съд – Велико Търново по идентични дела.

Правилно въззивният съд е посочил, че нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Неоснователно е позоваването от касатора на мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г., доколкото мотивите не се ползват със задължителна обвързваща сила, а от друга страна, предметът на спора по това тълкувателно дело е различен от спора по настоящото такова – в този смисъл Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС по т.д. № 10/2016 г. Неоснователно е и възражението на касатора, че след заснемането на нарушението намира приложение единствено абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване преди влизането в сила на правоохранителен акт по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му - 30.06.2020 г. като касаторът не оспорва, че процесният ЕФ не е издаден в рамките на 6 месеца, считано от тази дата. Разпоредбата на чл. 34, ал. З от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, което е сторил и районния съд.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119/24.07.2024 г. по НАХД № 280/2024 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на М. С. И., [ЕГН], с пост. адрес ***, [улица], ет. 1, разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.