Решение по дело №607/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 149
Дата: 23 септември 2021 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20212150200607
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. гр.Несебър, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:в.в.с.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от в.в.с. Административно наказателно дело №
20212150200607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.Н.А. срещу наказателно постановление № 21-0304-
000863 от 29.07.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно. Твърди, че е управлявал
автомобила, но в изпълнение на полицейско разпореждане. Излага, че желаел да даде кръв, но
времето за даване на пробата било вече изтекло. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Претендира присъждането на разноски.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър към ОД на МВР Бургас, чрез
процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Развива
съображения в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Моли в случай на
уважаване на жалбата адвокатския хонорар на жалбоподателя да бъде намален като прекомерен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 25.07.2021г., жалбоподателят паркирал управлявания от него автомобил – „Ауди А3
Спортбек“ с рег. № **** на служебния паркинг на РУ Несебър. Това било забелязано от св. П. и
колегата му И.. От неустановен по делото полицейски служител на жалбоподателя било дадено
разпореждане да премести автомобила от служебния паркинг. Въпреки, че бил употребил алкохол,
1
около 21:33 часа А. поел управлението на автомобила – в к. к. „Слънчев бряг“, по главната алея, до
хотел „Карлово“, с посока на движение към гр. Свети Влас. Същият бил спрян за проверка от
полицейски служители, които се усъмнили, че лицето е употребило алкохол и извикали за
съдействие св. П. – младши автоконтрольор в РУ Несебър. Той извършил проверка на водача с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № 0189, което отчело концентрация на алкохол от
0,53 промила. На А. бил връчен талон за медицинско изследване № 081386, получен лично от него
в 21:40 часа (за което той се подписал). Била му предоставена възможност в периода от 40 минути
да се яви във ФСМП Несебър, за да даде кръв за анализ, но не се явил в определения срок. Св. П.
съставил на А. АУАН № 993329 от 25.07.2021г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1
от ЗДвП, който бил подписан без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 993329 от 25.07.2021г., талон за изследване № 081386, заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на
актосъставителя П.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Възраженията на самия жалбоподател са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът намира, че издаденото НП е и материално законосъобразно. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 0,53 промила. Посочената концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя е установена по надлежния ред – чрез техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ № 0189. Самият жалбоподател е приел тези показания, тъй като не се е явил в
дадения му с талон за медицинско изследване № 081386 срок, за да даде кръв за анализ. Видно е,
че с талона му е дадена възможност да се яви във ФСМП Несебър в рамките на 40 минути от 21:40
часа. Жалбоподателят собственоръчно се е подписал, че е получил талона именно в този час и не е
възразил за липсата на достатъчно време за явяване в медицинското заведение. Наред с това му е
даден почти максимален срок за явяване (по смисъла на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
2
наркотични вещества или техни аналози), от който той не се е възползвал.
Неоснователно е и другото възражение на жалбоподателя. Соченото обстоятелство, че е
управлявал автомобила поради полицейско разпореждане по никакъв начин не може да се отрази
на отговорността му. Той е знаел, че е употребил алкохол, поради което дори и да е имало
полицейско разпореждане, изпълнението на същото безспорно е налагало извършването на
очевидно за дееца нарушение. Ето защо същият е следвало да откаже да изпълни разпореждането
вместо да поеме управлението върху автомобила (арг. от чл. 64, ал. 4 ЗМВР). Т.е. при всички
случаи по делото по безспорен начин се доказа, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение. Нещо повече – полицейското разпореждане е получено от него поради друго негово
административно нарушение – паркиране на автомобила на забранено място. Ето защо не може да
се приеме, че същият е имал извинителна причина да поеме управлението върху автомобила.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда
кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500. Налага се извод, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, като същото е подведено под правилната санкционна норма
на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Размерите на наказанията, които следва да се наложат, са фиксирани в
санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказващият орган е наложил наказания именно в
тези размери, поради което санкцията е определена правилно от негова страна и не е налице
законова възможност същата да бъде намалявана.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд Несебър сумата от 14 лв. – заплатено възнаграждение за свидетел по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-000863 от 29.07.2021г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на А.Н.А., ЕГН **********, с адрес
в гр. С., ул. „М.К.В.“ № *, ет. *, ап. **, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „М.К.В.“ № *, ет. *, ап. **, да
заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 14 лв. – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за един свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14 -дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3