Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 11.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и деветнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 3060 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „О.Б.Б.“
АД /„ОББ“ АД/, ЕИК ******, твърди, че ответниците - „В.Б.2.“ ЕООД,
ЕИК ******, и „В.И.“ ООД, ЕИК ******, са солидарни /предвид издадената заповед
за изпълнение/ длъжници за задълженията по сключен договор за предоставяне на
кредит и допълнителни споразумения към него. Твърди, че кредитът е изцяло
усвоен, като сумите по него реално са преведени по сметка на кредитополучателя,
посочена от последния и е обявен за предсрочно изискуем поради просрочване
изпълнение на задълженията по него, съгласно уговорките между страните. Твърди
с описаните в исковата молба споразумения да са променяни различни параметри от
договорното правоотношение, вкл. и крайният срок за издължаване на усвоената
главница. Намира възраженията на ответниците за неоснователни, доколкото
договорът е подписан от законните представители и лицата, посочени като автор.
Счита, че решение на ОС на дружеството за сключване на договора не е необходимо
и не води до нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а и е налице решение в този смисъл
от едноличния собственик на В.Б.2. Сочи, че отпуснатите средства са усвоени
срещу разходооправдателни документи и по целево предназначение. Обосновава и дължимост
на възнаградителна лихва в договорения размер и предвид подписаните
допълнителни споразумения, както и неустойка, в размер и при условия по
клаузите на договора. Намира и посочените клаузи за ясни и конкретни, вкл. и
предвид действащите общи условия. Претендира разноски и законна лихва.
Ответникът „В.Б.2.“
ЕООД и ответникът „В.И.“ ООД оспорват исковете. Отговорите са идентични по
съдържание. По същество намират исковете за неоснователни по следните причини:
че договорът и споразуменията не са подписани от упълномощено лице, че не е
налице решение на едноличния собственик за сключването им и поради това е
налице нищожност по см. на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, че ОББ е отпуснало кредита в
нарушение на задължения по договора, че реално парите не са постъпили по сметка
на кредитополучателя, оспорва размера на претендираните суми, както и твърди
същите да са били погасени. Сочат, че извършваните плащания по кредита са били единствено
предвид опасността банката да пристъпи към принудителното им събиране, че ако
се приеме, че са били налице облигационни отношения – ищецът не е положил
дължимата грижа за служебно събиране на дължимите суми, поради което е налице
злоупотреба, вкл. и с правото на принудително изпълнение, че е налице неяснота
в уговорките за лихвите и формиране на вноските и същите са начислявани
неправилно, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като няма валидно
получено изявление на банката в този смисъл. Претендират разноски.
Предявени са субективно и обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът носи
тежест да докаже следните релевантни факти по иска с правно основание чл. 430 ТЗ: сключен договор за банков кредит, по който ответниците са солидарни
длъжници за цялото вземане /като съдлъжници/, със задължение за Б.та да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок;
усвояване на сумата по кредита– т.е., че сумата е получена от кредитополучателя
/съобразно уговореното между страните/, датата на настъпване на изискуемостта,
размер на дължимите вземания. Носи тежест и да докаже, че ответниците са
съдлъжници по договора по силата на изрична уговорка. Ищецът носи тежест да
докаже наличието на уговорка и размер на договореното възнаграждение за
ползване на сумата по кредита, както и валидна неустоечна клауза и размер на
дължимата неустойка.
Ответниците
носят тежест да докажат възраженията си, вкл. връщане на заетите суми.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
На 04.06.2007
г. между „ОББ“ АД, ответника „В.Б.2.“ ЕООД – като кредитополучател, и ответника
„В.И.“ ООД – като съдлъжник, е сключен Договор
за И.иционен банков кредит. По силата на договора Б.та е предоставила кредит в
размер на EUR 527 250 евро, като кредитът е предоставен за финансиране на И.иционен
проект за реконструкция на винарска изба в гр. Бяла, съгласно изготвена
количествено - стойностна сметка. В договора е уговорено, че кредитът се
усвоява по разплащателна сметка при “ОББ”, водена на името на
кредитополучателя, а в чл. 3, ал. 3 – ал. 6 са уговорени реда, условията и
сроковете за усвояването на сумите по кредита. Уговорен е краен срок за
усвояване на кредита - 31.12.2007 г. Съгласно чл. 4, ал. 1, дългът по кредита
се олихвява с EURIBOR плюс надбавка 3 пункта годишно, като към датата на
сключването на договора общият размер на лихвения процент по кредита е определен
на 7.013 % годишно. Според чл. 4, ал. 2, дължимите лихви, включително и тези за
просрочие, се начисляват на база 360/360 дни, ежемесечно, на 30-я ден на съответния
месец, а в чл. 5, ал. 1, за обезпечаване на всички вземания на кредитора
(главница, лихви, неустойки, разноски и др.) е уговорено учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот и учредяване на особен залог върху
новопридобити машини и оборудване. Уговорено е кредитополучателят да издължи
предоставения кредит в срок до 04.06.2014г., съгласно уговорения в чл. 6, ал. 1
погасителен план, като са посочени падежите и размерът на съответната
погасителната вноска, както и сроковете за издължаване. В чл. 12, ал. 1 - 3 от
Раздел IV ОБЩИ УСЛОВИЯ от Договора е уговорено, че при забава на плащането на
главница, лихва или при друго неизпълнение на задълженията по настоящия
договор, Б.та олихвява просрочените суми с наказателна лихва (неустойка),
включваща съответния договорен лихвен процент и наказателна надбавка в размер
на 5 пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочената сума.
Установява се,
че към договора са подписани 11 броя допълнителни споразумения (ДС), а именно -
№ 1/05.02.2008г., №2/23.02.2009г., №3/01.07.2009г., №4/30.07.2010г., №5/
30.03.2011г., №6/26.01.2012г., № 7/22.10.2012г., №8/27.06.2013г.,
№9/25.06.2014г., №10/14.10.2014г. и № 11/26.03.2015г., с които съдържанието на
договора за кредит е било многократно изменяно и допълвано от страните. С ДС №
1/05.02.2008г. страните са се договорили усвояването на суми по кредита да се
извършва до 31.12.2008г. включително, на траншове срещу разходо-оправдателни
документи след актуване и одобрение от супервайзора по И.иторски контрол,
назначен от ОББ АД. С ДС № 2/23.02.2009г. е договорено да бъде променен начинът
и методиката за определяне на лихвения процент по кредита, като начисляваната
по кредита лихва да се определя вместо на база на договорения към момента
тримесечен EURIBOR на база БЛП на Б.та за евро. Страните са се съгласили, за
бъде променен размерът на лихвата за редовна главница по кредита, като са
приели, че считано от датата на сключване на ДС, дългът по кредита се олихвява
с БЛП на ОББ АД за EUR плюс надбавка 3 пункта годишно, като към датата на
сключване на ДС, лихвата по кредита се равнява на 8.55% годишно. С ДС №
3/01.07.2009г. страните са се съгласили да бъде променен погасителният план по
договора за кредит, като кредитополучателят се задължава в срок до 04.06.2017г.
да издължи предоставения му кредит съгласно нов погасителен план по пар.1 от
ДС, както и да бъде променена договорената лихвена надбавка от 3.0 пункта
годишно, като считано от датата на подписване на ДС дългът по кредита се
олихвява на база БЛП на ОББ АД за EUR плюс надбавка 3.5 пункта годишно. С ДС №
4/30.07.2010г. е уговорено да бъде променен погасителният план, като
кредитополучателят се е задължил да издължи предоставения кредит в срок до
04.06.2017г., съгласно описания в пар.1 от ДС погасителен план. В ДС №
5/30.03.2011г. е уговорено издължаването на главницата по предоставения кредит
с размер 458 280 евро да се извърши до 04.06.2017г., както следва: гратисен
период 12 месеца, считано от 04.07.2010г. до 04.06.2011г., 72 равни месечни
погасителни вноски по 6 365 евро и кредитополучателят да издължи предоставения
кредит в срок до 04.06.2017г. съгласно нов погасителен план по пар.2, ал.2. С
ДС № 6/26.01.2012г. страните се съгласяват издължаването на главницата по
предоставения кредит с размер 432 820 евро, да се извърши до 04.06.2017г.,
както следва: гратисен период 2 месеца, считано от 04.11.2011г. до
04.12.2011г., 3 вноски дължими на 30-то число през януари, февруари и март
2012г. в размер на 4 244 евро, 62 равни месечни вноски по 6 668 евро, считано
от 04.04.2012г. и последна изравнителна вноска в размер на 6 672 евро, като
кредитополучателят следва да издължи предоставения кредит в срок до
04.06.2017г., съгласно нов погасителен план по пар.2, ал.2. В ДС №
7/22.10.2012г. страните се съгласяват кредитополучателят да издължи усвоените
от него и непогасени към датата на сключване на споразумението суми по
главницата на кредита в срок до 04.06.2017г. съгласно нов погасителен план по
пар.2. С ДС № 8/27.06.2013г. страните се съгласяват кредитополучателят да
издължи усвоените от него и непогасени към датата на сключване на
споразумението суми по главницата на кредита в срок до 04.06.2017г., съгласно
нов погасителен план по пар. 2, като кредитополучателят се освобождава от
заплащането на наказателна неустойка от 5% върху просрочената сума по текущия
кредит, която към датата на сключване на споразумението са в размер на 2 203.78
евро, в случай, че същият погаси дълга изцяло, а в противен случай неустойките
се доначисляват и стават изискуеми. Според ДС № 9/25.06.2014г. страните се
съгласяват издължаването на остатъчния дълг по главницата по предоставения
кредит с размер 368 042.50 евро, да се извърши до 04.06.2017г., съгласно нов
погасителен план по пар. 3, сумата от 2 203.78 евро, представляваща наказателна
надбавка от 5 пункта над договорения лихвен процент по начислени по договора,
да се счита погасена, ако всички условия от споразумението бъдат изпълнени от
длъжника и съдлъжника чрез плащане на дължими суми по главницата по пар. 3,
ведно с начислените лихви при условията на договора за кредит, като в противен
случай, сумата се доначислява и става изискуема на датата, на която е настъпила
изискуемостта на цялото задължение по договора за кредит. С това споразумение
страните се съгласяват сумата от 1 231.66 евро, начислена за периода от
04.10.2013г. до датата на сключване на споразумението, представляваща
наказателна надбавка от 5 пункта над договорения лихвен процент по начислени по
договора, да се счита погасена ако всички условия по допълнителното
споразумение бъдат изпълнени от длъжника и/или съдлъжника чрез плащане на
всички дължими суми по главницата по пар. 3, ведно е начислените лихви при
условията на договора за кредит, като в противен случай, сумата се доначислява
и става изискуема на датата, на която е настъпила изискуемостта на цялото
задължение по договора за кредит. С ДС № 10/14.10.2014г. към страните се
съгласяват издължаването на остатъчния дълг по главницата по предоставения
кредит с размер 357 700.50 евро, да се извърши до 04.06.2017г. съгласно нов
погасителен план по пар.3 и сумата от 3 435.44 евро, представляваща наказателна
надбавка от 5 пункта над договорения лихвен процент по начислени по договора,
да се счита погасена, съгласно договореното в пар.5 и пар.6 на ДС №
9/25.06.2014г. С ДС № 11/26.03.2015г. е постигнато съгласие издължаването на
остатъчния дълг по главницата по предоставения кредит с размер 357 700.50 евро
да се извърши до 04.06.2017г., съгласно нов погасителен план по пар.3, сумата
от 3 435.44 евро, представляваща наказателна надбавка от 5 пункта над
договорения лихвен процент по начислени по договора, да се счита погасена,
съгласно договореното в пар.5 и пар.6 на ДС № 9/25.06.2014г., както и сумата от
889.67 евро, начислена за периода от 04.02.2015г. до датата на сключване на
настоящото споразумение, представляваща наказателна надбавка от 5 пункта над
договорения лихвен процент по начислени по договора, да се счита погасена ако
всички условия по ДС бъдат изпълнени от длъжника и/или съдлъжника чрез плащане
на всички дължими суми по главницата по пар.3 от ДС, ведно с начислените лихви
при условията на договора за кредит.
От
заключението по съдебно-графологичната експертиза, което съдът възприема, като
изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на специални знания на вещото
лице, въз основа доказателствата по делото и при извършено сравнително
графическо изследване на признаците, отразили се в подписите, положени от А.А.Х.,
Н.Х.Ш., К. С.А., Т.А.М., С.Й.А., П.К.К., използвани за сравнителен материал, се
установяват относителни, незначителни, обясними с вариационност на изпълнението
различия в някои от общите и пълни съвпадения в частни признаци. Вещото лице,
анализирайки количествените и качествени показатели на съвпадащите и
различаващи се признаци, тяхното приложение и относителна значимост, е приело,
че подписите, използвани за сравнителен материал, на всяко едно от конкретните
лица, са положени от самото конкретно лице. От допълнителното заключение по
съдебно-графологичната експертиза, което съдът възприема, като изготвено
компетентно и мотивирано и въз основа доказателствата по делото, се установява,
че подписите, положени от името на А.Х.А., за „УПРАВИТЕЛ”, „СЪДЛЪЖНИК” , в
„Допълнително споразумение №2 от 23.02.09год., към Договор за И.иционен кредит
от 04.06.2007год.”, са положени от А.Х.А., че подписите, положени от името на Й.Н.Й.за
„УПРАВИТЕЛ” - „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ”, в „Допълнително споразумение № 4, от
30.07.10год., към договор за И.иционен банков кредит от 04.06.2007год., са
положени от Й.Н.Й., както и че подписите, положени от името на Д.Д.М.за
„УПРАВИТЕЛ”, ’’КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ” в Допълнително споразумения № 11, от
26.03.2015год, към договор за И.иционен банков кредит, от 04.06.2007год., са
положени от Д.Д.Д.. Или, подписите в процесния договор и допълнителните
споразумения към него на изброените по-горе лица, представляващи
кредитополучателя и съдлъжника по съглашенията, са положени от лицата, посочени
в договора и допълнителните споразумения към него като техни автори, респ.
изявленията в тях са направени от посочените лица.
Предвид всичко
изложено по-горе, съдът приема за доказано наличието на облигационни отношения
между страните в производството по договор за банков кредит /сключен в
изискуемата от закона форма за действителност – писмена/, като ответниците са солидарни
длъжници по реда на чл. 101 ЗЗД и предвид наличието на изрични уговорки в този
смисъл. В изпълнение на условията по договора съдът приема, че са сключени и представените
като доказателства Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот от
06.06.2007 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 06.06.2007
г., Договор за залог от 04.06.2007 г., подписани между страните в настоящото
производство.
Неоснователни
са възраженията на ответниците за нищожност на договора на основание чл. 26,
ал. 2 ЗЗД. В чл. 137 ТЗ изрично са изброени решенията, които са от
компетентност на общото събрание на дружество с ограничена отговорност
/респективно ЕООД, предвид нормата на чл. 147, ал. 2 ТЗ/. Сключването на
договор за банков кредит/съответно – задължаване на търговското дружество не е
сред тях, поради което и сключване на договора от законните представители на
ответните дружества валидно ги обвързва и установява изразеното от търговеца
съгласие за сключване на сделката и нейните условия. Извън посоченото, в тази
връзка са представени и приети по делото като писмени доказателства Протокол от
решения на едноличния собственик на капитала на “В.Б.2.” ЕООД от 04.06.2007г. и
Протокол от ОСС на Велттед И. ЕООД от 04.06.2007 г., които също опровергават възраженията на ответника.
От
представените доказателства не се установява и неяснота в уговорките относно
дължимите лихви по договора и погасителните вноски. Напротив, клаузите са
формулирани достатъчно ясно, до степен да бъдат разбираеми за длъжниците и не
обуславят недействителност на договора в тази част /поради липса на постигнато
съгласие/. Същите са и многократно променяни при участие на всички страни в правоотношението.
Годишната възнаградителна лихва е ясно определяема на базата на два компонента,
ясно посочени в договора и споразуменията - Юрибор/а след ДС № 3 – БЛП /който
от своя страна е конкретизиран като величина в Общите условия на банката
относно това какво представлява и как и от кого се определя/ и уговорената
съответна надбавка. Доколкото банката извършва действия по предоставяне на
кредити на физически и юридически лица по занятие, същата следва да получава
насрещна престация за това от кредитополучателя съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ - а
именно възнаграждение за времето, през което последният ползва предоставените
му парични средства, какъвто характер има лихвата.
От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема, като
изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на компетентност на вещото лице,
въз основа доказателствата по делото, се установява, че oбщият размер на усвоената сума по Договор за И.иционен банков кредит
от 04.06.2007 г., изменен и допълнен с 11 бр. допълнителни споразумения към него, възлиза на 527 250 евро, че усвояването на кредита е извършено на 44 транша в периода от 17.09.2007
г. до 22.12.2008 г., като усвоените суми са отразени по кредита на
разплащателната сметка.
Тоест, доказва се и изпълнение на главното задължението на банката да
предостави уговорената сума пари в заем на кредитополучателя и съответно – е
възникнало насрещното задължение за ответниците да я върнат в уговорените
срокове, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
От
Заключителен доклад 10222/55- RE-15-27.01.2009г. на ИКюИ България АД и количествено
- стойностни сметка от 16.02.2007г. на обект реконструкция на винарска изба в
гр. Бяла се установява, че парите са преведени по сметка на кредитополучателя
при съобразяване целевото предназначение на кредита. В този смисъл е посоченото
и от вещото лице, че усвояването на суми по кредита е ставало на база на
представени от страна на кредитополучателя на договори с контрагенти за
извършване на СМР по обекта „Реконструкция на винарна изба, гр. Бяла в УПИ
1-973, квартал 87”, Протоколи обр. 19 и други документи за извършени разходи по
изграждане на обекта и съответно издадени фактури, както и писма от ИКюИ
България АД (супервайзор по И.иционен и строителен контрол) за одобряване на
средствата за плащания на СМР съгласно договор и мнение за отпускане на
съответния размер от кредита.
Ищецът твърди,
че задълженията на кредитополучателя за връщане на получената в заем сума и за
заплащане на уговорената лихва, са станали изцяло изискуеми преди уговорения
между страните краен падеж, тъй като на 02.09.2016 г. е настъпила предсрочна
изискуемост на целия дължим остатък от кредита. В тази връзка на първо място
следва да се посочи, че за да отговори на въпроса дали е настъпила предсрочната
изискуемост на целия дължим остатък от кредита, съдът съобразява указанията,
дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в което е прието,
че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, и след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В случая фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и вземането е изискуемо в заявения размер и е
възникнало на основание твърдените факти - обявена предсрочна изискуемост. Този
извод се налага предвид изводите на вещото лице – счетоводител, че е налице
закъснение в плащане на падежирали вноски по кредита в срок, надхвърлящ 90 –
дневното закъснение, предвидено в чл. 14 от договора към 02.09.2016 година,
както и предвид липсата на доказателства за заплащане на сумите по кредита в
уговорените срокове /вкл. по сключените допълнителни споразумения/. Този извод
се налага и с оглед представените по делото Нотариална покана от 12.10.2016 г.,
имаща характер на уведомление за предсрочна изискуемост, получена от „В.Б.2.”
ЕООД на 17.10.2016г. и Нотариална покана от 20.10.2016 г., имаща характер на
уведомление за предсрочна изискуемост, получена от „В.И.“ ООД на 06.12.2016г.,
видно от които банката е изпълнила задължението си да съобщи на длъжниците, че
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Нотариалните
покани са връчени редовно по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК. Ето защо в
производството е доказана настъпила изискуемост на цялата неиздължена част от
главницата и възнаградителната лихва и съответно, солидарните длъжници дължат
тяхното заплащане. В тази връзка вещото лице е посочило, че на 02.09.2016 г.
цялата дължима непадежирала сума по И.иционния кредит е осчетоводена като
предсрочно изискуема в размер на 149 924.16 евро, включваща: лихва в просрочие
в размер на 121.70 евро, главница в размер на 144 500.50 евро, наказателна
лихва размер на 5 301.96 евро.
От
заключението се установява, че задълженията на ответниците по Договора за И.иционен
банков кредит от 04.06.2007 г., и допълнителните споразумения към него, към
21.12.2016 г., възлизат на: 334 700.50 евро - просрочена главница, дължима по
погасителен план съгласно Договор за И.иционен банков кредит от 04.06.2007 г. и
допълнителните споразумения към него, от които: 190 200 евро
- изискуема главница, неплатена
на уговорените падежи
за плащане: от
04.06.2015 г. до 04.08.2016 г.
вкл. по погасителен план съгласно ДС № 11 от 26.03.2015 г.; 144 500.50 евро
- предсрочно изискуема главница,
считано от 02.09.2016 г.
вкл.; 25 211.19 евро - неплатени
договорни лихви за период от 28.05.2015 г. до 02.09.2016 г. вкл., когато
кредитът е обявен за предсрочно изискуем; 33 751.66 евро - общо обезщетение за
забава /неустойка/ за просрочените плащания по главницата и договорната лихва,
дължими за периода от 28.05.2015 г. до 02.09.2016 г., начислени на основание
чл. 12 от Договора за И.иционен кредит; 2 483.00 евро - просрочени такси
управление, начислени на основание на чл.4, ал.3, т.1 от Договора за кредит.
Вещото лице е посочило, че общият размер на дълга на кредитополучателя и съдлъжника
към 21.12.2016 г. възлиза на: 396 146.35 евро, а към 26.01.2018 г.,
задълженията на „В.Б.2.” ЕООД възлизат общо на: 473 702.74 евро, включващи: 334
700.50 евро - присъдена главница (осчетоводена по сметка 4450 - присъдена
главница); 25 211.19 евро - присъдени договорни лихви; 33 751.66 евро - присъдени наказателни лихви за периода; 2 483.00 евро - присъдени такси управление; 36
630.31 евро - законова лихва върху присъдена главница в размер на 334 700.50
евро за периода от 22.12.2016 г. до 26.01.2018 г.; 40 926.08 евро (с левова
равностойност от 80 044.45 лева) - разноски.
Или,
установяват се и размерите на дължимите по договора суми за главница и
възнаграждение именно, както са заявени от ищеца в заповедното производство и
исковата молба.
Действително,
вещото лице сочи и че резултатите от преизчисляването на договорните лихви за
периода от 17.09.2007 г. до 22.02.2009г. - периода през който договорната лихва
се изчислява на база на тримесечния юрибор плюс надбавка от 3 пункта, показват
разлика от 110.60 евро, начислени в повече от банката договорни лихви, но от
друга страна при обощение на направените от банката изчисления на договорната
лихва за периода от 23.02.2009 г. до 22.12.2016 г., като за периода от
23.02.2009 г. до 03.03.2009 г., попадащ в рамките на периода на действие на
Допълнително споразумение № 2 от 23.02.2009 г., е начислявана лихва при лихвен
процент от 7.5% вместо договорения 8.55%, в резултат на което експертизата
установява, че за посочения период банката е начислила с 164.03 евро по-малко
договорна лихва. За целия останал период банката е начислявала лихви в
съответствие със съответно подписаните допълнителни споразумения, респ. - с
погасителните планове към тях и Протоколите, с които са определяни размерите на
БЛП и датата на влизането на промяната в сила. Или, при отчитане на посоченото
и дължимата възнаградителна лихва е в размер на заявената от ищеца претенция
/тъй като начислените в по-малко от договореното суми надхвърлят тези,
начислени в повече/, като следва изрично да се отбележи, че такава е начислявана
само до 02.09.2016 година.
Тук следва да
се посочи, че възраженията на ответниците за погасяване на паричните задължения
са недоказани.
От заключението
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че погасявания на задължения
по процесния кредит са извършвани от две сметки, а именно: от кредитна сметка с
титуляр „В.Б.2.” ЕООД и от вътрешно банкова сметка ***, както и че от
посочените две сметки са извлечени всички плащания за погасяване на задължения
и е изготвена таблица - Приложение 1, в която са отразени погасяванията на
задължения по видове погасени задължения, дати на погасяване, референция и
съответната сметка. Вещото лице е посочило, че общият размер на извършените
плащания на задължения по кредита от първата сметка възлиза на 229 168.40 евро,
че общият размер на извършените плащания на задължения по кредита от втората
сметка възлиза на 282 646,08 евро, или че общият размер на извършените плащания
на задължения от двете сметки възлиза на 511 814.48 евро, като в заключението
вещото лице е посочило подробно по пера погасените с тази сума главница, лихви,
наказателни лихви, наказателни надбавки и такси за управление на кредита. От
заключението се установява, че от посочените суми за погасяване на задължения,
задължения в размер на 24 170 евро (16 470 + 7700) са погасени от банката чрез
увеличаване на редовната главница, а именно: на 01.07.2009 г. със сумата от 16
470 евро и на 28.08.2010 г. със сумата от 7 700 евро, като с тези суми са
погасени задължения по просрочена вноска по главница, просрочени лихви и такси,
както и такси, съгласно ТТККК на ОББ АД, което е направено с оглед изпълнение на
условията за влизане в сила на Допълнително споразумение № 3 и № 4. Вещото лице
е посочило, че погасяването на просрочени задължения от Банката чрез
увеличаване на главницата се е наложило поради липса на наличности по
разплащателната сметка на длъжника към датите на подписване на допълнителните
споразумения. Вещото лице е проследило цялото движение по кредита, от което се
установява следния размер на непогасени задължения по кредита: главница - 334
700, 27 евро и просрочени лихви - 25 211, 21 евро. Или, доказва се, че
именно след всички извършвани погасявания са останали посочените като дължими
от вещото лице суми по договора.
Във връзка с
възраженията на ответниците следва да се допълни и че вещото лице е
констатирало погасявания от посочените сметки и задължения по друг кредит на
дружеството в банката. Но неоснователни са възраженията, че винаги при
наличност по сметките банката е следвало да ги тегли и служебно да покрива
задължения по договора, тъй като за ищеца такова задължение не е предвидено
/единствено възможност/.
Съобразно
договореното са начислени и останали незаплатени и дължимите такси са
управление на кредита за 2015 и 2016 година в размер на 2483 евро.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
С чл. 12, ал.
1 и ал. 2 от договора за кредит, страните са уговорили неустойка, която се
дължи от кредитополучателя при забава в плащането на дължимата главница и
възнаградителна лихва по договора за кредит. Цитираната договорна клауза,
доколкото представлява отнапред уговорено от страните обезщетение при неточно
във времево отношение изпълнение на задълженията на кредитополучателя, има
характер на уговорка за дължимост на мораторна неустойка. При тълкуване на
волята на страните, изразена в съдържанието на чл. 12 от договора, следва да се
приеме, че предвидената с нея неустойка има за цел да обезпечи точното
изпълнение, както на задължението за погасяване в срок на дължимите месечни
вноски от главницата, така и на това за заплащане на възнаградителна лихва,
т.е. обезпечава вредите от забавата при изпълнението от кредитополучателя на
конкретно предвидените в тези клаузи задължения, които са тези за заплащане на
главницата на месечни вноски и за заплащане на възнаградителна лихва. Размерът
на предвидената неустойка не сочи на нищожност на клаузата поради накърняване
на добрите нрави, тъй като не надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Действително размерът на неустойката за забава ще нарасне
във времето, но това не би било в резултат на завишена база при формирането й,
а единствено поради продължителното неизпълнение от страна на кредитополучателя
да върне получената в заем сума и да заплати възнаградителна лихва, както и
когато размерът на неизпълнената в срок част от задълженията е много голям. Тоест,
с предвиждането на дължимостта на неустойката в договора за кредит страните са
целели да се стимулира нормалното развитие на отношенията между тях, а не
неоснователно обогатяване на банката, която търпи вреди вследствие на
неизпълнението от кредитополучателя на задълженията му в уговорения срок, които
се изразяват в невъзможността да използва в търговската си дейност парични
средства в размер, равен на дължимата по кредита главница и възнаградителна
лихва, включително като ги предоставя на кредит на други правни субекти.
Валидната
неустоечна клауза и установеното забавено изпълнение на задълженията на
кредитополучателя за заплащане на месечните вноски от главницата и
възнаградителна лихва сочат на основателност на претенцията по чл. 92 ЗЗД за
заявения в исковата молба период /предвид направения от вещото лице анализ на
движението на погасяванията, извършвани по кредита, както и предвид
обстоятелството, че вещото лице е съобразило в заключението си всички изменения
на договора във връзка със сроковете на погасяване и размера на дължимите
вноски/.
От
заключението се установява, че общият размер на начислените от банката
наказателни лихви върху просрочени плащания по главница и договорни лихви
възлиза на 31 261.34 евро, а съгласно направените от вещото лице изчисления
/поради констатирани неточности/ общият размер на наказателните лихви върху
просрочени плащания по главница и договорни лихви възлиза на 32 470,88 евро. От
посочената сума следва да се извади начислената неустойка за период преди
претендирания /последният е от 28.05.2015 година/ по таблицата 2 и 4 в приложение
5 към ССЕ и длжимата сума за неустойка става дължима общо от 32 391,46
евро и в този размер следва да се уважат исковете по чл. 92 ЗЗД /доколкото
ищецът претендира 33 751,66 евро/.
Представените след даване ход на устните
доказателства документи съдът не взима предвид, както и наведените от страните
след тази дата нови възражения.
По разноските.
Предвид изхода
от производството разноски са дължими и на ищеца и на ответниците, съответни на
уважената/отхвърлената част от исковете. Страните са отправили своевременно
искане за присъждането им, но ответникът „В.Б.2.“ ЕООД, ЕИК ****** няма
доказателства за сторени в производството разноски.
Съгласно
указанията по т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по
тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
Или, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените по делото съответни разноски от 16 289,77 лв. -
съдебно-деловодни разноски, сторени в настоящото производство за държавна такса,
юрисконсулт и вещи лица и сумата от 24 688,77 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, а ищецът дължи на
ответника „В.И.“ ООД, ЕИК ****** съответни разноски от 13,39 лева – за вещи лица.
Следва да се
присъди и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, като изчисляването й с настоящото решение като конкретен
размер не е необходимо.
Воден от
горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените установителни
искове по
чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че „В.Б.2.“ ЕООД, ЕИК ******, и „В.И.“
ООД, ЕИК ****** дължат солидарно на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
****** сумите, както следва:
- сумата от 334 700,27
евро – главница по Договор
за И.иционен банков кредит от 04.06.2007 година и 11 броя допълнителни
споразумения към него, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата до пълния предявен размер от 334 700, 50
евро, като неоснователен;
- сумата от 25 211.19 евро - договорна лихва по чл.
4 от раздел I на Договора за кредит за периода от 28.05.2015 г. до 02.09.2016
г., начислена върху дължимите вноски по главницата до 02.09.2016 г.,
ведно със
законната лихва върху посочените две суми, считано от 22.12.2016 година и до
окончателното им погасяване, както и
- сумата от 2
483.00 евро - дължима такса управление за 2015 година и 2016 година,
за които суми е
издадена Заповед за изпълнение от 29.12.2016г. от РС – гр. Велико Търново по ч.
гр. д. № 3522/2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените
установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, че „В.Б.2.“ ЕООД, ЕИК ******,
и „В.И.“ ООД, ЕИК ****** дължат солидарно на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ****** сумата от
32 391, 46 евро, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от
29.12.2016г. от РС – гр. Велико Търново по ч. гр. д. № 3522/2016 г./ и която
сума представлява общо дължима
неустойка за забавено изпълнение за заплащане на задълженията за главница и
възнаградителна лихва, която неустойка е дължима по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от
Договор за И.иционен банков кредит от 04.06.2007 година и 11 броя допълнителни
споразумения към него и е дължима за период от 28.05.2015 г. до 21.12.2016 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 92 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 33 751, 66 евро,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.Б.2.“ ЕООД, ЕИК ****** и „В.И.“
ООД, ЕИК ****** да заплатят на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
******, на основание чл. 78 от ГПК,
сумата от 24 688,77 лв. -
съдебно-деловодни разноски, сторени в заповедното производство и сумата от 16 286,77 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
****** да заплати на „В.И.“ ООД, ЕИК ******, на основание чл. 78 ГПК сумата от 13,39
лева – разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: