РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 511
гр. Пловдив, 17 март 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3011
по описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от Г.И.И., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат С.П., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 20 000
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (24.11.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, както следва:
- 5 000 лв.
за периода от 18.04.2018 г. до
20.12.2018 г., за задържането му под стража в Арест гр. Пловдив;
- 8 000 лв.
за периода от 08.07.2020 г. до
23.11.2021 г., за престоя му в Затвора гр. Пловдив;
- 7 000 лв. за периода от 23.11.2021 г. до 09.11.2022 г., за престоя му в
Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ)
Хеброс към Затвора гр. Пловдив,
изразяващи се в
болки, страдания (по-конкретно здравословни проблеми като чести респираторни
заболявания, болки в кръста, които имал и до ден днешен), обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за
малоценност, в резултат на:
- поставянето му през периода от 18.04.2018 г. до 20.12.2018 г.
в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в Арест гр. Пловдив и по-конкретно: липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 4 кв. м. нетна площ на
човек“); килиите са без
достатъчна вентилация и свеж въздух; през нощта в килията постоянно светела
луминесцентна лампа, която се включвала отвън и смущавала съня му; лоши
хигиенни условия в килията (тоалетната в килията била открита – без стени и
врата, почти непосредствено разположена до масата за хранене); липса на
достатъчно шкафове и столове в килиите, а наличните два стола били заварени за
пода; недостатъчно място за разходка на каре - 10-12 кв.м. като „откритото
пространство“ било на половина покрито с ламарина и оградено с телена мрежа;
при всяко извеждане за съдебно заседание или свиждане на връщане бил обискиран
и каран да се съблича „до голо“;
- поставянето му през периода от 08.07.2020 г. до 23.11.2021
г. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в Затвора гр. Пловдив и по-конкретно: липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 4 кв. м. нетна площ на
човек“), без постоянен достъп до постоянно течаща топла вода; липса на
топлоизолация на външните и вътрешните стени на затвора, в килиите през лятото било
много горещо, а през зимата много студено, като не са му предоставяли
достатъчно завивки; килиите са без достатъчна вентилация и свеж въздух; лошо
състояние на банята, до която имали достъп два пъти седмично по един час, който
съвпадал с престоя на открито и с времето определено за пазаруване в лавката
към затвора; стара ПВЦ дограма, която през зимата не запазвала топлината;
спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко; наличие на дървеници,
хлебарки и бълхи в леглата на затворниците; вишките, на които спели били стари,
метални и деформирани, от което до ден днешен ищецът бил схванат и имал проблем
в кръста; не им раздавали препарати за почистване и всичко е трябвало да купува
с лични средства; спрямо ищеца не била водена никаква
индивидуална и корекционна работа, което е довело до поведенческа и личностна
криза; лошо качество на храната; липса на достатъчно шкафове в килиите, малкото
мебели, които били налични, били изпочупени и изтърбушени;
- поставянето му през периода от 23.11.2021 г.
до 09.11.2022 г. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в ЗООТ Хеброс към Затвора гр. Пловдив и
по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 4 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянен достъп до течаща
топла вода; липса на топлоизолация на външните и вътрешните стени на ЗООТ
Хеброс, в килиите през лятото било много горещо, а през зимата много студено,
като не са му предоставяли достатъчно завивки; килиите са без достатъчна
вентилация и свеж въздух; лошо състояние на банята, до която имали достъп два
пъти седмично по един час; стара ПВЦ дограма, която през зимата не запазвала
топлината; спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко; наличие
на дървеници, хлебарки и бълхи в леглата на затворниците; вишките, на които
спели били стари, метални и деформирани, от което до ден днешен ищецът бил
схванат и имал проблем в кръста; не им раздавали препарати за почистване и
всичко е трябвало да купува с лични средства; лошо качество на
храната; липса на достатъчно шкафове в килиите, малкото мебели, които били
налични, били изпочупени и изтърбушени; ищецът работил на 7-дневна работна
седмица по 8 часа на ден, но не бил ползвал отпуск, въпреки че му се полагало.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане
на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на предявените
искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (справка от Началника на Затвора Пловдив от 24.01.2023 г. – лист 52) се установява, че Г.И.И. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в периода от 08.07.2020 г. до 09.11.2022 г., когато е освободен условно предсрочно. В рамките на този период, а именно от 23.11.2021 г. до 09.11.2022 г. е бил настанен в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора Пловдив (така становище от 24.01.2022 г. – л. 58).
В Ареста гр. Пловдив, ищецът е пребивавал в периода от 20.04.2018 г. до 18.12.2018
г. (така Справка на Началник
сектор „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив – л. 25, 47).
6. От Затвора - Пловдив са
представени становище от 23.01.2022 г. (л. 53) на ИСДВР Г. А., становище от 24.01.2022 г. (л. 54) на ИСДВР К. П.и становище от 24.01.2022 г. (л. 58) на ИСДВР Д. Б., съгласувано от Началника на ЗООТ „Хеброс“, от които се установява, че:
6.1. При постъпването си в Затвора – Пловдив на 08.07.2020 г., л.св. Г.И.И. е настанен в стая „Транзит" на Приемно отделение,
където пребивава до разпределението си в 5-та група на 24.07.2020 г. През целия
престой в Приемно отделение л.св. Г.И.И. е пребивавал съвместно само с един
друг лишен от свобода. Стая „Транзит" е с площ от 14,90 кв.м. (без
площта на санитарния възел) и разполага с един прозорец с размери 1,20 м. х
1,00 м. Санитарният възел е с площ 3,27 кв.м. и разполага с отдушник Ф100. Санитарният
възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за
вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна
светлина. Отоплява се с „централно" парно отопление. Санитарната обработка
против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна
лицензирана фирма. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята
през описвания период и с какви размери са били.
При постъпването
в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек,
възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да
ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на
спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.
При престоя си в
Приемно отделение л.св. Г.И.И. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши
битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.
6.2. За периода от 24.07.2020 г. до 23.11.2021 г., л. св. Г.И.И. е бил настанен
в помещение № 56 на пост V в Затвора Пловдив. Последното е с площ от 27.89 кв.м., с два отваряеми прозореца - с
размери 0,97 х 1,15 м. и 0,40 x 1,15 м. В това помещение има санитарен възел с
размери 2,33 кв.м., с един прозорец - с размери 0,30 х 1,15 м. За периодите, за
които е представена информация, в помещението са били настанени между 4 и 9
човека. Тук именно следва да се посочи, че при настанени 7 човека в това
помещението се падат по 3,9843 кв.м. на човек като разликата от 0,0157
кв.м. до 4 кв.м. според настоящия съдебен състав попада в рамките на
техническата грешка при измерване, поради което разглежданото помещение следва
да се приеме, че е с капацитет за 7 човека. В това спално помещение в
по-голямата част от времето са били настанени между 4 и 7 човека. За времето
обаче от 18.12.2020 г. до 05.01.2021 г. вкл. (19 дни), от 12.01.2021 г. до 19.01.2021
г. вкл. (8 дни), от 22.01.2021 г. до 03.02.2021 г. вкл. (13 дни), от 10.02.2021
г. до 16.02.2021 г. вкл. (7 дни) и от 28.02.2021 г. до 26.03.2021 г. вкл. (27
дни), или общо през 74 дни (в рамките на разглеждания период), в спално
помещение № 56 са били настанени 8-9 лишени от свобода.
За всеки лишен от
свобода е осигурено легло с размери 90 x 180 см. Шкафовете са с размери 45 x 50
см.
На всички лишени
от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите имат достъп
(баня) всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода.
Отоплението се
осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
Хигиената в
спалните помещения се осъществява от настанените там задържани лица, като за
целта получават съответните материали и консумативи. Могат да закупуват
допълнително такива от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от
техните близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си.
След ремонт в 5
група са подменени изцяло подова настинка, боя и дограма в спалните помещения.
Стаите са оборудвани с нови легла, поставени са маси, столове и шкафчета. Посочено
е още в становището от 24.01.2022 г. на ИСДВР К. П., че заради умишлени
злонамерени действия, в нарушение на чл. 96 т. 2 ЗИНЗС, всичко това е било
увредено или напълно унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и
осигуряване на нов инвентар.
6.3. В периода от 23.11.2021 г. до 09.11.2022 г. включително, л. св. Г.И.И. е
преместен в ЗООТ „Хеброс“, където е бил настанен в стая № 2, заедно с
още 3-ма лишени от свобода. По време на пребиваването му в ст. № 2 до
освобождаването му на 09.11.2022 г. общият брой на лишените от свобода в стаята
не е надвишавал 4 човека. Не са постъпвали сигнали от лишените от свобода от
стая № 2 за наличие на гризачи и дървеници.
Стая № 2 е с площ
21 кв. м. и е за 5 лишени от свобода. В стаята има 2 прозореца.
Санитарният възел и мокрото помещение се намират извън стаята, като лишените от
свобода има достъп 24 часа до тях. Тоалетната е с размери 4,50 х 3,30 м., а
умивалнята е с размери 3,20 х 2,90 м. Отоплението на стаите е с локално парно.
Лишените от свобода имат достъп до баня три пъти седмично
по предварително утвърден график, а именно всеки понеделник, сряда и петък. В
банята са разположени 6 душа. Към нея има преддверие, за преобличане.
Лишеният от
свобода И. не е участвал в специализирана групова работа на територията на ЗООТ
„Хеброс" поради постоянната си трудова заетост – за периода си на престой
има зачетени 268 работни дни.
Съгласно списък
на разрешените вещи лишените от свобода могат да държат при себе си спално
бельо до 2 комплекта, одеяла до 2 броя. На лишените от свобода се предоставя
ежемесечно индивидуално прах за пране и сапун за поддържане на личната си
хигиена. Смяната на спалното бельо е личен ангажимент и отговорност на
осъдения. Това е част от превъзпитателния процес с цел изграждане на лични
хигиенни навици, изграждане на умения и навици за зачитане на моралните и
етични норми в обществото, изграждане на адекватна самооценка и отговорност към
собственото им здраве.
Не са постъпвали
молби от л.св. Г.И.И. против условията в ЗООТ "Хеброс".
7. От становище от 25.01.2023 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ инспектор Е. К.се
установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Г.И. *** не
са правени основни ремонти на стаите в които е пребивавал, но са извършвани
текущи ремонти – своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове,
подмяна на счупени прозорци, смяна на осветителни тела и други подобни.
През 2017 г. е
извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова
ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални.
По отношение на
банята се установява, че същата е обща, подът на която е с мозайка, а стените –
с фаянсови плочи, като се ползва по утвърден график. Всички работещи л.св. имат
осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на
работния ден.
С постъпването си
в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и
завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко
комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите
близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със
служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода в пералнята на
затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите
става последния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната
машина; когато се перат от л.св. има пригодени простори в общото помещение на
поста или отвън на карето.
Във всяко спално
помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до
тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да
си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и
нямат визуален контакт е тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно
парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Проветряването па помещението се извършва от лишените от
свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде
проветрена и не би следвало да има мухъл.
ГДИН сключва
централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, като има
утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията
в затвора, в потвърждение на което са приложени протоколи от извършени ДДД
обработки, както следва: от 04.08.2020 г., от 08.02.2021 г., от 23.03.2021 г.,
от 18.05.2021 г., от 15.06.2021 г., от 11.08.2021 г., от 15.09.2021 г., от
10.11.2021 г., от 19.12.2021 г., от 09.02.2022 г., от 16.03.2022 г., от
11.05.2022 г., от 09.06.2022 г., от 10.08.2022 г., от 11.09.2022 г. и от
м.11/2022 г. Представени са и още два протокола, които обаче са напълно
нечетливи. Представени са също така и
седмични дневни листове за приготвяната храна за лишените от свобода, като е
посочено, че храната за лишените от свобода в ЗООТ „Хеброс" се приготвя в
кухнята на затвора.
8. От представената Справка на Началник сектор „Арести“ ОС
„ИН“ гр. Пловдив (л. 25, 47), се установява следното:
Новият арест, представляващ масивна двуетажна сграда с
площ от 2495 кв.м. РЗП, е открит през месец юни 2009 г. в рамките на затвора
Пловдив.
Г.И.И. е пребивавал на територията на Арест – Пловдив
в периода от 20.04.2018 г. до 18.12.2018 г., през който е бил настанен в килия
№ 210 на 2 ет., с квадратура 14.75 кв.м. и е съжителствал още две задържани
лица. Килията е била оборудвана с три легла 190/70 см., маса за хранене с
размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният
инвентар в тях е дюшеци, възглавници, одеяла и чаршафи. Предоставена е
възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи.
Посочено е в цитираните справки, че на всяко задържано
лице, настанено на територията на Арест Пловдив е осигурен ред за ползване на
полагащите му се права по реда на чл. 256 от ЗИНЗС, като това е регламентирано и
на поднормативно ниво в Заповедта за вътрешния ред на Главния директор на ГД
"ИН". Едно от тези права е и правото на престой на открито на
задържаните лица, което е в размер на един астрономичен час всеки ден. Мястото
за престой на открито се намира в източната част на района, в който е ситуирана
сградата на Арест Пловдив на територията на Затвора Пловдив, извън самата
сграда и представлява три броя карета, които от едната страна имат масивно
изградена и измазана стена от тухлено-бетонна конструкция, а от другата метална
конструкция обвита с оградна мрежа. Отгоре има една трета плътна ламарина за
навес, а останалите две трети са покрити с оградна мрежа, като навеса служи за
ползване при влошени атмосферни условия. Трите карета са разделени помежду си с
плътна ламарина, за да се обособят отделни места за съответния брой задържани
лица. На същото място може да се упражняват отделни спортни дейности по техен
избор и преценка.
През декември 2018 г. е направено отделяне на санитарните
възли от жилищната част в килиите посредством изграждане на конструкция с
алуминиеви профили на същинския санитарен възел, който е с
размер 125/112 см. за всички килии в Арест-Пловдив - което се явява 1.4 м2.
Извеждането
до банята на ареста става по утвърден график месец за месец с периодичност два
пъти седмично най-малко, а при възникнала нужда от медицинско естество – по
съответното предписание. Арест Пловдив е оборудван с водни климатични
конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление
на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна
инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и
нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини
пресен въздух отвън се вкарва в килиите.
Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150
см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж
въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява
задължителното съгл. ЗИНЗС време за престой на открито. Относно дезинфекцията
на арестните помещения за визираните периоди има два договора - Договор с рег.
№ 10812/08.11.2016 г. по описа на ГДИН-София и Договор с рег. №
11179/13.11.2018 г. по описа на ГДИН-София с ДДД-1 ООД, със седалище в гр.
София. Същите се изпълнявали по график, както и при необходимост - по заявка. В
тази връзка е представен един Протокола за извършени услуги но дезинфекция и
дератизация на Ареста - Пловдив от 06.08.2018 г.
9. По делото като свидетел е разпитан Н.Н.Н. – Същият заявява, че познава Г. ***. С него били заедно преди две години и половина. Мисли, че през 2020 г. работили заедно в затворническата кухня около 6-7 месеца. Били в отделни крила на затвора, но тъй като работата им била свързана, свидетелят е ходил в тяхното крило. Не си спомня номера на стаята, в която бил настанен Г., но е ходил в неговото крило и е виждал неговата стая през вратата от коридора. Стаята била подобна на стаята в крилото, в което бил той. Това, което видял отвън от коридора било, че вратата на тоалетната в тяхната стая била талашитена и счупена - натисната и пропукана. В стаята били 6-7 човека, не може да каже точния брой, нито да прецени колко е голяма стаята. Свидетелят заявява, че може да каже за неговата стая, но за стаята на Г. не може да каже, защото я е виждал само отвън. Г. му споделял, че условията в тяхната стая били същите като в стаята на свидетеля. Имало един дюшек, нищо друго. Било студено в стаите, имало само студена течаща вода и хлебарки. До колкото видял до неговото легло имало метално шкафче. По принцип имало метални шкафчета до леглата в стаята. Как са били разпределени между хората в стаята, не може да каже. Не може да прецени в момента как се е чувствал, дали му е било студено или горещо, когато е ходил в крилото на Г.. Не си спомня.
ІІІ. За правото:
10.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив, вкл. и ЗООТ ХЕБРОС, и Ареста
- Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото
изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение
задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че И. *** в
периода 18.04.2018 г. – 19.04.2018 г. и 19.12.2018 г. - 20.12.2018 г.
вкл. Както вече бе казано (т. 5 от настоящото решение), от данните по
делото се установява, че същият е пребивавал в Арест Пловдив в периода от
20.04.2018 г. до 18.12.2018 г. (така Справка на Началник сектор
„Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив – л. 25, 47). Само това е достатъчно да се приеме, че исковата
претенция досежно престоя на И. *** е частично
неоснователна за периода от 18.04.2018 г. – 19.04.2018 г. вкл. и 19.12.2018 г. -
20.12.2018 г. вкл. При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, ще бъдат
разгледани за престоя на ищеца в Арест Пловдив през периода от 20.04.2018 г.
до 18.12.2018 вкл. така, както е предявен искът, доколкото в настоящото
исково производство ищецът е този, който определя предмета на правния спор.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените
в исковата молба.
12. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът
действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под
стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от
специализираните за това места.
Както вече бе казано, от данните по делото се установява,
че Г.И.И. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в
периода от 08.07.2020 г. до 09.11.2022 г., когато е освободен условно предсрочно,
като в рамките на този период, а именно от 23.11.2021 г. до 09.11.2022 г. е бил
настанен в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора Пловдив. В Ареста гр. Пловдив, ищецът е
пребивавал в периода от 20.04.2018 г. до 18.12.2018 г.
13. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
14. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме следното:
14.1. Помещенията, които
е обитавал И. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“
през процесните периоди в Затвора гр. Пловдив в ЗООТ Хеброс при Затвора гр. Пловдив
и на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест -
Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени
с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се
е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив и с водни
климатични конвектори в Арест – Пловдив свързани към водогреен газов котел,
който се използва освен за отопление и за охлаждане през летния сезон.
Изложеното налага да се приеме, че в случая не се
констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на И. са били
осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Ползването на баня в Затвора Пловдив се осъществява по
утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл.
151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла
вода.
14.2. Що се отнася до хигиената в Затвора – Пловдив, в ЗООТ Хеброс при Затвора гр. Пловдив и в Ареста - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
14.3. За по-голямата част от процесните периоди, не се
установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно И. да е обитавал
помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен
от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в
тази насока предоставени от Затвора Пловдив, ЗООТ Хеброс и от Ареста - Пловдив
са описани подробно в т. 6.1., 6.2., 6.3. и 8 от настоящото решение, поради
което няма да бъдат преповтаряни.
14.5. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за лошо състояние на банята. Такива данни
не могат да бъдат извлечени включително и от показанията на разпитания по
делото свидетел. От друга страна, от представените по делото справки и
становища от Затвора Пловдив се установява, че подът на банята е с мозайка, а
стените са с фаянсови плочки. Впрочем в тази насока ищецът не е ангажирал
никакви доказателства.
Никакви
доказателства не са ангажирани и относно твърденията за лошото качество на
храната в Затвора Пловдив и ЗООТ Хеброс, както и за недостатъчно място за разходка на каре и за обстоятелството, че при всяко
извеждане за съдебно заседание или свиждане на връщане бил обискиран и каран да
се съблича „до голо“ в Арест Пловдив. Достатъчно в тази насока е да се посочи,
че презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на
неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС, които на общо основание подлежат на доказване. Ето защо при
липса на доказателства ангажирани от страна на ищеца по отношение на
коментираните нарушения спрямо личността му, твърденията в горния смисъл се
явяват неоснователни.
14.6. Неосигуряването на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока
също има оплакване от страна на ищеца, не може да се тълкува като нечовешко и
унизително отношение, доколкото поставянето на външна изолация/шумоизолация е
над средното ниво на битови условия, а освен това поставянето на такава не е
нормативно установено задължение на ответника.
14.7. Досежно оплакването на
ищеца, че спалното му бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му
предоставяли достатъчно дебели завивки през зимата, което настоящият съдебен
състав също намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че по делото не
се твърди и не се установява И. да е подавал молба с искане за получаване на
допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор. Освен изложеното следва да се добави, че смяната на спалното
бельо на лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка.
14.8. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и бълхи
през втория и третия исков период (от 08.07.2020 г. до
23.11.2021 г. и от 23.11.2021 г. до 09.11.2022 г.) доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи. В
тази връзка, както вече бе казано, са представени множество Протокола за
извършени услуги подробно описани в т. 7 от настоящото решение, в които са
описани размерът на третираната площ, препаратът, с който е третирано и
неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето извършил
описаните в протокола дейности и имената на лицето приемащо протокола.
Този извод отново не се промяна от показанията на разпитания
по делото свидетел, доколкото тези показания са твърде общи, не съответстват на
събраните по делото писмени доказателства (в частност цитираните
по-горе Протоколи за извършени услуги), поради което същите не могат да обосноват поставяне на
ищеца в неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС, още повече, че от
страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по
дезинсекция
и дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
14.9. При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както вече бе казано, е само за настъпването на
неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се
приеме, че условията обсъдени до тук, в които И. е изтърпявал наказанието
лишаване от свобода и мярка задържане под стража в Арест - Пловдив не могат да
се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито
могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото
съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят
онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице
от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да
се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с
нечовешко или унизително отнасяне.
15. Установява се
обаче, че в периодите от 18.12.2020 г. до 05.01.2021 г. вкл. (19 дни), от
12.01.2021 г. до 19.01.2021 г. вкл. (8 дни), от 22.01.2021 г. до 03.02.2021 г.
вкл. (13 дни), от 10.02.2021 г. до 16.02.2021 г. вкл. (7 дни) и от 28.02.2021
г. до 26.03.2021 г. вкл. (27 дни), или общо през 74 дни (в
рамките на втория исков период 08.07.2020 г. до 23.11.2021 г.), ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив, в спално помещение № 56, в коeто не му е била осигурена
жилищна площ от минимум 4 кв.м. което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (т.
6.2. по-горе).
16. Съдът счита за основателни и твърденията досежно липсата
на индивидуална корекционна работа с ищеца в периода от 08.07.2020 г.
до 23.11.2021 г.
По същество в случая ищецът твърди наличието на
отрицателни факти – неосъществяване на задължително изискуеми действия от
страна на затворническата администрация, изрично регламентирани в нормите на
чл. 40, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗИНЗС, вр. с чл. 152 и 156 от ЗИНЗС, вр. чл. 120
и сл. от ППЗИНЗС.
16.1. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез
настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и
подлагането им на поправително въздействие (чл. 40, ал. 1 от ЗИНЗС). Четири от
формите, чрез които се осъществява поправителното въздействие са тези по чл.
40, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗИНЗС, а именно чрез осигуряване
на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на
човешкото достойнство на осъдените, чрез ограничаване на отрицателните
последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените,
чрез осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените и чрез организиране
на трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.
Според чл. 152, ал. 1 ЗИНЗС, социалната дейност и
възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от
свобода включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2. програми
за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование,
обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески, културни и
спортни дейности и религиозна подкрепа (чл. 152, ал. 2 от
закона). С лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална
дейност и възпитателна работа (чл. 152, ал. 3 ЗИНЗС).
Според чл. 156, ал. 1 от ЗИНЗС след приключване на
програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя индивидуален план за
изпълнение на присъдата, който включва дейности и програми за въздействие за
ресоциализация на осъдения.
Индивидуалният план за изпълнение на присъдата има за
цел: 1. включване на осъдения в програми и дейности за личностна промяна и
отстраняване на факторите, които формират риска от рецидив и от вреди; 2.
превеждане за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо заведение от
по-лек тип; 3. условно предсрочно освобождаване (чл. 156, ал. 3
от ЗИНЗС). За всеки осъден се изготвя годишен доклад за резултатите от работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата (чл. 156, ал. 4 от ЗИНЗС).
В чл. 120, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че в местата за
лишаване от свобода се извършва индивидуална и групова диагностична дейност,
която включва: 1. изследване на отделен случай и оценка на риска от рецидив и
вреди; 2. психологическо изследване; 3. проучване на затворнически групи и
общности. Дейността по ал. 1 се
осъществява от инспекторите по социални дейности и
възпитателна работа, инспекторите по пробация, инспекторите психолози и
инспекторите педагози по утвърдени методики и във взаимодействие с останалите
служители на затвора (чл. 120, ал. 2 от ППЗИНЗС).
Според чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС индивидуалната корекционна
работа с осъдените е насочена към преодоляване на поведенчески проблеми и
адаптивни кризи, както и към информирането им относно техния правен и социален
статус и условията за изтърпяване на наказанията. Индивидуално и групово се
осъществяват програмите за усъвършенстване на уменията за мислене, овладяване
на гнева, адаптация на новопостъпилия към условията за живот и реда в
институцията и подготовката за живот на свобода (чл. 121, ал. 3 от ППЗИНЗС). Индивидуалната
работа с осъдените е съобразена с оценката на риска от рецидив и вреди при тях,
както и с данните от проведената психодиагностика. Тя съдейства за мотивирането
на осъдените при включването им в специализирани програми за въздействие,
общообразователно и професионално обучение (чл. 121, ал. 4 от ППЗИНЗС), участието в които, според чл. 157,
ал. 3 от закона, е доброволно. В чл. 124, ал. 1 ППЗИНЗС е предвидено, че програмите
за въздействие са форма на професионална намеса, насочена към промяна в
поведението и на личността на осъдения, като отново е посочено в ал. 2, че
участието на лишените от свобода в програми за въздействие е доброволно.
За планирането на индивидуалната корекционна дейност и
отчет на резултатите се използва единна форма, утвърдена от главния директор на
ГДИН (чл. 121, ал. 5 от ППЗИНЗС).
16.2. С оглед обстоятелството, че отрицателните факти не
подлежат на доказване, то в тежест на ответника е да обори така заявените
твърдения (липсата на индивидуална корекционна работа с ищеца).
В случая, Началникът на Затвора Пловдив бе задължен да
представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни,
касаеща индивидуалната корекционна работа с ищеца и конкретните служители
ангажирани с тази дейност. Такава информация обаче, не бе представена.
В тази връзка следва да се посочи, че според чл. 284, ал.
3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да
приеме за доказани съответните факти.
Приложението на тази процесуална презумпция предполага
наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение
от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани
по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира
проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
Отказът да се предостави каквато и да било информация
относно индивидуалната корекционна работа с ищеца, според настоящия съдебен
състав е основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се
квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство от своя страна, преценено наред с останалите събрани по
делото доказателства, налага извода, че в периода от 08.07.2020 г. до
23.11.2021 г. с ищеца не е провеждана индивидуалната корекционна работа
16.3. Изложеното до тук следва да се квалифицира като
незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация (в
периода от 08.07.2020 г. до 23.11.2021 г. - след която дата е бил преместен в ЗООТ „Хеброс“), представляващо нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 1, 3, 4 и
5 от ЗИНЗС във връзка с чл. 152 и 156 от ЗИНЗС, вр. чл. 120 и сл. от ППЗИНЗС,
което води до накърнява човешкото достойнство на ищеца и само по себе си
представлява унизително третиране.
17. Основателно се явява и твърдението на ищеца за
поставянето му през периода от 20.04.2018 г. до 18.12.2018 г. в неблагоприятни
условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест
гр. Пловдив, изразяващи се в лоши хигиенни условия в килията обусловени от
обстоятелството, че тоалетната в килията била открита – без стени и врата,
почти непосредствено разположена до масата за хранене. Този факт не само не се
оспорва от страна на ответника, но изрично се потвърждава в Справка на Началник
сектор „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив (л.
47),
според която през декември 2018 г. е направено отделяне на санитарните възли от
жилищната част в килиите посредством изграждане на конструкция с алуминиеви
профили на същинския санитарен възел.
Действително нормативната уредба допуска ползването на
санитарен възел и течаща вода от лишените от свобода да се осъществява в
спалните помещения, но изрично изключва това да става в нарушаване на
хигиенните и здравни изисквания. Според настоящия съдебен състав те са
нарушени, когато в спално помещение за повече от един човек тоалетната е без
каквато и да било преграда. Поставянето на лишените от свобода в такива неблагоприятни
условия е от естество да застраши тяхното здраве и е сред фактите, визирани в
хипотезата на чл. 3 ЗИНЗС.
18. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите подробно описани в т. 15.
- т. 17., а именно от 20.04.2018 г. до 18.12.2018 г. за престоя му в Арест
Пловдив и от 08.07.2020 г. до 23.11.2021 г. за престоя ме в Затвора Пловдив,
следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим
в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2020 г. – 610 лв.,
през 2021 г. – 650 лв., а 2022 г. - 710 лв.), на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:
- За периода от 20.04.2018 г. до 18.12.2018 г. включително, за престоя му в
Арест Пловдив, общо 243 дни, в размер на 1944 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размера на 5000 лв. и
включващ периода от 18.04.2018 г. – 19.04.2018 г. вкл. и 19.12.2018 г. -
20.12.2018 г. вкл. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан;
- За периода от 08.07.2020 г. до 23.11.2021 г. (като 23.11.2021 г. не се включва в този период), общо 503 дни, в размер на 3018 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размера на 8000 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо тези размери на главните искове (1944 лв. и 3018 лева), ще следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главниците,
считано от 24.11.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното
им изплащане.
С оглед приетото за установено в т. 14. от настоящото решение, като неоснователен
и недоказан ще следва да бъде отхвърлен и искът на ищеца, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба (24.11.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 23.11.2021 г. до 09.11.2022
г. при престоя му Затворническо
общежитие от открит тип Хеброс към Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в болки, страдания, обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за
малоценност, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
ІV. За разноските:
19. С оглед изхода
на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в производството разноски. Те се констатираха в
размер на 570,63 лв. – заплатеното възнаграждение за един адвокат,
съразмерно уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Г.И.И., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 1944 лв., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 24.11.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 20.04.2018 г. до
18.12.2018 г. вкл., изразяващи се в болки, страдания, обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване
на чувство за малоценност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест
гр. Пловдив като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от
5000 лв. и включващ периода 18.04.2018 г. – 19.04.2018 г. вкл. и 19.12.2018 г.
- 20.12.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати Г.И.И., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 3018 лв., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 24.11.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 08.07.2020 г.
до 22.11.2021 г. вкл., изразяващи се в болки, страдания, обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване
на чувство за малоценност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 8000
лв..
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Г.И.И., с ЕГН **********,***, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София,
да му заплати сумата в размер от 7000 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба (24.11.2022 г.) до окончателното изплащане на
сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 23.11.2021 г. до
09.11.2022 г. при престоя му Затворническо
общежитие от открит тип Хеброс към Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в
болки, страдания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен
дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на Г.И.И., с ЕГН **********,***, сумата от 570,63 лв.,
представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: