Р Е Ш Е Н И Е
№……………/………...2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Г. Наказателен състав
На 30.03.2018г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от
съдия Ангелов АН Дело № 285 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0447-000348 от 01.08.2017г. на М.Н.М.–Началник РУ-Г.,
упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което
на П.М.М. с ЕГН
**********, на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 50 /петдесет/
лева – за извършено нарушение по чл.96 от ЗДвП.
В жалбата си и в с.з. – чрез пълномощник,
жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и
моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща
представител и не изразява становище.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление №
17-0447-000348/01.08.2017г. на Началник РУ гр.Г., в оригинал; АУАН
№17-0447-000348/21.07.2017г.; Писмо с УРИ: 447р-7694/20.09.2017г. от Началника
на РУ на МВР Г. до ОД МВР, сектор „П.п.“ гр.С.З.;
Писмо с рег.№1228р-10821/21.09.2017г. на Началник сектор „П.п.“
гр.С.З. до Началника на РУ гр.Г., ведно с вносна бележка; Служебна бележка на М.Н.М.от
14.02.2012г., издадена от Началник „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – С.З.;
Заповед с рег.№ 8121з-952/20.07.2017г. на В.Р. – Министър на МВР; Писмо с
рег.№447000-784 от 07.03.2018г. на Началника на РУ на МВР Г., ведно с копие от
Протокол за ПТП № 1596723 от 21.07.2017г..
Бяха разпитани в качеството на свидетели Д.Н.Д. -
съставил АУАН, св.Й.Г.Б. и св.Ради Иванов Иванов.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 805965 от 21.07.2017г. е констатирано, че П.М.М. с ЕГН **********, на същата дата, в 14.00 часа, в гр.Г., на ул.”А. С.”, дом **, управлява лек автомобил „С.Д.” с рег. № **********, собственост на „Е. – Р.в.м.” ЕООД – С.З., като: при паркиране /спиране/ водачът не е взел мерки да обезопаси МПС, което потегля само и се блъска в метална врата на дом № **, с което допуска ПТП с материални щети.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.96 от ЗДвП.
П.М. подписал съставения му АУАН и получил срещу разписка препис от него. При съставянето на АУАН, П.М. не направил възражения, като такива не са направени и в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН с бланков № 805965
от 21.07.2017г. и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е
издал обжалваното НП, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер 50 /петдесет/ лева – за
извършено нарушение по чл.96 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на 08.09.2017г. видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е получена на 14.09.2017г. видно от входящия регистрационен номер на АНО.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по
делото писмени доказателства.
Разпитаните в хода на съдебното производство - в
качеството им на свидетели по делото – Д.Н.Д. и Й.Г.Б., потвърдиха констатациите
в акта за установяване на административно нарушение, като поясниха, че когато
са пристигнали на място са констатирали ПТП и водачът на автомобила –
жалбоподателя П.М. и по негови данни и след преглеждане на видеозаписите от
камерите в района са установили какво се е случило. Св.Р.И.И.,
пък е свидетел, който установи обстоятелствата при паркирането на автомобила.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите
Д.Д. и Й.Б., тъй като те са логични, без съществени противоречия
по между си и кореспондират, както едни с други, така и с писмените
доказателства по делото.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св.Р.И..
Същият е колега на жалбоподателя – работи в дружеството – собственик на лекия
автомобил и като такъв се явява заинтересован от изхода на делото.
Същественото, обаче в показанията му е не толкова категоричността, с която
потвърди, че ясно си спомня как преди близо година, колегата му е дръпнал
ръчната спирачка при паркирането на автомобила, а обстоятелството, че след това
са се разделили за около 30 – 40 минути. Св.Р.И. разказа, че след паркирането
на лекия автомобил той се е разхождал по магазините в гр.Г. и се е разделил с
колегата си – жалбоподателя П.М.. Св.Р.И. поясни, че не знае дали през времето,
което го е нямало, жалбоподателя П.М. не е използвал автомобила – дали го е
привеждал в движение и т.н. Всичко описано по-горе мотивира съда да не
кредитира с доверие показанията на св.Р.И..
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление М.Н.М.–Началник РУ-Г. е компетентно длъжностно лице да издава НП.
Съдът намира, че не е налице нарушение относно изискванията на чл.57 от ЗАНН. Точно, последователно и детайлно е описано, както мястото, където станало произшествието, така и механизма на настъпването му, като изрично е указано, че случилото се е причинено, именно, при необезопасяване на паркирано превозно средство, което е потеглило само и се блъснало в метална врата. Следователно, ясно и точно са описани в пълнота релевантните към предмета на делото обстоятелства. Правилно и прецизно са посочени нарушената разпоредба, която обективира състава на административното нарушение – чл.96 от ЗДвП, както и санкционната норма – чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП. Предложение второ на този текст от закона обхваща, именно, нарушенията на правилата за престой и паркиране, поради което санкцията е наложена въз основа на тази разпоредба напълно обосновано. Ясно е, че нормата, обективираща осъщественото нарушение, а именно чл.96 от ЗДвП, е поместено систематично в съответния раздел на закона, включващ правилата за престой и паркиране. Самият факт, че като не е обезопасил паркираното на пътното платно МПС, което потеглило само, водачът – жалбоподателя П.М. реално е създал непосредствена опасност за движението изразяваща се не само в абстрактната възможност да възникне произшествие, а в реално настъпило такова произшествие.
Съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
В §6, т.25 на ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на понятието водач. "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. В понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машина е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерните последици – по аргумента на Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС, точка 2.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в конкретния случай, макар и да не е бил жалбоподателя П.М. в автомобила, то лицето е извършило действия, респективно бездействия, чрез които са настъпили съставомерните последици.
Съдът прецени, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя П.М., АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява, както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.96 от ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Следва да се отбележи, че съдът не споделя тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че водачът П.М., след като е взел всички мерки, за да предотврати възможността МПС-то да бъде приведено в движение, не е извършил нарушение. Фактът, че автомобилът е потеглил сам и се е блъснал в металната врата на дом № 44, ясно показва, че такива мерки не са били взети. Ето защо съдът намира, че П.М. е извършил посоченото административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с разглеждания случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на нарушението и настъпилите последици – пътно транспортно произшествие с материални щети по автомобила и по металната врата. Както бе отбелязано по – горе, създадена е пряка и непосредствена опасност за движението изразяваща се не само в абстрактната възможност да възникне произшествие, а в реално настъпило такова произшествие.
Предвид гореизложеното, основателно и правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието по чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, административно наказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма, размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че П.М. е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че водачът не е наказван административно досега /доколкото няма доказателства по делото за обратното/, а и обстоятелствата, при които е реализирано ПТП. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителката към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл.12 от ЗАНН.
В този смисъл, съдът споделя мнението на процесуалния представител на жалбоподателя, че наказанието следва да се намали към минимума, предвиден за нарушението.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0447-000348 от 01.08.2017г. на М.Н.М.–Началник
РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с
което на П.М.М.
с ЕГН **********, на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 50 /петдесет/
лева – за извършено нарушение по чл.96 от ЗДвП, в частта, на размера на наложеното административно наказание, като определя административно наказание -
„глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................