Решение по дело №847/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260086
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20204230100847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       260086

гр. Севлиево, 16.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

                                                                     

при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията Х. гражданско дело № 847/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК.

Постъпила е искова молба от „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ******************представлявано от И.Е.П. - изпълнителен директор срещу Р.М.Г., с ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че бил сключен на  01.10.2018 г. между "Амиго лизинг" ЕАД, като лизингодател и С.А.Д., като лизингополучател, договор за финансов лизинг с № 16000796/00001. Предмет на договора било предоставянето на лизинг на МПС марка и модел „КIА Sorento", рама KNEJC521545226720, собственост на "Амиго лизинг" ЕАД. В качеството на солидарен длъжник договора подписала ответницата Р.М.Г.. По силата на този договор, „Амиго лизинг" ЕАД в качеството на Лизингодател предоставило на С.А.Д., в качеството и на лизингополучател, лизинговия обект, за възмездно ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договорът за финансов лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план. По силата на лизинговия договор лизингополучателят се задължил да изплаща гореописания автомобил на 48 лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който били посочени стойността на лизинговите вноски и падежа им. Съгласно т. 7 от договора за финансов лизинг в случай на забава на плащането лизингова вноска с повече от 5 /пет/ дни лизингополучателят дължал неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално станала изискуема. Съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг активът следвало да има застрахователно покритие за целия срок на договора при условията на полица „КАСКО на МПС" и разсрочено заплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план. Съгласно т. 13.1. от ОБЩИ УСЛОВИЯ на „Амиго лизинг" ЕАД,  лизингодателят, в качеството си на собственик, застраховал имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя компания. Претендираните суми не били платени от лизингополучателя или от солидарния длъжник, поради което за „Амиго лизинг" ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на претенции по съдебен ред. На 22.04.2020 г. „Амиго лизинг" ЕАД депозирало в Севлиевския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане на дружеството от длъжниците С.А.Д.и Р.М.Г.. По ч. гр. д. 373/2020 г. по описа на Севлиевския районен съд заявлението за издаване на заповед за изпълнение било уважено. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника Р.М.Г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане било указано на ищеца, че в едномесечен срок от получаване на съобщението следва да предяви иск за вземането си срещу ответника Р.М.Г.. Предвид изложеното ищеца предявява искове срещу ответницата за установяване, че същата му дължи сумите, за които му била издадена заповед за изпълнение, а именно: 1. 936,65 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски, вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС" по застрахователна полица КАСКО на МПС и договорна лихва върху главниците на лизинговите вноски; 2. 31,47 лева, представляващи дължима сума за застрахователна премия по КАСКО НА МПС заплатена от лизингодателя и дължими от лизинголучателя съгласно сметка за дължима сума № ********** от 27.06.2019 г. - премия по полица 0050500100001850 (Каско на МПС), вноска 3-та; 3. 1,26 лева - неустойка за 21 дни забава на лизингова вноска с падеж 20.02.2019 г. по сметка № ********** от 14.03.2019 г.; 4.         113,30 лева представляващи данък ПС за 2019 г. заплатен от лизингодателя съгласно фактура № ********** от 25.03.2019 г.; ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението - 22.04.2020 г.. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител. В лизинговия договор изрично било посочено, че поръчителство не се предвижда. Изводите, които можело да се направят от данните по делото, били че ответницата Р.М.Г. обективно няма качеството на съдлъжник лизингополучател по процесния договор за финансов лизинг, поради което за нея не  възниквали задължения, при условията на солидарност в такова й качество за заплащане на претендираните задължения по Договор за финансов лизинг от 01.10.2018 г.. Видно от съдържанието на договора за финансов лизинг, при тълкуването му по чл. 20 от ЗЗД сс налагал извод, че ответницата няма качеството на лизингополучател, следователно не била и главен длъжник. В случая не били налице солидарно възникнали задължения за двама съдлъжници - лизингополучатели. Това, че бил положен подпис от нея в договора и тя била посочена в договора като солидарен длъжник не означавало, че непременно същата има качеството на страна по този договор, респективно извод затова, че за нея са възникнали конкретни нрава и задължения, като в съдържанието си догора не съдържал волеизявления в този смисъл, от което следвал извод и за липса на постигнато съгласие.

В съдебно заседание ищеца, не се представлява. В докладвана молба поддържа исковете.

В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа отговора по съображенията в същия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от съвкупната преценка на договор за финансов лизинг № 16000796/00001 от 01.10.2018 г., погасителен план, приемо-предавателен протокол и Свидетелство за регистрация I част,  Общи условия към Договора за финансов лизинг, фактури и сметки, застрахователни полици, платежни документи за заплатени застрахователни премии, както и опис и платежно за заплатен пътен данък, че е бил сключен на  01.10.2018 г. между "Амиго лизинг" ЕАД, като лизингодател и С.А.Д., като лизингополучател, договор за финансов лизинг с № 16000796/00001. Предмет на договора било предоставянето на лизинг на МПС марка и модел „КIА Sorento", рама KNEJC521545226720, собственост на "Амиго лизинг" ЕАД. В качеството на солидарен длъжник договора подписала ответницата Р.М.Г., като обстоятелството, че е солидарен длъжник било посочено както в началото на договора при изписване на страните, срещу името ѝ, така и в края на договора срещу подписа ѝ. По силата на този договор, „Амиго лизинг" ЕАД в качеството на лизингодател предоставило на С.А.Д., в качеството на лизингополучател, лизинговия обект, за възмездно ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договорът за финансов лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план. По силата на лизинговия договор лизингополучателят се задължил да изплаща гореописания автомобил на 48 лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който били посочени стойността на лизинговите вноски и падежа им. Съгласно т. 7 от договора за финансов лизинг в случай на забава на плащането лизингова вноска с повече от 5 /пет/ дни лизингополучателят дължал неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално станала изискуема. Съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг активът следвало да има застрахователно покритие за целия срок на договора при условията на полица „КАСКО на МПС" и разсрочено заплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план. Съгласно т. 13.1. от ОБЩИ УСЛОВИЯ на „Амиго лизинг" ЕАД,  лизингодателят, в качеството си на собственик, застраховал имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя компания.

От приложеното ч. гр. д. № 373/2020 г.  по описа на Районен съд - Севлиево се установява, че „Амиго лизинг" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу С.А.Д.и Р.М.Г., заповед № 191/15.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1082,68 лв., представляваща главница по договор за финансов лизинг № 16000796/00001 от 01.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Р.М.Г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последната не е намерена нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е  била предявена и исковата молба по настоящото дело.

Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: размера на дължимите към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК и към датата на предявяване на исковата молба лизингови вноски и всички други дължими суми по процесния договор за финансов лизинг са следните: неплатени лизингови вноски 936,65 лв.; неплатено Каско МПС        31,47 лв.; неплатен данък МПС за 2019 г.  113,30 лв. и неустойка за забава плащане лизингова вноска 1,26 лв. или всичко:      1082,68 лева.

 

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

 

Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между  ищеца и ответника със съществените им елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от лизигополучателя, твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава доводите и възраженията си.

Установи се от съвкупната преценка на договор за финансов лизинг № 16000796/00001 от 01.10.2018 г., погасителен план, приемо-предавателен протокол и Свидетелство за регистрация I част,  Общи условия към Договора за финансов лизинг, фактури и сметки, застрахователни полици, платежни документи за заплатени застрахователни премии, както и опис и платежно за заплатен пътен данък и от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, че е бил сключен на  01.10.2018 г. между "Амиго лизинг" ЕАД, като лизингодател и С.А.Д., като лизингополучател, договор за финансов лизинг с № 16000796/00001. Предмет на договора било предоставянето на лизинг на МПС марка и модел „КIА Sorento", рама KNEJC521545226720, собственост на "Амиго лизинг" ЕАД. В качеството на солидарен длъжник договора е подписала и ответницата Р.М.Г., като обстоятелството, че е солидарен длъжник било посочено както в началото на договора при изписване на страните, срещу името ѝ, така и в края на договора срещу подписа ѝ. По силата на този договор, „Амиго лизинг" ЕАД в качеството на лизингодател е предоставило на С.А.Д., в качеството на лизингополучател, лизинговия обект, за възмездно ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договорът за финансов лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план. По силата на лизинговия договор лизингополучателят се задължил да изплаща гореописания автомобил на 48 лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който били посочени стойността на лизинговите вноски и падежа им. Съгласно т. 7 от договора за финансов лизинг в случай на забава на плащането лизингова вноска с повече от 5 /пет/ дни лизингополучателят дължал неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално станала изискуема. Съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг активът следвало да има застрахователно покритие за целия срок на договора при условията на полица „КАСКО на МПС" и разсрочено заплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план. Съгласно т. 13.1. от ОБЩИ УСЛОВИЯ на „Амиго лизинг" ЕАД,  лизингодателят, в качеството си на собственик, застраховал имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя компания. Лизингополучателя и ответницата не са изпълнили задълженията си за заплащане на начислените вземания, произтичащи от договора за лизинг, като общият размер на неплатените задължения е: неплатени лизингови вноски 936,65 лв.; неплатено Каско МПС        31,47 лв.; неплатен данък МПС за 2019 г.  113,30 лв. и неустойка за забава плащане лизингова вноска 1,26 лв. или всичко:      1082,68 лева. С оглед изложеното установиха се предпоставките за уважаване на предявените искове: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между  ищеца и ответника със съществените им елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от лизигополучателя, твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че Р.М.Г. обективно нямала качеството на съдлъжник на лизингополучателя по процесния договор за финансов лизинг. Достатъчно ясно в договора е посочено качеството на солидарен длъжник на ответницата, същата е  подписала договора, като обстоятелството, че е солидарен длъжник е посочено както в началото на договора при изписване на страните, срещу името ѝ, така и в края на договора срещу подписа ѝ, поради което следва да се приеме, че за ответницата са настъпили последиците на пасивната солидарност с лизингополучателя.

С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на ответницата, установи се основателност на предявените искове, поради което същите следва да се уважат.

Относно разноските, предвид уважаването на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 585,00 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо лице, както и за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт. С оглед уважаването исковете за сумите, за които заявлението по заповедното производство е уважено, съдът намери, че не следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по същото.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ******************представлявано от И.Е.П. - изпълнителен директор, съществуват парични вземания за следните суми: 936,65 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 16000796/00001 от 01.10.2018 г., вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС" по застрахователна полица КАСКО на МПС и договорна лихва върху главниците на лизинговите вноски; 31,47 лева, представляващи дължима сума за застрахователна премия по КАСКО на МПС заплатена от лизингодателя и дължими от лизинголучателя съгласно сметка за дължима сума № ********** от 27.06.2019 г. - премия по полица 0050500100001850 (Каско на МПС), вноска 3-та; 1,26 лева - неустойка за 21 дни забава на лизингова вноска с падеж 20.02.2019 г. по сметка № ********** от 14.03.2019 г.; 113,30 лева, представляващи данък ПС за 2019 г., заплатен от лизингодателя съгласно фактура № ********** от 25.03.2019 г.; ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението - 22.04.2020 г., към длъжника Р.М.Г., с ЕГН **********,***, за които вземания е издадена заповед № 191/15.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 373/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р.М.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ******************представлявано от И.Е.П. - изпълнителен директор, направените по гр. д. № 847/2020 г.  по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 585,00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р.М.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ******************представлявано от И.Е.П. - изпълнителен директор, направени по ч. гр. д. № 373/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на: сумата 25,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: