РЕШЕНИЕ
№908
гр.Бургас, 08.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
06 юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1147 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, при спазване на специалните правила на
чл.111 от ЗИНЗС.
Жалбоподател е Н.М.Т., ЕГН:**********, лишен от свобода в
Затвор Бургас, ЗО Дебелт. В производството жалбоподателят участва до настоящия
момент лично.
Ответник е началник сектор ЗО Дебелт на Затвор Бургас.
Ответникът участва в производството лично.
Предмет на обжалване а заповед № 279/29.06.2022г. на
началник сектор ЗО Дебелт на Затвор Бургас, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 3 дни. В
обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че Т. не изпълнил
три влезли в сила последователни заповеди, с които му е налагано дисциплинарно
наказание извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената.
Жалбоподателят не отрича, че е отказал да изпълни
посочените заповеди, но сочи, че първата от тях му е наложена неправомерно
затова, че през времето за престой на открито разговарял с лишен от свобода от
друга група, без да знае, че това било забранено. Счита, че наложеното
наказание изолиране в наказателна килия при тези обстоятелства е несправедливо.
Иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Не се сочат
нови доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Счита, че същата е издадена
без наличието на основания за оспорване, като излага съображенията си в тази
насока. Иска съдът да отхвърли жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.111 ал.1 от , от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въз
основа на събраните доказателства и приложимите норми, съдът прие за установено
следното.
По делото е представен заверен препис от оспорения акт –
заповед № 279/29.06.2022г. на началник сектор ЗО Дебелт на Затвор Бургас, с
което се установява издаването ѝ. Препис от заповедта е връчен на
жалбоподателя на същата дата, срещу подпис.
Заповедта е издадена въз основа на докладна записка от
22.06.2022г., съставена от М. С., инспектор СДВР в ЗО Дебелт към Затвор Бургас.
В докладната записка е посочено, че проверката е извършена от В. въз основа на
докладна записка рег. № 1816/16.06.2022г. от мл.инспектор К. Г., надзирател в
затворническото общежитие.
Установено е при проверката, че със заповед № 206/13.05.2022г.
на началника на ЗО Дебелт на Т. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. Тази
заповед е била обжалвана пред началника на Затвор Бургас, при което със заповед
№ 389/06.06.2022г. оспорването е отхвърлено и заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е влязла в сила.
Със заповед № 241/01.06.2022г. на началника на ЗО Дебелт
на Т. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. това наказание не е обжалвано и е
влязло в сила.
Жалбоподателят не оспорва и се установява от събраните от
надзирателите данни, че Т. е отказал да изпълнява наложените му по двете заповеди
дисциплинарни наказания, тъй като считал, че първото наказание му е наложено
незаконосъобразно.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – съгласно чл.104 ал.2 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания от категорията
на оспореното се налагат с мотивирана заповед от началника на затворническото
общежитие. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона
писмена форма, като същата е мотивирана и съдържа предвидените в закона
реквизити. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Не се установиха по делото нарушения на процесуалните
правила по издаването на оспорената заповед. От приложените заверени преписи от
документи се установи, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе
участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства
и даде обяснения по тях. Производството е било надлежно образувано въз основа
на докладна записка от съответното длъжностно лице, като преди издаването на
заповедта е извършена необходимата проверка. Фактическата обстановка е
изяснена, а направените в тази насока оплаквания от жалбоподателя са
неоснователни. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.
Във
връзка с правилното прилагане на материалния закон съдът прие следното.
Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние, извършено виновно от лишените от свобода, с
което се нарушава вътрешният ред, като съгласно ал.2 т.2 за такова се счита неизпълнение
или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни
лица.
Правилно дисциплинарният
орган е приел, че е налице нарушение по посочената точка, тъй като спрямо Т. са
били издадени от съответното длъжностно лице и влезли в сила две заповеди, въз
основа на които е възникнало задължение на лишения от свобода да осъществява за
определен срок извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената.
Тези задължения не са били изпълнени, при което е осъществен състава на
дисциплинарно нарушение, посочен в оспорената заповед. Без правно значение са
обстоятелствата, при които е била издадена първата от неизпълнените заповеди,
тъй като след проведената процедура по оспорване тя е влязла в сила и е
следвало да се изпълнява от Т..
Констатациите на органа в
това отношение са обосновани и правилни.
Правилно е и приложението на
материалния закон относно вида и размера на наложеното наказание. Съгласно
посочения в текста на заповедта чл.102 ал.2 вр. с чл.101 т.7 от ЗИНЗС наказанието
изолиране в наказателна килия може да се наложи при системни нарушения по чл.
100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. По делото се установи, че на жалбоподателя са
били наложени предходни две дисциплинарни наказания, в периода от 13.05.2022г.
до 01.06.2022г., които са влезли в сила, т.е. налице е изискуемата от закона
системност, явяваща се предпоставка за налагане на наказание изолиране в
наказателна килия при извършеното нарушение по чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС.
Размерът на наказанието е определен към минималния, което съответства на установените
по случая факти. Не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 и 5 от АПК.
Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК
оспорването следва да се отхвърли от съда.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Н.М.Т., ЕГН:**********,
лишен от свобода в Затвор Бургас, ЗО Дебелт, срещу заповед № 279/29.06.2022г.
на началник сектор ЗО Дебелт на Затвор Бургас.
ОСЪЖДА Н.Т. да заплати
на държавата по сметка на Административен съд Бургас държавна такса по делото 10лв.
Решението е обявено в съдебно заседание на страните и подлежи
на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд
Бургас в 14 дневен срок от днес.
СЪДИЯ :