№ 1382
гр. Плевен, 19.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.ОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20234430107002 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** против Ц. П.
С., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 24.07.2019г., около 21:15
часа, в ***, водачът Ц. П. С. при управление на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с per. № ***, при движение на заден ход не се убеждава, че пътят
зад него е свободен, вследствие на което реализира ПТП с паркирания лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с per. № ***, собственост на З.Л.Я..
Твърди, че от транспортния инцидент са причинени материални щети на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, е peг. № ***. Твърди, че за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП № *** от
24.07.2019г„ в който е посочено, че виновният водач Ц. П. С. е напуснал
мястото на ПТП. На виновния водач Ц. П. С. е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Твърди, че към датата на събитието
отговорността на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. №
*** е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № **********, със срок на
валидност от 21.04.2019г. до 20.04.2020г. Твърди, че във връзка с настъпило
застрахователно събитие, пред ЗК „***“ АД е образувана щета № **********.
При извършения оглед на лек автомобил марка „***“, модел „***, с peг. № ***
са констатирани увреждания. В съответствие с установените по вид и степен
щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „*** определя
застрахователно обезщетение в размер на 333,42 (триста тридесет и три лева и
четиридесет и две стотинки). Твърди, че сумата в размер на 333,42 (триста |
1
гридесет и три лева и четиридесет и две стотинки) е изплатена на З.Л.Я. на
01.10.2019г. с преводно нареждане № ***.Излага аргументи, че на основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ЗК „***“ АД придобива право на регрес
срещу виновния водач Ц. П. С. до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение от 333,42 (триста тридесет и три лева и четиридесет и две
стотинки), както и 10,00 (десет) лева, представляващи ликвидационни разходи
по щета № **********. Моли да бъде признато за установено, че Ц. П. С., с
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ЗК „*** АД сумата от 343,42 (триста
четиридесет и три лева и четиридесет и две стотинки), в едно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
заплащане. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който взема становище за допустимост, но неоснователност на иска Оспорва
го по основание и размер. Излага аргументи, че съгласно разпоредбата на чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Посочва, че
необходими предпоставки за уважаване на тази претенция е наличието на:
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - т. е., че вредите са причинени от ответника -
делинквент, с негово виновно и противоправно поведение, намиращо се в
причинно-следствена зависимост с настъпването им; валиден договор за
застраховане срещу гражданска отговорност с причинителя на вредите и
плащането по него; съответно виновно напускане мястото на ПТП, преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Признава, че ответникът действително е напуснал мястото на ПТП, но поради
една единствена причина - същият въобще не е разбрал, че при извършената
от него маневра е настъпило съприкосновение с другия паркиран автомобил.
За това е бил уведомен едва, когато органите на МВР посетили дома му и го
информирали, че е реализирал произшествие, за което бил съставен протокол
за ПТП и АУАН. Твърди, че въз основа на съставения на АУАН е издадено
наказателно постановление, което е обжалвано от Ц. С. и отменено като
неправилно и незаконосъобразно с влязло в законна сила съдебно решение,
постановено по АНД №*** по описа за 2019г. на Районен съд - Плевен. Излага
съображения, че напускането на мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие е съзнателно и целенасочено действие на
2
водача на МПС, каквото обаче не е било осъществено от ответника, предвид
липсата на възприятие и знание за настъпилото произшествие към момента на
неговото осъществяване, поради което счита, че неговото поведение не може
да се подведе под правната норма на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Счита, че
регресното право на застрахователя по цитираната разпоредба изисква да е
установено по делото, че водачът съзнателно и виновно, след като е
реализирал ПТП, го е напуснал без да изчака идването на органите за контрол
на движението по пътищата. Твърди, че тази хипотеза не е налице в процесния
случай, тъй като вмененото ответника административно нарушение е
субективно несъставомерно и несъмнено не е налице елемента "напускане
мястото на местопроизшествието" в светлината на чл.500, ал.1, т.З от КЗ.
Счита, че противното няма как да бъде установено и от съставения
констативен протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ и
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице,
факти. В процесния случай протоколът за ПТП приложен от делото е съставен
от длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на ПТП, както
и напускането на мястото на инцидента след това, предвид това и същият не
се ползва с обвързваща доказателствена сила относно поведението на
участниците. На следващо място, като елемент от фактическия състав на
регресната отговорност по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ се изисква посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата да е
задължително по закон. Твърди, че това законово задължение за органите за
контрол на движението по пътищата е регламентирано в разпоредбата на
чл.125 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба : Службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато: при произшествието има убит или
ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва
опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това
създава опасност за движението; има съмнение, че участник в произшествието
е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с
участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на
Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на
нея - в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на
отбраната; между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него;произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди.Твърди, че в процесния
случаи не е налице нито една от хипотезите визирани в разпоредбата на чл.125
от ЗДвП, а в тежест на ищеца е да докаже основанието, от което произтича
3
претенцията му. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че към датата на събитието отговорността
на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** е
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № **********, със срок на
валидност от 21.04.2019г. до 20.04.2020г.
Не е спорно между страните и се установява от Протокол за ПТП №
***/24.07.2019г., че на 24.07.2019г., около 21:15 часа, в ***, водачът Ц. П. С.
при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, при
движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад него е свободен,
вследствие на което реализира ПТП с паркирания лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с peг. № ***, собственост на З.Л.Я.. Протоколът е подписан без
възражения от Ц. С..
Не е спорно между страните, че Ц. С. е напуснал мястото на ПТП, като
същия твърди, че не е действал съзнателно, тъй като не е разбрал за
реализираното ПТП, което да изисква да остане на място.
Видно от Уведомление за настъпило застрахователно събитие от
25.07.2019г., копие от свидетелство за регистрация на МПС № *********,
Опис-заключение по щета № L0000015697/25.07.2019г., Екпертиза по щета
№**********, сравнителна експертиза по щета и доклад по щета /л.8-17 от
делото/ от процесното ПТП са причинени материални щети на лек автомобил
марка „***“, модел „***“, е peг. № ***. Определено е застрахователно
обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди в размер на
Видно от Платежно нареждане от 01.10.2019г. сумата в размер на 333,42
е изплатена на З.Л.Я..
Съдът възприема изцяло заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
него се установява, че механизма на настъпване на ПТП е този, посочен в
протокола за ПТП, а именно: В момент на сумрак лек автомобил „***“
предприема маневра на заден ход, при която се движи по надлъжната ос на лек
автомобил „***“ и със задната си част - задна броня, контактува с предната
част на лек автомобил „***“ - предна броня. Под действието на получената
сила от лек автомобил „***“ със средната си част, върху предната броня, от
към десния фар (в дясната половина), на лек автомобил „***“, то тази сила се
отразява на частите зад предна броня, а именно радиатор- изтекъл. Радиатора
е огънат в посока към купето и със деформирани ламели от предната броня.
Тъй като натиска е в дясната половина на лек автомобил „***“, то десния фар
получава счупване. След потегляне напред на лек автомобил „***“, предната
4
броня на лек автомобил „***“ си е възстановила първоначалната форма, но
декоративната решетка е изместена от първоначалното си място.
Определените материални щети са: Фар десен – смяна, Радиатор климатик –
смяна, Радиатор охладителна течност – смяна, Облицовка предна броня -
ремонт+боя. Средната пазарна стойност на материалните щети по лек
автомобил „***“ преди 24.07.2024 г. са 369 лв. без ДДС или 443 лв. с ДДС.
Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
настъпилите щети по лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***. В
практиката е установена скорост на движение от около 2,22 m/s или 8,00 km/h,
при която си възстановяват първоначалната форма пластмасовите детайли,
където водачът на който и да е от двата автомобила няма да усети контакта
върху тялото си. При скорост на движение от около 2,22 ш/s или 8,00 km/h,
водачът на лек автомобил „***“ няма да усети реализирания контакт. При по-
висока скорост на движение от 2,22 m/s до 5,27 m/s, то водачът на лек
автомобил ,***“ ще получи разклащане, предадено от купето към тялото му.
Водачът на процесния автомобил *** при реализиране на процесното ПТП се
е движил на задна скорост с 5,27 метра в секунда или 18,96 километра в час.
Не съществува зона на огледалата за обратно виждане при движение на
автомобила на заден ход, при която зона водачът да няма видимост за
присъствие на обекти встрани от лявата странична част, дясната странична
част, както и от тилната част на автомобила.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Плащането на застрахователно обезщетение на собственика на
увреденото МПС, е правомерен юридически факт, тъй като е предмет на
изпълнение на възникнало за застрахователя задължение да го стори.
Предпоставките за възникване на това задължение, респ. за пораждане
насрещното право на третото лице да получи застрахователно обезщетение,
запълват следния законов фактически състав: 1/ действие на валиден договор
за застраховка „Гражданска отговорност; 2/ настъпване на застрахователното
събитие - осъществения риск, т.е. факта на ПТП, явяващ се; 3/ източник на
реална имуществена вреда, претърпяна от третото лице, която е ; 4/
установена по вид и парична стойност/ оценка/.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено при
застраховане “Гражданска отговорност”. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ
освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач:… е напуснал мястото на
5
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач… Правото на регрес на застрахователя настъпва след като плати
обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в
посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си
отговорност.
Съгласно чл. 45, ал.1 и чл.51, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в
резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се
предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това,
че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е
предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да
го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.
Удовлетворяването на правото на обезщетение, чийто носител е
увреденото трето лице има двоен погасяващ ефект- погасява се както това
пряко субективно право/ на третото увредено лице да претендира заплащане
на вредите от застрахователя по застраховка Гражданска отговорност/, така и
правото на това лице към причинителя на вредата. Затова в идейната основа
на разглежданото законно регресно право е заложен един общ правен
принцип- този за недопустимост на неоснователното обогатяване /този, който
уврежда, нито е справедливо, нито е разумно да избегне в крайна сметка
тежестта на поемане на възстановителната стойност на вредата, която друго
лице е платило на увредения, независимо, че това е извършено по силата на
договор.
За успешното провеждане на регресния иск, при условията на пълно и
главно доказване,ищецът следва да установи съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „ГО” за
6
управлявания от ответника автомобил, заплащането на обезщетение на
собственика на увредения автомобил, а така също и елементите на деликта-
вреда,противоправно поведение, причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя на вредата и твърдените от ищеца вреди. В тежест
на ищеца е да докаже по несъмнен начин, чрез надлежни доказателства, че
ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено наличието на горните предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника. По безспорен начин се доказа от
съставеният и подписан от ответника Протокол за ПТП № ***/24.07.2019г., че
на 24.07.2019 г. Ц. С. е нарушил правилата за движение по пътищата, като при
маневра на заден ход с л.а. *** *** с ДКН *** не се съобразява, че пътя зад
него не е свободен, като удря паркирания зад него автомобил *** *** ДКН №
***. Многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от
органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179,
ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите,
осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътно -
транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице, какъвто е и настоящият казус, протоколът не се ползва с
обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава
за констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни
средства. Доколкото протоколът за ПТП не съдържа пряко възприети от
съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите
в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и
противоправното поведение на ответника, което може да се извърши с
автотехническа експертиза и свидетелски показания. Ако протоколът за ПТП
е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено
с подписа на страните. Ирелеватно е, че издаденото наказателно
постановление за установеното с описания акт нарушение, е отменено на
процесуално основание.
Вината на ответника като водач се предполага до доказване на
7
противното, съгласно установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция.
След настъпване на ПТП ответникът е напуснал мястото на произшествието
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, като в
случая съдът приема, че посещаването им на местопроизшествието е
задължително по закон, поради следното: Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, като когато от него са причинени само
имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието и ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. В
случай, че между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат произшествието
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Следователно, наличие на разногласие има винаги,
когато между участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата
свързани с него, обективирано в двустранен констативен протокол /чл. 123
ЗДвП и чл. 125 ЗДвП/. В случая данните по делото категорично сочат, че
ответникът не е останал на мястото на ПТП след настъпването му, за да
установи какви са последиците от него, както и няма подписан между него и
собственика на лекия автомобил *** *** ДКН № *** двустранен констативен
протокол относно причинените щети, поради което е налице хипотезата на чл.
125, т. 7 ЗДвП, съгласно която службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на пътнотранспортно произшествие, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Следователно, при ПТП на 24.07.2019 г. виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е разбрал за
настъпилото ПТП и не е налице предпоставката по чл.500 КЗ, тъй като
въпреки, че е причинил ПТП, той не е напуснал мястото съзнателно. Видно е
8
от приетата по делото САТЕ, че в практиката е установена скорост на
движение от около 2,22 m/s или 8,00 km/h, при която си възстановяват
първоначалната форма пластмасовите детайли, където водачът на който и да е
от двата автомобила няма да усети контакта върху тялото си. При скорост на
движение от около 2,22 ш/s или 8,00 km/h, водачът на лек автомобил „***“
няма да усети реализирания контакт. При по-висока скорост на движение от
2,22 m/s до 5,27 m/s, то водачът на лек автомобил ,***“ ще получи разклащане,
предадено от купето към тялото му. Водачът на процесния автомобил *** при
реализиране на процесното ПТП се е движил на задна скорост с 5,27 метра в
секунда или 18,96 километра в час. При това установено положение, водачът
на л.а. *** *** е усетил разклащане при настъпване на съприкосновението на
двете превозни средства, в която ситуация е следвало да остане на мястото на
ПТП и евентуално да бъде съставен двустранен протокол между него и
собственика на увредения автомобил или в случай на разногласие между тях,
да изчакат местопроизшествието да бъде посетено от органите за контрол на
движение по пътищата.
Въз основа на събраните по делото доказателства се доказва по
безспорен начин също, че в резултат на виновното противоправно поведение
на ответника са причинени имуществени вреди на собственика на паркирания
лек автомобил *** *** ДКН № ***, който е лицето З.Л.Я.. Собственикът на
лекия автомобил *** *** с ДКН *** е имал валидно сключена и действаща
към момента на настъпване на ПТП застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" с ищцовия застраховател. В хода на образуваната във
връзка с него преписка по щета е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 333,42лв., на каквато стойност са оценени причинените по
лекия автомобил *** *** ДКН № *** имуществени щети. Изплатеното
застрахователно обезщетение не надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахователното имущество може да се купи друго от същото
качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. Видно от заключението на ВЛ щетите са на
стойност 369 лв. без ДДС. Направени са и 10 лв. ликвидационни разходи.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на за
9
уважаване на предявения по делото иск за сумата от 343,42 лв., която се дължи
ведно със законната лихва нея, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца направените от него разноски за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение от 400 лв./300 лв+100 лв./.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искът предявен от ***, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление *** против Ц. П. С.,
ЕГН**********, ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 343,42 лева за
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета №
**********, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /24.07.2023г./ до окончателното изплащане
на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2301/24.07.2023г.
по ч.гр.д.№********** 4158/2023г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. П. С., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на ***, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
10
***, сумата от 343,42 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.********** 4158/2023 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. П. С., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на ***, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 400,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11