№ 626
гр. Бургас, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202210 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба подадена от „Д. **“ ЕООД, ЕИК
********* против Наказателно постановление № 02-2500358/********г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 403а,
ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството жалбоподател
като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
С жалбата се оспорва НП като сочи, че документацията не била представена на
служителите при проверката, тъй като били във фирма „А. **“ за обработка и сключване на
нов договор поради изтичане на стария. Било отразено, че магазина се казва Р., но това не
било вярно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. В.,
поддържа се жалбата като счита, че приложение следва да намери чл. 415в, ал. 1 КТ.
Претендира се възнаграждение за адвокат.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и
излага съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено съгласно разписка на адреса на
управление на дружеството на ********г. като жалбата е подадена ********г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
1
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество съдът
намира следното:
На ********г. св. И. Д. на длъжност инспектор при Дирекция Инспекция по труда
Бургас заедно със свой колега извършили проверка на обект - хранителен магазин в гр. Б.,
ул. „П.м.“ ***, стопанисван от „Д. **“ ЕООД. На място били установени управителят Д.С. и
още едно лице, на което управителят казал да напусне обекта. Св. Д. изискал от управителя
на дружеството Правилник за вътрешния трудов ред, който трябвало да се съхранява в
обекта и при поискване да се представи. Преди да отидат на проверка проверяващите се
запознали с протокол от предходна извършена проверка в обекта като дружеството имало
предписание да предостави на разположение в обекта на Инспекция по труда Правилник за
вътрешния трудов ред. Проверяващите поискали и контролен касов бон от управителя, за да
може да се сравнят данните на фирмата, но такъв бил отказан от управителя. Управителят
обяснил, че в обекта в момента няма Правилник за вътрешния трудов ред, а бил в
счетоводство, на друго място и не го представил при проверката, което било вписано в
протокола от извършената проверка. Била изготвена покана до дружеството за явяване за
съставяне на АУАН.
На ********г. се явил представителя на дружеството в Инспекция по труда като
представил правилника за вътрешния трудов ред. Актосъставителят разбрал, че магазина се
казва „Р.“, тъй като било посочено в заповед от ********г. за сумирано работното време,
която била предоставена от управителя с останалите документи. На същата дата бил
съставен АУАН в „Инспекция по труда“ за това, че в стопанисвания от дружеството обект
магазин за хранителни стоки „Р.“, находящ се в гр. Б., ул. „П.м.“ *** не се държи на
разположение на контролните органи на Инспекция по труда екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред на дружеството, с което бил нарушен чл. 403а, ал. 1 КТ.
На ********г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган е възприел описаните в АУАН факти и на дружеството за нарушение на
чл. 403а, ал. 1 КТ на основание чл. 416, ал. 5 КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства като съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на св. И. Д.,
които се потвърждават и от представените писмени доказателства. Съдът счита обаче, че
следва да се довери само частично на св. Н.С.. Показанията й за това, че работи в
дружеството се потвърждават от приобщените писмени доказателства, но съдът не се
доверява в частта, че Правилник за вътрешния трудов ред винаги е бил в обекта. На първо
място той не е бил представен на проверяващите, ако действително е бил там. На следващо
място, щом е бил предоставян на посочената служба за изготвяне на нов „договор“, то
отново не е бил в обекта, свидетелката не успя да обясни подробно и къде е бил съхраняван
този правилник, а просто заяви в едно бюро в обекта. Съдът счита показанията на св. С. за
пристрастни предвид, че същата е в трудово правоотношение с дружеството жалбоподател.
Показанията й не съответстват и на представена заповед от ********г. от управителя на „Д.
2
**“ ЕООД за установяване сумирано изчисляване на работното време, в която ясно е
посочено, че се касае за магазин за хранителни стоки „Р.“ на адрес гр. Б., ул. П.м. ***.
Именно там е била извършена и проверката, поради което и съдът намира, че
наименованието посочено в НП „Р.“ е проверения обект, стопанисван от „Д. **“ ЕООД.
Макар в момента на проверката да е било налице нежелание от страна на управителя да
съдейства на проверяващите и да им предостави цялата необходима документация за
установяване на субекта, стопанисващ обекта, Административнонакзващият орган правило е
установил всички релевантни факти като е изискал доказателства и показанията на
актосъставителя се потвърждават от приобщените писмени доказателства, поради което
съдът му се доверява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът намира, че липсват
формални основания за отмяна на наказателното постановление.
Съдът намира, че жалбоподателят несъмнено има качеството на работодател съгласно
пар.1, т.1 от ДР от КТ, който предвижда, че „работодател“ е всяко физическо, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо
образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. Това обстоятелство не се оспорва и от дружеството
– жалбоподател.
Съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни
площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен
да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което
осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето
на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа
за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
Разпоредбата на закона предвижда задължение за работодателя да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от всеки един от изброените документи
като всеки един от тях има съществено значение за организацията на работа в обекта,
условията за полагане на труд и е гаранция за регламентиране на правата и задълженията на
работниците и служителите. Следва да се посочи, че представения протокол за извършена
3
проверка от ********г. сочи на това, че е било давано предходно предписание работодателят
да държи в обекта на разположение на контролния орган екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред и въпреки това при проверката, извършена през 2025г. Правилника за
вътрешния трудов ред не е бил представен на служителите на Инспекция по труда.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда, че работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000
лв.
В случая санкцията е предвидена в установения от закона минимум.
Съгласно чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до
100 лв.
В случая задължението на работодателя да държи в обекта на разположение на
контролния орган екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред е свързано с контрола
за спазване на трудовото законодателство, този документ следва да е наличен в
проверявания обект и да се представи при проверката на място пред контролните органи.
Нарушението се счита за извършено в момента на проверката от органите на ДИТ, ако
документът не е в обекта, защото по този начин се препятства проверката за спазване
правата на работниците, които следва да се съдържат в правилника. За да бъде приложена
разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ, е необходимо наличието на две кумулативни
предпоставки, а именно: 1. нарушението да е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в КТ и 2. от нарушението да не са произтекли вредни последици за
работници и служители. В настоящият случай липсващият при
проверката правилник за вътрешния трудов ред на дружеството не е бил представен веднага
след констатиране на нарушението, а по-късно, при съставяне на АУАН, поради което няма
как да се приеме, че нарушението е било отстранено незабавно. С оглед на това и да се
приеме, че от нарушението не са произтекли вредни последици за работниците и
служителите, то не е налице първата предпоставка на специалната разпоредба на чл. 415в
ал. 1 от КТ, за да се достигне за извод, че се касае за маловажен случай и да се определи по-
леко наказание (така Решение № 5866 от 27.06.2025 г. по к. адм. н. д. № 921 / 2025 г. на XIX
състав на Административен съд – Бургас, Решение № 960 от 19.10.2023 г. по к. адм. н. д. №
968 / 2023 г. на XV състав на Административен съд – Бургас). В случая деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид. На
следващо място следва да се отчете липсата на оказано съдействие от страна на управителя
на дружеството при извършване на проверка, който отказал да предостави документи, за да
се проверят данните на работодателя, предприел действия присъствалото лице да напусне
4
обекта, освен това са налице и предходно давани предписания да държи на разположение на
контролните органи Правилник за вътрешния трудов ред.
С оглед на изложеното наказателното постановление като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се
потвърждава, поради което право на разноски има административнонаказващия орган, който
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. На АНО се дължат разноски на
основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 лева като се отчита фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2500358/********г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което на „Д. **“ ЕООД, ЕИК
********* за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1
от КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Д. **“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5