Решение по дело №512/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1005
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20207040700512
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 1005 / 30.07.2020г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 512 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът „Бургас Фишинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Калофер“ № 28Б, ет.2, представлявано от управителя П.С.С., е предявил иск против Национална агенция за приходите, с който претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 416 лв., произтичащи от изменено наказателно постановление № 395316-F387753 от 08.11.2018г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, представляващи 5/6 от платено възнаграждение на един адвокат за воденото от ищеца пред Районен съд – Бургас АНД № 4650/2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2020г. до окончателното изплащане. Ищецът претендира и направените по настоящото дело разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и пледира за нейното уважаване.

Ответникът по иска – Национална агенция за приходите София, чрез юрисконсулт Т., оспорва предявеният иск и иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за недопустимост на иска, а при допустимост на иска, счита същия за основателен.

Факти:

От представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 395316-F387753/08.11.2018г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП на ищеца „Бургас Фишинг“ ЕООД на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Бургас от „Бургас Фишинг“ ЕООД, за което е било образувано административно-наказателно дело № 4650 по описа на съда за 2019г. С решение № 1585/17.12.2019г., съдът е изменил наказателното постановление в частта относно размера на санкцията, като го е намалил от 3000 лв. на 500 лв. Това решение на районния съд не е обжалвано пред Административен съд Бургас и е влязло в сила на 22.01.2020г.

От приложеното по делото АНД №4650/2019г. на Районен съд Бургас се установява, че процесният ищец е бил представляван пред районния съд от адвокат С.П., с който е сключил договор за правна помощ на 13.09.2019г., по силата на който е платил 500 лв. за обжалване на оспореното наказателно постановление (л.26 от АНД № 4650/2019г. на БРС). Съгласно същият договор за правна помощ сумата е платена в брой на датата, на която е подписан договорът. В хода на производството пред Районен съд - Бургас процесуалният представител се е явил и е представлявал ищецът в съдебното заседание, проведено на 28.11.2019г. 

Правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – Национална агенция за приходите е юридическо лице по силата на закона – чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), поради което е процесуално допустим.

Неоснователно е възражението на прокурора, явяващ се в качеството на контролираща страна, относно допустимостта на производството. Както правилно посочи самият той, изменението на чл.63 от ЗАНН, с което се допуска претендиране на разноски в самата административнонаказателна производство пред съда е публикувано в Държавен вестник на 29.11.2019г., т.е. един ден след съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, по време на които е последният възможен момент, в който страните могат да претендират разноски. Те не са го сторили, защото към 28.11.2019г. законът не е предоставял такава възможност. След този момент страните не могат да искат разноски. За това съдът приема, че редът по ЗОДОВ е допустим в конкретния случай.

Разгледан по същество е неоснователен.

Въпросът с предявяването на искове за заплащане на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляващи платени адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните постановления е разрешен с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. Според тълкувателното решение платеното възнаграждение на нает адвокат в производството по ЗАНН при обжалване по съдебен ред на наказателно постановление, в случаите, когато наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно, представлява имуществена вреда, защото е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на наказателното постановление по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.  

Към момента на постановяване на настоящото решение правната уредба на ЗАНН е променена и вече в чл.63, ал.3 от ЗАНН се предвижда възможност за претендиране на сторените разноски в хода на съдебното производство по оспорване на НП. Но тази разпоредба не е съществувала в правния мир тогава, когато е разгледано производството по оспорване на наказателно постановление № 395316-F387753/08.11.2018г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП пред РС Бургас. Доколкото ищецът не разполага с друг процесуален ред и следва да се приложи този по ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Според настоящия съдебен състав в случая не е налице първата от тези предпоставки.

Ищецът „Бургас Фишинг“ ЕООД е санкциониран с наказателно постановление № 395316-F387753/08.11.2018 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, за нарушение на данъчното законодателство. При извършената проверка за законосъобразност на наказателното постановление съдът е счел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество, тъй като е налице деяние, с което се нарушава установения ред на държавно управление, деянието е извършено от наказаното лице и е обявено от закона за наказуемо, но е приел, че за това деяние се следва санкцията по в чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в минимален размер от 500 лв., вместо определената от административнонаказващият орган санкция в размер на 3 000 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Наказателното постановление е влязло в сила, след като е било обжалвано и изменено от съда, предвид разпоредба на чл. 64, б. "в" от ЗАНН, съгласно която влизат в сила наказателните постановления, които са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. При тези данни не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразен акт на административния орган, като предпоставка за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ.

В допълнение следва да се посочи, че и в наказателното производство, с което се родее административнонаказателното производство по ЗАНН, подсъдимият има право на разноски само при пълно оправдаване, но не е в хипотезата на намаляване размера на наложеното наказание – чл.190, ал.1 от НПК при производства по тъжба на пострадалия, респ. по реда на ЗОДОВ при оправдателна присъда по НОХД.

Както бе посочено по-горе въпросът с предявяването на искове за заплащане на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляващи платени адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните постановления е разрешен с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. В цитираното тълкувателно решение се сочи, че "... след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/.... ". В мотивите на същото тълкувателно решение се заявява още, че "основно задължение на съда при тези производства е първо да установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт - издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар".

От така цитираните мотиви на тълкувателното решение, следва, че общото събрание на съдиите от ВАС е допуснало възможността за обезщетяване по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на лицата, заплатили адвокатско възнаграждение при обжалването на НП, само в случаите, когато НП е отменено от съда като незаконосъобразно, а процесния случай не е такъв. При обжалването на НП ищецът не е достигнал до отмяна на наложената му санкция, напротив съдът е приел, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е била ангажирана отговорността му и това е установено по несъмнен начин в хода на процеса. Единствено е приел, че размера на санкцията следва да бъде друг – по-малък.    

Отделно от това претенцията на ищеца за присъждане на съразмерна на изменения размер на наказанието част от разноските, заплатени от него при обжалването на НП, няма никаква правна опора. Цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ урежда присъждането на разноски и адвокатско възнаграждение на ищеца в производството пред административния съд, т. е. в настоящото производство е неотносима към претенцията на „Бургас Фишинг“ ЕООД за част от адвокатското възнаграждение, заплатено по АНД № 4650/2019 година на РС – Бургас.

С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. С оглед характера на иска и предвид разпоредбата на §1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на  „Бургас Фишинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Калофер“ № 28Б, ет.2, представлявано от управителя П.С.С., против Национална агенция за приходите, с който се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 416 лв., произтичащи от изменено наказателно постановление № 395316-F387753 от 08.11.2018г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, представляващи 5/6 от платено възнаграждение на един адвокат за воденото от ищеца пред Районен съд – Бургас АНД № 4650/2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2020г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Бургас Фишинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Калофер“ № 28Б, ет.2, представлявано от управителя П.С.С. да заплати на Национална агенция по приходите - София, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: