Р Е Ш Е Н И Е
№
………/16.11.2020 г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския административен съд-ХХХІІІ
състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова като разгледа
докладваното от съдията адм. дело N 846 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Национална независима техническа лаборатория“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. В.,
представлявано от управителя М.Д.С., срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-03000318002886-091-001/18.12.2018 г.
на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение №
5/08.03.2019 г. на изпълняващ длъжността директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при
ЦУ на НАП.
Релевира се неспазване правилата
на материалния закон и съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила. Не е обсъдено писмено възражение на дружеството срещу РД . Не е спазен
основен принцип в административния процес за предвидимост на действията на администрацията,
понеже въпреки издадени актове
прихващане и възстановяване на дружеството е последвало произнасяне за
дължимост на ДДС , включително със законната лихва. Оспорва се съществуване на
основания за провеждане н ревизията по особения ред на чл.122, ал.1 ДОПК. Дружеството
е имало разнопосочен предмет на дейност, работейки основно в две направления -
препродажбата на трюфели, което включва намирането на потенциални клиенти,
както и работа в попрището на съдебните експертизи, което не е отчетено от ревизиращите
при извеждането на противоречивия извод, че през ревизираният период
дружеството не е осъществявало дейност, поради което неправилно е отчитало
разходи при липса на приходи, а от друга страна, че са налице данни за укрити
приходи от продажби. По отношение на получените заеми, твърди, че същите са били необходими за
нуждите на фирмата, като въпроса за техния произход не е факт с правно значение за извършеното облагане на дружеството,
предвид факта на разходване на парите, който обуславял тяхната наличност.
Налице са и надлежни първични счетоводни документи и редовни счетоводни
записвания относно получените заеми, които факти смята за безспорни.
Оспорва се решението за корекциите по ЗКПО за д.п. 2016 и 2017 години, предвид наличието на
отчетени приходи от продажби по една фактура. Независимо че годишният финансов
резултат за двете години е отрицателен ,
разходите за амортизации, резервни части, гориво, застраховка, данъци и
такси на наетия /лизингования/ автомобил следва да бъдат признати, а не да
бъдат отложени за бъдещи периоди или да не бъдат признати, тъй като това са
разходи по повод
дейността на дружеството и за постигане на определен финансов резултат. Оспорва
се извършеното облагане по ЗДДС във
връзка упражненото право на приспадане на данъчен кредит по повод лизинговите
вноски и доставките по обслужването на автомобила, който е използван за
независимата икономическа дейност на дружеството.
На посочените основания се
отправя искане за цялостна отмяна на РА, потвърден от решаващия орган.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез своя проц. представител – адв. Д. Ф. ***, поддържа жалбата
на изложените в нея основания и претендира присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски съобразено представен техен списък.
Ответникът в производството –
директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП , се представлява от гл.
юрисконсулт Г. Е., която излага становище за законосъобразност на издадения
рев. акт, респективно неоснователност на заявените оплаквания в жалбата до съда,
която позиция подробно се обосновава в депозирани писмени бележки . Отправя се
искане за присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
С атакувания рев. акт се
установяват данъчни задължения за оспорващото лице и това произнасяне покрива
критериите за индивидуален адм. акт по критериите на чл. 21, ал. 1 от АПК.
Налице е годен обект за съдебен контрол за законосъобразност. Съществува пряк,
личен и непосредствен правен интерес за подателя на жалбата от провеждане на
съдебната проверка за обоснованост и законосъобразност на акта . Жалбата е
депозирана след изчерпване на задължителната процедура по административно
обжалване на РА. Решение № 5/08.03.2019 г. е съобщено на жалбоподателя по
електронен път на 11.03.2019 г. видно от приложеното на лист 8 от делото
удостоверение за извършено връчване по електронен път. Потестативното
процесуално право на жалба е упражнено на 25.03.2019 г. - в рамките на срока по
чл. 156, ал.1 от ДОПК.
В обобщение жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения
Ревизията, приключила с издаване
на атакувания РА, е инициирана по изпълнение на заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-03000318002886-020-001/21.05.2018 г. на началник сектор „Ревизии“ при
ТД на НАП-Варна М Ц М, с която е
възложена ревизия на „Национална независима техническа лаборатория“ ООД с
обхват – корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и
ДДС за периода от 01.09.2016г. до
30.04.2018г. Като ръководител на ревизията е определен гл. инспектор по приходите Ангел Д. Петков
при срок за провеждане на рев. производство 3 месеца от връчване на заповедта,
извършено на 21.05.2018 г. /л.2 от преписката/. С последваща нарочна заповед от
12.06.2018 г. е включено и установяване на ДДС за периода от 01.05.2018г. до
31.05.2018г. и ревизията е удължена до 21.08.2018 г. /л. 5 от преп./. Тази
заповед е съобщена на РЛ на 18.06.2018 г. Със ЗИЗВР от 17.08.2018г. срокът на
ревизията е удължен до 19.10.2018г. /л. 8 от преп./
На 18.08.2018 г. е получено по
електронен път от жалбоподателя уведомление по чл.124 ДОПК / л.119-120/.
Според заповед №
Д-1249/30.06.2017 г. и заповед №Д-1465/31.08.2018г. на директора на ТД на
НАП-Варна на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП е делегирано правомощие по
издаване на ЗВР на началниците на сектор „Ревизии“, сред които е и М Ц М/л. 539
от преп./.
На
26.10.2018 г. е съставен РД, връчен на 30.10.2018 г. на ревизираното лице. РЛ
отправя искане за удължаване срока за възражение срещу РД , което е
удовлетворено / л. 197 / .
На
12.12.2018 г. е подадено такова
възражение / л. 329-330/.
На
18.12.2018 г. е издаден РА, с който на „Национална независима техническа
лаборатория“ ООД са установени задължения по ЗДДС за д.п.м. 09/2016 г., 10/2016
г., 11/2016 г., 12/2016 г., 01/2017 г., 02/2017 г., 03/2017 г., 04/2017 г.,
05/2017 г., 06/2017 г., 07/2017 г., 08/2017 г., 09/2017 г., 10/2017 г., 11/2017
г., 12/2017 г., и 02/2018 г. в общ размер от 5852.87 лв. главница и лихва за
забава в общ размер от 962.31 лв. ,
както и задължения по ЗКПО за д.п. 2016г. и 2017г. в общ размер от 2551.53 лв.
главница и лихва за забава в общ размер
от 267.32 лв.
Срещу
акта е подадена жалба , оставена без уважение с решение № 5/08.03.2019 г. на
началник на отдел „ДОП“ , заместващ решаващия орган по силата на заповед №
ЗДУ-ОПР-35/19.09.2017г. във връзка с ползване на платен годишен отпуск от
директор на Дирекция „ОДОП“-Варна- заповед №1703/25.02.2019г. / л. 542-543/.
РЛ
е регистрирано в Търговския регистър на
13.06.2013 г. с фирмено наименование
МАЛС“ ЕООД и едноличен собственик на капитала М. Д.С.,
преобразувано в ООД „ Национална независима техническа
лаборатория “ на 14.02.2017 г.
В подадените ГДД за
2016г. и 2017г., представени в хода на съдебното дирене, дружеството е декларирало извършване на
дейност с код 47.78 - търговия на дребно с други нехранителни стоки,
некласифицирана другаде.
В писмени обяснения
на дружеството с вх. № К-30024/31.05.2018г. е посочено, че дружеството развива
дейност в сферата на търговията. Осъществява дейност и в сферата на
психологическите консултации." В писмени обяснения вх.
№ВхК-30024-4/26.07.2018г. се излага твърдение , че до м.февруари 2017г.
дружеството се занимава с търговия и консултантски услуги без специализация в
дадена сфера. След 14.02.2017г. дружеството променя наименованието си и от ЕООД
се преобразува в ООД и предметът на дейност се променя, като целите и
дейностите на дружеството се конкретизират в сферата на техническите
изследвания на документи, консултантски услуги в сферата на съдебните
експертизи и др.
В хода на ревизионното
производство от жалбоподателя е представена кореспонденция по имейл с
хипермаркет „Метро“, в която жалбоподателят предлага да доставя трюфели на
хипермаркета, изпраща оферта и моли за среща с компетентно лице. Няма
представени доказателства за осъществени търговски контакт и сделка с
магазина. Представен е консултантски
договор от 20.09.2016г. между „Малс“ ЕООД /предходно наименование на
жалбоподателя/ -възложител и Ердинч Салим-консултант, с който консултантът
поема задължение да намира клиенти в Република Турция за предлаганата продукция
от фирмата. В договора не е конкретизирано каква продукция предлага фирмата и
не са представени доказателства бил ли е изпълняван договора, как и кога/
л.221-223/.
В хода на ревизията дружеството
представя сигнални записки, кореспонденция, анкетни карти и др. касаещи
дейността на „Българска асоциация на съдебните експерти-криминалисти“ /БАСЕК/.
На 02.03.2017 г. е сключен
меморандум за сътрудничество между „БАСЕК“, представлявана от нейния заместник
– председател М. Д.С. , „Национална независима техническа
лаборатория" ООД , също представлявано от М. Д. С.
като негов управител и лицето И.Е. С. ,
според който страните ще си сътрудничат за въвеждането и прилагането на
съответстваща на съвременните изисквания и на обществените очаквания за
експертизи в съдебния процес в България, както и при решаване спорове чрез
други средства-арбитраж, по възлагане от други институции, организации и лица.
Договорено е координацията да се
осъществява от една от участващите организации, която първоначално ще бъде
избрана от страните за срок от девет месеца, а впоследствие – на ротационен
принцип. /раздел 3, т.3 от Меморандума- л. 293-294//. Няма представени
доказателства кой представлява съвместната дейност и има ли издадени актове за
това, както към момента на подписването му – 02.03.2017г., така и впоследствие,
което би обусловило необходимост жалбоподателя да пътува до София с цел срещи и
участия в работни групи, проекти, конференции и др.
По повод осъществяване целите на
Меморандума страните по него изготвят „
Актове“ / т.2 от раздел „Други“/.
Няма спор между страните, че за
ревизирания период жалбоподателят притежава 1 ДМА- лек автомобил „ Нисан
Кашкай“ с 4+1 места , оценен по цена на придобиване , намалена с начислени
амортизации. Активът е придобит на основание сключен на 25.07. 2016 г. договор за финансов лизинг с месечни
лизингови вноски от 264.31 евро с
предмет на договора лек автомобил „ Нисан Кашкай“ / л. 33-34/ . В хода на
ревизионното производство е установено, че през ревизирания период ЗЛ упражнява
правото си на приспадане на дан. кредит съгласно изискванията на чл. 69, ал. 1
от ЗДДС. по фактури за придобиване на лек автомобил Нисан Кашкай (4+1 места) по
договора за финансов лизинг със „Сожелиз България"ЕООД №
162124018760/25.07.2016г.
Според талон на описаното МПС и
договор за финансов лизинг №162124018760/25.07.2016г., сключен със
„Сожелиз-"България" ЕООД, е видно, че придобитият от дружеството
автомобил „Нисан Кашкай „ е лек с 4+1 места.
В хода на ревизията е връчено
искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх.
№ Р-03000318002886-040-002/18.06.2018г. от „НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМА ТЕХНИЧЕСКА
ЛАБОРАТОРИЯ" ООД - подробни писмени обяснения във връзка с представените
пътни листи – с каква цел са извършени конкретните пътувания /за всяко пътуване
поотделно/. С вх. №ВхК-30024-3/09.07.2018г. са представени Писмени обяснения,
които не съдържат исканата информация. С Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице с изх. № Р-
03000318002886-040-003/18.07.2018г. от „НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМА ТЕХНИЧЕСКА
ЛАБОРАТОРИЯ" ООД са поискани: Подробни писмени обяснения как е използван
закупения лек автомобил за дейността на дружеството. В дадени писмени обяснения
от 26.07.2018 г. се сочи, че същият е бил „представителен автомобил на фирмата“
, за придвижване по повод преговори и за
извършване съдебни експертизи .
Няма
спор между страните, че за периода 2016 – 2017 г. РЛ e декларирало само две доставки – на 30.11.2016 г. – продажба на стойност 233.34 лв. без точно посочен
предмет , отчетена по ЕКАФП
и на 12.01.2017 г. – продажба на трюфели на стойност 1250 лв.
Не се спори между страните, че за
д.п. 2016 г. РЛ е подало ГДД по
ЗКПО с декларирани приходи от 244.55 лв. и разходи
от 5001.52 лв. , съответно деклариран данъчна загуба от 4756.97 лв. В
обхвана та тези разходи участват и разходи за амортизации на л.а. „Нисан Кашкай“
от 3829.17 лв. и разходи за
придобиване на ДА от 45950. Лв.
За д.п. 2017 г. е подадена ГДД по
ЗКПО с декларирани приходи от 1250
лв. и общо разходи от 20221.93 лв. , в
които разходи участват разходи за
амортизации на л.а. „Нисан Кашкай“ от 11487.50 лв. , пътен данък , застраховки, резервни части,
гориво, както и разходи за материали от
530 лв. за мултимедийни плеъри. Декларирана е данъчна загуба от 18971.93 лв.
Според писмени обяснения на РЛ в хода на ревизията финансирането на дейността на
дружеството става чрез лични средства на управителя и получени заеми. В
оборотната ведомост към 31.05.2018г. е отразено кредитно салдо по сметка 107
"Сметка на собственика": 22515,01 лв. и кредитно салдо по сметка 152
"Получени дългосрочни заеми" в размер на 19600,00 лв.
По сметка 152 са
отразени получени заеми от четири физически лица както следва:
• Договор за заем от 04.04.2016 г. между М.Д.С., като ЗАЕМОДАТЕЛ и „МАЛС"
ЕООД, като ЗАЕМАТЕЛ – за сумата от 4 900,00 лв.
• Договор за заем от 06.04.2016 г. между Елена Василева Вангелова, като
ЗАЕМОДАТЕЛ и „МАЛС" ЕООД, като ЗАЕМАТЕЛ – за сумата от 4 900,00лв.
• Договор за заем от 11.04.2016 г. между Г Й Ц, като ЗАЕМОДАТЕЛ и „МАЛС"
ЕООД, като ЗАЕМАТЕЛ – за сумата от 4 900,00 лв.
• Договор за заем от 11.04.2016 г. между Я А Я, като ЗАЕМОДАТЕЛ и „МАЛС"
ЕООД, като ЗАЕМАТЕЛ – за сумата от 4 900,00 лв.
В писмени обяснения
по повод искане с изх.
№Р-03000318002886-041-001/18.06.2018г. относно размера, датите и произхода на
направените от него допълнителни парични вноски в капитала на ЕООД
"МАЛС" /сега „Национална независима техническа лаборатория"
ООД/, осчетоводени по с/ка 107 и предоставен от него заем на посоченото
дружество на 04.04.2016г. в размер на 4900лв., съдружникът на оспорващото дружество
М.Д.С. не посочва
конкретен източник на заемните средства.
Според дадено в хода
на ревизията писмено обяснение от Елена Василева Вангелова , заемодател по договор за заем от 06.04.2016 г. на 4900
лв. със заемател „Национална независима
техническа лаборатория" ООД, заемната сума не е върната и същата е с
произход лични спестявания.
В събрани в съд.
производство доказателства- удостоверение от ТП на НОИ-София /л. 147-156 от
делото/, се установява , че Вангелова няма деклариран осигурителен доход; няма
изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност; няма изплатени
парични обезщетения за безработица. Вангелова получава лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с основен размер от 247.77 лв.
По Искане за
представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица с изх.
№Р-03000318002886-041-003/18.06.2018г. до Я А Я във връзка с произхода на
предоставените в заем на „Национална независима техническа лаборатория"
ООД парични средства в размер на 4900лв. в писмени обяснения се посочва
единствено, че на 09.05.2016г. е сключила договор за заем с «МАЛС» ЕООД за
сумата от 4900лв., която не е върната към днешна дата. Договорът е с краен срок
за връщане на заетата сума - 01.11.2019г. Декларирано е също така, че сумата от
4900лв. са лични спестявания без да е посочен конкретен източник на средствата.
В хода на съдебното дирене по искане на
жалбоподателя бяха събрани удостоверение
от ТП на НОИ-София /л. 107 от делото/, според което на Янка А. е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 01.10.2016г. до 31.01.2017г.,
което е изплатено. За периода от 01.01.2010г. до 31.12.2016г. на лицето не са
изплащани други вид обезщетения. С удостоверение от ТП на НОИ-Варна /л.108 от
делото/ на А. за м. 12/2016г., 01/2017г. и 02/2017г. е изплатено ПОБ по чл.
54б, ал.1 от КСО в размер на 1562.30лв.
От събрано удостоверение на ТД на НАП-Варна,
офис Добрич /л. 121-123/, А. е работила в периода от 07.04.2015г. до
01.10.2016г. с основна заплата 820лв. Подадена е ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2010г. с Приложение №7 доходи, подлежащи на облагане с патентен данък по реда
на ЗМДТ, общо приходи-3060лв., общо разходи-1540лв., облагаем доход-1519.40лв.
За периода от 2013г. до 2016г. няма изплатени суми и удържан данък.
Заемодателката е
сключила за договор за аренда на 02.12.2013г.с „Ел Си М“ООД като арендатор по
,който е получавала арендни вноски два пъти годишно : списъци с начислената рента за периода 01.01.2011-31.12.2016 г/копия/;
документи, удостоверяващи изплащането на рентата за периода
01.01.2011-31.12.2016 г -разходни касови ордери и банкови извлечения./копия/;
Два списъка за 2011 г -за авансовата рента за 1058,70 лв. и окончателната рента
- 423,48 лв./Приложение 1-4 стр. -лицето е под №91 и Приложение 2-4 стр. -
лицето е под № 92/; Документи за авансово изплатената рента - обобщен РКО от
28.11,2011 г с извлечение за изплатената в този ден рента по имена на арендодатели.
Арендодателят Я А Я, фигурира под № 21 с изплатена сума 1058,70 лв./Приложение
13/.; Обобщен РКО от 14.02.2012 г- с извлечение за окончателно изплатената в
този ден рента по имена на арендодатели, Арендодателят Я А Я, фигурира под № 57
с изплатена сума 423,48 лв./приложение 14-2 стр./; Два списъка за 2012 г -за
авансова рента-1270,44 лв. и окончателна рента 423,48 лв./Приложение 3-4
стр.-лицето е под № 86 и Приложение 4-4 Стр. – лицето е под № 83/; Банково
бордеро от 21,12.2012 г за изплатената авансово рента за 2012 г в размер на
1270,44 лв./приложение 15/; Извлечение от банка за нареденият масов превод по
изплащане на рентата - окончателен размер за 2012 г. на 21.02.2013
г-арендодателят Я А Я е получила 423,48 лв./приложение 16/; два списъка за 2013
г-за авансова рента-1058,70 и окончателно начислена рента-635,28 лв./Приложение
5-31 стр.-лицето е под № 835 и Приложение 6-4 стр.-лицето е под № 84/;
Извлечение от банка за нареденият масов превод по изплащане -авансово плащане
за 2013 г-на 04.12.2013 г-арендодателят Я А Я е получила 1058,70 лв./приложение
17/; извлечение от банка за нареденият масов превод по изплащане на рентата -
окончателен размер за 2013 г-на 19.02.2014 г-арендодателят Я А Я е получила
635,28 лв./приложение 18/; Два списъка за 2014 г-за авансова рента-1058,80 лв.
и окончателна рента-635,28 лв./Приложение 7-7 стр.-лицето е под №84 и
Приложение 8-9 стр.-лицето е под N983/; Извлечение от банка за нареденият масов
превод по изплащане -авансово плащане за 2014 г-на 18.11.2014 г-арендодателят Я
А Я е получила 1058.80лв /приложение 19/; Извлечение от банка за нареденият
масов превод по изплащане на рентата - окончателен размер за 2014 г-на
16.02.2015 г-арендодателят Я А Я е получила 635,28лв./приложение 20/; Два
списъка за 2015 г-за авансова рента -1058,80 лв. и окончателно рента-635,28 лв.
/Приложение 9-6 стр. -лицето е под № 82 и Приложение 10-6 стр.-лицето е под №
82/; извлечение от банка за нареденият масов превод по изплащане - авансово
плащане за 2015 г-на 19.11.2015 г-арендодателят Я А Я е получила
1058.80лв./приложение 21/; Извлечение от банка за нареденият масов превод по
изплащане на рентата - окончателен размер за 2015 г-на 15.02.2015
г-арендодателят Я А Я е получила 635,28 лв./приложение 22/; два списъка за 2016
г-за авансова рента 1058,80 лв. и окончателна рента-741,16 лв. /Приложение
11-3стр-лицето е под №81 и Приложение 12-3 стр. -лицето е под № 81/; извлечение
от банка за нареденият масов превод по изплащане - авансово плащане за 2016
г-на 30.11.2016 г-арендодателят Я А Я е получила 1058,80 лв. /приложение 23/; Извлечение от банка за нареденият масов превод по
изплащане на рентата - окончателен размер за 2016 г-на 28.02.2017
г-арендодателят Я А Я е получила 741,16 лв./приложение24/
По Искане за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица с изх.
№Р-03000318002886-041-004/17.07.2018г. до Г Й Ц във връзка с размера, датите и
произхода на направените от него допълнителни парични вноски в капитала на ЕООД
"МАЛС" /сега „Национална независима техническа лаборатория"
ООД/, осчетоводени по с/ка 107 и предоставен от него заем на посоченото
дружество на 11.04.2016г. в размер на 4900лв. в хода на ревизионното
производство поради ненамиране на лицето на декларирания постоянен и/или
настоящ адрес, не са представени документи, поради което не са установени
точните дати и суми, на които са предоставени парични средства на дружеството
за периода 01.01.2016-31.05.2018 г., какви са основанията за предоставянето и
какъв е произхода на средствата.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят представи справка от ТД на НАП-София /л.104 от делото/, според
която за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2016г. по отношение на Ц. няма данни
за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ както и няма
информация от база данни „Справка по чл. 57 и чл. 73 от ЗДДФЛ“ за изплатени
суми от фирми на лицето. Има данни за
трудов договор за лицето, сключен на 11.05.2016 г. с „АЛФА СЪРВИС“ ЕООД, ЕИК *********
и дата на прекратяване - 18.07.2016 г. като информация за получени/изплатени доходи
по трудови правоотношения следва да бъде предоставена от работодателя на
лицето.
Предвид събрани писмени
доказателства по реда на чл. 192 ГПК :
трудов договор № 1-10/11/05.2016г. на Г Й Ц, заповед за освобождаване
№50/18.07.2016г, фишове за заплати за м. май, юни и юли 2016г., данни от масово
плащане за преводи на работна заплата по банков път, е видно, че лицето е
работило като шофьор от 11.05.2016г. до 18.07.2016г. с осн. месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лв.
Приобщеното писмо от НОИ-ТП София
област, вх. № 280/09.01.2020г., дава сведение от информационната система на
НОИ за Г.Й.П. относно деклариран
осигурителен доход- 1 стр.; изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност- 2стр.; изплатени парични обезщетения за безработица- 1стр.
/няма плащания/.
Предвид нот. акт 24, т. І, №
1896, д. 21/2012г., Георги Ц. на 13.02.2012г. е продал имот – СИО в гр. София
за цена от 140 500 евро.
При преглед на представените от ревизираното дружество банкови
извлечения се установява , че по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк" АД
има направени вноски на каса от В Л В в общ размер на 7560 лв. за 2017г.
Получените от В Л В суми не са отразени по счет. с/ки, отчитащи получените
заеми – 499 или гр. 15.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с
изх. № Р- 03000318002886-040-003/08.08.2018г. от „НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМА
ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ" ООД е поискано да се посочат основанията за
направените вноски. С вх. №ВхК-30024-6/22.08.2018г. са получени Договори за
заем от същите дати, съгласно които В Л В в качеството си на заемодател
предоставя в заеми посочените суми за срок до 28.10.2020г.
По Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с №
П-22221718154886-040-001/24.08.2018г., с което от лицето е поискано да
декларира основанията за извършените вноски по банковата сметка на
"НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМА ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ" ООД в ТБ „Уникредит Булбанк"
АД, като и да представи съответните доказателства - договори, фактури, ППП и
др., В Л В е предоставил писмени обяснения с данни, че направените от него
вноски по банковата сметка на дружеството са дадени заеми, които са от лични спестявания
и към настоящия момент не са му върнати.
В хода на
съдебното производство жалбоподателят представи справка от ТП на НОИ-София /л.
102 от делото/, според която за Василев няма данни за изплащане на парични обезщетения за временна
неработоспособност, за безработица и/или гарантирани вземания. Към 11.12.2019г.
лицето не е пенсионер. От ТД на НАП-София беше представено удостоверение /л.
112-114 от делото/, според което на Василев за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2017г. са изплатени суми по чл. 73 от ЗДДФЛ в общ размер от 4180.87лв. /
за 2012г. и 2014г./. За горния период лицето е било осигурявано само от
м.10/2013г. до м.07/2014г. за всички осигурени социални рискове от „Хенди-Тел“
ЕООД.
По повод искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице изх.№
Р-03000318002886-040-002/18.06.2018г., искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице изх.№
Р-03000318002886-040-003/18.07.2018г. и искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице изх.№
Р-03000318002886-040-006/22.08.2018г. са поискани всички доказателства, с които
разполага, във връзка с продажбата на трюфели на Masatoshi Fujiwara –
търговска кореспонденция, документи за изпращане на стоката и др., подробни
писмени обяснения как са се свързали с продавача и купувача, как е станало
предаването на стоката, разполагат ли с документи за изпращане на стоката, на
коя дата и как са предадени на получателя.
От дружеството са получени писмени обяснения, че клиентът е направил онлайн
поръчка през интернет сайт на дружеството, а трюфелите са закупени също чрез
обява в интернет / л. 89/ . Дружеството не разполага с документи относно
доставката на трюфели. Независимо от това, че не са представени доказателства
за реално осъществена доставка от ООД „НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМА ТЕХНИЧЕСКА
ЛАБОРАТОРИЯ" по ф-ра №1/12.01.2017г. с получател Masatoshi Fujiwara, след
като е издадена фактура по чл.114 от ЗДДС, съгласно чл.85 от ЗДДС, данъкът е
изискуем от ревизираното
дружество, тъй като го е посочило като задължение за данък, което задължение е
намерило отражение и в регистрите по чл.125 от ЗДДС, независимо дали фактурата
отразява реална доставка на стока или услуга.
Събрани в хода на ревизията АПВ
№№ П-03000318043610-004-001/05.04.2018г., №030003172113-004-001/27.02.2018г.;
№П-03000316216245-004-001/09.01.2017г., дават сведение за възстановени суми по
реда на чл. 92, ал.1, т. 4 от ЗДДС на
дружеството-жалбоподател. ./ л. 531-538/.
В хода на съдебното дирене
жалбоподателят представи материалната сметка, по която се отчитат придобиването
на л.а. „Нисан Кашкай“ /2016г.-2018г./ и разчетната /2016г.-2017г./, по която
се извършват извършените по договора плащания, както и амортизационните
планове-САП и ДАП /2016г.-2018г./, хронологичен регистър на сметка 159/401 от
01.01.2018г. до 31.12.2018г.
По повод искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. №
Р-03000318002886-040-003/18.07.2018г. от „НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМА ТЕХНИЧЕСКА
ЛАБОРАТОРИЯ" ООД за представяне на подробни писмени обяснения с каква цел
са закупени посочените плейъри и по какъв начин са използвани в дейността на
дружеството, последното представя писмени обяснения, в които е сочи, че
закупените плейъри са с цел техническо проучване на цифров софтуер, имащ за цел
да подобри възпроизвеждането на видео материали от преносими източници.
По повод даденото от съда
указание на ж-ля по чл. 171, ал.4 АПК по доказване използването на мултимедиен
плеър и МПС „Никан Кашкай“ в
независимата икономическа дейност на
дружеството / л. 29 от делото/ не бяха ангажирани никакви доказателства относно
за посоченият плеър, а относно лекият автомобил
бяха разпитани двама свидетели.
От разпита на свид. И.Е.С. ,
който познава управителя на РЛ от
2015г., като учредител на „БАСЕК“ и член
на Управителния съвет , автомобилът е закупен през 2017г. Виждал е автомобила в
гр. София, когато управителят С. е идвал осем или девет пъти по повод на общите
им дейности и за подписването на меморандум за сътрудничество с някои други
организации на вещи лица, оценители, икономисти. С. е посещавал София и по
повод кандидатстването му по европейски проект по програма
„Конкурентоспособност“ за стартиращи дейности. Писмени документи между
Асоциацията и „Национална независима техническа лаборатория“ ООД и Технически
университет-Варна за това кой ще представлява тези три страни по Меморандума не
са оформяни.
Свидетелят И.Д.И. познава
управителя на РЛ М.С. от 2013 г. , когато е провел консултации като психолог по
„възстановяване“ на сина му . Свидетелят твърди, че се занимава с добив на
трюфели, които твърди, че са 4 вида - пролетен , летен, есенен, зимен . През м. януари 2017г. е продал трюфели на С.
за 1200-1300 лв. . Решили да направят общ бизнес като с колата на жалбоподателя
са ходили по обекти, да вземат гъбите.
Колата е с черен , марка „NISSAN QASHQAI“ с варненска регистрация и се ползва
като личен и като служебен. Свидетелят добивал трюфелите и ги предавал на С.,
който ги продавал. Един път му предал 3кг. трюфели през м. януари 2017г. в
гората на с. Славейково, общ. Провадия. Подписали квитанция за предаването, но
не помни с какво съдържание. Пред последните две години почти нищо не е
извадил, защото е сух сезон.
В съдебното производство
управителят на оспорващото дружество
даде обяснения, че декларираните приходи през 2016 г. касаят издадена
фактура на стойност 233.34 лв. с предмет закупени презервативи като няма
изготвен допълнителен опис към фактурата по повод вида и количествата придобити
презервативи. Целта на търговското дружеството била реализиране на печалба от
тази търговска дейност , която не е продължила .
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Оспореният по съдебен ред РА
изхожда от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП- Варна, който е възложил
ревизията, и гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се
издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. Предвид
изложените обстоятелства съдът счита, че това нормативно изискване е спазено.
Издателите на оспорения рев. акт са разполагали с материална компетентност и
такава по степен. Налице е и териториална компетентност на авторите на акта,
които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК.
Атакуваният
ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/, обективира
както фактическите основания на органа по приходите във връзка с определените
задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за неговото издаване.
Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по
основание, размер и субект.
Видно от материалите
по рев. преписка част от адм. актове са подписани с квалифициран
електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ.
Извършена проверка по чл.184,
ал.2 от ГПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК установи следното:
1. Ревизионен акт № Р-03000318002886-091-001 / 18.12.2018 г
е подписан от М Ц Мна 18.12.2018 г. в 15:49:21 часа. При зареждане на
удостоверението към файла е електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на М Ц М, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” е валиден от 29.11.2018 г. до 29.11.2019 г.
Ревизионният акт е подписан и от А.Д. П. на 18.12.2018 г. в 15:51:49 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на А.Д. П., както и че електронният подпис е издаден
от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от 15.06.2018 г. до 15.06.2019 г.
2. Ревизионен доклад № Р-03000318002886-092-001 / 26.10.2018 г.
е подписан от И С В Ина 26.10.2018 г. в 11:18часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на И С В И, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и валиден от 04.10.2018 г. до 04.10.2019 г.
Ревизионният доклад е подписан и от Ангел Д. Петков на 26.10.2018 г. в
11:17:36часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на Ангел Д. Петков, както и че
електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от
15.06.2018 г. до 15.06.2019 г.
Електронният подпис е приравнен на саморъчен съгласно
изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. По определението на чл.13,
ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014.
Съгласно последната разпоредба „електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за
да се подписва. Квалифициран електронен
подпис съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран
електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е
създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се
основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. А съгласно чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна
идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден
документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис е законово признато за
еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова
удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен файл е видно, че
подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА е подписан с електронен
подпис от лицата, посочени като негови издатели, с КЕП и в периода на действие
на удостоверението. В контекста на изложеното съдът приема оспорения по съдебен
ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на адм. акт по чл. 120
от ДОПК.
Атакуваният РА е издаден при
спазване на разписаната адм. процедура . Той касае определени данъчни
задължения за периоди, попадащи в
обхвата на ревизията по ЗВР. Цитираната заповед и нейните последващи
изменения са надлежно връчени на РЛ. РД е изготвен в рамките на валидно
удължения срок на рев. производство.
Спазено е и правилото на чл.124, ал.1 от ДОПК, във връзка с установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т. 3 и т.4 от ДОПК като на осн. чл.124, ал. 1 от ДОПК е изготвено уведомление с изх. №Р-03000318002886-113-001/18.09.2018г. и
на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е изготвено Уведомление с изх. №Р-03000318002886-139-001/18.09.2018г.
за определяне на основата за облагане с ДДС по предвидения в чл.122 от ДОПК
ред, връчено на РЛ.
Спазен е срока по чл.114 от ДОПК. В 14-дневен срок след изтичането на срока за извършване на ревизията е
издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл. 117, ал.1 от ДОПК. РД е
връчен на ревизираното лице. Срещу РД е постъпило възражение вх.
№30024/12.12.2018г. , обсъдено в издадения при спазване на чл.119, ал.2 срок за
издаване на ревизионен акт.
В подадената до съда жалба се
заявява оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила, свързано с необсъждане на писмено възражение срещу РД. Съгласно правилото на чл. 120,
ал.2 ДОПК органът по приходи е длъжен да обсъди
направените срещу РД възражения .
Това нормативно изискване е спазено в конкретния случай, тъй като видно от съдържанието на обстоятелствената
част на издадения рев. акт е налице подробно анализиране на заявените
оплаквания от дружеството. Невъзприемането
на доводите на лицето не е равнозначно на липса на обсъждане, в каквато насока
е аргументацията в жалбата до съда. Правилността на преценката на ответника за
неоснователност на възражението имат касателство към материалната
законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение.
На следващо място , жалбоподателят
счита, че не е спазен основен принцип в
адм. процес за предвидимост на действията на администрацията, понеже са
установени задължения за ДДС, включително и
закъснителни лихви , след има предходно издадени актове за прихващане и възстановяване .
С регламентацията на чл.13 от АПК
е въведен принцип на последователност и
предвидимост на административните органи, но този принцип се реализира
посредством публично огласяване на критерии и правила при упражняване на оперативна самостоятелност
, а случаят не касае хипотеза на
оперативна самостоятелност . Освен това позицията на РЛ за различен подход на приходната администрация по повод
установяване на задължения за лихви при
предходно издадени АПК има отношение към материалната законосъобразност на
акта, а не към спазване на административнопроизводствените правила. Няма и
нормативна опора правната теза на жалбоподателя , че при извършена ревизия по
установяване на данъчни задължения след
като пред това са издадени АПВ , не се дължи лихва за забава .
Следва да се има предвид, че по см. на чл.
110, ал. 1 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния
контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от
действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски /чл.110, ал. 2 от ДОПК. С проверка
могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се
установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на
проверяваното лице. АПВ се издават по реда на чл. 129 от ДОПК в резултат на
извършена проверка, при която е недопустимо да се установяват задължения за
проверяваното лице.
В разглеждания случая по делото безспорно е
установено, че АПВ, на които се позовава жалбоподателят, са издадени и са
влезли в сила след законодателното изменение от 19.12.2007 г. и следователно
към този момент актовете не са придобили силата на стабилен административен акт.
/В този смисъл практиката на ВАС - Решение № 3248 от 11.03.2010 г., постановено
по адм. дело № 13162/2009 г., I отделение; Решение № 3089 от 10.03.2010 г,
постановено по адм. дело № 11890/2009 г., I отделение и Решение № 4393 от
14.04.2008 г., постановено по адм. дело № 2160/2008 г., I отделение/.
Съгласно тълкувателно решение №1/25.06.2012
г. на ОСК на ВАС, само актът за прихващане или възстановяване,
придобил статута на окончателност преди 19.12.2007 г., не може да бъде оттеглян
или изменян след цитираната дата чрез възлагане и извършване на ревизия, , а
настоящият случай не е такъв, тъй като касае АПВ , издадени през 2017 г. и 2018
г.- АПВ
№П-03000318043610-004-001/05.04.2018г.;№П-03000317211389-004-001/27.02.2018г.;№П-3000316216245-
004-001/09.01.2017г.; П-3002792733СЛ/09.03.2017г.;
;№3002848315СЛ/05.06.2017г. ;№3002909520СЛ/05.09.2017г.
По изложените съображения, противно на
твърдяното от жалбоподателя, установените с издадените след 19.12.2007 г. АПВ,
факти също не се ползват със стабилитет и нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила. В този смисъл следва да се приеме, че за жалбоподателя не
са възникнали оправдани правни очаквания, че фактите, касаещи облагането на
дружеството, и правата, признати с АПВ, ще бъдат зачетени при издаването на РА,
с оглед на което се налага извод, че в хода на ревизионното производство
органите на приходната администрация не са нарушили принципа за оправдани
правни очаквания, въведен от общностното право. В случая не е налице и
визираната в изречение трето на чл. 129, ал. 3 от ДОПК хипотеза, въвеждаща
преклузивен срок за издаване на РА, при предприето обжалване по съдебен ред на
АПВ, до влизане в сила на съдебното решение, тъй като издадените АПВ не са
обжалвани нито по административен, нито по съдебен ред, което обстоятелство
също е безспорно между страните.
Не може да бъде споделено
възражение на жалбоподателя за
недължимост на лихви върху установените
данъчни задължения по РА предвид издадени предходни АПВ. Императивно в
разпоредбата на чл.175, ал.1 от ДОПК е предписвано, че за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва. Според
чл. 89, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да внесе данъка
в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в
срока за подаване на справка-декларацията
за този данъчен период. Справки-декларации се подават до 14-то число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят./чл.125,
ал.5 от ЗДДС/. В контекста на изложените съображения законосъобразно приходната
администрация е установила задължения на „Национална независима техническа
лаборатория“ ООД за лихви за забава, касаещи неправомерно ползване на данъчен
кредит за данъчни периоди от м.09/2016г. до м.12/2017г. и м. 02/2018 г.
Изследването на материалната
законосъобразност на обжалвания РА изисква съдебна проверка за съществуването
на предпоставките на чл. 122, ал.1 т. 2, 3 и 4 ДОПК , на които приходната
администрация се позовава , за да определи данъчни задължения на оспорващото дружество
.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен
акт при извършена ревизия по реда на чл.
122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима,
но доказателствена тежест за това носи жалбоподателя, който следва да
проведе пълно насрещно доказване.
Събраните
доказателствени източници сочат на данни
за укрити приходи , на използвани в счетоводството на РЛ документи с невярно съдържание и начин на
водене на счетоводство от РЛ , който не дава възможност за установяване на основа за облагане с данъци.
За данъчните 2016 г.
и 2017 г. жалбоподателят е декларирал
приходи само от две доставки , приключил е данъчните периоди с данъчни
загуби . Според неговите писмени обяснения и ангажираните писмени доказателства за счетоводни записвания съществуването на търговското предприятие е
осигурено чрез заеми от съдружниците и от трети лица, но това фактическо
твърдение съдът счита за недостоверно.
Не беше осъществено
пълно доказване от жалбоподателя , че
неговите съдружници
и третите лица са разполагали като фактическа наличност с предоставените заемни суми.
РЛ представи писмени договори за
заем , които са частни свидетелстващи документи , като прави впечатление
,че тези договори са сключени през различно време, но имат еднакъв
краен срок за връщане на заема / 01.11.2019 г. / , писмените договори са
с идентично съдържание , тези договори имат за предмет еднаква заемна сума от
4900 лв. , която не достига със 100 лв.
размера от 5000 лв., за който се дължи деклариране с ГДД по ЗДДФЛ. Няма спор между страните, че
по нито един от тези договори не е върната заемната сума въпреки изтеклия срок
.
На следващо място , договорът за заем е реален договор, а не консенсуален
, поради което за възникване на подобно облигационно правоотношение е от
значение реално предаване на заемната
сума, а не постигането на съгласие между страните. Поради тази правна специфика на договора за
заем , следва да се докаже , че заемодателите реално са разполагали с паричната
наличност- предмет на съглашението с цел доказване действителност на договора
.
По счет.сметка 499 „Други кредитори“
е отразен получен заем от 4900
лв. от съдружника Г.Ц. по договор за
заем от м. 04 2016 г.
По счет. Сметка 107 „ Сметка на
собственика“ за 2016 г. са отразени получени на 31.08.2016 г. 1110 лв. и на 31.12.2016 г. 2200 лв.
За 2017 г. са получени на 01.01.2017 г. 20 000 лв. Въпреки поисканите
от органите по приходи обяснения и документи от
РЛ за произход и размер на финансирането през 2017 г. от всеки един от
съдружниците , такива не са получени.
Ц. не е декларирал облагаеми доходи
по ЗДДФЛ , едва след 11.05.2016 г. е започнал да работи по трудово
правоотношение като шофьор с работна заплата от 560 лв., а от 31.05.16г. до
10.09.16г. е бил във временна нетрудоспособност като е получавал за този период
от време обезщетение дори по-ниско от договорената заплата – общо 768.85лв., а
същевременно по счетоводни записвания на жалбоподателя и писмен договор Ц. е
предоставил в заем на 31.08.16г. в размер на 1100лв., на 31.12.16г. в размер на
2200лв. и м. 04/16г. – 4900лв. Съпоставката на тези факти за получени доходи и отпуснати заеми изключва
фактическа наличност у Ц. на заемните средства. Същият не е могъл да предостави
в заем и на 01.01.2017 г. 20 000 лв. Заемните средства не може да
произхождат от заплати или обезщетения.
Събраният като писмено доказателство по инициатива на жалбоподателя
нотариален акт за покупко-продажба сочи , че на 13.02.2012 г. Ц. е продал имот
, за който е получил 140 500 евро , но при липса на негова трудова заетост
преди 11.05.2016 г. и продължителен период от четири години от датата на
продажбата до сключване на договорите за заем , се поражда основателно съмнение
продажната цена на имота да е била спестена , за да се предостави като заеми на РЛ. Дори и
получените пари от продажбата да са били спестени , то възможните начини за
съхранение са спестовен влог, съхранение
в банков трезор, съхранение от самия Ц. , но никакви доказателства в тази
насока не бяха представени . Освен това , ако Ц. действително е разполагал с
паричните средства от продажбата за предоставяне на заема, нелогично е
доказателственото искане на жалбоподателя за установяване на неговите
възнаграждения и получени обезщетения като произход на отпуснатите заеми.
Следователно не може да се приеме за успешно доказване по стандарта на
пълното доказване , че съдружникът Цeнков е разполагал с налични средства,
които да бъдат предоставени на дружеството под формата на заеми.
По счет. Сметка 152 „Получени
дългосрочни заеми „ дружеството е отразило получен заем от съдружника М.С. на
04.04.2016 г. в размер на 4900 лв. , но
подобно счетоводно записване не навежда на извод за документална обоснованост,
тъй като въпреки предоставена възможност както в ревизионно , така и в
съдебното производство жалбоподателят не
представи доказателства за произход на средствата, а само твърди, че
произхождат от спестявания, но обясненията на страна не са доказателствени средство и поради тази
причина подлежат на доказване с
допустими доказателствени средства. По делото не бяха представени никакви
доказателства за трудова заетост на М.С. ,
за получени от него през 2016-2017 г. доходи от други източници , за
спестени парични средства . Недоказаните факти съдът е длъжен да приеме за
неосъществени . В този контекст не се доказа също , че съдружникът М.С. е
разполагал с парична наличност от
20 000 лв. към 01.01.2017 г. и с
4900 лв. към 04.04.2016 г. , за да ги предостави като заем на дружеството, за
доказването на които факти съдът му даде изрично указание по чл. 171, ал. 4 АПК
/ л. 30/ .
Тези правни разсъждения предполагат извод, че осчетоводените от РЛ като
получени заеми от съдружниците по
счетоводна сметка №107 са неотчетени
приходи с неустановен произход – валидно основание за провеждане на ревизия по
особените правила на чл.122 ДОПК.
Събраните доказателства в рев. производство и съдебния
процес относно действителност на договорите за заем с Я А Я, Е.В.В. и В Л В във връзка с дадено изрично указание по чл. 171,
ал.4 АПК / л. 30/ не постигнаха процесуалния стандарт на пълно доказване , че
заемодателите са разполагали със заемните средства, което от своя страна
рефлектира върху действителността на
тези договори и съответно върху документалната обоснованост за счетоводните
записвания за получените заеми . В този контекст се налага извод за
съществуване на основанията по чл. 122, ал. 1 , т. 3 и 4 ДОПК .
Заемодателката Елена Вангелов като пенсионер с пенсия около 280 лв. /л.
151-153/ не би могла да предостави заем на РЛ в размер на 4900лв. на
06.04.2016г. , освен ако не се касае за спестявания, но не бяха ангажирани
никакви други доказателства за съхранение от нея на подобна сума в банка или по
друг начин, въпреки даденото от съда указание по чл. 171, ал.4 АПК .
За заемодателката Я А Я, от информационната система на НАП се установи,
че към датата на заема- 11.04.2016 г. е получавала доходи от трудови
правоотношения в размер на 820,00 лв. , която сума според житейска логика покрива разходите за живот и
поради конкретния й размер е трудно да бъде спестена. През 2015г.-2016г. лицето
не е декларирало получени доходи. На 15.02.2016 г. А. е получила частично
арендно плащане от 635 лв. и това е
най-близкото по време плащане на аренда спрямо датата на договора за заем /
11.04.2016 г. / , но сумата от 635 лв. е в пъти по-малка от размера на заема
. А. е получила второ арендно плащане за 2015 г. от 1058 лв.
на 19.11.2015 г., но и тази сума е по-малка от размера на заема . Ако А. е
успяла да спести от предходни години получени от нея арендни плащания, то
съществуват информационни следи за съхранение на сумата в банка или от самата А.
, но никакви доказателства тази насока не бяха представени , поради което се
поражда основателно съмнение , че приходите от аренда са били спестени . В този
контекст не са проведе пълно доказване ,
че А. е разполагала със заемната сума , което води до извод, че не е бил
предоставен заем, съответно няма действителен договор за заем , въпреки
съставения писмен договор.
На следващо място, събраните
доказателствени данни сочат, че през 2017 г. по банковата сметка
на РЛ в ТБ „Уникредит Булбанк" АД са внесени от В Л В 7560 лв. , но това финансово постъпление въпреки задължението по чл. 3 от Закона за
счетоводството за текущо счетоводно
отчитане на стопанските операции, не е осчетоводено по счетоводна сметка №499
или сметките от група 15.
В дадени писмени
обяснения в хода на ревизията В Л В твърди, че вноските по банковата сметка на
дружеството са дадени заеми, които са от лични спестявания , но според справка от ТП на НОИ-София на
същия не са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност, за
безработица и/или гарантирани вземания. Към 11.12.2019г. лицето не е пенсионер,
а за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. са му изплатени суми по чл. 73 от ЗДДФЛ в общ размер от 4180.87лв. / за 2012г. и 2014г./. За горния период лицето
е било осигурявано само от м.10/2013г. до м.07/2014г. за всички осигурени
социални рискове от „Хенди-Тел“ ЕООД. При тези данни за получени доходи и
отсъствие на ангажирани доказателства за спестяване на средства в банково
учреждение или по друг начин не са доказа, че Василев е разполагал със заемната
сума от 7560 лв., за да я предостави на РЛ. В тази връзка съдът приема, че няма
действителен договор за заем .
Изложените правни разсъждения
сочат за начин на водене на счетоводство от РЛ с използване на документи с невярно съдържание – писмени
договори за заем , както и за счетоводна отчетност в нарушение на основни
счетоводни принципи - за предимство на съдържанието пред формата и за
документална обоснованост , който подход препятства възможността за
установяване основа за данъчно облагане т.е. налице са данни за съществуването
на условията на чл.122, ал.1 от ДОПК , което предполага правомощие на
приходната администрация да определи основата за облагане с данъци за
съответния период, за който са установени обстоятелствата / чл.122, ал. 4 ДОПК/
.
Обосновано откъм доказателствени
източници и нормативна регламентация е решението на приходната администрация да
не признае право на приспадане на ДДС по фактури за
придобиване на лек автомобил, марка „Нисан Кашкай“ (4+1 места), представляващи
лизингови вноски, както и по фактури от други юридически и физически лица за
закупени стоки/материали - резервни части, комплектовка, гориво и смазочни
материали и др. доставки за услуги, свързани със застраховане и данъци за
автомобила.
Съгласно чл. 176 на Директива
2006/112/ЕО ДДС не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не
представлява стриктно разход за стопанската дейност. До влизането в сила на разпоредбите, посочени в
първа, алинея държавите-членки могат да запазят в сила всичките изключения,
предвидени по националното им законодателство към 1 януари 1979 г., или в
случаите на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата — към
датата на тяхното присъединяване.
Такива изключения се съдържат в
чл. 70, ал.1 , т. 3, 4 и 5 от ЗДДС, в редакция към 01.01.202027 г.,
а именно право на приспадане на данъчен кредит не е
налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 , когато стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето; стоките или услугите са предназначени за
представителни или развлекателни цели; е придобит, внесен или е нает мотоциклет
или лек автомобил; стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта,
подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за
получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по
т. 4;
Процесният
автомобил, предмет на договора за лизинг , е „лек автомобил“ по смисъла на §1,
т. 18 от ДР на ЗДДС, тъй като броят на местата за сядане без мястото на водача
са 4+1, т. е. не превишава 5 места.
На следващо място, остана
недоказано от РЛ използването на автомобила в икономическата дейност на дружеството, въпреки осигурената
възможност на дружеството по ангажиране на доказателства във връзка с искания
на рев. екип в хода на ревизията и по
изпълнение на даденото от съда указание по чл. 171, ал.4 АПК / л. 30/.
„Основна
дейност“ по смисъла на §1, т. 18а от ДР на ЗДДС е дейността на регистрираното
лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или
повече от изброените по-горе дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на
всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия,
независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по същия закон.
Основната
дейност на РЛ за ревизираният период 2016 – 2017 г. се изразява само в две
доставки : на 30.11.2016 г. – продажба
на стойност 233.34 лв. без точно посочен предмет и на 12.01.2017 г. -продажба на трюфели на
стойност 1250 лв. на 12.01.2017 г. При
тези данни не може да се счита за основна дейност на търговеца продажбата на трюфели поради една
извършена доставка на трюфели на 12.01.2017 г. В потвърждение на този извод е
факта, че представената в ревизията писмена кореспонденция по интернет с
„Метро“ от лятото на 2016 г. сочи само
за получено сведение от РЛ за изискванията на тази търговска верига относно
възможности за закупуване на трюфели, но
не и за подписани писмени съглашения в тази насока , за реализирани конкретни
доставки.
На следващо място , за произхода
на продадените трюфели на 12.01.2017 г. в рев. производство жалбоподателят дава писмено обяснение, че са
закупени по интернет / л. 89/ , а в съдебния процес ангажира гласни доказателства, че са закупени от свид. И.И. . Това противоречие във
фактическите твърдения разколебава
достоверността и на двете от тях. Освен това свид. И. И.
съдът счита за пристрастен, тъй като твърди , че контактите му с РЛ са
поради факта, че познава управителя на РЛ М.С., който е работил като психолог
по „ възстановяване“ със сина му. На
следващо място, недостоверно звучи , че
свидетелят е договорил с РЛ да извършват съвместна дейност по продажба на
трюфели, а същевременно само веднъж е продал 3 кг. трюфели на жалбоподателя
през м. януари 2017 г. Самият свидетел твърди, че
му е предавал зимни трюфели, които излизали януари, а от представената от
жалбоподателя писмена оферта , представена в хода на ревизията /л. 206-211гръб
от преп./ е видно, че предлаганите трюфели от дружеството растат от май до
септември- пореден факт , който поставя под съмнение истинността на дадените
свидетелски показания.
При изследване използването
на служебния автомобил за дейността
на дружеството съдът съобрази т. 58 от Решение от 16 февруари 2012
г. по дело С-118/11 на СЕС и т. 41 от Решение от 22 март 2012 г. по дело С-153/11
на СЕС „Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си
качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на
член 9 от Директивата ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на
всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът,
който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на
икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (вж. в този смисъл Решение по дело Bakcsi, посочено по-горе, точка 29).“
Представените по повод Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх.
№Р-03000318002886-040-002/18.06.2018г. /стр.75-84/, от „Национална Независима
Техническа Лаборатория“ ООД писмени обяснения във връзка с представените пътни
листи и целта на всяко конкретно пътуване поотделно, не съдържат исканата
информация. Пътните листи не предоставят сведение за всяко конкретно пътуване и
извършените във връзка с това мероприятия.
Събраните гласни доказателства от
разпит на свид. И.С. не способстват за
пълното доказване , че процесният автомобил е бил ползван през ревизирания
период за целите на икономическата дейност на търговеца, тъй като свидетелят не посочва данни за конкретни дати
и конкретни поводи по използване на превозното средство за пътувания до гр.
София . Свидетелят твърди, че някои от тези пътувания са били заради
участие на РЛ в европроекти , но нито в хода на ревизията , нито в съд. процес
жалбоподателят заяви съществуването на подобен факт, нито представи писмени
доказателства, потвърждаващи истинността на това твърдение на свидетеля.
Освен това представените
писмени документи за изготвени проекти по
изменение на нормативната уредба в областта на съдебните експертизи няма касателство към икономическата дейност
на РЛ, а лично деятелността на М.С. , управител на дружеството – жалбоподател ,
понеже е бил заместник – председател на
УС на БАСЕК, за който факт свидетелства представения меморандум за сътрудничество. Този меморандум
е писмено съглашение за съвместна дейност и представлява частен диспозитивен
документ , ползващ се единствено с формална доказателствена сила, но не и
материална такава , поради което не може да послужи като надлежно
доказателство, че ревизираното дружество има в предмета си на дейност през
2016-2017 г. съдебните експертизи.
Допълнителен довод е факта, че
съгласно т.3 от раздел ІІІ на този меморандум организацията на работа по
изпълнение на същия е на ротационен принцип през период от 9 месеца , но нито
свидетелят С. , нито РЛ сочат за
въведена такава координация между страните . Освен това липсват каквито
и да е доказателства , от които да се установи изпълнение на намеренията,
обективирани в този меморандум.
В представени писмени обяснения,
получени в НАП с вх. №ВхК- 30024-4/26.07.2018 г. /стр.89/ е посочено, че
„Лизинговият автомобил се използва за придвижване на необходимите места за
получаване на задания /конкретни документи/ за извършване на съдебни
експертизи, за придвижване по повод преговори и подготовка на документи относно
споменатите по-горе дейности, както и като представителен автомобил на
фирмата“, но РЛ не е отчело никакви приходи от извършени съдебни експертизи за
ревизирания период.
Жалбоподател оспорва решението на органите по приходи да не
признаят упражненото право на данъчен
кредит относно мултимедия плеър, но въпреки даденото изрично указание по чл.171,
ал.4 АПК / л. 30/ не представени никакви доказателствени сведения за използването му в дейността на дружеството. Няма данни след
закупуването на този плеър РЛ да има
икономическа изгода от него .
За да се признае правото на
приспадане на данъчен кредит за получателя е необходимо да са изпълнени всички
предпоставки на чл.69 и чл.71 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато
стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки лицето има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил.
Законът ясно е разграничил случаите, в които правото на приспадане на данъчен
кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.71 ЗДДС. Съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен
кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за
безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на
лицето. Нормативно въведено изискване за признаване правото на приспадане на
данъчен кредит за стока или услуга, начинът на тяхното ползване, стоките и
услугите това е да е предназначена за
възмездни доставки или за дейности, свързани с икономическата дейност на
дружеството.
В контекста на гореизложено
обосновано и законосъобразно е решението на органите по приходи да не признаят
право на приспадане на ДДС на основание
чл.70 ал.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДДС.
В контекста на изложените
съображения, че лек автомобил „ Ниса Кашкай“ и
мултимедия плеър не са би
използвани в независимата икономическа дейност на търговското дружество
съответстващо на нормативната регламентация е решението на приходната администрация да не признае за данъчни цели отчетени разходи в размер на 4950.51 лв.,
позовавайки се на правилото на чл. 26, ал.1 от ЗКПО, според което не се признават за
данъчни цели разходи, несвързани с дейността.
Кореспондиращо с
правната уредба е решението на рев. екип да не признае за данъчни цели
начислените амортизации за служебния автомобил в размер на 11 487.50 лв.
предвид разпоредбата на чл. 54, ал.2 от ЗКПО, която гласи, че счетоводни разходи за амортизации не се признават за данъчни цели.
Обективираните
по-горе в съдебното решение правни разсъждения са в насока , че служебният
автомобил не е ползван през ревизираните периоди за икономическата дейност
на дружеството. В тази връзка това
превозно средство не може да се счита за амортизируем
актив по дефиницията , дадена в счетоводен стандарт „ Отчитане на амортизации“ , а именно дълготраен материален или нематериален актив,
който:
а) се очаква да бъде използван през повече от
един отчетен период;
б) има ограничен срок на годност;
в) се държи от предприятието за целите на
производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други
лица или за административни цели.
В обобщение
извършената съдебна проверка констатира законосъобразност и обоснованост на
постановения РА съобразно критериите на
чл. 160, ал.2 от ДОПК и поради тази причина подадената срещу него жалба
следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото и
своевременно направеното искане на ответната страна за присъждане на юриск.
възнаграждение , съдът счита същото за основателно .Ответната страна се
представлява в процеса от пълномощник- гл. юриск. Г. Е.. Съобразно съдебното
произнасяне по отхвърляне на жалбата и регламентацията на чл.161 ДОПК във вр. с
чл. 8 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения на
ответника следва да се присъди юриск. възнаграждение в размер на 811.70
лв.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният
съд – Варна
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Национална независима
техническа лаборатория“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано от управителя
М.Д.С., срещу ревизионен акт № Р-03000318002886-091-001/18.12.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна,
потвърден с решение № 5/08.03.2019 г. на изпълняващ длъжността директор на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни
периоди от м.09/2016г. до м.12/2017г. и м. 02/2018 г. в общ размер от 5852.87 лв. и лихва за забава
от 962.31 лв., както и задължения за корпоративен данък за данъчни периоди
2016г. и 2017г. в общ размер от
2 551.53лв. и лихва за забава от 267.32лв.
ОСЪЖДА
„Национална независима техническа лаборатория“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. В.,
представлявано от управителя М.Д.С., да заплати на Дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП юриск. възнаграждение от 811.70 лв. /осемстотин и
единадесет лева 0.70ст./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: