Р Е Ш Е Н И Е № 422/30.7.2020г.
30.07.2020 год. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети юли през 2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО
ДИМОВ
при участието на секретаря С.
М.
като разгледа докладваното от
съдия Димчо Димов
гражданско дело № 2838 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се води по искова молба от „Ресторе“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Попова шапка“ № 74, представлявано от управителя Ц. В., чрез пълномощник адв. Н. Л. Ц., с която против Д.Х.Ч. с ЕГН: **********, с посочен настоящ адрес: ***, е предявен осъдителен иск за сумата от 849 лв.
С исковата молба се твърди, че на 03.01.2018г. ответница е сключил договор за потребителски кредит за закупуване на стока с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез кредитен посредник - ищеца в настоящото производство „Ресторе“ ООД, търговския обект „Ресторе“ ООД – онлайн магазин гр. С.. Твърди се, че ищецът има право да представлява „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на база договор за съвместна дейност и представителство № ***/19.03.2014г. Общия размер на кредита бил 1998 лв. за закупуване на 2 бр. телевизори ***, единия на стойност 1149 лв., а другият на стойност 849 лв.
В договора за кредит бил инкорпориран и договора за закупуване на двата телевизора. Твърди се, че телевизорите били доставени на 04.01.2018г., като преди доставката им, ответницата подписала декларация, че е приела двата телевизора без недостатъци. Твърди се, че телевизорите били в отлично състояние без видими счупвания и вреди. На 16 януари, ответницата предявила претенция за връщане на стоката и разваляне на сключения договор за потребителски кредит. Стоката бил върната в магазин „Ресторе“ на 23.01.2019г. При приемането на телевизорите се установило, че единият от тях *** модел 670 на стойност 849 лв. е със счупен дисплей, което се явявало видим недостатък и не позволявало телевизора да се върне обратно в магазина. Едновременно с това, било недостатък, който не можело да бъде пропуснат при получаване на стоката и подписване на декларация, тоест след 19 дни ответницата желаела да върне телевизора, но със счупен дисплей.
Закупените телевизори били върнати в търговският обект на ищеца по куриер, тъй като 19.02.2018г. договора за потребителски кредит бил развален. Ответницата дължала заплащане на продажната цена на телевизора в размер на 849 лв. Сочи се, че съгласно т. 5 от условията за онлайн пазаруване, всички върнати продукти трябвало да бъдат в същото състояние в което са били получени. На 14.03.2018г. на ответницата била връчена нотариална покана с акт № *** том ***/2018г. по описа на нотариус Д. Л. с № *** в РНК и район на действие Районен съд Я. да погаси парично задължение в размер на 849 лв., тъй като стоката не можело да бъде приета повредена. На 20.03.2018г. било получено уведомително писмо от ответницата, в което единствено се потвърждавал отказа от договора и до момента на подаване на исковата молба нямало извършено плащане на закупената стока.
На следващо място ищеца се позовава и на разпоредбата на чл. 116 от ЗЗП, според която продавачът, който отговарял за несъответствието на потребителската стока има право на иск за обезщетение за претърпени вреди срещу лицето, което е причинило несъответствието, поради което и предвид бездействието на ответника ищецът заявява, че предявява осъдителен иск за неизпълнено задължение.
Претендира се от съда да постанови решение, с което и с оглед на изложеното да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 849 лв. Претендират се и разноски по делото.
С отговора на ответника по чл. 131 ГПК се поддържа, че предявеният иск е недопустим и неоснователен на основанията, подробно изложени в него, като по същество се твърди и в тази насока се релевират възражения, а именно, че липсва процесуална легитимация на ищеца, липсва яснота относно процесулната легитимация на ответника, липсва валидно упражняване правото на иск, липса на валидно възникнало правоотношение между страните, както и липса на яснота, възникнало ли е претендираното от ищеца право.
В съдебно заседание в качеството на процесуален представител по пълномощие за ищеца се явява адв. Н. Г.от АК С., която в хода на делото по същество се претендира да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски.
За ответника в съдебно заседание се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв. М. Д. от АК Х., чрез която в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на съображенията изложени в тях се иска предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
След преценка твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 03.01.2018 год. е сключен договор за потребителски кредит № ****, между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството на кредитор, представлявано от кредитния посредник чрез кредитния посредник „Ресторе“ ООД от една страна и от друга ответницата по делото Д.Х.Ч. в качеството и на потребител, за предоставяне на кредит в размер на 1998,00 лева под формата на разсрочена плащане за закупуване на два броя телевизори – 1 бр. *** на стойност 1149,00 лева и 1 бр. *** на стойност 849,00 лева.
Видно от представената по делото декларация, на 04.01.2020 год. потребителят е декларирал, че е получил стоката от продавач на стоката.
Видно от представения по делото констативен протокол-рекламация, на 05.01.2018 год. Д.Ч. е направила рекламация на получената от нея на 04.01.2018 год. пратка, като в протокола е отразено, че телевизор ****** – няма видими повреди. При включване на телевизора ясно се вижда, че е счупена „матрицата“. По екрана няма видими повреди.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум, съдът намира, че е сезиран при условията на алтернативност с осъдителни искове, с правно основание чл. 200 ЗЗД и чл. 116 от ЗЗП, във връзка с чл. 27 от ЗПК.
Съдът намира същите за допустими – предявен от и срещу процесуално легитимирана страна при наличието на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
По същество съдът намира исковата
претенция за неоснователна и недоказана по следните съображения:
Действително съгласно чл.200, ал.1 ЗЗД, купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
В конкретния казус се касае за свързан договор за кредит, за договор за продажба на стоки, финансиран от потребителски кредит по смисъла на чл.27, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.29, ал.1, т.1 ЗПК, потребителят има право, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит.
От своя страна съгласно ал.2 от посочената
законова разпоредба, правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за
упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди
изтичане на крайния срок по ал. 1, а съгласно
ал.3 от същата разпоредба, уведомлението по ал. 2 трябва да бъде направено на хартиен или друг траен
носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде доказан
съгласно действащото законодателство.
Тълкуването на ал.3 от посочената разпоредба
води на извода, че идеята на законодателя е да въведе сигурност в отношения
кредитор – потребител, възможността за кредитора своевременно да узнае за
упражненото от потребителя право на отказ от договора за потребителски кредит и
възможността за безспорното установяване на упражненото право на отказ при
евентуален спор между страните в рамките на едно съдебно производство.
В конкретния случай, между страните не е
спорно, че процесния договор за потребителски кредит е бил сключен на
03.01.2018 год. като едновременно с това, сам ответника, с исковата си молба
признава обстоятелството, че на 16.01., ответницата е предявила претенция за
връщане на стоката и разваляне на сключения договор за потребителски кредит.
Признанието на това обстоятелство не може да не се вземе предвид от съда при разклаждане на настоящия спор. Ответницата е направила волеизявление за прекратяване на договора в законовия 14-дневен срок и същото е достигнало до кредитния посредник на кредитора, респ. до кредитора, доколкото видно от представената по делото електронна кореспонденция /л.52 от делото/ „ТИ БИ АЙ Банк“ уведомява ищеца „Ресторе“ ООД, че на основание чл.27, ал.4, ал.5, т.2 и във връзка с чл.29 ЗПК договор № **** от 03.01.2018 год. е анулиран.
По същество е налице волеизявление от самия кредитор, че процесния свързан
договор за кредит с договор за продажба на стоки, финансиран от потребителски
кредит, е прекратен на основание чл.29 ЗПК, и в този смисъл и с оглед
гореизложеното следва да се приеме, че ответницата е направила валиден отказ от сключения договор за
потребителски кредит. А и обстоятелство,
договорът за потребителски кредит е развален, фактически се признава от ищеца с
исковата молба.
По същество спорно между страните дали е
развален договора за продажба, съответно дължи ли ответницата на ищеца като
търговец продажната цена на процесния телевизор в размер на 849 лева.
Аналогична на посочената
по-горе законова разпоредба е разпоредбата на чл.50, т.2 ЗЗП, съгласно която потребителят има право да се
откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да
посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща
каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.54, ал.3 и чл.55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя. Между страните не е спорно, че стоките предмет на
договора са получени от ответницата на 04.01.2018 год., а и това се установява
от представената по делото декларация /л.13 от делото/ като видно от
представения по делото констативен протокол /л.93 от делото/, ответницата е
направила рекламация още на 05.01.2018 год.
Съгласно разпоредбата на
чл.52, ал.1 ЗЗП, когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от
договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди
изтичането на срока по чл.50, а съгласно ал.2
от посочената разпоредба, за да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва стандартния
формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да заяви недвусмислено по
друг начин решението си да се откаже от договора.
Наред с горното следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, т.8 ЗЗП, когато потребителят има право
на отказ от договора, се посочват условията, срокът и начинът за неговото
упражняване съгласно чл.52, ал.1 и 2, като търговецът е длъжен да
предостави на потребителя и стандартния формуляр за упражняване правото на
отказ съгласно приложение № 6, а съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.1 ЗЗП, при договори от разстояние търговецът предоставя
информацията по чл.47, ал.1 на потребителя или я
предоставя на разположение на потребителя по подходящ начин в зависимост от
използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и разбираем език.
Следва също да се
посочи, че съгласно чл.49, ал.10 ЗЗП, тежестта на доказване за спазване изискванията на чл.49, ал. 1 - 9 се носи от търговеца.
По делото не са
ангажирани доказателства, които да обосноват извода, че ищеца в качеството му
на търговец е изпълнил задълженията си по чл.47, ал.1, т.8 ЗЗП, а съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗП, когато търговецът не е предоставил на потребителя
информация за правото му на отказ от договора по чл.47, ал.1, т.8, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от
договора извън търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата
по чл.50.
От своя страна съгласно чл.50, ал.3 ЗЗП, потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, ако е изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл.50, а когато търговецът не е предоставил информация за правото на отказ - съгласно срока по чл.51.
В случая, както вече бе посочено, от една страна сам ищеца признава, че на 16.01. ответницата е заявила претенция за връщане на стоката, а от друга по делото от ищеца е представено писмо /л.58-61 от делото/, адресирано от ответницата до ищеца, за което ищецът признава, че е получено на 20.03.2018 год., и видно от което ответницата изрично потвърждава волята си за отказ от договора.
Ето защо и с оглед изложеното дотук, съдът намира, че е налице валидно направено волеизявление от страна на ответницата като потребител на отказ от договора за продажба по смисъла на чл.52, ал.1 ЗЗП, в срока по чл.50 ЗЗП, респ. доколкото липсват доказателства ищеца да е изпълнил задълженията си по чл.47, ал.1, т.8 ЗЗП – съгласно срока по чл.51 ЗЗП.
Не е спорно и че
полученото от ответницата по договора е върнато на ищеца, поради което и на гореизложените
съображения, съдът намира, че ответницата надлежно е упражнила правото са на
отказ от договора за продажба на процесния телевизор, поради което и не дължи
продажната цена в размер на 849,00 лева, в която насока са част от релевираните
от ищеца с исковата молба основания за уважаване на исковата претенция, въпреки
че договорът за потребителски креди е бил развален.
На следващо място ищеца
основава исковата си претенция на разпоредбата на чл.116 ЗЗП.
Съгласно чл.116 ЗЗП, продавачът, който отговаря за
несъответствието на потребителската стока, има право на иск за обезщетение за
претърпените вреди срещу лицето, което е причинило несъответствието, ако се
намира в пряка или косвена договорна връзка с него, както и срещу
производителя, когато той отговаря за несъответствието на стоката.
Видно от съдържанието на
нормата, именно продавачът е този който отговаря пред купувача за
несъответствието на потребителската стока и с посочената разпоредба се въвежда
възможност за него да предяви иск спрямо трето на договора за продажба лице,
което е причинило несъответствието и с което продавачът се намира в пряка или косвена
договорна връзка.
По делото не са
ангажирани доказателства, които да обосноват извод между ищецът и ответницата
да е налице договорна връзка по смисъла на чл.116 ЗЗП извън договора за
продажба, а и липсват установени по делото фактически данни ответницата да е
тази която да е причинила несоъответствието, поради което и няма как спрямо нея
да бъде ангажирана отговорността по чл.116 ЗЗП за заплащане обезщетение на
ищеца в размер продажната цена на процесния телевизор.
В обобщение съдът намира
исковата претенция на ищеца основаваща се на чл.200 ЗЗД и чл.116 ЗЗП, да бъде
осъдена ответницата да му заплати сумата от 849,00 лева, за неоснователна и
недоказана, поради което и като такава следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответницата сторените от нея
разноски в настоящото производство в размер на 305,00 лева, съгласно
представените доказателства и списък на разноските по чл.80 ГПК, от които
300,00 лева възнаграждение за един адвокат и 5 лева за издаване на съдебно
удостоверение.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ресторе“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Попова шапка“ № 74, представлявано от управителя Ц. В. срещу Д.Х.Ч. с ЕГН: ********** ***, искове, с които на основание чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.116 ЗЗП се претендира да бъде осъдена Д.Х.Ч. с ЕГН: ********** да заплати сумата от 849,00 лева на „Ресторе“ ООД, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Ресторе“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Попова шапка“ № 74, представлявано от управителя Ц. В. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Ч. с ЕГН: ********** ***, сумата от 305,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/