№ 138
гр. С., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500144 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу Решение № 50/22.01.2025 г. по гр.дело
№ 20242230102893/2024 г. на PC – С., с което е осъдена Агенция „Пътна
инфраструктура“ със седА.ще и адрес на управление на дейността: гр. С., п.к.
..., район К.С., бул. 8 М., № 3, БУЛСТАТ: ..... чрез Областно пътно управление
С., със седА.ще и адрес на управление: гр. С., бул. Х.Д., № 41 да заплати на Х.
А. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к.. С.К., бл. .... сумата
1856,64 лева /хиляда осемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за щети, причинени на собствения на
ищеца лек автомобил марка „М.“, модел „МЛ ....“ с рег. № ...., преминал през
метална решетка на изграден мост, разположена върху асфалта на пътя на АМ
„Тракия“ на км. 239+400, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от деня на увреждането - 24.04.2024 година до окончателното й
изплащане, като исковата претенция в останалата й част, до пълният
претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“ със седА.ще и адрес на
управление на дейността: гр. С., п.к. ..., район К.С., бул. М., № 3, БУЛСТАТ:
1
..... чрез Областно пътно управление С., със седА.ще и адрес на управление:
гр. С., бул. Х.Д., № 41 да заплати на Х. А. В. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С., ж.к.. С.К., бл. .... сумата 689,65 лева /шестстотин осемдесет и
девет лева и шестдесет и пет стотинки, представляваща направени по делото
разноски съобразно уважената част от иска.
Осъден е Х. А. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к.. С.К., бл.
.... да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ със седА.ще и адрес на
управление на дейността: гр. С., п.к. ..., район К.С., бул. М., № 3, БУЛСТАТ:
..... чрез Областно пътно управление – С., със седА.ще и адрес на управление:
гр. С., бул. Х.Д., № 41 сумата 63,55 лева /шестдесет и три лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в
която се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно. Счита, че за да бъде подведена под отговорност Агенция
„Пътна инфраструктура“ е необходимо повреждането на имуществото да е
станало в резултат на противоправно поведение на ответника, респективно на
лице, за чиито действия отговаря, а не в следствие на случайно събитие или по
вина на трето лице, за което ответникът не носи отговорност. Счита, че в
настоящият скучай настъпилото събитие и щетата по имуществото, а именно
марка л.а. „М.“, модел „МЛ ....“, о рег.№ .... управлявано от Х. А. В. не се
дължи на противоправното поведение на ответника Агенция“Пътна
инфраструктура“ в частност Областно пътно управление – С., на когото е
възложено задължението да поддържат конкретния пътен участък в
изправност. НА.це е внезапно възникнало препятствие на пътното платно,
чието отстраняване или обозначаване е било обективно невъзможно в рамките
на измивалото време между възникването на препятствието и настъпването на
пътно транспортното произшествие. Самото възникване на препятствие не се
дължи на противоправно действие или бездействие на стопанина на пътя, а е
резултат от случайно събитие. Само въз основа на факта, че е настъпила вреда
не може да се изведе нито противоправност на поведението на служителите в
Агенция „Пътна инфраструктура“, нито неполагане на дължимата от тях
грижа, което да обоснове нейната деликтна отговорност, а от там и
задължението да възстанови на ищеца щетата. Счита, че сумата за
2
обезщетение следва да бъде намалена съразмерно на коефициента на принос,
в случай, че се установи изобщо да има основание за присъждането на
обезщетение. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови
ново, с което да се отхвърли претенцията.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че тя е неоснователна. В настоящия случай се касае за причинени
имуществени вреди, определянето на чийто размер винаги е основан на
обективни и преди всичко писмени доказателства, С други думи в настоящия
случай не става въпрос на прилагане на субективна съдебна оценка, а за
обективно установяване на размера на причинените имуществени вреди.
Събраните по делото доказателства установяват, че няма и не може да има
съпричиняване на вредоносния резултат. Това е така, тъй като настъпилото
ПТП и причинените имуществени вреди се дължат единствено и само на не
доброто техническо поддържане на процесния пътен магистрален участък.
Обективиран израз на това е настъпилото отчупване на метален елемент,
положен на пътното платно по време на преминаване върху него на лекия
автомобил. Във въззивната жалба така и не се сочи в какво именно се изразява
приносът в настъпването на вредоносния резултат. За сметка на това в
изслушаната поделото САТЕ изрично и обосновано е посочено (т. 5 от
заключението на същата), че въззиваемият е нямал техническата възможност
да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или намаляване
на скоростта за преминаване с безопасна скорост през нея. Съдът е изложил
подробни, убедителни, обосновани и доказателствено подкрепени мотиви,
които не търпят критика. Освен това в настоящия случай се касае за зона от
магистрален път, движението по който път се извършва понастоящем с
разрешена скорост до 140 км/час. Това от своя страна изисква изключително
прецизно и безкомпромисно поддържане на всички елементи на този
магистрален път, тъй като обратното априори би имало за резултат
изключително тежки и фатални последици за всички преки и непреки
участниците в движението. В настоящия случай присъденият размер на
претендираните имуществени вреди е по-нисък от размера на реалната,
действителна щета/вреда. В този смисъл не само не е нА.це неоснователно
обогатяване, а е нА.це обедняване. В обобщение иска да се потвърди
решението.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищеца, чрез представител по
3
пълномощие, с която се обжалва решението в неговата отхвърлителна част.
Счита, че действителната, респ. реалната вреда, причинена на доверителя ми
от настъпилото ПТП е в по-висок размер, а именно на сумата 2127 лева, като
сбор от 827,11 лв. - стойността на автомобилната гума в ново състояние,
каквото е била закупена и 1 279 02 лева - стойност на алуминиевата джанта и
40 лева - стойност на труда (за демонтаж, монтаж и баланс). В случай, че не
беше настъпило процесното ПТП, то не биха настъпили вреди, както и
принудителното в случая задължение да възстанови увредените части и
елементи на автомобила си. Дори и да се допусне определено износване на
автомобилната гума, определено към датата на причиняване на процесиите
вреди, то е фактически невъзможно да бъде намерена и закупена автомобилна
гума със същата степен на износеност, респ. такава която вече е била
използвана и то без да е възможно да бъде установена нейната техническа
годност Ето защо в настоящия случаи главният иск в частта му относно
размера на вредата, касаеща увредената до степен на пълна негодност
автомобилна гума, следвало да бъде уважен в пълен размер.
Подаден е писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в който се твърди,
че е неоснователна. Фактурата представена по делото не дава яснота дА.
гумата и джантата закупена от АУТО Ч. ООД -С. е точно за този автомобил.
Счита, че размера на претенцията, е силно завишен и не съответства па
обичайно присъжданите суми за обезщетения. Отделно, в условията на
евентуалност, счита, че предявеният размер не е съобразен с приноса на
ищеца за настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получил.
Развива съображения идентични с тези, които е изложил във въззивната
жалба.
В жалбите и отговорите не са направени нови доказателствени или
процесуални искания.
За въззивника не се явява представител. С писмено становище представител
по пълномощие поддържа въззивната жалба.
За насрещния въззивник се явява представител по пълномощие, който
поддържа насрещната жалба и оспорва основателността на първоначалната.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
4
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е вА.дно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Безспорно е, че на 24.04.2024 година около 19:00-20:00 часа Х. А. В. е
управлявал собствения си автомобил М. ML 450 4 ....., с peг. № ...... на АМ
„Тракия“, на км. 239+400, посока Б., района на общ. С., преминал през
метална решетка на изграден мост, разположена върху асфалта на пътя.
Последвал удар между металната част от посочената решетка, съставляваща
елемент от съединителната конструкция на мостово съоръжение и задна лява
гума, както и алуминиева задна лява джанта. В следствие на удара са нанесени
щети на задна лява гума и задна лява джанта. За събитието е съставен
Протокол за ПТП № 1775689/24.04.2024 година. Пътят е всяка земна площ
предназначена за движение на пътни превозни средства и нА.чието на
несигнА.зиран обект на платното за движение, който създава опасност е
технически неправилно. Видимостта към нА.чната неравност на платното за
движение за водача е била не по-малка от 35-40 м с възможност за
възприемане като опасност. Скоростта, при която е настъпило
произшествието, е не по-малка от около 80 km/h. Процесното увреждане е
възможно да настъпи при скорост до максимално разрешената за
автомагистрала, като задната гума е преминала през твърд предмет, с остър
ръб. Водачът на автомобила не е имал техническата възможност да
предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или намаляване на
скоростта за преминаване с безопасна скорост през нея. Така е нА.це
причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила и
5
механизма за възникване на произшествието.
При така установеното правилно и обосновано е приетото, че този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да се ангажирана отговорността
на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо нА.чието на осъществен
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието, а само качеството им на изпълнители на възложена работа и вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него. Когато отговорността на ответника
по чл. 49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на
неговия изпълнител, а за бездействие, съставляващо неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, относимо към случая, то в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дА.
вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дА. това е
станало виновно. Следва да се установи дА. ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дА. процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение. Въззивникът АПИ, чрез ОПУ С. има задължение да организира
поддръжката на процесния път, чрез свои длъжностни лица или чрез
възлагане поддръжката на трето лице. В конкретния случай се установява
неизпълнение на задължението за поддръжката на горепосочената пътна
принадлежност, във връзка с което е настъпило процесното ПТП. Тъй като
АПИ изпълнява възложените й със закон задължения посредством възлагане
на определена работа на физически лица, нейни служители/съответно и на
трети лица като подизпълнители/, тяхна е и отговорността при пропуск да
вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни
6
задължения/или договорни/.
От изготвената съдебно – техническа експертиза се установява и доказва, че
размерът на вредите, изчислени по експертна оценка, възлиза на сумата
1856,64 лева с включен ДДС. Съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и
чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да
е нА.це пълно репариране на доказаните като преки вреди. При това
положение правилно и олосновано исковата претенция е уважена до размер
на сумата 1856,64 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от деня на увреждането - 24.04.2024 година до окончателното й изплащане.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Страните са претендирА. разноски, но такива следва да бъдат присъдени на
насрещния въззивник само за изплатено адвокатско възнаграждение за
изготвения отговор на въззивната жалба в размер на 400 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/22.01.2025 г. по гр.дело №
20242230102893/2024 г. на Pайонен съд С..
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ със седА.ще и адрес на
управление на дейността: гр. С., п.к. ..., район К.С., бул. М., № 3, БУЛСТАТ:
..... чрез Областно пътно управление С., със седА.ще и адрес на управление:
гр. С., бул. Х.Д., № 41 да заплати на Х. А. В. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С., ж.к.. С.К., бл. .... сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за изготвения отговор
на въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8