Решение по дело №414/2020 на Окръжен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260118

гр. Русе, 09.07.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на 9 юни две хиляди  двадесет  и първа година, в състав:

                                                                       Председател: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

при секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 414 по описа  за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ и  чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Т.Б.Л. и М.Х.Л. твърдят, че са баба и дядо на М. Б.М., починала при настъпило на 31.07.2015 г. ПТП на път І-2 /гр. Разград – гр. Русе/, вследствие на сблъсък между управлявания от Б. Л. / техен син / л. а. „Тойота Рав 4“ с ДК № Р 1608 ВН и т. а. „Волво“ с ДК № В 1784 СР, с прикачено ремарке с рег. № В 6150 ЕК. В исковата молба се сочи, че ПТП е причинено от водача на товарния автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата . При ПТП е починало  детето на сина им – М. Б.Л.. Посочено е, че е образувано досъдебно производство и към наказателна отговорност са привлечени водачът на товарния автомобил В.С.В. и управителят на транспортната фирма-собственик на превозното средство. С влязла в сила присъда по НОХД № 251/2016г. по описа на Окръжен съд – Разград водачът В.С.В. е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал. 4, вр. ал. 3 пр. 3 и 5, б. „б“ пр. 1 вр. ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че при управление на ППС от категория „С+Е“ без да има съответната правоспособност, нарушил правилата за движение: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно движение, на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“; чл.21, ал. 1 от ЗДвП, забраняващ на водача на пътно превозно средство от категория „C+E“ да превишава скоростта от 70 км/час извън населено място, като се е движел със скорост 86 км/час; чл. 23, ал. 1 от ЗДвП – „водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица – М. Б.М. и Б. М. Л..

Ищците сочат, че за управлявания от В. т. а. „Волво“ с ДК № В 1784 СР, собственост на „С. В.“ ЕООД, с управител и ръководител С. В. В., е била налична сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев инс“ АД, с полица BG/22/115001739255, действаща и към момента на ПТП.

Ищците предявяват претенции в качеството на баба и дядо на загиналата при ПТП М. Б.М., като претендират претърпени неимуществени вреди от смъртта й в размер на по 80 000 лeва за всеки от двамата. Излагат обстоятелства относно наличие на изключително близка връзка между тях и внучката им. Сочат, че от раждането на детето то е живяло с родителите си в техния дом, в общо домакинство, те ежедневно са помагали  на в грижите и възпитанието му.  Сочат, че синът им и снаха им ги разтоварвали от най -тежката работа – вкъщи, на полето, в обработваните овощни градини, и за тях като баба и дядо оставало да се грижат за внучето, като така взаимната им привързаност се увеличавала – заедно учели песни, четели приказки, играели, възпитавали детето на труд, честност и уважение,водели и прибирали от детска градина детето ежедневно, в двора ищецът бил направил цветна градинка за детето -  „Градината на М.“.

В исковата молба се сочи още, че след внезапната смърт на детето животът на ищците се преобърнал, били съкрушени от скръб, тъгували за починалата си внучка, страдали и се страхували за живота на сина си, докато бил в болница след катастрофата, живеели в постоянен стрес и защото не искали той да разбере какво се е случило / за смъртта на детето си /, и това се отразило на емоционалното и физическото им състояние. Твърдят, че макар и да  са минали повече от 5 години, не могат да се примирят с нелепата смърт на внучката си и да намерят утеха, постоянно говорят за нея, водят затворен живот, отчуждили се от близки и приятели, често посещават гробищата, където внучката им е положена заедно със сина им.

Считат, че претенцията им за обезщетение на неимуществените вреди вследствие на смъртта на внучката им при ПТП е основателна и доказана до претендирания размер.

В отговора на ЗК „Лев инс“ АД се оспорват исковите претенции за неимуществени вреди по основание и размер. По същество се оспорва механизмът на настъпване на ПТП, причината за възникването му, а именно, че това е изключително поведението на водача на т.а. В.С.В., като се твърди  съпричиняване, тъй като детето като пътник в лекия автомобил не било с поставен обезопасителен колан. Последното било задължително, тъй като към датата на инцидента детето било на 7 години, следвало да е обезопасено чрез специална система за обезопасяване на деца, съгласно чл. 137 б от ЗДвП и чл. 137 в от ЗДвП.

Оспорва се наличието на изключителна връзка между починалото дете и ищците, за близост и привързаност извън обичайните за отношенията между внуче, баба и дядо. Считат, че не са изложени факти за наличие на зависимост на детето от грижите на прародителите поради особени, различни от обичайните обстоятелства, като смърт или невъзможност на родителите да се грижат за детето си, които да обуславят основателност на претенция за неимуществени вреди от смъртта на детето.

Оспорва се размерът на претенцията за неимуществени вреди, като несъответстващ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се изцяло исковете за законната лихва, като неоснователни. Твърди се, че изпадането в забава е след като бъде поканен кредиторът, а застрахователната компания бъде уведомена за настъпилото застрахователно събитие, а не от датата на ПТП.

Сочи се, че от другите баба и дядо също е заведена претенция, в ОС-Разград, за обезщетение на неимуществени вреди вследствие смъртта на внучката им М.,по реда на чл.  226от КЗ /отм./.

В отговора на третото лице-помагач В.С.В., чрез пълномощника адв. П.С., се изразява становище, че исковете са недопустими, като се позовава на ТР №1/2018г. на ВКС, поради недоказаност на изключителност на отношенията между ищците и починалото им внуче. Исковете се оспорват и като основание, и като размер. Прави се възражение за наличие на съпричиняване от страна на Б. Л., по причина, че е управлявал МПС без да е правоспособен, тъй като валидността на свидетелството му за правоуправление на МПС към датата на ПТП била изтекла. Твърди се съпричиняване. и поради обстоятелството, че детето е пътувало в лекия автомобил без да е в специална седалка/ система за обезопасяване на деца, и без поставен обезопасителен колан. Твърди се, че и майката на детето П. К. е допринесла за вредоносния резултат, като е предоставила автомобила си на неправоспособен водач.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

 С влязла в сила на 19.12.2019г. присъда по НОХД № 251/2016г. по описа на Разградския окръжен съд В.С.В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. 3 и 5, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК - за това, че на 31.07.2015г., при управление на МПС – т.а. „Волво“ с рег. № В 1784 СР и прикачено към него самосвално ремарке с рег. № В 6150 ЕК, без да има необходимата правоспособност да управлява превозно средство категория СЕ, по път І-2 /гр. Разград – гр. Русе/ при км. 67+216, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на две лица – М. Б.М. и Б. М. Л., съответно му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

В подкрепа на твърденията на ищците по делото са разпитани свидетелите  Д. Ц.и Б. С., които изнасят данни за отношенията между ищците и тяхната внучка М., и за това как им се е отразила внезапната смърт на детето.

В показанията си св.Д. Ц.сочи,че като *******е свидетел как детето М. е било водено там от  дядо си- -ищеца, от навършването на 2 – годишна възраст, и че имали много близки отношения, а за бабата била чувала, че научила детето да чете и пише. Знаела, че детето е привързано към прародителите си, тъй като живеело в техния дом, с майка си и баща си, още от раждането си. Сочи, че тъй като синът и снахата на ищците работели, ищците  били ангажирани с воденето на детето на детска ясла и градина, присъствали и на тържествата там. Ищците приели тежко смъртта на внучето си, затворили се, често споменават детето, посещават гроба му.

 Св.Б. С. – *******,  сочи, че ищецът водел детето на училище и на извънкласни форми, бил много грижовен към него.  Знаел от М.,че дядо й помага по математика, а баба й я научила да чете и пише. Свидетелят обяснява и че смъртта на детето  била тежка за всички – и за близките, и за учителите, но бабата и дядото били съкрушени и досега е така.

Отношенията с внучето карали ищците като баба и дядо да се чувстват пълноценни и потребни. След внезапната смърт на детето ищците рухнали емоционално - затворили се в себе си, не общували с близки и приятели,  тъгували за внучето си.

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като отразяват непосредствените им впечатления от отношенията между прародители и внуче, и за негативното отражение на смъртта на детето върху живота на ищците.

По делото са разпитани и поисканите от ответната страна свидетели С.К. и  Ц.К. -баба и дядо на  починалото дете по майчина линия, които потвърждават, че внучката им М. живеела с родителите си в дома на ищците, които помагали в отглеждането й, имали ангажимент да я водят и вземат от целодневните детски заведения, които посещавала, тъй като бащата и майката работели.Свидетелите сочат и че те също помагали в отглеждането на детето - когато ищците имали ангажименти, и родителите имали нужда от помощ. Сочат, че имали чудесни отношения с детето, то пребивавало в дома им обикновено веднъж седмично.Ц.. К. свидетелства,че детето споделяло с нея, че се чувства по-добре в техния дом и иска да стои там, наричало я „ моята любима баба“ . Свидетелите присъствали на семейните празници, заедно с ищците и детето. Св.К. заявява, че основно родителите полагали грижи по отглеждането и възпитанието на детето,и когато дъщеря й се върнела от работа, започвала да се занимава с детето.

Съдът кредитира показанията и тези свидетели, тъй като отразяват непосредствените им лични впечатления от отношенията между ищците и внучето им.

От прието по делото заключение на назначената и изготвена комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установяват механизмът на настъпване на ПТП, получените травми, довели до смъртта на детето / тежка ЧМТ с несъвместими с живота увреждания на ЦНС в рамките на съчетана травма/,  че процесният автомобил е оборудван с предпазни колани – общо 5, както и че по делото няма данни за наличие или липса на специална система за обезопасяване на деца.

Анализът на установените факти налага следните правни изводи:

Постановената присъда по НОХД № 251/2016г. по описа на Разградския окръжен съд на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл. 413 ал. 1 от НПК тя се явява задължително и за застрахователя – страна по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

 Със сключването на  застраховка "Гражданска отговорност“ застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.

В процесния случай, за да бъде уважен прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищците е да докажат кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), както следва: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, вида и размера на претърпените вреди,  както и че са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение като понасящи вреди от неимуществен характер при  смърт в резултат от деликт.

Обстоятелствата, че управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", както и валидността ѝ към датата на произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. По делото са установени по категоричен и безспорен начин и фактите относно настъпилото на *******застрахователно събитие.

Спорът по делото е дали връзката между ищците и починалото тяхно внуче се е отличавала с изключителна близост и привързаност, даващи основание да се компенсират претърпените от тях страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък човек.

 Съгласно разясненията в  ТР № 1 /2018 г. по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,   кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя в ПВС № 4/961 г. и Постановление № 5/1969 г. на ПВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната /родствена/ връзка.и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни , като интензитет и продължителност,  морални болки и страдания.

Анализът на доказателствата по делото дава основание на  съда да приеме за недоказана материалноправната легитимация на ищците, предвид установените родствени отношения баба/дядо - внуче, традиционни за българското семейство - на взаимопомощ, грижа, обич и съпричастност, и липсата на други отношения, характеризиращи се с изключителност, и позволяващи преценка, че на ищците се дължи обезщетение за търпените неимуществени вреди.

Доказателствата по делото не сочат на такава изключителна емоционална връзка между ищците и починалото им внуче, която да надхвърля по съдържание обичайната привързаност между прародители и внуче, традиционна за българския семеен модел, или за наличие на зависимост на детето от грижите на прародителите поради особени, различни от обичайните обстоятелства, като смърт или невъзможност на родителите да се грижат за детето си.

 Събраните по делото доказателства установяват, че ищците  живеели в общ дом със семейството на своя син Б., отношенията им били на разбирателство и взаимопомощ. Както самите ищци сочат в исковата молба, синът им и снахата им работели и помагали в поддържането на домакинството и в стопанските дейности, а те от своя страна се грижели за внучето си. Безспорно доказано е, че те са го водели на детска ясла, градина,училище, че вкъщи са  го учели на песни и приказки, че ищецът е направил за детето цветна градинка в двора, наречена „ Градината на М.“. От свидетелските показания се доказва, че бабата и дядото са били привързани към внучето си, радвали са му се, гордеели се с него, а детето също било привързано към тях. Отношенията с внучето карали ищците като баба и дядо да се чувстват пълноценни и потребни. След внезапната смърт на детето ищците рухнали емоционално - затворили се в себе си, не общували с близки и приятели,  тъгували за внучето си.

Гореизложеното сочи на типични за българското общество семейни отношения, при които синът, със семейството си, живее в едно домакинство с родителите си. Безспорно установени са отношения на разбирателство и подкрепа, и съществен принос на прародителите в отглеждането на внучето. Последното обаче  е живеело в един дом с баща си и майка си, като през деня, докато те са били на работа, е посещавало целодневни детски заведения – ясла, детска градина, училище. Вярно е, че ищците са били ангажирани с воденето и прибирането на  внучето си от съответното заведение, но  родителите  също ежедневно са се грижили  за детето си. Те не са го изоставили или  неглижирали, не са се дезинтересирали от него, били са семейство, в което като родители са поели своята родителска отговорност и ангажимент за отглеждането и възпитанието на детето си.

Съдът не констатира да е доказано наличие на такава емоционална връзка между ищците и починалото им внуче, която да надхвърляла по съдържание обичайната  привързаност, традиционна за българския семеен модел, за да може да се приеме, че ищците по изключение имат право да претендират обезщетение за вреди от смъртта на внучето си. Не е доказано създаването на емоционалната и трайна връзка, която да е породена от специфичен характер на взаимоотношенията, следващи от конкретни обстоятелства извън тези, които обичайно съпътстват съвместния живот на членовете на семейството, в случая наличието на топли и сърдечни отношения между ищците и тяхното внуче приживе.

Без да се омаловажава интензитета на моралните болки и страдания, които са претърпели ищците с оглед травмиращия характер на внезапната смърт на внучето  им, не се установява изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, която да обуславя право на ищците  на обезщетяване по смисъла на горепосоченото ТР.

Изложеното дава основание на съда да приеме предявените претенции за неоснователни.

Поради отхвърлянето на исковете, ищците следва да заплатят на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, деловодни разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер 3634 лева.

Мотивиран така, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  исковете на Т.Б.Л., ЕГН ********** и  на М.Х.Л., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***0 - адв. С.М. ***, против „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от М. М.-Г. и П. Д., за заплащане на сумите от по 80 000  лева за всеки - обезщетение по чл. 226 ал. 1 от КЗ/отм./ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внучето им М. Б.М., починала на *******вследствие на ПТП, причинено от В.С.В., ведно със законната лихва върху тези суми.

ОСЪЖДА Т.Б.Л., ЕГН ********** и М.Х.Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул."Симеоновско шосе" № 67А,  деловодни разноски в производството в размер на  3634 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице -помагач на ответната страна „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* – В.С.В., ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                     

 

                                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: