Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 157
17.01.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1736 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Р.Д.Т., ЕГН:**********,
чрез пълномощника адв. А.И.И. - САК, с която се обжалва
Решение №165 от 21.08.2019 г., постановено по гр.д.
№154/2019 г. по описа на Районен съд Несебър.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил
предявения от Р.Д.Т. с ЕГН **********,***, иск за осъждането на “ДИ ЯН ДИ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Несебър, улица „Г.С.Раковски“
№4, представлявано от управителя Динко Александров Стайков, да опразни и да ѝ
предаде държането на предоставената му с Договор за наем от 09.09.2014г.,
вписан в Службата по вписванията - Несебър с вх.рег.№ 8343 от 15.09.2014г., акт
№ 94, том 5, изменен с Анекс № 1 от 14.12.2015г., вписан в Службата по вписванията
– Несебър с вх.рег.№ 10080 от 22.12.2015г., акт № 154, том 6, част от
собствения й Поземлен имот с идентификатор 51500.506.389 (петдесет и една
хиляди и петстотин точка петстотин и шест точка триста осемдесет и девет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, к.к. Слънчев бряг
– Запад, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-285 от 05.03.2007г. на
Началника на СГКК – Бургас, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг –
запад, целият с площ от 1 367 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за
курортно-рекреационен обект, стар идентификатор 228, квартал 5001, парцел ХІV,
при съседи: ПИ №№ 51500.506.390, 51500.506.616, 51500.506.387, 51500.506.386,
51500.506.393, която наета част е с площ от 1 266 кв.м. (хиляда двеста
шестдесет и шест кв.м.), в добро състояние, освободена от поставените от
ответника в наетата част на недвижимия имот 14 /четиринадесет/ броя
преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности, обслужващи търговския
базар, както и от всички други подобрения, нетрайно свързани с терена, като неоснователен
и недоказан.
Осъдена е Р.Д.Т. с ЕГН **********,***, да
заплати на “ДИ ЯН ДИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Несебър, улица „Г.С.Раковски“ №4, представлявано от управителя Динко
Александров Стайков, сумата в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Отхвърлена е претенцията на Р.Д.Т. с ЕГН **********,***,
за осъждането на “ДИ ЯН ДИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Несебър, улица Г.С.Раковски № 4, представлявано от управителя
Динко Александров Стайков, да ѝ заплати сумата в размер на 1 260 лв.
/хиляда двеста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, при постановяването му
са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния
закон.
Твърди се, че е неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че за наемодателя не е възникнало право да развали
договора, както и че същият не е развален.
Оспорва се като неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че наемните вноски за 2016г., 2017г. и 2018г. се дължат
от 01.06 до 31.05. на следващата година. Изложени са обстойни доводи, че
наемните вноски се дължат в рамките на съответната година.
На следващо място се твърди, че районният
съд не е анализирал и обсъдил възраженията, че плащанията на суми от и на трети
лица, които не са страни по наемния договор или техни представители не следва
да бъдат приети като надлежни плащания по договора, още повече, че не са приети
от наемодателя. Твърди се, че по договора са заплатени само сумите от 5000 лв.
и от 1000 лв., но плащанията са били извън уговорения срок. Оспорват се
представените пред първата инстанция разходни касови ордери за сумите от 1000
лв.; 200 лв.; 300 лв. и 3000 лв. Посочва се, че от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество не е водило
редовни счетоводни записи, но това обстоятелство не е било взето предвид от
районния съд при постановяване на решението му.
Изложени са обстойни доводи, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си по договора за заплащане на наемната
цена за 2016г., 2017г. и 2018г. в уговорените размер и срок, както и след
предоставения с нотариалната покана срок и с изтичане на указания срок за
изпълнение, считано от 28.08.2018г. е прекратено действието на процесния
договор за наем, както и анекса към него, с който договорът е бил изменен.
Поради това ответното дружество дължи връщане на наетия имот, а към настоящия
момент продължава да го ползва, въпреки противопоставянето на наемодателя и
след прекратяване на договора.
Изразява се несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд относно възприетото от него, че в процесния случай е
налице освобождаване на длъжника от изпълнение на задълженията му, като се
посочва, че не е налице нито една от хипотезите, на който съдът се позовава.
Оспорва се като неправилен и изводът на районния съд, че неизпълнената част се
явява незначителна спрямо общия размер на задължението.
На последно място се излагат твърдения за
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, свързани
с разпита на свидетелите.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да се уважи. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски в производството пред първа и въззивна
инстанция. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок не е подаден отговор
на въззивната жалба от „ДИ ЯН ДИ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: град Несебър, улица „Г.С.Раковски“ № 4, представлявано от
управителя Динко Александров Стайков.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът Р.Д.Т., не
се явява, представлява се от адв. Иванова, която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
„Ди Ян ДИ“ ООД, не се явява представител.
При служебната проверка по чл.269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв
с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Р.Д.Т., срещу „Ди Ян Ди“ ООД, с която се
претендира осъждане на ответника да опразни и да предаде
на ищеца държането на предоставения му с договор за наем от 09.09.2014г.,
изменен с Анекс №1/14.12.2015г., подробно описан в исковата молба, недвижим
имот. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик, по силата на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №186 от 03.10.2008г., том ХІІІ, рег.№ 10675, дело № 2507/2008г.
на нотариус Мария Бакърджиева, с рег.№110
на НК и район на действие Районен съд Несебър, на ПИ с идентификатор №51500.506.389
по КККР на град Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46/18.08.2006г.
на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №КД-14-02-285/05.03.2007г.
на Началника на СГКК, с площ от 1 367 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за
курортно рекреационен обект. Твърди се още, че въз основа на договор за наем, сключен между ищцата и
ответното дружество на 09.09.2014г., вписан в Служба по вписванията
– Несебър, изменен с Анекс №1 от 14.12.2015г., вписан в Службата по вписванията
– Несебър,
ищцата е отдала под наем за временно и възмездно ползване част от този имот –
1266 кв.м., заедно с правото ответното дружество да постави и ползва в наетата
част свои собствени 14 броя преместваеми обекти за търговски и обслужващи
дейности, образуващи търговски базар. Сочи се,
че ищцата е изпълнила своите задължения по договора за наем, на датата на
сключването му - 09.09.2014г. Наемната цена била
уговорена в размер на 5000 лв. годишно, платима ежегодно до 31.05. на всяка
календарна година. Страните уговорили, че за
периода от 09.09.2014г. до 31.05.2016г. наемателят не дължи наемна цена, а дължи такава
от 31.05.2016г. до прекратяване на договора за наем и анекса към него -
30.11.2020г. Твърди
се, че ответникът не е
заплащал дължимият наем и
след 31.05.2016г. до датата на прекратяване на
договора. Сочи
се, че наемодателят се е възползвал от уговореното в чл.11, ал.2 от договора, едностранно да развали същия с писмено предизвестие поради неизпълнение от страна на наемателя на задължението му да заплаща наемната
цена. Наемодателят
изпратил нотариална покана, получена от
наемателя на 21.08.2018г., с която е даден допълнителен 7-дневен срок за
изпълнение на задълженията му към наемодателя за заплащане на дължимите наемни вноски за три календарни години. Твърди се, че договорът за наем е
прекратил действието си с безрезултатното изтичане на дадения допълнителен
7-дневен срок, който е изтекъл на 28.08.2018г. Сочи се, че срокът
за предаване на имота, съгласно уговореното в договора изтича на 28.09.2018г. и
оттогава имотът се държи без основание от ответника.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на на исковата молба,
с който предявеният иск се оспорва. На първо място се въвеждат твърдения за
нередовност на исковата молба. Признава се обстоятелството, че страните са
сключили договор за наем, като се твърди, че ответникът е изпълнявал
задълженията си по него за заплащане на наемната цена. Оспорва се представената
нотариална покана, като такава с неясно съдържание. Твърди се, че наемните
вноски по договора са заплатени изцяло, поради което за ищеца не е настъпило
основание за едностранното му разваляне. Твърди се, че претенцията за връщане
на имота е неоснователна. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Безспорно е между страните обстоятелството,
че на 09.09.2014г. са сключили договор за наем, изменен с Анекс №1 от
14.12.2015г., по силата на който наемодателят-ищец е предоставил на наемателя-ответник
за временно и възмездно ползване част от собствения си недвижим имот, подробно
описан в нотариалния акт, заедно с правото да постави в него 14 броя преместваеми
обекти. Това обстоятелство се установява и от представените по делото: договор за наем с нотариална заверка на подписите
рег.№ 7692, том VІІІ, Акт №173 от 11.09.2014г. на нотариус Мария Бакърджиева с
рег.№110 на НК и район на действие Районен съд Несебър, вписан в Службата по вписванията – Несебър с
вх.рег.№8343, Акт №94, том 5 от 15.09.2014г. и Анекс №1 от 14.12.2015г. към договора с нотариална заверка на подписите рег. №15548/21.12.2015г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№
208 на НК и район на действие Районен съд Несебър, вписан в Службата по вписванията – Несебър с вх.рег. №10080, Акт №154, том 6 от 22.12.2015г. Безспорно е и
обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба, имотът
продължава да се държи от ответника и не е освободен от него.
Друго безспорно между страните обстоятелство е, че на 05.08.2018г. ответното дружество е изплатило лично на Р.Т. сума в размер на 1000 лева, за което е
издаден разходен касов ордер, в който като основание за извършеното, съответно
полученото, плащане е посочено „наем базар 2018г.“.
От представената годишна данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчната 2016г., подадена на 18.04.2017г., от Р.
Х.а, е видно, че ищцата е декларирала, че е получила като доход от наем от
ответното дружество „Ди Ян Ди“ ООД сума в размер на 5000 лева. На 31.12.2016г.
управителят на „Ди Ян Ди“ ООД е издал за платената от него сума в размер на 5000
лева сметка по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ. Според заключението на изготвената и
приета в първоинстанционното производство съдебно-графическа експертиза,
подписът в края на този документ срещу графата „Подпис на лицето, на което е
предоставена сметка“, е положен от Р.Д.Т., което означава, че ищцата е получила
плащане, както е посочено в този документ – Сметка за изплатени суми по чл.45,
ал.4 от ЗДДФЛ.
Представени са по делото три разходни
касови ордери, съответно за сумите от 3000 лв. с дата 07.12.2017г.; 200 лв. с
дата 25.07.2018г. и 300 лв. с дата 24.07.2018г. В първия РКО за 3000 лв. е
посочено да се брои на К.С., във втория за 200 лв. е посочено да се брои на Р.Т.,
изплатен на Д.И., а в третия за 300 лв. – да се брои на Р.Т., изплатен на Я.И..
Подписите, положени от Д.И.и Я.И. в РКО за сумите от 200 лв. и 300 лв. са били
обект на изследване по изготвената и приета съдебно-графическа експертиза в
първоинстанционното производство. От заключението ѝ се установява, че
положените подписи под съответните разходни касови ордери, са на лицата,
посочени в тях.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение и дадените в съдебно
заседание уточнения от вещото лице, се установява, че ответникът не е водил
редовно счетоводството си за 2018г. За 2017г., според вещото лице може да се
каже, че е водено редовно счетоводството на ответното дружество.
Ответникът е отразил в дневника по сметка
501 „Каса в лева“ даването на сумата от 1000 лева на 01.08.2018г. с РКО на тази
дата с основание „Наем 2018“., този РКО е отчетен със съответната стопанска
операция Дт 401 „доставчик в лева“, Кт 501 „Каса в лева“. В края на стопанската
година към 31.12.2018г., при формиране на оборотните ведомости за 2018г., РКО
от 01.08.2018г. за сумата в размер на 1000 лева е едностранно отразен по сметка
602 „Разходи за външни услуги“, като в годишния финансов отчет РКО не е намерил
отражение. Ответникът е отразил в дневника по сметка 501 „Каса в лева“ и
даването на сумата от 200 лева на 25.07.2018г., както и на сумата от 300 лева
на 24.07.2018г. с РКО от съответните дати с основания, съответно „Наем 2018“ и
„Предплатен наем“. Тези два РКО са отчетени със съответната стопанска операция:
Дт 401 „Доставчик лева“ и Кт 501 „Каса в лева“. В края на стопанската година
към 31.12.2018г. при формиране на оборотните ведомости за 2018г. двата РКО от
24-и и 25-и юли 2018г. единствено са отразени по сметка 602 „Разходи за външни
услуги“, а в годишния финансов отчет не са намерили отражение. Ответникът е
отразил в дневника на сметка 501 „Каса в лева“ даването на сумата от 3000 лева
на 07.12.2017г., с РКО на съответната дата 07.12.2017г., с основание
„Предплатен наем 2018“; РКО е отчетен на 07.12.2017г., с основание „Предплатен
наем 2018“ и съответната стопанска операция: Дт 401 „Доставчик лева“ и Кт 501
„Каса в лева“. В края на стопанската година към 31.12.2017г. при формиране на
оборотните ведомости и годишния финансов отчет за 2017г., РКО от 07.12.2017г.
за 3000 лв. е отразен по следния начин: увеличение на разходите, намаление на
паричните средства, намаление на разчетите и намаление на финансовия резултат.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещото лице е дало подробни
уточнения.
От представената по делото нотариална
покана, подадена от Р.Т. до ответното дружество, получена от него на
21.08.2018г., е видно, че ищцата уведомява ответника, че поради забава в
плащането на дължимите наемни вноски по процесния договор за наем с повече от
15 дни, на основание чл.11, ал.2 от договора, му предоставя допълнителен
7-дневен срок, считано от датата на получаване на нотариалната покана, за
изпълнение на задълженията му да заплати в цялост по посочената банкова сметка ***.,
2017г. и 2018г. в уговорените размери и срок. Ответникът е предупреден с
нотариалната покана, че в случай на неизпълнение на задълженията си за
заплащане на дължимите наемни вноски за трите календарни години, в пълен
размер, в предоставения допълнителен срок, с изтичането му ще бъде прекратено
действието на договора за наем и анекса към него. Ответникът е уведомен и за
това, че на основание чл.16 от договора за наем в срок до 30 дни, считано от
датата на прекратяване на договора за наем и анекса към него, следва да
освободи имота и да предаде на ищцата същия в добро състояние, освободен от
преместваемите обекти и всички други подобрения, нетрайно свързани с терена.
От представения от ответника отговор на
нотариалната покана от 28.08.2018г. е видно, че ответното дружество уведомява
ищцата, че за 2016г. не дължи никакви плащания по договора. Според ответника,
за периода от 31.12.2016г. до 05.08.2018г. същият е заплатил общо сумата в
размер на 10 500 лева, като по този начин е заплатил изцяло наема за 2017г. и 2018г.,
поради което договорът не може да бъде развален.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите: А.В.М.и Х.П.Х., от чиито показания се установяват обстоятелства,
свързани с процесия договор за наем. Свидетелят М. заявява, че не знае между
страните да има други отношения, освен тези по процесния договор за наем.
Свидетелят Х. твърди, че е присъствал на даване на пари от страна на Д.С.на Р.Т.,
но не посочва конкретни суми и дати.
За да бъде уважен така предявеният иск е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: облигационни
отношения между страните по сключен договор за наем, по който ищецът да е
предоставил за временно ползване на ответника имот срещу заплащане на
уговорената наемна цена; договорът да е развален с едностранно волеизявление от
наемодателя поради виновно неизпълнение на поето от наемателя договорно
задължение; наемателят да държи без правно основание наетия имот и да не го
предава на наемодателя след прекратяването на договора за наем.
В настоящия случай първата и третата
предпоставка са безспорни между страните, а и се установяват от представените
по делото доказателства. В разглеждания случай, спорът между страните се свежда
до това надлежно ли е развален договорът за наем, сключен между тях и имал ли е
основание наемодателят да го развали едностранно.
В тази връзка наемодателят твърди
нередовни плащания по договора, което обстоятелство, съгласно уговореното в чл.11,
ал.2 от договора за наем му дава основание да го развали едностранно, при
спазване на уговорените за това условия.
В чл.11, ал.2 от договора, страните са
уговорили следното: договорът може да бъде прекратен едностранно от
наемодателя, в случай, че наемателят забави плащането на която и да е годишна
вноска по изплащане на наемната цена с повече от 15 дни. Договорът се счита
прекратен с безрезултатното изтичане на дадения в предизвестието допълнителен 7-дневен
срок за изпълнение на задължението на наемателя, който срок тече от датата на
получаване на предизвестието. Този текст от договора не е изменен със сключения
по-късно анекс, поради което е продължил да действа между страните.
В чл.3, ал.1 от договора страните са
уговорили, че наемателят заплаща годишна наемна цена за предоставеното му право
на ползване на имота, в общ размер от 5000 лв. платими ежегодно, еднократно,
най-късно до 31.05. на всяка календарна година. Със сключения по-късно анекс,
този текст от договора също не е променен.
Спорът между страните е в това дали
наемната цена се дължи в началото или в края на периода, като според
наемодателя-ищец, цената за 2016г. се дължи на 31.05.2016г., т.е. в началото на
периода, а според наемателя-ответник, цената за 2016г. се дължи на
31.05.2017г., т.е. в края на периода и съответно за цялата 2016г., според
твърденията в отговора на исковата молба, наем не се дължи.
Между страните не се спори относно
обстоятелството, че са се договорили за срок от датата на сключване на договора
до 31.05.2016г. наем да не се дължи, което означава, че са се съгласили наемът
да започне да се дължи от 31.05.2016г. - нататък.
В съдебно заседание, проведено пред
първоинстанционния съд на 28.05.2019г., процесуалният представител на ищеца е
уточнил, че за 2016г. е уговорен гратисен период до 31.05.2016г., за който не
се дължи наем, но такъв се дължи за останалите 7 месеца – от 31.05.2016г. до
31.12.2016г., а не означава, че изобщо не се дължи наем за цялата 2016г.
Настоящият състав намира, че с оглед начина,
по който е уговорено заплащането на наемната цена с договора за наем – „5000
лв., платими ежегодно, еднократно, най-късно до 31.05. на всяка календарна
година“, означава, че падежът на дължимата сума за съответната година е 31.05.
на същата година. Това е така, поради обстоятелството, че страните са
уговорили, че сумата се дължи до 31.05. на всяка календарна година.
Календарната година е от 01.01. до 31.12. и за тази година, падежът на вноската
е 31.05. на съответната година. Поради безспорното обстоятелство, че страните
са уговорили до 31.05.2016г., да не се дължи наем, следва, че за 2016г., наемът
се дължи пропорционално на броя оставащи месеци, които в случая са 7 – от
31.05.2016г. до 31.12.2016г. Настоящият състав не споделя становището на
ответника, че за цялата 2016г. не се дължи наем, тъй като това не следва от
договора между страните и не такава е била волята им. Сумата, дължима за 7-те
оставащи месеца на 2016г. е в размер на 2916,67 лв. /5000:12=416,67 лв. на
месец, съответно 2916,67 лв. за 7 месеца/, а падежът на плащането ѝ –
31.05.2016г. За календарната 2017г. /01.01.-31.12.2017г./, падежът е бил на
31.05.2017г., а за календарната 2018г. /01.01.2018г.-31.12.2018г./, падежът е
бил на 31.05.2018г. Гореизложеното означава, че общият дължим размер на
наемните вноски за периода 31.05.2016г. до края на 2018г. е 12916,67 лв.
/2916,67 лв. за 2016г. и по 5000 лв. за 2017г. и 2018г./.
Първото плащане на дължимия наем ответникът е извършил на 31.12.2016г., когато е заплатил 5000 лева, т.е. след падежа на
31.05.2016г. за дължимия
наем за 2016г. Друго плащане към
ищеца ответникът е извършил на
05.08.2018г., когато е предал лично на ищцата сума в размер на 1000 лева., за което е издаден разходен касов ордер
от 05.08.2018г., носещ подписа на ищцата и за което обстоятелство не се спори
между страните.
По отношение на разходния касов ордер от
01.08.2018г. за сумата от 1000 лв., вещото лице по изготвената съдебно-графическа
експертиза е дало заключение, че подписът положен в него не е на сина на ищцата
Димитър Иванов, поради което не може да се свърже с плащане на някаква сума по
договора.
За сумите по трите разходни касови ордери,
в общ размер от 3500 лв., не се доказа по делото да са отишли в полза на
ищцата, т.е. тя да е получила съответните суми, независимо от обстоятелството,
че в РКО за 200 лв. и за 300 лв. синовете ѝ са положили своите подписи.
Няма данни синовете ѝ да са били овластени да получават плащания по
договора. Относно РКО за сумата от 3000 лв. – в него фигурира името на К.С. и
не може да бъде свързан с плащане по процесния договор за наем.
По изложените съображения следва да се
приеме, че плащания по договора има в общ размер от 6000 лв., от които: 5000
лв., платени на 31.12.2016г. и 1000 лв. платени на 05.08.2016г. Дори да се
приеме, че горепосочената сума от 3500 лв. е отишла за заплащане на суми по
договора за наем, то с нея общият размер на плащанията става 9500 лв., при
дължими за процесния исков период 12916,67 лв., т.е. разликата е 3416,67 лв.,
която сума не може да се приеме, че е незначителна с оглед интереса на кредитора
и съобразно целия размер на задължението.
Заплатените суми от 5000 лв. и 1000 лв.,
макар и отнесени като плащания по договора са направени след уговорения падеж,
който както се посочи по-горе е определен 31.05. за съответната година. Видно
от чл.11, ал.2 от договора страните са уговорили право на едностранно разваляне
на договора при просрочие на която и да е годишна вноска с повече от 15 дни,
което означава, че може да е както при просрочие още на първата вноска, така и
на някоя от последващите. При наличие на такова просрочие, следва даване на
допълнителен 7-дневен срок, с безрезултатното изтичане, на който, договорът ще
се счита развален. Всичко това е направено в настоящия случай от страна на
наемодателя. Първото плащане по договора за сумата от 5000 лв. е било повече от
6 месеца след падежа, а второто, за сумата от 1000 лв. е било повече от два
месеца след падежа и в доста по-нисък от дължимия размер. При това просрочие
наемодателят се е възползвал от правото си, уговорено в чл.11, ал.2 от
договора, като е изпратил нотариална покана, с която е дал допълнителен 7-дневен
срок, който от своя страна е изтекъл на 28.08.2019г., без да последва
изпълнение от страна на наемателя.
Ето защо, настоящият състав намира, че към момента на изпращане на
нотариалната покана на 20.08.2018г. са били налице предпоставките за разваляне на договора и ищецът е упражнил надлежно
правото си да развали договора. Даденият 7-дневен срок е изтекъл на
28.08.2019г., с оглед обстоятелството, че нотариалната покана е получена от
ответника на 21.08.2019г.
В чл.16, ал.1 от договора, страните са
уговорили, че в срок от 30 дни, считано от датата на прекратяване на договора,
независимо от причините за това, наемателят е длъжен да освободи имота и да
предаде същият на наемодателя в добро състояние, освободен от обектите и всички
други подобрения, нетрайно свързани с терена. 30-дневният срок в настоящия
случай е изтекъл на 28.09.2019г. и след този момент ответникът държи имота без
основание.
По изложените съображения предявеният иск, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат, което налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново
в посочения по-горе смисъл.
При този изход на делото и напрвените от
двете страни искания за присъждане на разноски, такива се дължат на въззивника,
предвид основателността на депозираната жалба. Направените в
първоинстанционното производство разноски са в общ размер от 1260 лв., от
които: 200 лв. – държавна такса; 10 лв. – държавна такса за вписване на искова
молба; 200 лв. – депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза; 150 лв.
– доплащане за възнаграждение за вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза; 200 лв. – депозит за изготвена съдебно-графическа експертиза; 500
лв. – заплатен адвокатски хонорар. Пред въззивната инстанция разноските са в
размер на 1450 лв., от които: 100 лв. – държавна такса и 1350 лв. – адвокатски
хонорар. Представени са доказателства за плащане. Общият размер на разноските
за производството пред двете съдебни инстанции е 2710 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №165/21.08.2019г.,
постановено по гр.д.№ 154/2019г., по описа на Районен съд – Несебър.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ди Ян Ди“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Несебър, улица „Г.С.Раковски“ № 4,
представлявано от управителя Динко Александров Стайков, ЕГН: **********, да
опразни и да предаде на Р.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, държането на
предоставената на дружеството с Договор за наем от 09.09.2014г., вписан в
Службата по вписванията при Районен съд Несебър, с вх.рег. №8343 от
15.09.2014г., акт №94, том 5, изменен с Анекс №1 от 14.12.2015г., вписан в
Службата по вписванията при Районен съд Несебър, с вх.рег. №10080 от
22.12.2015г., акт №154, том 6, част от собствения ѝ недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 51500.506.389 /петдесет и една хиляди и
петстотин точка петстотин и шест точка триста осемдесет и девет/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, к.к. Слънчев бряг
– Запад, одобрени със Заповед №РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, последно изменение със Заповед №КД-14-02-285 от 05.03.2007г. на
Началника на СГКК – Бургас, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг –
запад, целият с площ от 1 367 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно-рекреационен
обект, стар идентификатор 228, квартал 5001, парцел ХІV, при съседи: ПИ №
51500.506.390, №51500.506.616, №51500.506.387, №51500.506.386, 51500.506.393,
която наета част от целия имот е с площ от 1 266 кв.м. /хиляда двеста шестдесет
и шест кв.м./, в добро състояние, освободена от поставените от ответното
дружество в наетата част на недвижимия имот 14 /четиринадесет/ броя
преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности, образуващи търговски базар,
както и от всички други подобрения, нетрайно свързани с терена.
ОСЪЖДА „Ди Ян Ди“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Несебър, улица „Г.С.Раковски“ № 4,
представлявано от управителя Динко Александров Стайков, ЕГН: **********, да заплати
на Р.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2710 /две хиляди
седемстотин и десет/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски
за производството пред първата и въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.