Решение по дело №2058/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Р.Г.Л., ЕГН **********, против Решение № 1184/31.07.2023г. по АНД № 2227/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено Предупреждение № 11-01-927/24.04.2023г. на Директора на АДФИ - София, с което за нарушение по чл. 51, ал. 1, т. 2 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) (редакция ДВ бр.29 от 2020год. в сила от 01.04.2020год), на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, Л. е бил предупреден, че при извършване на друго административно нарушения от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.

Касаторът излага твърдения за неправилност на оспореното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно – процесуалния кодекс. Счита, че неправилно районният съд е обосновал извод за допустимост на образуваните поотделно административнонаказателни производства, тъй като е налице необходимо съизвършителство. Сочи, че Р.Л. не е представляващ дружеството, доколкото Уставът на „Електроразпределение Север“ АД урежда, че дружеството се представлява от всеки двама от членовете на управителния съвет, т.е. самостоятелните му действия не пораждат правни последици за дружеството. Твърди, че образуването на отделни административно- наказателни производства води до разделение на делата, предвид което не би могло да се изясни поведението и отговорността на всеки един от съизвършителите. Вследствие на това би се стигнало до неразкриване на обективната истина, което от своя страна би засегнало съществено правото на защита. Намира, че с обжалваното решение е потвърдено незаконосъобразно предупреждение, тъй като в описанието на вмененото нарушение липсва форма на съучастие на санкционираното лице. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени издаденото предупреждение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие, жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София, чрез главен юрисконсулт A. T., оспорва жалба. В хода по същество излага подробни съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените в производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и пледира за негово оставяне в сила.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на Р.Г.Л. против Предупреждение № 11-01-927/24.04.2023г. на Директора на АДФИ - София, с което за нарушение по чл. 51, ал. 1, т. 2 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) (редакция ДВ бр.29 от 2020год. в сила от 01.04.2020год), на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, Л. е бил предупреден, че при извършване на друго административно нарушения от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.

От фактическа страна районният съд установил, че на 22.11.2022г. С С – инспектор в АДФИ, в хода на извършена проверка въз основа на Заповед № ФК-10-702/15.08.2022 на директора на АДФИ – София, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-927 по чл.51, ал. 1, т. 2 от ЗОП на Р.Г.Л. за това, че в качеството му на член на Управителния съвет на „Електроразпределение Север“ АД и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП, лично и заедно с А А К , също член на Управителния съвет на „Електроразпределение Север“ АД и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП, е издал Заповед № 3aп-EDN-993/01.06.2021 г. за назначаване на комисия със задача: „да отвори, разгледа и оцени офертите на участниците, да проведе договаряне с поканените участници, както и да извършва всякакви други действия посочени в ЗОП и ППЗОП“ по обществена поръчка „Извършване на строително-монтажни работи (СМР) по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН собственост на „Електроразпределение Север“ АД по обособени позиции на територията на област Силистра и област Русе, в която не са определили срок за извършване на поставената на комисията задача. Актът бил надлежно предявен и подписан без възражения. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН възражения също не били постъпили. На 24.04.2023г. директорът на АДФИ - София издал обжалваното пред въззивния съд предупреждение, тъй като съобразил, че деянието не е с висока обществена опасност в сравнение с останалите случаи от този вид, поради обстоятелството, че не засягало в значителна степен обществените отношения за разходването на публични средства. За извършеното нарушение по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗОП, и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, предупредил Р.Г.Л., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.

За да потвърди обжалваното предупреждение, от правна страна въззивният съд, приема, че АУАН и предупреждението са издадени от компетентни органи в законоустановените преклузивни срокове и съдържат формално изискуемите реквизити, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 28 от ЗАНН. Районният съд намира, че описанието на извършеното нарушение е пълно и точно, като позволява на предупреденото лице да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност и как да организира защита си. Съдът отхвърлил тезата, че Л. изобщо не можел да бъде субект на административно нарушение по чл. 51 от ППЗОП, тъй като Уставът на „Електроразпределение Север“ АД не предвиждал възможност за представителство на дружеството от отделните членове на УС самостоятелно, а само съвместно от двама от членовете на управителния съвет. В случая се касаело за деяние, извършено в съучастие под формата на съизвършителство, които факти били залегнали в описанието на нарушението. Приел, че единствено и само от компетенцията на контролните органи, съответно АНО, било да прецени дали ще привлече и двамата съучастници към административнонаказателна отговорност или не.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият съдебен състав при Административен съд - Варна намира касационната жалба за основателна.

По делото липсва спор, както по фактите, така и по отношение на осъществяването състава на нарушение по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ППЗОП от обективна страна. Спорът в настоящото производство касае субективната страна на цитираното нарушение и неговото описание в процесното предупреждение.

Правилни са изводите на първостепенния съд за възможно и законосъобразно провеждане на отделни административнонаказателни производства по отношение на всеки от извършителите на нарушението. Няма законово ограничение административнонаказателното производство да се развие отделно по отношение на двама или повече извършители, като това е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност. Нещо повече, такава процесуална възможност дори е предвидена в НПК, а в някои случаи е и единствената възможна хипотеза. Разделянето на производствата срещу двамата членове на УС в конкретния случай не е затруднило жалбоподателя в защитата му, като в развилото се срещу него производство същият е можел да ангажира всички средства за защита, каквото и фактически е сторил. Административнонаказателната отговорност е лична, и при наличието на данни за извършване на нарушението във формата на съучастие, нейното ангажиране може да стане напълно законосъобразно в рамките на отделни и самостоятелни производства.

Основателни, обаче, са релевираните касационни възражения за съществена непълнота в описанието на конкретното противоправно поведение на Л., предвид безспорното наличие на съучастие в извършването му с друго лице. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.1 от Наказателния кодекс, съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите. Т.е., съучастието може да бъде в различни форми, притежаващи специфика от обективна и субективна страна. Във всеки един случай е от съществено значение да се изясни формата и степента на участие в извършването на противоправното деяние за всяко от лицата, посочени като съучастници, за да се прецени за всеки един от тях, по отделно, налице ли е изобщо виновно поведение, каква е формата на вината му, как следва да се индивидуализира санкцията съобразно тези установявания. Освен това, съгласно нормата на чл. 10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Затова при такава форма на неправомерна колективна дейност е от основно значение изясняването и посочването на тези фигури в съответния акт, при това, както от фактическа страна, така и с буквата на закона. Изразът „лично и заедно“, макар и описателен и разбираем по своя характер, не съответства на легалните постановки на приложимия по препращане НК, нито внася категорична яснота за формата на съучастие. Субсидиарното прилагане на горепосочените текстове в административнонаказателното производство се налага, тъй като в ЗАНН липсва уредба на въпроса за съучастието и налагане на наказания на съучастници. Изложеното представлява тежък порок във формата на акта по чл.28, ал.2, т.5 ЗАНН, и само на това основание влече незаконосъобразност на издаденото предупреждение.

Като е достигнал до извод в обратния смисъл, решаващият състав при Районен съд – Варна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което издаденото предупреждение се отмени като незаконосъобразно.

При този изход на спора е основателно искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, доказателства за каквито са налице в размер на по 1200 лв. с ДДС за всяка инстанция. Съдът намира, че възражението на ответника по касация за прекомерност на претендираното възнаграждение е основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, и липсата материален интерес, на касатора следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на по 600 лева за всяка инстанция, съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН вр. чл.18, ал. 4 вр. §2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1184/31.07.2023г. по АНД № 2227/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено Предупреждение № 11-01-927/24.04.2023г. на Директора на АДФИ - София, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Предупреждение № 11-01-927/24.04.2023г. на Директора на АДФИ - София.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София да заплати на Р.Г.Л., ЕГН **********, сумата в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за две инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: