№ 186
гр. Благоевград, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600490 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК и е образувано по
повод на подадена въззивна жалба от адв.Величка А.,от АК-Кюстендил,в
качеството й на защитник на подсъдимата Д. Ю. Б.,от с.Т.,обл.Б. срещу
присъда №8/21.02.2025г.,постановена по НОХД №59/2024г. по описа на РС-
Гоце Делчев.
Защитникът на подсъдимата е обжалвал присъдата,мотивирайки нейната
неправилност,базирана на едностранчив подход за кредитиране на
доказателствени източници,при който е допуснато пълното игнориране на
доказателствата,сочени от подсъдимата и нейния защитник като посоченото
отхвърляне не е задълбочено мотивирано.В този смисъл, се застъпва
становището,че осъдителната присъда е постановена при липса на
категоричност в доказателствената маса.
Ето защо, се иска от съда да отмени атакуваната присъда като постанови
нова,с която да признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото й
обвинение по чл.343б,ал.3 от НК.
В подадената жалба не са направени искания за събиране на нови
1
доказателства.
Представителят на ОП-Благоевград изразява становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба и пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание подсъдимата Д. Б.,се явява лично.Представлява се от
защитника,участвал и в първоинстанционното производство-адв.А.,както и от
нов защитник в лицето на адв.М.,от АК-Благоевград.Адв.А. поддържа изцяло
съображенията,изложени от нея във въззивната жалба и акцентирайки върху
неправилността на присъдата,постановена при неизяснена фактическа
обстановка и при липса на отговор на направените от защитата възражения
,иска оспорваната присъда да бъде отменена и постановена нова,с която
подсъдимата да бъде оправдана.
Адв.М. прави същото окончателно искане като в хода на съдебните прения
концентрира оспорването върху липсата на достатъчно доказателства,които да
водят до извод за виновност на подсъдимата,а събраните по делото
доказателства счита за превратно тълкувани от първоинстанционния съд.
Подсъдимата Б. в хода на пренията и в последната си дума заявява, че не е
виновна и иска да бъде оправдана.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по
делото,възраженията посочени във въззивната жалба както и изслуша
съображенията на страните в хода на съдебните прения,констатира, че при
разглеждане на делото, по което е постановена атакуваната присъда, са
допуснати съществени процесуални нарушения, които в случая са основание
за отмяна на присъдата/присъдите/,тъй като това нарушение може да бъде
отстранено при новото разглеждане на делото и е неотстранимо от въззивната
инстанция. Допуснатото процесуално нарушение се състои в следното:
Районен съд-Гоце Делчев недопустимо е постановил ДВЕ присъди по
делото.Всъщност атакуваната от защитата –адв.А. присъда е под
№8/21.02.2025г.С последната РС-Гоце Делчев е признал подсъдимата Д. Ю. Б.
за ВИНОВНА в това ,че на **** г. в гр. Г.Д., обл. Б., по бул. „Г.Д.“, е
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Ярис“, с регистрационен № ****, нейна собственост, след употреба на
наркотично вещество - кокаин,поради което на основание чл.343б ал.3 пр.1 от
НК във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК я ОСЪДИЛ на наказание лишаване от
2
свобода за срок от 8 месеца и глоба в размер на 500лв.
На основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, ал.1, т.7 от НК е ЛИШИЛ
подсъдимата от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца , считано от
датата на влизане в сила на присъдата.
Произнесъл се е и по разноските като е осъдил подсъдимата да заплати по
бюджетната сметка на ОД на МВР Благоевград сумата от 491.80 лева.
Освен така описаната присъда,проверяваният съд е постановил и друга, втора
присъда,която е под №9/21.02.2025г,с която за същото престъпление по
начина,по който е описано и в присъда с рег.№8/21.02.2025г,на основание
чл.343б ал.3 пр.1 от НК във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК е ОСЪДИЛ
подсъдимата Б. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца
и глоба в размер на 500лв.
Но вече в тази втора по ред присъда съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66
ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години след влизане в сила на присъдата.
Произнасянето му относно лишаването на подсъдимата да управлява МПС е
по идентичен начин,както и по същия начин е решен въпроса с разноските.
Така описаните две присъди се намират в електронния вариант по делото.В
книжното дело е приложена единствено постановената втора присъда с
рег.№9/21.02.2025г като първоинстанционният съд е изложил мотивите си
именно към последната.
Съгласно протокола за проведеното съдебно заседание от районния съд на
21.02.2025 г., в което съдебно заседание е постановена присъдата по
делото,същото е приключило в 11.27ч. Присъда №8/21.02.2025г е произнесена
в съдебното заседание в 11.14ч.,а Присъда №9/21.02.2025г в 11.22ч.Т.е
съгласно отразеното съдът е произнесъл две присъди в рамките на съдебното
заседание,проведено на 21.02.2025г,които присъди бележат разлика
единствено по отношение начина на изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“.
Както въззивният съд посочи,единствено последната присъда №9/21.02.2025г
като документ се намира приложена след протокола за с.з., подписана със
саморъчен подпис на хартиения носител от състава на съда – съдията,
разглеждал делото и постановил този съдебен акт.Но като част от
електронната папка на делото, подписани с КЕП от съдия В.П. са и двете
3
описаните присъди с №8/21.02.2025г и №9/21.02.2025г.
В конкретния случай са допуснати от районния съд съществени нарушения на
разпоредби от раздел VI на глава XX на НПК - „Постановяване на присъдата“.
Съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в протокола за съдебното
заседание се вписва обявяването на присъдата по съответния ред, като преди
това в чл. 310 НПК е посочено, че след оттегляне на съда на тайно съвещание
съдът постановява присъдата, която изготвя в ЕИСС и я обявява незабавно
след като е подписана с КЕП от всички членове на състава на съда.Видно от
приложената на л.139 от делото на районния съд присъда в хартиения й
вариант същата е подписана от съдията, участвал в нейното постановяване, но
този хартиен вариант не може да се приеме, че е съществувал при
произнасянето на присъдата по делото и че именно той е постановеният при
съвещанието,тъй като на страните по делото този вариант не е известен.Извод
за това следва от факта,че защитникът адв.А. е обжалвала присъда
№8/21.02.2025г,която присъда е дословно отразена във въззивната й
жалба/бланкетна/ с вх.№1805/13.03.2025г и видно от съдържанието на
въззивната жалба относно наложените на подсъдимата наказания,липсва
отразеното вече в присъда №9/21.02.2025г отлагане изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на осн. чл.66,ал.1
НК.Неизвестна за подсъдимата и нейния защитник-адв.А. е останала присъда
№9/21.02.2025г, съществуваща както в електронното дело ,така и на хартиен
носител по книжното дело.
Ето защо,не може да се приеме, че присъда №9/21.02.2025г е постановеният
съдебен акт, който е обявен на страните в публичното с.з.Изхождайки именно
от съдържанието на въззивната жалба насочена срещу присъда
№8/21.02.2025г,всъщност с категоричност следва да бъде възприето,че
съдържанието именно на този съдебен акт е обявен на страните.Поради
горното, следва да се приеме, че наличната и мотивирана от районния съд
присъда №9/21.02.2025г в папката на делото не е била постановената и
обявената присъда на страните по делото в откритото с.з. на 21.02.2025г.
С оглед изложените по-горе съображения според въззивната инстанция при
постановяване и подписване на присъдата са допуснати нарушения на
императивни разпоредби – чл. 310, ал. 1 НПК- присъдата с №9/21.02.2025г,
налична в електронната и единствено приложена в хартиената папка на делото
4
не е била постановената и обявената на страните по делото присъда.Обявената
на страните в съдебно заседание на 21.02.2025г присъда е с
№8/21.02.2025г,тъй като именно и тази присъда е обжалвана пред въззивната
инстанция,с оглед отразяване на нейното съдържание във въззивната жалба.
Следва да бъде отбелязано,че независимо от трудностите ,които създава
ЕИСС е недопустимо създаването на няколко съдебни актове. Процесуалният
закон е ясен,че присъдата е една и тя се изготвя в единната информационна
система на съдилищата и се обявява от председателя незабавно,след като е
подписана с КЕП.Поправянето на една присъда е допустимо и възможно
единствено преди нейното подписване с КЕП и обявяването на страните по
делото.Приложеното от районния съд процесуално поведение противоречи на
чл.310,ал.1 от НПК,поради което ще представлява винаги съществено
процесуално нарушение, което по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК е
абсолютно основание за отмяна на присъдата. Посоченото процесуално
нарушение при постановяване и обявяване на присъдата не може да бъде
отстранено от въззивната инстанция, тъй като същото засяга извършени
действия /постановяване и обявяване на присъда/, които не могат да бъдат
повторно извършени от въззивната инстанция без да се засегнат съществено
правата на всички страни, участвали в делото пред първоинстанционния съд.В
този смисъл е налице основание за връщане на делото за отстраняване на тези
съществени процесуални нарушения, като при постановяване на присъда по
делото районният съд следва да спази всички императивни законови
изисквания за постановяване на присъдата, подписването й в окончателен
вариант преди публичното й обявяване на страните.
Поради горните мотиви, предвид констатираните абсолютни процесуални
нарушения съдът счита, че присъдата следва да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК ,Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда №8/21.02.2025г./обжалвана/ и присъда
№9/21.02.2025г./приложена по делото/,и двете постановени по НОХД
№59/2024г. по описа на РС-Гоце Делчев.
5
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните.
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6