В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В Р
Р• В РЁ Р• В Рќ В Р В Р•
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В в„–
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
                                        гр. Ловеч, ………………….. г.
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В Р’ Р Рњ Р• Рў Рћ Рќ
Рђ Рќ Рђ Р Рћ Р” Рђ
ЛОВЕШКРРЇРў РАЙОНЕН РЎРЄР”, пети граждански състав РІ публичното заседание РЅР°  осемнадесети февруари през РґРІРµ хиляди Рё двадесета РіРѕРґРёРЅР°
                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:РРЕНА РАБАДЖРЕВА
РїСЂРё секретар ПРЕСЛАВА РЎРўРћРМЕНОВА, като разгледа докладваното РѕС‚ съдията РіСЂ. дело в„– В 2061 РїРѕ РѕРїРёСЃР° Р·Р° 2019 РіРѕРґ, Р·Р° РґР° СЃРµ произнесе съобрази:
          Производство
по реда на чл.422 от ГПК.
          Съдът е сезиран с искова молба, подадена по реда на чл.422 от ГПК от „АРА 1”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Дунав”№22, вх.А, представлявано от управителя Мария Данаилова Радева, чрез пълномощника адв. С.Д., с адрес *** / чрез адв. Д./ против „ПАНАЙОТОВ 2015”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Тодор Каблешков”, бл.Родопи, вх.А, ет.3, ап.9, представлявано от управителя Николай Велиславов Панайотов.
В В В В В В В В В В В В Рщецът излага РІ исковата молба, че настоящият установителен РёСЃРє Рµ предявен РЅР° основание Разпореждане в„– 3514/04.10.2019 Рі. РїРѕ С‡.РіСЂ.Рґ.в„– 1764/2019 Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° ЛРС. Наведени СЃР° твърдения, че РЅР° основание установени устни РґРѕРіРѕРІРѕСЂРЅРё взаимоотношения ищецът „АРА 1”ЕООД СЃРµ Рµ задължил РґР° извършва счетоводни услуги РЅР° ответника „ПАНАЙОТОВ 2015”ЕООД, РїСЂРё уговорено месечно възнаграждение Р·Р° извършената работа РІ размер РЅР° 40% РѕС‚ минималната работна заплата. РўРІСЉСЂРґРё, че Р·Р° периода РѕС‚ Рј.09.2017 Рі. РґРѕ Рј.12.2018 Рі. включително, ответникът РЅРµ Рµ заплатил дължимото възнаграждение Р·Р° извършените счетоводни услуги Рё общата СЃСѓРјР°, която дължи РЅР° ищеца „АРА 1”ЕООД РіСЂ.Ловеч Рѕ фактура № **********/01.07.2019 Рі. Рµ РІ размер РЅР° 3 184.00 лв.
В петитумната
част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника
«ПАНАЙОТОВ 2015»ЕООД че дължи на «АРА 1»ЕООД сумата
от 3 184.00 лв., представляваща
незаплатената цена за извършени
ежемесечни счетоводни
услуги за периода от м.09.2017 г. до м.12.2018 г., вкл.,
ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
            Претендирани са
и всички направени по настоящото дело разноски, както и
разноските, сторени в заповедното производство.
            В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника „ПАНАЙОТОВ
            В о.с.з. ищeцът „АРА 1”ЕООД се представлява от управителя Мария Данаилова Радева и пълномощника – адв.Д.. По същество намира предявения установителен иск за изцяло основателен. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че в процесния период ищецът е извършил твърдяните счетоводни услуги на ответното дружество, но не е получил дължимата сума по представената с исковата молба фактура, която е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца.
            Ответникът „ПАНАЙОТОВ 2015”ЕООД СЃРµ представлява РѕС‚ управителя Николай Велиславов Панайотов Рё пълномощника – адв. РЎ.. Моли предявения РёСЃРє РґР° Р±СЉРґРµ отхвърлен, като неоснователен Рё недоказан. Счита, че РїРѕ делото РЅРµ СЃРµ установява дължимост РЅР° процесната СЃСѓРјР°, тъй като РЅРµ Рµ доказано наличието РЅР° основание Р·Р° това, РѕС‚ една страна, Р° РѕС‚ РґСЂСѓРіР°, същата РЅРµ Рµ установена Рё РїРѕ размер. Рзлага правни съображения, че процесната фактура РЅРµ отговаря РЅР° изискванията, установени РІ Закона Р·Р° счетоводството Рё ЗДДС.В Рзтъква, че същата Рµ издадена РёР·РІСЉРЅ установените СЃСЂРѕРєРѕРІРµ Рё счита, че същата РЅРµ Рµ основание Р·Р° плащане като официален първичен счетоводен документ, РЅРѕ най-важното Рµ, че РїРѕ делото РЅРµ Рµ установено основание Р·Р° издаване РЅР° фактурата.
            Съдът , като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
            От приложеното ч.гр. д № 1764/2019 г.
по описа Ловешки РС се установява, че по повод подадено от ищеца заявление е
издадена заповед № 918 от 11.09.2019 год, с която
съдът е разпоредил длъжникът  „ПАНАЙОТОВ
            В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е оспорил издадената Заповед за изпълнение, поради което с Разпореждане №3514 от 04.10.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу възразилия длъжник, като довнесе дължимата д.т.
            Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 14.10.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
В В В В В В В В В В В В Рщецът
„АРА 1”ЕООД твърди, че вземането му произтича от неформален договор за
счетоводни услуги, извършени в периода от м.09.2017 г. – м.12.2018 г., за които
е издадена представената с исковата молба сборна фактура № 000000000500 от 01.07.2019 г. за сумата от
3 184.00 лв. с получател ответното дружество „ПАНАЙОТОВ 2015”ЕООД.
В В В В В В В В В В В В РќР°
основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно -счетоводна експертиза,
която е дала заключение, че вземането,
отразено в процесната фактура като месечно възнаграждение за съответните години
е изчислено правилно: 40% от МРЗ за2017 г. ( 460.00 х 40% = 184.00) са равни на 184.00 лв. , а 40% от МРЗ за
            По искане на ответника по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Никена Красимирова Йочева и Даниела Велиславова Панайотова.
            Св.Йочева е служител в ответното
дружество „Панайотов 2015”ЕООД. В известност е, че физическите лице Николай
Панайотов и Мария Радева се познават и са в приятелски отношения. Знае, че без
да са имало договор, са си извършвали услуги, когато се е налагало. Посочва, че Радева е счетоводител и когато е имало необходимост, са се обръщали
към нея за оказване на помощ. Заявява, че до края на
             От показанията на св. Панайотова се установява, че до назначаването на счетоводител в ответното дружество, периодично е носела на Радева счетоводни документи за обработка. Не знае между Радева и управителя на ответното дружество да е сключван договор за счетоводни услуги, както и да е имало устна уговорка между тях за ежемесечни счетоводни услуги и съответно заплащане за тях. Твърди, че се е случвало освен счетоводни документи, да носи понякога и парични суми /50лв. или 100 лв./, за които не е получавала документ.
            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
            Предявен е иск с правна
квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК - положителeн
установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „АРА 1”ЕООД –
гр.Ловеч, представлявано от управителя Мария Данаилова Радева съществува
вземането – предмет на Заповед № 918 от 11.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 1764/2019 г.
срещу ответника „ПАНАЙОТОВ
            Предявеният
иск е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на
преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Правният интерес на ищеца е обусловен от
подаденото възражение против издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1764/2019
г. по описа на РС - Ловеч.
В В В В В В В В В В В В Ршецът твърди, че
в периода от м.09.2017 г. до м.12.2018 г. с ответника са били в устни договорни правоотношения, по силата на
които е осъществявал възмездно счетоводното обслужване на ответника. Въпреки че
е изпълнеил поетите по договора задължения, ответникът
не е изпълнил поетото насрещно задължение за плащане на уговореното
възнаграждение в размер на 40% от МРЗ.
            В случая
претенцията на ищеца се основава на твърдения за сключен договор за счетоводни
услуги, който по своята правна природа съставлява разновидност на договора за изработка.
Договорът за изработка е неформален, консенсуален,
възмезден и комутативен. Страните по този договор са обвързани щом постигнат
съгласие помежду си, като със сключването му възникват задължения и за двете
страни – изпълнителят дължи да изработи нещо, т.е конкретен резултат, а
възложителят следва да приеме изработеното и да го плати. Договорът може да се
съчетае и с мандатно правоотношение, което има за предмет подаване за сметка на
търговеца на необходими справки, декларации, отчети и др.
В В В В В В В В В В В В РџРѕ
делото не е спорно, че до началото на
            БезспоренВ
е също и фактът, че представляващата ищцовото дружество Мария Радева е с професионален ценз като
счетоводители и е осъществявала дейност
по счетоводно обслужване както чрез „АРА
1”ЕООД, на което е управител, така и като Едноличен търговец с фирма ЕТ„Марс
– Мария Радева”. Като физическо лице – търговец същата е титуляр на КЕП /квалифициран електронен подпис/, чрез
който е подавала различни счетоводни
документи РїРѕ електронен РїСЉС‚ пред РќРћР, РќРђРџ Рё РґСЂ.учреждения.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че управителите на
двете спорещи дружества са поддържали приятелски
отношения, като в процесния период Радева е оказвала помощ при документалното
оформяне на стопанските операции, извършвала е действия по изготвяне и подаване по електронен път пред НАП
на изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи,
справки и декларации по ЗДДС. Това обстоятелство същевременно се потвърждава и от заключението на ССчЕ, която при извършената справка по партидата на ответника
„Панайотов 2015”ЕООД РІ РќРђРџ Рµ установила, чеВ
в периода м.09.2017 г. до м.12.2018 г. всички месечни справки и
декларации са подавани по електронен път с КЕП на упълномощено лице с титуляр
на  КЕП ЕТ „Марс – Мария Радева” и автор
на удостоверението за КЕП Мария Данаилова Радева.
            При тези данни съдът намира за доказани твърденията на
ищеца, че е извършвал счетоводни услуги на ответното дружество до края на
            В конкретния случай, св.Йочева и
св.Панайотова потвърждават, че управителят на „Панайотов2015”ЕООД им е възлагал
да носят различни счетоводни документи на Мария Радева с оглед оказване на
помощ от страна на последната при документалното оформяне на счетоводните
операции в ответното дружество. Рдвете свидетелки твърдят, че двамата просто
са си вършели услуги един на друг, като между тях не е имало писмен договор или
устни договорености за счетоводно обслужване при конкретно уговорено ежемесечно
възнаграждение. В показанията си св.Панайотова заявява, че понякога се е
случвало наред със счетоводните документи, да носи в брой на ръка и парични
суми на Радева / по 50 лв. или 100 лв/, за които но
не е получавала никакъв документ. Съобразявайки гласните доказателства по
делото, в съвкупност с останалия доказателствен
материал, съдът приема, че в рамките на процеса ищецът не установи по
категоричен начин, че с ответника е постигнато съгласие да извършва счетоводни
услуги срещу заплащане на конкретно ежемесечно възнаграждение, а в случай, че
такова е договорено – че същото е в претендирания размер на 40% от МРЗ.
В В В В В В В В В В В В
Установява се, че за извършените счетоводни услуги ищецът е издал
фактура № ********** от 01.07.2019 г. Видно е, че в същата са обективирани
всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за изработка -
страни, предмет- осъществяване на счетоводни услуги за периода от м.09.2017 г.
до м.12.2018 г. и уговорено възнаграждение, съответстващо на 40% от МРЗ за
съответната година. Следва да се отбележи, че фактурата,
като счетоводен документ не е основание за плащане, основанието е извършването на услугата,
като фактурата само удостоверява
този факт и може да послужи като доказателства за наличието на договорно
правоотношение. В конкретния случай извършването на услугите от страна на ищеца
е безспорно установено от доказателствата по делото, но не е доказано същите да
СЃР° извършвани РїСЂРё уговорено ежемесечноВ
възнаграждение в твърдения от ищеца размер. Наред с това, съдът намира
за недоказан по делото фактът, че посочената във фактурата работа /счетоводни
услуги/ е приета от ответника. Безспорно е, че фактурата не е подписана от
ответника като получател, поради което представлява частен документ, който се
ползва само с формална доказателствена сила и с оглед на това не установява
съдържащото се в документа изявление. Ето защо същата следва да бъде ценена
съобразно всички събрани по делото доказателства, включително с направено извънсъдебно
признание на оспорващата страна. За такова признание в съдебната практика се
счита вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача
и купувача, отразяването на стойността й
в справките – декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея,
частично плащане на цената. /В този смисъл е Решение № 252 от 03.01.2013 г. на
ВКС по т.д.№ 1067/2011 г., ІІ т.о., ТК, Опр.№
58/09.02.2015 г. по т.д.№ 524/2014 г, ІІ т.о., ТК на ВКС/. В случая от
заключението на вещото лице се установява, че процесната фактура не е
осчетоводена в счетоводството на ответното дружество и не са отразени извършени
плащания, дори и частични, като такава фактура не е установено в предоставените
документи от управителя Николай Панайотов. При това положение данни за
извънсъдебно признание от страна на ответника не са налице.
                  С оглед на
изложеното съдът намира, че в рамките на процеса не е доказано приемане на
работата, като един от задължителните елементи от договора за изработка. След
като по делото не са налице доказателства за това, че ответното дружество е
приело без възражения твърдяните от ищеца счетоводни
услуги за процесния период, то не е установено възникването на задължение за
ответника да заплати възнаграждение на ищеца.
                  Основателно
се явява и направеното от ответника възражение, че при издаване на фактурата са
нарушени изискванията на ЗСч и ЗДДС, тъй като същата е издадена извън
установените в закона срокове.
                   Тъй като и двете дружества са търговци, то съгласно чл.53,
ал.1 от ТЗ същите носят задължение да водят счетоводство, в което да отразяват
движението на имуществото в своето предприятие. Съгласно чл.55, ал.1 от ТЗ
редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно
разпоредбата на чл.182 от ГПК записванията в счетоводните книги се преценяват
от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото,
като могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са
водили книгите. Съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително
не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчно събитие за доставката,
а в случаите на авансово плащане – не по-късно от датата на получаване на
плащането. В конкретния случай за дата на възникване на данъчното събитие
следва да се приеме датата, на която услугата е извършена. Тъй като в случая се
касае за извършени множество услуги и издадена сборна фактура, то следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.113, ал.14 от ЗДДС, според която за две или
повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем
през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Последната
следва да съдържа реквизитите по чл.114,
ал.1, т.9 – 15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се
издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставката
е станал изискуем. В случая е издадена сборна фактура с дата на издаване
01.07.2019 г. за данъчни услуги, извършени в периода м.09.2017 г. до м.12.2018
г., поради което съдът приема, че същата е издадена извън установените от
закона срокове, посочени по-горе, доколкото не е налице хипотеза на авансово
плащане. С оглед принципа на начисляването вземанията е следвало да се включат
в годишния отчет за съответната година и доколкото това не е сторено, то е
налице нарушение на изискванията за текущо отчитане на стопанските
операции. Несъставянето на счетоводен
документ или изготвянето му в отклонение с изискванията на ЗСч и ЗДДС
препятства възможността Р·Р° доказванеВ
обстоятелствата, които са удостоверени в него.
            С оглед на горните съображения и тъй като чрез надлежни доказателствени средства по делото не се доказа кумулативното наличие на всички предпоставки, пораждащи претендираното право, предявеният от ищеца „АРА 1 „ЕООД иск за установяване по отношение на ответника „ПАНАЙОТОВ 2015”ЕООД, че дължи сумата от 3 184.00 лв., представляваща незаплатена цена на извършени ежемесечни счетоводни услуги за периода от м.09.2017 г. до м.12.2018 г. вкл, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
            По разноските:
В В В В В В В В В В В В РџСЂРё този РёР·С…РѕРґ РЅР° процеса, РЅР° основание чл.78, ал.3 РѕС‚ ГПК ищецът следва РґР° понесе сторените РѕС‚ ответника разноски РїРѕ делото. Ответната страна Рµ представила СЃРїРёСЃСЉРє РЅР° разноските РїРѕ чл.80 РѕС‚ ГПК, РІ който СЃР° включени сторени разноски РІ размер РЅР° 500.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор Р·Р° правна защита Рё съдействие РѕС‚ 25.11.2019 Рі. Р’ РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° Рµ посочено, че сумата Рµ платена РІ Р±СЂРѕР№, поради което СЃСЉРґСЉС‚ приема, че РІ тази част РґРѕРіРѕРІРѕСЂСЉС‚ РёРјР° характер РЅР° разписка, удостоверяваща плащането, съгласно задължителните указания , дадени в С‚.1 РѕС‚ Тълкувателно решение в„–6/06.11.2013 Рі. РїРѕ тълк.дело в„–6/2012 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК РўР в„–6/2012 Рі. РЅР° Р’РљРЎ.В
            Мотивиран от горните съображения, съдът
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
Р  Е В
РЁВ В РВ В :
           ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ АРА
1”ЕООД, Р•РРљ *********, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ.Ловеч,
ул.”Дунав”№22, вх.А, представлявано от управителя Мария Данаилова Радева, чрез
пълномощника – адв. РЎ.Р”. РѕС‚ ЛАК, против „ПАНАЙОТОВ 2015”ЕООД, Р•РРљ *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Тодор Каблешков”,
бл. Родопи, вх.А, ет.3, ап.9, представлявано от управителя Николай Велиславов
Панайотов, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК – с искане да бъде признато за установено по отношение на „ПАНАЙОТОВ
2015”ЕООД,  че дължи на «АРА
1”ЕООД сумите - предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
918 от 11.09.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 1764/2019 г. по описа на ЛРС, а
именно: сумата от 3 184.00 лв./ три хиляди
сто осемдесет и четири
лева/, представляваща незаплатената
цена за извършени ежемесечни
счетоводни услуги за периода от м.09.2017 г. до
м.12.2018 г., вкл., ведно със законната лихва, считано от
24.10.2019 г. до окончателно изплащане
на вземането.
            ОСЪЖДА, РЅР° основание чл.78, ал.3 РѕС‚ ГПК, „ РђР Рђ 1”ЕООД, Р•РРљ *********, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ.Ловеч, СѓР».”Дунав”№22, РІС….Рђ, представлявано РѕС‚ управителя Мария Данаилова Радева ДА ЗАПЛАТРна „ПАНАЙОТОВ 2015”ЕООД, Р•РРљ *********, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ.Ловеч, СѓР».”Тодор Каблешков”, Р±Р». Р РѕРґРѕРїРё, РІС….Рђ, ет.3, ап.9, представлявано РѕС‚ управителя Николай Велиславов Панайотов разноски РїРѕ настоящото производство РІ размер РЅР° 500.00лв /петстотин/лева.
            Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
            На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
            Препис от решението,след влизането
му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1764/
                                                                 РАЙОНЕН СЪДРРЇ:
В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В