Р E Ш Е
Н И Е № 302
09.02.2024 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т
О
НА Н А Р О
Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито
съдебно заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и
двадесет
и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски административно дело № 401 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 118 ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С Определение № 10712/05.12.2023 г. по адм.
дело № 11198/2023 г. АС – София град е прекратил производството по същото и е
изпратил делото по компетентност на АС – Кюстендил.
Делото е
образувано по жалба от "Й.2." ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Н.Б. - управител,
чрез процесуалния си представител адв. Б. – Т., срещу Решение № 1040-21-623/20.10.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, с което е отхвърлена жалбата от дружеството срещу Задължителни
предписания № ЗД-1-21-623/20.10.2023 г., издадени
от инспектор
по осигуряването на ТП на НОИ – София, а именно – за заличаване на некоректно подадени
данни за Н.Н.Б.., с ЕГН **********, за периода
от 04.11.2019 г. до 31.07.2023 г., с декларация образец № 1 с код „осигурен - 10" и код за "вид осигурен – 04". В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. В писмена молба
поддържа жалбата. Представена е и писмена защита от процесуалния представител на дружеството - жалбоподател – адвокат С.Б. - Т..
Претендират се направените от дружеството разноски по производството на делото.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ – София град, чрез процесуалния си представител по пълномощие – ст. юрисконсулт К.П. в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна, като ако
бъде присъдено такова то да бъде в минимален размер, съгласно Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Във
връзка с писмо
изх. № 1043-09-132/2/10.08.2023 г. от ТП на НОИ – Кюстендил с искане за
извършване на проверка по делегация от контролните органи на ТП на НОИ София
град на осигурителя „Й.2.“ ЕООД, относно коректността на подадените данни по
чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за Н.Н.Б. за
периода от м.11.2019 г. до м.06.2023 г., е възложена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на "Й.2. " ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ – София град. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативен протокол № КП-5-21-01415622/30.08.2023 г., на осн. чл. 108 ал. 1 т. 3 от КСО и чл. 37 ал. 1 от
Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ, на осигурителя са издадени обжалваните
Задължителни предписания № ЗД-1-21-01415624/30.08.2023 г. за заличаване на
подадените данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за Н.Н.Б. с код за вид осигурен –
01 и подаването на нови с вид осигурен – 10, за периода от 04.11.2019 г. до
31.07.2023 г., с помесечно посочени в предписанията осигурителен доход,
отработени дни и дни във временна неработоспособност
В хода
на проверката е
установено, че Н.Н.Б., ЕГН ********** е вписана в Търговския регистър на
25.09.2018 г. за управител и едноличен собственик на капитала на „Й.2.“ ЕООД,
ЕИК *********, въз основа на Учредителен акт от 27.07.2018 г. на дружеството.
Съгласно същият, едноличният собственик
на капитала управлява и представлява дружеството и може да взима решения по
всички въпроси във връзка с дейността на същото. Може да назначи управител на
дружеството по реда на Търговския закон, като го упълномощи с правомощия по
управлението и представляването, стига
да не са определени от закона като изключителна компетентност на собственика.
При извършена проверка в информационната система
на НОИ се установява, че Н. Б.не е регистрирана като самоосигуряващо се лице по
реда на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГЧМЛ/, в качеството
си на собственик на „Й.2.“ ЕООД. Съгласно чл. 1 ал. 2 от Наредбата, при
започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност,
самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от
Изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАПУ
подписана от самосигуряващото се лице в 7 – дневен срок от настъпване на
обстоятелството.
При извършена проверка в Регистър „Трудови
договори“ се установява, че за Н.Н.Б., ЕГН ********** е подадено уведомление по
чл. 62 ал. 5 от КТ за регистриран трудов договор, сключен с осигурителя „Й.2.“
ЕООД, ЕИК *********. За лицето има подадено уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ и от дру осигурител при работа на 8
часа. Н.Н.Б. има сключен трудов договор № 1 от 04.11.2019 г. на основание чл.
111 във вр. с чл. 70 от КТ с осигурителя „Й.2.“ ЕООД, при работа на 4 часа.
Договорът е сключен във връзка с изпълнението на Административен договор № BG16RFOP002-2.024-1679. В точка 6.9 от цитирания
друдов договор е вписано, че без изрично съгласие на Работодателя, няма право
да полага труд по граждански или трудов договор при друг работодател. За
отчитането на извършената работа по цитирания договор са изготвяни доклади за
температурно разпределение, подписани от Н. Б.като управител. На същата е
изплащано трудово възнаграждение в качеството й на наето лице по трудов договор
за периода от м. 11.2019 г. до м. 07.2023 г. включително.
Контролният
орган е обосновал извод, че констатираните при проверката факти и обстоятелства
водят до сериозни съмнения за нарушение на осигурителното законодателство. На
основание чл. 108 ал. 1 т. 3 от КСО със
Задължителни предписания № ЗД-1-21-01415624/30.08.2023 г. е вменено задължение на "Й.2. " ЕООД в срок от 20 работни дни от получаването
им да подаде в ТД на НАП – София, офис Кюстендил, да се заличат данните, подадени
по реда на чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, с вид осигурен 04, декларация образец № 1, като се подадат редовни данни с декларация образец
№ 1 и код за "Вид осигурен" – 10, за посочения период от 04.11.2019 г. до 31.07.2027
г. Управителят на "Й.2. " ЕООД е подал жалба с вх. № 1012-21-902/13.09.2023 г. срещу
задължителните предписания, но същата е отхвърлена като неоснователна от
директора на ТП на НОИ – София
град с процесното решение.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното
решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.
117 ал. 1 т. 3 от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – София град, в предписаната от закона форма, и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с
целта на закона. Съгласно нормата на чл. 10 ал. 1 от КСО осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването. В същия смисъл е и определението на понятието "осигурено
лице", посочено в разпоредбата на § 1 т. 3 изр. 1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КСО – физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на валидно сключено и
непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение. Изискването на горепосочените разпоредби е лицето
реално да упражнява трудова дейност въз основа на валидно възникналото трудово
правоотношение (изключение от това правило са регламентираните в изр. 2 на т. 3
от § 1 от ДР на КСО случаи по чл. 9 ал. 2 т. 1 - 3 и 5 от КСО). Лице, за което
не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството
осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни
осигурителни вноски.
Страните по
делото не спорят, а и видно от събраните писмени доказателства, на 04.11.2019 г. между Н. Б.и "Й.2." ЕООД е сключен валиден трудов договор, който е регистриран по
съответния ред
и е изплащано трудово възнаграждение в качеството й на наето лице по трудов
договор за периода от м. 11.2019 г. до м. 07.2023 г. включително. Работникът
или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на
работодателя.
Обосновано
административният орган е приел, че Бугова е подала некоректни данни.
Съгласно
чл. 5 ал. 4 т. 1 и 2 от КСО осигурителите и работодателите периодично
представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на
осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ал. 6 от КСО процедурата по
подаване на декларациите по ал. 4 е детайлно регламентирана с Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, която в разпоредбата на чл. 2 ал. 1
предвижда задължение на работодателите да подават в компетентната териториална
дирекция на НАП декларации по образец № 1, съгласно приложение № 1, в които да
вписват изрично упоменатите в т. 1 и 2 данни. Според разпоредбата на чл. 5 ал.
6 от КСО, данните по ал. 4 подавани от осигурителите, се
използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи.
Съгласно чл. 4 ал. 1 т. 7 от КСО задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са
управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на
техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на
съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на
търговски дружество, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по
договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е
възложено управлението и/или контролът
на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни
поделения или на други ЮЛ, създадени със закон. Когато собственикът на ЕООД е
управител на търговското дружество по силата на учредителен акт и получава
възнаграждение, подлежи на задължително осигуряване за заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица на основание на чл. 4 ал. 1 т. 7 от КСО. Вписаният за
управител собственик може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството
извън тази, която е регламентирана в неговите задължения и функции на управител
да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение/.В
този случай обаче, осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл.
4 ал. 3 т. 2 от КСО, т.е. по реда за самоосигуряващите се лица. Когато получава
доходи за положен личен труд, те се включват при определяне на окончателния
размер на осигурителния доход /чл. 6 ал. 9 от КСО/.
В
случая, видно
от представените разплащателни фишове за периода от м. 11.2019 г. до м. 07.2023
г. вкл., за Бугова са подадени данни по чл. 5 ал. 4 от КСО.
Съгласно чл. 141 ал. 1 и ал. 2 от Търговския
закон, търговското дружество се представлява, организира и ръководи от
управителя по силата на учредителен акт, т.е. той сключва трудовите
договори с работниците и служителите в
ЕООД. За всяка от страните по трудовото
правоотношение възникват насрещни права и задължения. По трудовия договор
работникът е подчинен на работен режим установен от работодателя и поема
задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има работно място, време,
определен вид работа и се намира в положение на йерархична зависимост от
работодателя. От трудовия договор за работника възникват редица права, като
гарантирано трудово възнаграждение, отпуски, почивки, обезщетения и др. Тези
права и задължения не могат да бъдат приложени спрямо собственика на капитала
на ЕООД и управителя на едноличното търговско дружество, а приложение за тях се
намира в чл. 147 ал. 3 от Търговския закон, където е уреден и договорът за назначаване
на управител, сключен между управителя и едноличния собственик, когато те са
едно и също лице. В този смисъл, управителят в ЕООД не може да сключва трудов
договор сам със себе си, тъй като не може да се намира в служебна зависимост,
която е характерна при съществуването на трудовото правоотношение. Той не може
да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да
налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползването на отпуск, да
прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно
уволнение.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на спора съдът
няма да присъжда разноски по делото.
Воден от гореизложеното и на осн. чл.
172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Й.2." ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Н.Б. –
управител, срещу Решение № 1040-21-623/20.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – София град.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: