РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Силистра, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420101456 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Вит 12“ ЕООД твърди, че по силата на договор за продажба от 09.06.2022 г.,
по който била издадена фактура № 2028 от 09.06.2022 г., той доставил на съконтрахента си
стелажни елементи съгласно оферта № *********–1 от 08.06.2022 г. на стойност 788,40 лв. с
ДДС. Стоката била предадена на купувача на 11.06.2022 г., но последният не му заплатил
уговорената продажна цена, поради което ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати същата заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.10.2022 г., до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЕТ В. П. В. с фирма „Ситивал – В. В.“ не депозира писмен отговор на
предявения срещу него иск, а впоследствие навежда твърдения за извършено спрямо ищеца
плащане в размер на 870,97 лв., което по негово мнение покрива претенциите на ищеца за
главница, лихва и разноски (главница в размер на 788,40 лв., законна лихва за периода от
03.10.2022 г. до 16.02.2023 г. в размер на 31,47 лв. и разноски в размер на 51,10 лв.).
Ищецът признава извършеното плащане, но счита, че то не погасява всички
задължения на ответника, предмет на настоящото производство, поради по – високия размер
на сторените разноски от тези, които длъжникът е определил.
Запознавайки се с това становище, ответникът изразява мнение за неоснователност на
иска, като твърди, че представената по делото проформа фактура не му е била връчена, в
счетоводството му не е осчетоводена никаква фактура по процесната сделка, подписът под
разписката за получаване на стоката не бил негов, а заплатената от него сума в размер на
870,97 лв. се оказвала недължимо платена.
1
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
От представена по делото проформа фактура № 2028 от 09.06.2022 г. е видно, че
страните встъпили в договорни отношения с предмет продажба на стелажни елементи по
оферта № *********–1 от 08.06.2022 г. от страна на “Вит 12“ ЕООД в качеството на
продавач на ответния ЕТ в качеството му на купувач при уговорена продажна цена в размер
на 788,40 лв. с ДДС. Фактурата не е подписана от страните по сделката, но от представена
по делото обратна разписка се установява, че стелажните елементи са доставени на купувача
на 11.06.2022 г. При тези данни съдът приема, че описаната в исковата молба търговска
сделка се е осъществила, с оглед на представените по делото доказателства за получаване от
купувача на стоката, предмет на търговската продажба; обстоятелството, че подписът под
разписката за получаването не е на едноличния търговец не компрометира това
доказателство, тъй като мъчно може да се приеме, че всички технически задължения по
функциониране на търговското му предприятие се осъществяват лично от него и че той не е
делегирал на своите служители правомощието да получават доставките, свързани с
търговската му дейност. Сключването на сделката се потвърждава и от извършеното в хода
на съдебното производство плащане на сумата от 870,97 лв., което действие е нормално да
се предприеме след проверка за съществуване на правоотношението, от което произтича
обслужваното задължение, а не при всяко постъпило по съдебен или извънсъдебен ред
искане за погасяване на дължими суми. Не на последно място следва да се отбележи, че
ответникът не оспорва получаването на стоката, предмет на процесния договор, а основава
възраженията си на формални доводи за липса на фактура и липса на данни за лично
получаване на доставката, които нямат отношение към неговото задължение да заплати
уговорената продажна цена, тъй като то възниква поради наличието на сделка и поради
предаване на стоката по нея, а не поради изрядност на документите, които удостоверяват
отделни факти по нейното изпълнение или осчетоводяване.
Чл. 327, ал. 1 ТЗ гласи, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Тази разпоредба сочи, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на цената още с
получаването на продадената му стока, поради което възраженията му, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което и не дължи разноски за неговото водене, се явяват
неоснователни, още повече че в последното си становище той оспори предявения иск с
доводи, различни от твърденията му за извършено плащане. Поради изложените причини
следва да се приеме, че в негова тежест е възникнало задължението да заплати продажната
цена на закупената стока, както и да поеме отговорността за допуснатата забава, изразяваща
се в необходимостта на заплати законна лихва за периода на забавата съгласно изискването
на чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
Чл. 76, ал. 2 ЗЗД гласи, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
2
главницата. Направените от ищеца разноски по делото възлизат на сумата от 600 лв. за
адвокатски хонорар, 51,10 лв. за държавна такса, 40 лв. за държавна такса и за обезпечаване
на иска и 92,50 лв. такса за ЧСИ за налагане на обезпечението, т.е. общо на сумата от 783,60
лв. Претендираните от него разноски за адвокатски хонорар не са прекомерни по размер,
тъй като възложените на процесуалния му представител дейности включват и правна помощ
във връзка с проведено обезпечително производство, а не единствено юридически услуги по
настоящото дело. Поради изложените причини от заплатената от ответника сума следва на
първо място да се приспаднат сторените разноски в размер на 783,60 лв., а след това
законната лихва за периода от 02.10.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба в съда)
до 16.02.2023 г. (датата на плащането) в размер на 30 лв., а остатъкът от 57,37 лв. следва да
се отнесе за частично погасяване на главницата. В тази ситуация предявеният главен иск
следва да се уважи за сумата от 731,03 лв., а за горницата да се отхвърли като неоснователен,
а акцесорният иск за заплащане на законна лихва следва да се уважи за периода след
17.02.2023 г., тъй като начислената преди тази дата лихва е приспадната от извършеното от
ответника плащане. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ В. П. В. с фирма „Ситивал – В. В.“ с ЕИК ..........и адрес на управление:
гр. С., ул. „П. Е.“ № ..да заплати на “Вит 12“ ЕООД с ЕИК ............и адрес на управление: гр.
П., район С., бул. „Г. ш.“ № .., представлявано от В. И. Т., сумата от 731,03 лв. (седемстотин
тридесет и един лв. и 3 ст.), представляваща неизплатена част от продажна цена по договор
за продажба на стелажни елементи, по който е издадена проформа фактура № 2028 от
09.06.2022 г., както и законна лихва върху тази сума от 17.02.2023 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на продажна цена за
сумата над 731,03 лв., иска за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от
02.10.2022 г. до 16.02.2023 г. и искането за заплащане на деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3