№ 3523
гр. С, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110130070 по описа за 2024 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК от „ЗАД А“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С К“ № 2, срещу С О, ЕИК: ******, адрес:
гр. С, ул. „М“ № 33, по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на следните суми:
658,62 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по
щета № *********** за произшествие на 22.01.2020 г. в гр. С на увреден
автомобил МОДЕЛ, рег. № ******, с включени ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане;
220,97 лв. – мораторна лихва за периода 13.03.2021-13.03.2024 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15302/2024 г. на СРС.
Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по имуществена
застраховка „Каско“, валидна към датата на произшествието, като при движение по ул.
„Е С“ попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно –
дупка пред № 2А на същата улица, в резултат на което били причинени имуществени
вреди – спукана предна дясна гума. На доверения сервиз, извършил ремонта, била
заплатена сумата от 648,62 лв., която сума, ведно с ликвидационните разноски от 15
лв. формират процесната главница. Сочи, че ответникът носи отговорност по чл. 49
ЗЗД за поддържането на пътя по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер по
изложени съображения и прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил, който не съобразил пътната обстановка, движейки се с
определена скорост. Липсвали доказателства, че водачът на увредения автомобил не е
могъл обективно да спре или да заобиколи препятствието на пътя. Оспорва механизма
на ПТП, наличието на дупка на пътното платно с конкретни размери, както и
характерът и размерът на твърдените имуществени вреди, като липсвали данни
относно вида на настилката и пътната неравност, не са събрани данни дали реално на
процесната улица не е бил наличен знак за сигнализирането на същата неравност. По
1
делото не бил представен протокол за ПТП, а твърдяното произшествие не попадало
сред подзаконово предвидените изключения, при които уведомяването на органите на
МВР не било задължително. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение относно увредения автомобил, тъй като към представените от ищеца
общи условия не съдържали подписи на страните и съответно не може да бъде
установено дали тези условия са действащи при процедирането на процесната щета.
Оспорва, че увредените части са били в изрядно състояние преди настъпването на
процесното ПТП, като не ставало ясно дали при определяне на застрахователното
обезщетение е било отчетено обикновеното овехтяване на автомобила към момента на
ПТП. Оспорва, че заплатените суми са били силно завишени в сравнение с обичайните
разноски при сходна щета.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните
вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.
За основателността на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов
служител във връзка със стопанисването и поддържането на процесния пътен участък);
претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; изплатено застрахователно обезщетение в съответен размер, изискуемост на
вземането, а ответникът – възраженията си, включително възражението за
съпричиняване, за което не сочи доказателства. По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът следва
да докаже съществуване на главен дълг в съответния размер, изпадане на ответника в
забава и размера на лихвата, а ответникът – погасяване на дълга.
По делото са отделени за безспорни следните обстоятелства, които се
установяват и от приложеното към исковата молба платежно нареждане и регресни
покани:
ищецът е изплатил на доверения сервиз, извършил ремонта на процесния
автомобил, сумата от 648,62 лв. съгласно преводно нареждане от 17.03.2020 г.;
ответникът е получил изпратена от ищеца регресна покана за заплащане на
застрахователното обезщетение на 13.04.2020 г.
Видно от приетата по делото комбинирана застрахователна полица процесният
автомобил е бил застрахован при ищеца към датата на процесното ПТП, като
застрахованият „У Л“ ЕАД изрично е посочил, че приема подписани от представител
на застрахователя Общи условия, с които се е запознал. Поради това е неоснователно
възражението на ответника за липса на приложимост на приложените към исковата
молба общи условия на ищеца. Възражението на ответника, че липсва валидно
2
възникнало застрахователно правоотношение също е неоснователно, доколкото трето
лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от
поведението на страните по застрахователния договор недвусмислено може да се
направи извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения (чл. 293, ал. 3 ТЗ
и Решение № 5558 от 3.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9354/2022 г.; Решение № 1781
от 10.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4623/2022 г.).
По делото е представено заявление и декларация от 23.01.2020 г. за изплащане
на застрахователно обезщетение, с които водачът на процесният автомобил е уведомил
ищцовото дружество, че на 22.01.2020 г. при движение по ул. „Е С“ попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с описване на настъпилите
щети на предна дясна гума и е поискал от ищцовото дружество изплащане на
застрахователно обезщетение, а като начин на обезщетяване посочил „ремонт в
официален сервиз „М-Кар“.
Във връзка с процесния инцидент при ищцовото дружество е образувана щета
№ ***********. С възлагателно писмо от 23.01.2020 г. ищецът възложил на същия
сервиз да извърши ремонта на увредения автомобил, като автомобилът бил предаден
на водача на процесния автомобил с приемо-предавателен протокол от 15.02.2020 г., а
за извършения ремонт в съответствие с калкулация-ремонт от 14.02.2020 г. на ищеца
била издадена фактура от 19.02.2020 г. на стойност 648,62 лв. с ДДС, като от общата
стойност на извършения ремонт била приспадната сумата от 226,57 лв. като
самоучастие на застрахованото лице. От представения доклад по образуваната щета се
установява, че ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 648,62 лв.,
изплатено на същия сервиз видно от приложеното по делото платежно нареждане от
17.03.2020 г.
До ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на суми по 43
бр. щети, описани по номер и размер на претенцията, сред които под № 3 е и
претенция по процесната щета за сумата в общ размер на 658,62 лв. с включени
ликвидационни разноски от 10 лв., както и отделна регресна покана за процесната
щета, получени от ответника на 13.04.2020 г. видно от приложената товарителница.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил Г. В., който
потвърждава, че през 2020 г. на ул. „Е С“ до мол „Парадайс“ спукал предна дясна гума,
попадайки с процесния автомобил в несигнализирана дупка, находяща се в неговата
лента за движение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от
приетите по делото заявление и декларация за изплащане на застрахователно
обезщетение с начертани схеми на увреждането, взети предвид от вещото лице по
приетата САТЕ. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място е било налице неравност на пътя – дупка на пътното платно, необозначена по
начин, позволяващ избягването .
Наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите по
застрахования при ищеца процесен автомобил се установява от неоспореното от
страните заключение на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Съгласно
експертното заключение описаните от ищеца щети на застрахования при него
автомобил съответстват на механизма на реализираното ПТП и са в пряка причинно-
3
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В този смисъл
неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на механизма на
ПТП и причинно-следствената връзка между него и процесната щета.
Направеното от ответника възражение по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат също е неоснователно. Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г.
по т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Намаляването
на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили, респ. не биха
настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би било
различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само
предполагаем /вероятен/. Тоест изводът за наличие на съпричиняване може да се
формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се
установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният
обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва
да е улеснил настъпването на вредите. В случая бланкетно се сочи допуснато от
собственика на увредения лек автомобил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при
движение. Въпреки указанията с окончателния доклад по делото, че ответникът не
сочи доказателства за предявеното възражение за съпричиняване до приключване на
съдебното дирене същият не е ангажирал никакви доказателства относно неполагането
на дължимата грижа при управление на увредения автомобил, а именно, че не се е
движил със съобразена с пътните условия скорост, така че да може да спре преди
дупката или да избегне попадането в нея.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число с
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В случая дължимото обезщетение следва да се определи
въз основа на средните пазарни цени за възстановяване на действително нанесените
щети на автомобила. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност (Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на
ВКС, ІІ т.о.; Решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, І т.о.;
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.; Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г.
на ВКС, II т. о., и др.). Макар и спуканата гума в действителност да не е била нова
4
към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на
застрахованото лице да намери части със същата степен на износване и то ще е
принудено да закупи нови части, като техният размер е неговата действителна вреда,
като се съобрази, че в представената калкулация-ремонт от ищеца и издадената въз
основа на нея фактура от извършилия ремонта сервиз се установява намаляване на
стойността на ремонта с приспадане на самоучастие от застрахованото лице, както се
установява и от показанията на свид. В., че е заплатил някаква минимална част за
подмяната на гумата, която не била чисто нова. Съгласно заключението на САТЕ
стойността на ремонта (стойността, необходима за възстановяване на щетите) на
увредения автомобил по средни пазарни цени към датата на настъпване на
застрахователното събитие без прилагане коефициент на овехтяване възлиза на 666 лв.,
а обичайните разноски за застрахователя по ликвидацията на един брой щета са в
размер на 10,00 лв.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е
сключена при условията на клауза „Пълно каско“ (Глава трета – „Покрити рискове“ от
Общите условия), съгласно която застрахователят покрива пълна загуба или частична
щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузите на Общите условия на
ищеца, в т. ч. изрично посоченото застрахователно събитие в т. 8.3 от клауза „Ч-
Частично каско“ към която препраща клауза „П-Пълно каско", настоящият съдебен
състав намира, че покрит риск е пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в
настоящия случай. Съгласно посочената клауза застрахователят покрива пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС от авария, произлязла от препятствия по
пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното
покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела.
Приложените общи условия не съдържат дефиниция на понятието „авария“, поради
което следва да се възприеме значението му съгласно българския тълковен речник.
При това положение и при съобразяване на дефиницията на понятието
„пътнотранспортно произшествие“, съдържаща се в разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП, съдът приема, че действителната воля на страните е била обект на покритие по
риска „Пълно Каско“, като уврежданията са настъпили в резултат на ПТП, причинено
от нарушена цялост на пътното покритие (дупка). Ето защо реализираното ПТП
представлява покрит риск от процесната застраховка.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и
правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за
чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улицата, на която е реализирано произшествието, се намира в
населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и като такъв е публична
собственост на С О, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът.
Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи неравността на пътя
(дупка) с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък
5
срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези
дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие
и създава опасност на движението. По делото не се доказа тази дупка да е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобикалят, за да
продължат движението си. От показанията на разпитания по делото свидетел се
установи, че такъв не е бил поставен на мястото на произшествието.
Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението. Именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по
чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу
ответника. Регресното вземане възниква за размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане.
Ответникът не твърди, респ. и не доказа погасяване на дълга, поради което
искът следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от това в полза на ищеца
следва де се присъди и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на процесната
сума. Задължението на делинквента (на лицето, което отговаря за него) към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което с оглед регресния
характер на вземането не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата). Покана е
отправена до ответника и получена от него на 13.04.2020 г. видно от представената
към регресната покана товарителница.
Съгласно чл. 412, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ в срок от 30 дни от представянето на всички
доказателства от застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, в случая ответната община на основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ и трябва да
определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или
мотивирано да откаже плащането.
От събраните доказателства се установи, че ищецът е поканил по реда на чл.
412 КЗ ответника да плати обезщетението по чл. 410 КЗ с получаване на регресната
покана от последния на съответна дата. Ответникът не оспорва, че при предявяване на
6
регресната претенция са му били представени всички необходими документи.
Следователно същият е следвало да се произнесе по регресната претенция на ищеца в
срок до 13.05.2020 г. и предвид липсата на такова произнасяне ответникът е изпаднал в
забава на 14.05.2020 г. и считано от този момент дължи законна лихва за забава, като в
случая ищецът претендира мораторна лихва от следходен момент. Лихва за забава не
се претендира от момента на връчване на регресната покана, а за период след тази
дата, като размерът на мораторната лихва, определен от съда върху установения
размер на главница по реда на чл. 162 ГПК и посредством онлайн калкулатора,
достъпен на интернет сайта на Национална агенция по приходите:
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, възлиза на претендирания от ищеца
размер.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете.
По разноските
С оглед вида и обема на извършената дейност от ищцовия представител,
липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените
открити съдебни заседания с участието на представител на страните на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26, ал. 1 НЗПП (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 НЗПП
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство) е
дължимо юрисконсултското възнаграждение в минимален размер, а именно - 50,00 лв.
по заповедното производство и 100,00 лв. по настоящото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски от 75 лв. за заповедното производство, от които 25 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 525 лв., от които 75 лв. - държавна такса, 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение, 50 лв. - депозит за свидетел и 300 лв. – депозит
за експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„ЗАД А“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С К“ № 2,
срещу С О, ЕИК: ******, адрес: гр. С, ул. „М“ № 33, по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С О дължи на „ЗАД А“ АД следните суми:
658,62 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по
щета № *********** за произшествие на 22.01.2020 г. в гр. С на увреден
автомобил МОДЕЛ, рег. № ******, с включени ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане;
220,97 лв. – мораторна лихва за периода 13.03.2021-13.03.2024 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15302/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С О, ЕИК: ******, адрес: гр. С, ул.
„М“ № 33, да заплати на „ЗАД А“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „С К“ № 2, следните суми за разноски:
сумата от 75 лв. – в заповедното производство;
сумата от 525 лв. – в исковото производство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8