РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Пловдив , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Марина М. Кънева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330111450 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови
решение при условията на признание на иска, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 1 103, 72 лева - главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 30.11.2015 г. - 13.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****************; сумата
170, 85 лева – обезщетение за забава за периода 31.01.2016 г. - 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда -
22.05.2020 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2382/26.05.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 5494/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.
състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително
и тези в заповедното производство.
Ответницата С. И. М. от гр. ********** признава иска и моли съдът да постанови решение
при условията на признание на иска, с което да го уважи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2382/26.05.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 5494/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.
състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 1 103, 72
1
лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода 30.11.2015 г. - 13.04.2020 г. за обект, находящ се в гр.
*****************************; сумата 170, 85 лева – обезщетение за забава за периода
31.01.2016 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда - 22.05.2020 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото, от които: 25, 49 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско
възнаграждение.
Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца
са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало
искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз
основа на която е било образувано настоящето дело.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, предвид направеното от ответницата
признание на иска (което не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК) и с оглед на
разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, намира, че искът се явява доказан по основание
и по размер и следва да се уважи изцяло.
С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по настоящето и по посоченото частно гражданско дело в размер общо на
200 лева – платени държавни такси за двете дела и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, като в съдебното заседание по делото на 18.01.2021 г.
пълномощникът на ищцовото дружество се е отказал от искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело, поради което и не
следва да се присъжда такова в полза на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА С. И. М., ЕГН: **********, от гр.
*******************, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” №
250, представлявано от *************************************, сумата 1 103, 72 лева -
главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода 30.11.2015 г. - 13.04.2020 г. за обект, находящ се в гр.
***************************************; сумата 170, 85 лева – обезщетение за забава за
периода 31.01.2016 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда - 22.05.2020 г. до окончателното погасяване,
които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2382/26.05.2020 г., издадена по ч. гр. дело №
5494/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА С. И. М., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и
2
канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен
представител, направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело №
5494/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав В РАЗМЕР НА 200 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХVІІІ гр. състав ч. гр. дело №
5494/2020 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3