РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                                 №2159/27.11.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                    двадесет и седми състав

На деветнадесети ноември                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4762 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от  „Б.Е.” АД, ЕИК ********* , представлявано от изпълнителните директори Х.Т.Х. и Я.В.Г., и прокуриста Б.Ц.М., подадена чрез процесуален представител- ю.к. А.Д., срещу Наказателно постановление №78/30.09.2019 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – АЕРОГАРИ, ГДГП – МВР – гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.51 от ЗЧРБ за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 , вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

        В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Изтъква се, че в акта за установяване на административното нарушение, както и в издаденото въз основа на този акт наказателно постановление, не са посочени изчерпателно законовите разпоредби, които са нарушени. И в двата документа било записано, че „Б.Е." АД е нарушило разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ била неотносима към посоченото в АУАН и НП нарушение, тъй като „Б.Е." АД е превозвач. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвиждала задължение за превозвача да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима. Нормата била препращаща и със съставения АУАН и НП граничните власти не били спазили императивните изисквания на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

   Описанието на твърдяното нарушение било общо, не ставало ясно в какво точно се изразява нередовността на пътника, не била описана фактическата обстановка пълно и безпротиворечиво.

     Изтъква се, че лицата преминават паспортен граничен контрол както на летището на излитане, така и на летището на кацане, поради което ако едно лице е било допуснато редовно до врата за отвеждане в самолета, след проверка на билет и документ за пътуване от граничните власти, като за посочената в билета дестинация съответните са счели, че лицето притежава редовни документи, то това създавало у превозвача убеденост за редовността на документите за пътуване на лицето и възможността му да пътува.

        Въззивното дружество, редовно призовано чрез упълномощения юрисконсулт, не се представлява от процесуален представител.

      Въззиваемата страна – ГПУ – Летище Варна при РДГП – АЕРОГАРИ, ГДГП – МВР – гр.Варна не изпраща представител и не изразява становище по делото.

 

       С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

      Дружеството-жалбоподател осъществява дейност като въздушен превозвач на пътници и организира полети на пътници от и към Република България.

      На 12.08.2019 г., около 18.39ч., на летище Варна пристигнал полет FB 752 на „Б.Е.” АД *** Петербург, Русия. След слизане на пътниците, същите били подложени на входящ граничен контрол от служители на ГПУ-Летище Варна, сред които и актосъставителят –св.Я.И., на длъжност старши полицай при ГКПП-Аерогара Варна, ГПУ-Летище Варна, РДГП-Аерогари. При проверка на пътника E.B., руска гражданка, родена на ***г.., тя представила на граничните власти обикновен руски паспорт №*********,  издаден на 11.03.2013 г. и валиден до 11.03.2023 г. При физическата проверка на документа, св.И.  установила, че в паспорта на пътничката E.B. няма положена валидна българска виза. Констатирала наличието на положен двукратен български визов стикер №*********, валиден от 23.06.2019г. до 23.12.2019г., тип С, със срок на пребиваване 11 дни. В паспорта констатирала и наличието на оттиски от български гранични печати с дата 28.06.2019г. и изходящ граничен печат с дата 08.07.2019г. Така св.И. преценила, че визата на руската гражданка е  невалидна, тъй като разрешавала двукратно посещение на Република България за общ срок не повече от 11 дни, а при посещението си в периода 28.06.2019г. - 08.07.2019г., руската гражданка изразходвала изцяло посочения период от 11 дни.

  За констатираното св.И. съставила докладна записка.

      На 09.09.2019 г. св.И. съставила срещу „Б.Е.” АД акт за установяване на административно нарушение № 78/09.09.2019 г., където от фактическа страна описала, че около 18:39 часа на 12.08.2019 г. на ГКПП-Аерогара Варна било установено, че превозената от „Б.Е.” АД *** Петербург до Република България руска гражданка  E.B., родена на ***г. няма положена в паспорта валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изисквали съгласно Приложение №1 от  Регламент на ЕС 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г. В АУАН било вписано още, че превозвачът е превозил чужденецът, като  не е изпълнил задължението си да установи предварително наличието на виза или разрешение за пребиваване в документа за пътуване на чужденеца, преди да извърши услугата по превозването му. Така описаното деяние било квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

      Екземпляр от акта е бил връчен на представител на дружеството жалбоподател срещу подпис на 18.09.2019 г., като последният е възразил срещу съставения АУАН.

       

 

 

 

Впоследствие, въз основа на описания акт, било издадено обжалваното НП, където в текстовото описание на нарушението също се сочи, че превозвачът е превозил пътник - руска гражданка без да установи наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изисквали съгласно Регламент на ЕС 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г. АНО е възприел и дадената от актосъставителя правна квалификация на деянието – по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, като наложил на въззивното дружество административно наказание от вида на имуществената санкция.

       В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят И. и свидетелите по акта А.И. и В.И., чиито показания съдът кредитира изцяло, като непредубедени, логични и добросъвестни. От показанията на св.И., съдът не кредитира единствено частта в която същата сочи, че пътничката е пристигнала с полет от Москва, като отчете, че тези показания са в разрез с установените по делото факти, но пък съобрази, че е напълно житейски оправдано св.И., която е служител в граничния контрол на Летище Варна да не помни точно дестинацията предвид ежедневната й дейност.

     Съдът кредитира и останалите писмени материали по делото, които разгледани в соята съвкупност не навеждат на различни правни изводи.

     Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства –показанията на разпитания по делото свидетел.

 

     Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

     Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен съгласно заповед №8121з-817/09.07.2015г.. АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.

    АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

    Действително в АУАН не фигурират адресите и ЕГН на свидетелите по акта, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на обвинения субект.

     Издадените АУАН и НП са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща  да се разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. В случая правото на защита не е нарушено по никакъв начин, включително и  чрез непосочване на доказателствата на които установяват и потвърждават изложеното в НП, което се установява от съдържанието на жалбата срещу постановлението. Посочени са датата , мястото и обстоятелствата на извършването им,  доказателствата които ги потвърждават, конкретизирани са нарушените правни норми.

     Още при съставянето на акта са описани съществените обективни елементи, които са сред задължително предвидените във фактическия състав на нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. В акта е посочено, че руската гражданка  е превозена от възз. дружество с полет от Санкт Петербург без да  има положена в паспорта валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изисквали съгласно Приложение №1 от  Регламент на ЕС 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г., т.е. безспорно ясно е че пътничката не отговаряла на условията за влизане в страната, а превозвачът не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ- текст вписан и в двата акта . Описанието в АУАН обективно дава възможност на нарушителя да узнае какви свои задължения конкретно не е изпълнил в случая, както и по какви причини превозваната от дружеството руска гражданка не отговаря на условията за влизане в Република България - липса на положена в паспорта валидна виза. Действително, разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ вменява в задължение на превозвача, преди да извърши услугата  да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква.Тези случаи са изрично упоменати в Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване и в частност в Приложение І, т.1, където Русия изрично е посочена сред държавите, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. В случая, цитираните норми от Регламента са директно приложими, поради което превозвачът не е изпълнил задължението си преди да извърши превозната услуга, да установи наличието на редовни документи за пътуване, сред които и валидна виза или разрешение за пребиваване, каквато за пътника E.B. руска гражданка, се изисква на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година. Следователно актосъставителят правилно е направил препратка към Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година, посочвайки нормативната разпоредба, съгласно която лицето, посочено в АУАН и НП, е следвало да има валидна виза.

     Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ съдържа изброяване на условията за влизане или транзит през страната, и съответно е адресиран и въвежда задължения за чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република България, а не за превозвача, но доколкото в случая препращането към нея не е ограничило правото на защита на жалбоподателя - същият е бил запознат с фактите, въз основа на които е формулирано обвинението. Допуснатата неточност не може да се приеме за съществена и водеща до опорочаване на административнонаказателното производство.

      

 

 

 

По делото е приложено копие от международния паспорт на руската гражданка, положената в него виза и бордна карта. Освен това фактът, че руската гражданка  е била на борда на процесния полет, респективно, че същата е пътувала без валидна виза, се установява от показанията на свидетеля Я.И., а и не се оспорва от въззивното дружество.

 

 

 

 

      Действително  в паспорта на руската гражданка е имало положена входна виза за Република България, но визата е била невалидна, тъй като същата дава право на E.B. двукратно да посети страната ни, но за общ срок не повече от 11 дни.

      Съгласно разпоредбата на чл.9 от Закона за чужденците в РБългария визата е разрешение, издадено от Република България, за влизане и пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит. По арг. от чл.9а видът на визата се определя от целта, за която се издава, съответно видовете визи са: 1. за летищен транзит (виза вид "А"); 3. за краткосрочно пребиваване (виза вид "C"); 4. за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"). Съгласно чл. 9б, ал.1 от ЗЧРБ визата се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз и е валидна само с редовния документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, в който или към който е положена.

     Видно от административната преписка, в паспорта на  гражданката B. е положен визов стикер издаден за периода от 23.06.2019г. до 23.12.2019г., с вид на визата „С“, т.е за краткосрочно пребиваване, като изрично е посочен срокът на пребиваване – 11 дни. Видно е, че гражданката е имала предходно посещение в РБългария, считано от 28.06.2019г. до 08.07.2019г., през който период е изчерпала разрешения срок за пребиваване, т.е притежаваната от нея виза, при второто й влизане в страната вече е невалидна. В рамките на 6-месечния период, в който е валидна визата чуждестранният гражданин може да влезе на територията на страната с максимална продължителност на престоя – до 11 дни и след като те вече са били изчерпани, второто влизане в страната е било осъществено при липса на валидна (вече изчерпана) виза.  Независимо, че визата дава възможност за двукратно посещение на Република България, то тя е невалидна, ако при първото посещение е бил изчерпан периодът от 11 дни. В този период се включва както датата на пристигане на руската гражданка, така и датата на заминаването й от страната. Видно от положените върху визата печати и от справката за пътувания на лицето, при предходното си посещение е пристигнала на 28.06.2019 г. и е отпътувала на 08.07.2019 г., тоест 11-те разрешени дни за престой са били изчерпани, поради което визата й се явява невалидна при последващото й пристигане в Република България. Руската гражданка е следвало да има нова поставена валидна виза в паспорта, а превозвачът е трябвало да провери това обстоятелство преди да я допусне на борда на самолета за България.

       Отговорността на юридическите лица, каквато е тази на санкционираното дружеството, е обективна, т.е. в случая не се изисква вина от страна на превозвача. Без значение за отговорността е и обстоятелството, че преди да бъде допусната до борда на въздухоплавателното средство, пътничката е преминала граничен контрол.

        Бездействието на превозвача е укоримо, тъй като е довело до неспазване на конкретно вменени задължения, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

       След като въззивникът в качеството си на превозвач, преди да извърши услугата, не е установил горните обстоятелства, то правилно е санкциониран на основание чл.51 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба „Превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице“. АНО е наложил санкция в минимален размер визиран в горепосочената разпоредба- 2000 лева, така че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.

      Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Принципно налагането на административно наказание за конкретно нарушение не е самоцел на закона, доколкото справедливо е предвидена възможност за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН. В случая обаче се касае нарушение свързано с изискването за осъществяване на контрол от превозвача, респ. на реда, при който чужденците могат да влизат на територията на Република България. Съдът намира, че с налагането на предвидената в закона санкция би се постигнала и целта на самото административно наказване – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите субекти на административно наказателната отговорност. Поради това и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай по разбиране на настоящия съд е неприложима.

       Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

 

      Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №78/30.09.2019 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – АЕРОГАРИ, ГДГП – МВР – гр.Варна, с което на „Б.Е.” АД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.51 от ЗЧРБ за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 , вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.  

 

   Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: