№ 19079
гр. София, 09.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100108894 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „К. – ХТ“ ЕООД, ЕИК
******* в качеството на правоприемник на „Я.“ ЕООД, ЕИК *******. Предявеният иск е за
заплащане на обезщетение по чл.51 от Закона за адвокатурата от ответника адв. В. Д. за
причинени вреди на „Я.“ ЕООД поради виновно неизпълнение на задълженията й,
евентуално – обезщетение да бъде изплатено от застрахователя на отговорността й като
адвокат по чл.50 от Закона за адвокатурата.
В исковата молба е посочено, че дружествените дялове на „Я.“ ЕООД са
прехвърлени на „К. – ХТ“ ЕООД. В петитума на същата е заявено искане обезщетението да
бъде присъдено на Т.Н., която видно от изложението, е управител на дружеството.
Като е констатирал, че е налице противоречие между изводимата от съдържанието
на исковата молба процесуална легитимация, посочения в титулната част на исковата молба
ищец и посочения в петитума на същата ищец, с разпореждане от 30.09.2022г. по реда на
чл.129, ал.2 от ГПК съдът е указал да бъде уточнен ищецът по делото.
С молба от 24.10.2022г. ищецът повторно е заявил, че претенцията е заявена от името
на „К. – ХТ“ ЕООД, доколкото на 01.03.2022г. Т.Н., управител на „К. – ХТ“ ЕООД – отново
посочено като правоприемник на „Я.“ ЕООД, е сключила договор за правна помощ с
посочения като ответник адвокат.
При проверката за допустимост на предявения иск съдът е длъжен да следи за
процесуалната легитимация на страните по делото, т.е. за принадлежността на правото на
иск. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба,
който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия
между тях правен спор материалното право.
По правило, искът следва да бъде предявен от лицето, което твърди, че е носител
на субективното материално право,чиято защита се търси. Дали действително лицето е
носител на накърненото материално право е въпрос на материална легитимация, която се
определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност. По този въпрос съдът
се произнася при решаването на спора по същество. Но процесуалната легитимация следва
да е налице още към момента на предявяване на иска, защото тя е абсолютна предпоставка
за съществуването на правото на иск.
В конкретния случай, съдът намира, че липсва процесуална легитимация за „К. –
ХТ“ ЕООД за предявяване на посочените искове. Установява се от изложението на фактите
в исковата молба, че в резултат на твърдяното противоправно бездействия на ответника,
вреди са настъпили в патримониума на дружеството „Я.“ ЕООД – влизането в сила на
заповед за изпълнение, издадена срещу дружеството, издаване на изпълнителен лист и
образуване на изпълнително производство срещу „Я.“ ЕООД.
Противно на изразеното в исковата и уточнитената молба становище,
прехвърлането на дружествени дялове на „Я.“ ЕООД на дружеството „К. – ХТ“ ЕООД, не
1
прави последното правоприемник на правата и задълженията на „Я.“ ЕООД.
Правоприемство би настъпило например при прехвърляне на търговското предприятие или
при преобразуване на „Я.“ ЕООД чрез вливане или сливане с „К. – ХТ“ ЕООД. Такива данни
по делото не се сочат от ищеца, нито се установяват при извършената от съда служебно
проверка в ТР. Прехвърлянето на дяловете от капитала на „Я.“ ЕООД на „К. – ХТ“ ЕООД е
направило последното дружество едноличен собственик на капитала на „Я.“ ЕООД с всички
права произтичащи от този факт /чл.147 от ТЗ/, но не и правопримник по отношение на „Я.“
ЕООД.
Ето защо, съдът намира, че от изложеното в исковата молба и уточнителната молба
от 24.10.2022г. е видно, че процесуалната легитимация по делото не принадлежи на
посочения ищец „К. – ХТ“ ЕООД, доколкото няма наведени твърдения същият да е
претърпял вреди от действия или бездействия на посочения ответник, поради което
предявените искове са недопустими. Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл.130
от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх.№53465/23.08.2022г., по която е образувано гр. д.
№8894 по описа за 2022г. на СГС, I ГО, 30 с-в. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС е едноседмичен
срок.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2