Решение по дело №3675/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260786
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330203675
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                         Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е      260786

                                        гр. Пловдив,22.12.2020г.

 

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

 

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 3675/2020г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление Наказателно постановление № 511939- F543914/14.05.2020,  издадено от з. д. на ТД на НАП- Пловдив, с което на **** * ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС

          Жалбоподателят,чрез повереника си – ***. П., по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.  

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ***. А., който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С  жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че АУАН и НП не отговарят на законоустановените изисквания за реквизити- чл. 42 и 57 ЗАНН, както и че деянието на жалбоподателя е несъставомерно по възведената правна квалификация с оглед установените факти. Претендират се и направени от дружеството разноски по упълномощаване на опвереник.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира, че същото следва да бъде отменено .

В хода на извършване на проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 303912000085734/14.01.2020г. е установено, че „**** *" ЕООД с ЕИК ********* като данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е монтирало, въведено в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността на 19.07.2018 г.Нормативно установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание разпоредбата па чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, предвиждаща, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

При проверката е установено следното, че дружеството извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от лицето документи, справки, и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица е видно, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е направена на 19.07.2018г. Пратката е приета от Спиди АД /въз основа на сключен договор между Спиди АД и **** * ЕООД/ на посочената дата – 07.06.2019 г.,  като при предаването й не е издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,  тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ.

В конкретния случай извършваната от дружеството дейност е съотносимо с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. По реда на чл.25,  ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.

С оглед спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството-продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта в случая - първата изпратена по куриер пратка, а именно на – 07.06.2019 г.От извършена справка в информационната система на НАП е видно, че **** * ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ ,като по този начин според проверяващите е бил нарушен е съставът на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,  във вр. с чл. 118 ЗДДС.

Съдът намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Според чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и  НП са ,описание на фактическите признаци на нарушението, посочване на нарушените правни норми. Тъй като  АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация.  Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение, поради което неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

От съдържанието на посочените  като нарушени норми на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ. е видно, че за да възникне задължение за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Видно от текста на чл. 3 от Наредбата наличието или отсъствието на задължение за издаване на фискална касова бележка зависи от начина на заплащане на стоката или услугата, като изрично е посочено, че такава не е необходима при плащане извършено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, поради което основният съставомерен факт, от който зависи дали ДЗЛ е длъжно да въведе в експлоатация фискално устройство е вида плащания, които то получава срещу доставяните стоки и услуги.

Както в АУАН, така и в НП в тази връзка е посочен  правния извод на наказващия орган, че за извършената от него доставка на стока на – 07.06.2019 г.за нарушителя е възникнало задължение да издаде финансова касова бележка, ерго и задължението да въведе в експлоатация фискално устройство. Както в АУАН , така и в атакуваното НП  обаче е налице пълна липса  изложение на факти, от които да се направи проверка на този правен извод. Тоест да се извърши преценка дали в действителност за въпросната доставка се е налагало издаване на касова бележка. Това е така доколкото, както в АУАН, така и в НП липсва отразяване на основаното съставомерно обстоятелство, а именно как е извършено плащането- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или по друг начин. При така установената липса на изложени факти в АУАН и НП относно основаното съставомерно обстоятелство, а именно какъв е бил вида на плащането и налагал ли е той издаване на касова бележка, наказаното лице единствено може да предполага какви факти следва да оборва,   което от своя страна нарушава правото му на защита.

Посочените по- горе  пороци при описания на нарушението в АУАН и НП не могат да бъдат санирани в настоящото производство. Следва да се отбележи също така и че всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на  вмененото във вина на дружеството нарушение.В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

По изложените съображения поради допуснати съществени процесуални нарушения, НП следва да се отмени на формално основание.

Предвид отменителния характер на настоящото решение право на разноски има жалбоподателят, като същият е доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на 384 лева, а и в хода на производството не е направено  изрично възражение за прекомерност.

Предвид изложените по- горе съображения Сйъдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 511935- F543911/14.05.2020,  издадено от з. д. на ТД на НАП- Пловдив, с което на **** * ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС

 

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на **** * ЕООД, ЕИК ********* сумата от 384 лева, представляващи разноски по делото пред Районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

   

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                 /п/

Вярно с оригинала!

ВК