Определение по дело №195/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.213, А.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, А.1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Д. З.” гр. С.твърди, че с полица № *05/11.07.2008 година е сключил договор за имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил „В.” с рег. номер СМ **** СМ и рама № YV1SZ*35, собственост на нотариус Н.П.К., със срок на действие от 13.07.2008 г. до 12.07.2009 г., при уговорено покритие „пълно каско” на рисковете. На 28.02.2009 г. на първокласен път І - 5 в община Х. е реализирано ПТП между застрахования автомобил, управляван от В. М. К. и лек автомобил О.К. с ДК № К****АС с водач ответникът С. М. Р.. Твърди, че съгласно протокол за ПТП № 1093761/ 28.02.2009 г., съставен от РУ на МВР гр.Х., водачът на лекия автомобил О.К., вследствие употреба на алкохол, губи конт­ол над управляваното от него МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска лек автомобил „В.”, в резултат на което му нанася материални щети. Твърди, че вината на С. Р. за реализиране на процесното ПТП е надлежно констатирано от контролните органи, за което му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 063378. В резултат на настъпилото застрахователно събитие в „Д. З.” било подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил и е заведена преписка по щета № 138782/04.03.2009 г., като причинените имуществени вреди на собственика на лекия автомобил „В.” били описани от експерти на дружеството и оценени на 31 724.05 лева с включени разходи за репатриране на МПС. Тази сума била изплатена на два пъти – на 09.07.2009 г. с преводно нареждане до „УниКредит Булбанк” били преведени 31 364.05 лева в полза на „Мото – Пфое” ЕООД - доверен сервиз, в който по силата на изрично писмено възлагане от страна на собственика е извършен ремонта на застрахованото МПС, а на 15.07.2009 г. с преводно нареждане до „УниКредит Булбанк” в полза на застрахованото лице били преведени още 360.00 лева – разходи за транспортиране на автомобила от мястото на ПТП – то. Ищецът твърди в исковата молба, че е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата С. М. Р., предвид липсата на застраховка „Гражданска отговорност”, сключена относно лек автомобил О.К., до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като отговорността на ответника по настоящия иск произтичала от чл.45 от ЗЗД. С писмо с обратна разписка от 02.09.2009 г. ищецът поканил ответника доброволно да възстанови платената сума като застрахователно обезщетение, но и към този момент същият не го бил платил. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 31 739.05 лева главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и разноски по определянето му, както и сумата от 12 928 лева, представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.09.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът С. М. Р. представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Признава, че на посочените в исковата молба - дата, час и място, е възникнало ПТП с участието на двата леки автомобила, като твърди, че са нанесени щети и на двата автомобила. Оспорва следните обстоятелства: Първо, че вследствие на употреба на алкохол като водач е загубил контрол над управляваното от него МПС. Второ, че е навлязъл в лентата за насрещно движение и е блъснал лекия автомобил „В.”. Трето, че в резултат на ПТП-то, на този автомобил са нанесени по негова вина, претендираните материални щети. Твърди, че на около 500 - 600 метра след разклона на село Н., отбил вляво автомобила и спрял в отбивка на пътя до микроязовир. Отишъл до микроязовира да се освежи, след което се върнал в автомобила, седнал на предната седалка с намерение да си почине. Твърди, че преди настъпването на ПТП не е управлявал автомобила. Същият не е бил в движение, а бил спрян за престой извън пътното платно като причината за ПТП-то била, че водачът на появилия се по – късно насрещен лек автомобил, не могъл да вземе завоя, движейки се с много висока скорост, напуснал лентата за движение, навлязъл в отбивката и се ударил в неговия престояващ автомобил, като вследствие на удара двете леки коли се завъртели и заели част от пътното платно. Твърди, че водачът на лекия автомобил е изскочил нервно и му отправил обидни думи и заплахи, при което ответника се уплашил, че ще пристъпи към саморазправа и се махнал от мястото и отново отишъл до микроязовира да се измие и да се успокои. Когато дошли полицаите настоявал да чуят обясненията му и поискал ПТП-то да бъде посетено от дежурна следствено – оперативна група. Твърди, че след удара на процесния автомобил в неговия по процесния автомобил имало видими щети единствено по неговия преден десен калник, преден десен фар и предната дясна гума с джантата, други такива нямало.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че на 28.02.2009 г. на първокласен път I - 5 в община Х. е реализирано ПТП между застрахован автомобил „В. ХЦ 70”, управляван от В. М. К., и лек автомобил О.К. с ДК № К ***** АС, с водач о‗ветникът С. М. Р., при което на автомобила „В.” са нанесени щети. От полица № *05 от 11.07.2008 г., свидетелство за регистрация на л.а. „В.” с ДК № СМ **** СМ и протокол за ПТП № 1093761 от 28.02.2009 г. се установява, че ищецът „Д. З.” гр. С.е сключил договор за имуществена застраховка „Каско” на л.а. „Волво ХЦ 70” с ДК № СМ **** СМ и рама № YV1SZ*35, собственост на нотариус Н.П.К., със срок на действие от 13.07.2008 г. до 12.07.2009 г., при уговорено покритие „пълно каско” на рисковете ,съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка.

От цитирания протокол за ПТП № 1093761 от 28.02.2009 г., съставен от РУ на МВР – гр.Х., се установява също така, че водачът на л.а. О.К. – ответникът С. Р., вследствие на употреба на алкохол, губи контрол над управляваното от него МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска л.а. „В. ХЦ 70”, в резултат на което му нанася материални щети. От представената пред настоящия съд административно – наказателна преписка, образувана срещу С. М. Р., се установява, че за така извършеното нарушение на ответника му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 063378 от 28.02.2009 г. и издадено наказателно постановление № 1220/ 09.03.2009 г. на РУ на МВР – Х., което е влязло в сила на 02.06.2009 г.

От приетите по делото като доказателства – писмо вх.№ 457/2009 г. от 17.04.2014 г. на Районна прокуратура – Х. и заверени копия на материалите по досъдебно производство № 178/2009 г. по описа на РУП – Х. и копие на обвинителен акт по НОХД № 473/2009 г. по описа на РС- Х., се установява, че: 1.) срещу ответника С. Р. е водено досъдебно производство № 178/2009 г. по описа на РУП – Х. за престъпление по чл.343б, А.1 от НК – за това, че на 28.02.2009 г. в землището на с.Н., обл.Х., на ПП І-5 е управлявал МПС (л.а. О.К. с ДК № К****АС), с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.89 на хиляда, установен по надлежния ред, 2.) досъдебно производство № 178/2009 г. по описа на РУП – Х. е внесено с обвинителен акт в РС – Х., въз основа на който е образувано НОХД № 473/2009 г. и 3.) НОХД № 473/2009 г. по описа на Районен съд – Х. е решено на 05.06.2009 г., като С. М. Р. е бил признат за виновен и осъден за престъплението по чл.343б, А.1 от НК.

От представените и приети по делото доказателства – искане за оценка на щета № 138782 от 04.03.2009 г., опис – заключение на вреди на МПС по щета № 138782 от 04.03.2009 г. – 5 листа, възлагателно писмо от 04.03.2009 г., приемо – предавателен протокол за предаване на МПС на сервиз за извършване на ремонт от 04.03.2009 г., приемо – предавателен протокол за предаване на МПС след извършен ремонт от 29.05.2009 г., фактура № */30.04.2009 г., фактура № */30.05.2009 г., фактура № 301/28.02.2009 г., сравнителна авто – техническа експертиза от 10.06.2009 г., сравнителна авто – техническа експертиза от 14.07.2009 г., ликвидационен акт 151024/15.06.2009 г., ликвидационен акт 153809/14.07.2009 г., преводно нареждане от 09.07.2009 г. до „Уникредит Булбанк” София, преводно нареждане от 15.07.2009 г. до „Уникредит Булбанк” София, се установява, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие в „Д. З.” е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил и е била заведена преписка по щета № 138782/04.03.2009 г., като причинените имуществени вреди на собственика на л.а. „В. ХЦ 70” с ДК № СМ ****СМ са били оценени от експерти на дружеството на 31 724.05 лева (с включени разходи за репатриране на МПС). Установява се също така, че сумата от 31 724.05 лева е била изплатена на два пъти: на 09.07.2009 г. с преводно нареждане до „Уникредит Булбанк” са били преведени 31 364.05 лева в полза на „Мото – Пфое” ЕООД – доверен сервиз, в който по силата на изрично писмено възлагане от страна на собственика е извършен ремонта на застрахованото МПС, а на 15.07.2009 г. с преводно нареждане до „УниКредит Булбанк” в полза на застрахованото лице са били преведени още 360 лева – разходи за транспортиране на автомобила от мястото на ПТП.

Във връзка с горното, неоснователни са направените от ответника оспорвания на следните обстоятелства: 1.) че вследствие на употреба на алкохол като водач на МПС е загубил контрол над управляваното от него МПС, 2.) че е навлязъл в лентата за насрещно движение и е блъснал лекия автомобил „Волво ХЦ 70” и 3.) че в резултат на ПТП – то на този автомобил са нанесени по негова вина претендираните материални щети. Вината на ответника С. М. Р. за реализиране на процесното пътно – транспортно произшествие е надлежно констатирана от контролните органи, за което му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 063378 от 28.02.2009 г. и издадено наказателно постановление № 1220/09.03.2009 г. на РУ на МВР – Х., което е влязло в сила на 02.06.2009 г. Употребата на алкохол от ответника е установена и по образуваното НОХД № 473/2009 г. по описа на Районен съд-Х., по което С. Р. е бил признат за виновен и осъден по споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, за престъпление по чл.343б, А.1 от НК, изразяващо се в това, че на 28.02.2009 г. в землището на с.Н., обл.Х., на ПП І-5 е управлявал МПС (л.а. О.К. с ДК № К **** АС), с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.89 на хиляда, установен по надлежния ред.

Относно механизма на настъпване на пътно – транспортното произшествие, назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, чието заключение се възприема изцяло от съда като мотивирано и обосновано, установява, че управляваният от ответника лек автомобил О.К. е навлязъл в насрещната пътна лента и с предната си дясна част е ударил лекия автомобил „В. ХЦ 70” в дясната страна. Тези констатации на вещото лице се потвърждават и от разпита на разпитания по делото свидетел В. К., който установява, че се е движил в посока К.– Х., като ПТП – то е настъпило след лек, много отворен ляв завой, при което движещата се срещу него кола се движела в неговото дясно платно, срещу него. Свидетелят намалил и изчакал, доколкото позволява ситуацията, дали водачът на другия автомобил (ответникът) ще се прибере в неговото платно, но шофьорът бил или заспал или не е бил в адекватно състояние, тъй като продължавал да кара към десния банкет, от неговата страна. За да избегне челен удар свидетелят минал вляво, като в този момент шофьорът на насрещната кола тръгнал да се прибира в неговото платно и тогава направил удара, като ударил управлявания от свидетеля автомобил от дясната му страна.

Автотехническата експертиза установява също така, че ударът за лекия автомобил „В. ХЦ 70” с ДК № СМ *** СМ започва от предния десен край на автомобила, минава през цялата дясна страна на автомобила и завършва в десния край на задната броня, като са повредени и деформирани части от: предната броня и десния фар, окачването, гумите и джантите на десните колела, десните предни и задни калници и подкалници, десните врати, десния праг, задна броня в дясната част. Съгласно експертизата, стойността на щетите, нанесени на л.а. „В. ХЦ 70” с ДК № СМ ****СМ, към датата на застрахователното събитие – 28.02.2009 г., определена по правилата на Методиката към Наредба № 24 за задължителното З., е общо 31 328.74 лева, като вещото лице е посочило в заключението си стойността на щетите по видове разход – вложени при възстановяването нови части и гуми, вложена боя и допълнителни материали при боядисването, за допълнителни разходи и вложен труд при възстановяване на автомобила. Вещото лице установява също, че за определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на щетата застрахователят е заплатил 375 лева, от които 15 лева за огледи и 360 лева за транспортиране на повредения автомобил. Съгласно автотехническата експертиза, предвид механизмът на произшествието, направлението на реализирания удар, видът и степента на увреждането на отделните части на автомобила, налице е причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и имуществените вреди, които са нанесени на лек автомобил „В.ХЦ 70” с ДК № СМ **** СМ.

Във връзка с установеното дотук, липсват каквито и да са доказателства по делото, опровергаващи така установените нанесени вреди на лек автомобил „В. ХЦ 70” с ДК № СМ **** СМ. Напротив, в подкрепа на приетите както от застрахователя, така и от вещото лице по назначената автотехническа експертиза, вреди са и показанията на разпитания по делото свидетел В. К., който сочи, че цялата дясна страна на управлявания от него лек автомобил „В. ХЦ 70” с ДК № СМ **** СМ е била ударена вследствие на причиненото от ответника ПТП, като са били ударени предния фар, калника, бронята, счупено колело, спукана гума, предна и задна врата, заден калник, преден калник, задна броня. Свидетелят установява също, че след удара лекия автомобил не е бил на самоход, а е бил репатриран с кола на „Пътна помощ”.

Назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, установява, че на 09.07.2009 г. ищецът е наредил банков превод в размер на 31 364.05 лева от сметката си в „Уникредит Б¾лбанк” до „Мото – Пфое” ЕООД в същата банка, като на същата дата тази сума е постъпила по разплащателната сметка на „Мото – Пфое” ЕООД в „Уникредит Булбанк” . Експертизата установява също така, че на 15.07.2009 г. ищецът е наредил банков превод в размер на 360 лева от сметката си в „Уникредит Булбанк” до получател по банково нареждане – Н. К., в нейната банкова сметка в „Пиреус банк”, като на 16.07.2009 г. тази сума е постъпила в банковата сметка на последната. Видно от заключението на вещото лице, размерът на мораторната лихва върху главница от 31 739.05 лева, за периода от 16.09.2009 г. до 29.08.2013 г., е 13 007.71 лева.

Видно от писмо изх.№ 3 – 5775/02.09.2009 г. на „Д. З.” и обратна разписка към него, ищецът уведомява ответника, че е встъпил в правата на застрахования срещу него, на основание чл.213, А.1 от КЗ, за сумата от 31 739 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение за нанесените му в резултат на процесното ПТП имуществени вреди на л.а. „В. ХЦ 70”. С цитираното писмо ищецът е поканил ответника 7 – дневен срок от получаване на писмото да се яви за да се уговори начинът на плащане на дължимата сума от 31 739 лева, като писмото е получено от ответника на 08.09.2009 г.

Съгласно чл.213, А.1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че на 28.02.2009 г. на първокласен път I - 5 в община Х. ответникът С. М. Р., управлявайки лек автомобил О.К. с ДК № К .****АС, вследствие на употреба на алкохол, губи контрол над управляваното от него МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска л.а. „В. ХЦ 70” с ДК № СМ **** СМ, в резултат на което му нанася материални щети. Установи се също, че по отношение на ударения лек автомобил „В.ХЦ 70” е бил сключен с ищеца договор за имуществена застраховка „Каско”, със срок на действие от 13.07.2008 г. до 12.07.2009 г., при уговорено покритие „пълно каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка.

Установи се също така по делото, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие в „Д. З.” е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил и е била заведена преписка по щета, като причинените имуществени вреди на собственика на л.а. „В. ХЦ 70” с ДК № СМ ****СМ са били оценени от експерти на дружеството на 31 724.05 лева (с включени разходи за репатриране на МПС). По силата на изрично възлагане от страна на собственика, ремонта на застрахованото МПС е бил извършен от „Мото – Пфое” ЕООД – доверен сервиз, за което са били съставени фактура № */30.04.2009 г. и фактура № */ 30.05.2009 г. на обща стойност 31 364.05 лева. Тази стойност е заплатена от ищеца на „Мото – Пфое” ЕООД на 09.07.2009 г. с преводно нареждане, като на 15.07.2009 г. с преводно нареждане в полза на застрахованото лице са били преведени от ищеца още 360 лева – разходи за транспортиране на автомобила от мястото на ПТП.

При това положение, на основание чл.213, А.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпва в правата на застрахования срещу настоящия ответник, причинил имуществените вреди на процесния автомобил. По отношение на размера на вредите съдът възприема изцяло заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, съгласно която стойността на щетите, нанесени на л.а. „В. ХЦ 70” с ДК № СМ .****СМ, към датата на застрахователното събитие – 28.02.2009 г., определена по правилата на Методиката към Наредба № 24 за задължителното З., е общо 31 328.74 лева. Към този размер следва да се прибавят и установените от експертизата и заплатени от ищеца разходи за оглед в размер на 15 лева за определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на щетата, за които съдът приема, че представляват обичайни разноски по смисъла на чл.213, А.1 от КЗ за определяне на обезщетението, както и заплатеното от ищеца обезщетение в размер на 360 лева за транспортиране на повредения автомобил. Или, искът се явява основателен за сумата от 31 703.74 лева.

Ето защо следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 31 703.74 лева – главница, съставляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и разноски по определянето му, по щета № 138782 от 04.03.2009 г. по описа на ищеца, на основание договор за имуществена застраховка „Каско” – застрахователна полица № *05 от 11.07.2008 г., във връзка с ПТП на 28.02.2009 г. и настъпила повреда на лек автомобил „В. ХЦ 70” с ДК № СМ ***** СМ и рама № YV1SZ*35, собственост на нотариус Н.П.К., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2013 г. до окончателното й изплащане. Искът в останалата му част и за разликата от 31 703.74 лева до пълния му предявен размер от 31 739.05 лева е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли в тази част.

Предвид основателността на иска за главница, основателен е и искът, с правно основание чл.86, А.1 от ЗЗД, за мораторна лихва върху главницата за периода от 16.09.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба. Съдът приема, че обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо именно от 16.09.2009 г., предвид обсъденото по – горе писмо изх.№ 3 – 5775/02.09.2009 г. на „Д. З.” и обратна разписка към него, с което ищецът уведомява ответника, че е встъпил в правата на застрахования срещу него, на основание чл.213, А.1 от КЗ, за сумата от 31 739 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение за нанесените му в резултат на процесното ПТП имуществени вреди на л.а. „В. ХЦ 70” и го кани в 7 – дневен срок от получаване на писмото да се яви за да се уговори начинът на плащане на дължимата сума от 31 739 лева, като писмото е получено от ответника на 08.09.2009 г.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, което не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, размерът на мораторната лихва върху главница от 31 739.05 лева, за периода от 16.09.2009 г. до 29.08.2013 г., е 13 000.71 лева. Предвид изложеното, с оглед размера на дължимата главница – 31 703.74 лева, и обстоятелството, че се претендира мораторна лихва в размер на 12 928 лева, съдът намира, че искът е основателен за целия размер. Ето защо, следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 12 928 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 31 703.74 лева, за периода от 16.09.2009 г. до 29.08.2013 г.

При този изход на делото следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част на исковете, в размер на 3 332 лева от общо направени такива в размер на 3 335 лева, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 343.34 лева, съгласно представен списък за разноските.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С. М. Р. от с.П., У.Ч. № 1, с ЕГН *, да заплати на „Д. З.” със седалище и адрес на управление в Г., Б.К. Александър Д. 68, ЕИК **********, сумата в размер на 31 703.74 лева – главница, съставляваща изплатено от „Д. З.” гр. С.застрахователно обезщетение и разноски по определянето му, по щета № 138782 от 04.03.2009 г. по описа на „Д. З.” Г., на основание договор за имуществена застраховка „Каско” – застрахователна полица № *05 от 11.07.2008 г., във връзка с ПТП на 28.02.2009 г. и настъпила повреда на лек автомобил „В.ХЦ 70” с ДК № СМ **** СМ и рама № YV1SZ*35, собственост на нотариус Н.П.К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл.213, А.1 от КЗ, за разликата от 31 703.74 лева до пълния му предявен размер от 31 739.05 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. М. Р. от с.П., У.Ч. № 1, с ЕГН *, да заплати на „Д. З.” със седалище и адрес на управление в Г., Б.К. Александър Д. 68, ЕИК ********, сумата в размер на 12 928 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 31 703.74 лева, за периода от 16.09.2009 г. до 29.08.2013 г.

ОСЪЖДА С. М. Р. от с.П., У.Ч. № 1, с ЕГН *, да заплати на „Д. З.” със седалище и адрес на управление в Г., Б.К. Александър Д. 68, ЕИК *******, направените по делото разноски в размер на 3 332 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: