М О Т И В И
НОХД № 396/ 2018 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение
спрямо подсъдимия Р.В.П. - роден на *** г. в гр.***, живущ в гр.***, обл.***,
българин, български гражданин, разведен, със средно образование, безработен,
неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр.с чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че: на
24.03.2015 г. на път РVD1231 II-56,
Раковски-Пловдив) в отсечката с. Стряма – с. Момино село, обл. Пловдив, при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ***,
е нарушил чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП
„Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“, като по непредпазливост е причинил смъртта на К.А.Г. ЕГН **********.
Представителят на
прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че събраните по делото
доказателства доказват по безспорен начин, че подсъдимият е нарушил посоченото
в ОА правило за движение по пътищата и с това е причинил вредоносния резултат –
смъртта на К.А.Г.. Счита, че диференцираната процедура на т. 1 на чл. 371 от НПК, не е приобщила нови факти, които да налагат ревизия на обстоятелствата в
обвинителния акт. Приема, че фактите, относно блъскането на велосипедиста от
лекия автомобил, не са спорни. Приема, че спор по делото възниква от позицията
на подсъдимия, която не е защитена, относно това какво е било движението на
велосипедиста на пътя, преди и по време на инцидента. Прокуратурата е на
становище, че всички доказателства, които следва да бъдат кредитирани като
обективни, са в насока, че пострадалият велосипедист се е движил по
асфалтираната пътна лента, бил е настигнат от подсъдимия, който го е видял
късно и го е блъснал в задната част на велосипеда, от което е последвала смъртта
на велосипедиста. И че причина за това е управлението на моторното превозно
средство от подсъдимия с несъобразена скорост, в тъмната част на денонощието,
предполагаща управление на автомобила на изкуствени светлини, което поражда
задължение за водача да избира такава скорост, която да съответства на
атмосферните условия и конкретните условия на видимост, задължения по чл. 20,
ал.2, изр. 1 от ЗДвП.
Скоростта била
несъобразена, тъй като е поддържана при управление на къси светлини, което
намалява конкретната видимост на водача. Обвинението се позовава на мнението на
експертите, че при скорост от 76 км/ч, в момента на удара опасната зона за
спиране, или т. нар пълен спирачен път, е 72,50 метра. При което конкретната
видимост на подсъдимия към велосипедиста, при управление на къси светлини, е
била 50 метра – така, че скоростта, при която опасната зона е по-голяма с над
20 метра от неговата конкретната видимост, е нарушение на чл. 20, ал.2, изр. 1
от ЗДвП, защото водачът се поставя в положение да не може да спре при появата
на препятствие на пътя, каквото е велосипедистът. Позовава се на посочената в
обвинителния акт съдебна практика, според която велосипедистите са предвидими
препятствия, а конкретната видимост е тази видимост, която обуславя
задължението на водача, да избере подходяща скорост, съобразена със съответните
пътни условия. Въз основа на това държавното обвинение претендира, че избраната
на подсъдимия скорост не е била технически съобразена с конкретната видимост и подсъдимият
е бил в невъзможност да преодолее възникване на предвидимо препятствие на пътя.
По отношение формата на вина се сочи проява на престъпна небрежност. Като в
тази връзка, се пледира към съда да не кредитира обясненията на подсъдимия,
които обвинението твърди, че са само негова защитна позиция, обективирана чрез
прочитане на обясненията от досъдебното производство, и опит да избегне
наказателна отговорност. Твърдението, че велосипедистът се е движил по банкета
и изведнъж, когато подсъдимият го е доближил с автомобила си, велосипедистът внезапно,
пред него на 2-3 метра, кривнал и застанал на пътното платно и подсъдимият в
ситуацията на неизбежност, предизвикана от велосипедиста, го бил блъснал. Обвинението
твърди, че това не е логично – счита, че ако някой се движи по банкета, то той
ще продължи да се движи там, особено когато приближава автомобил, видим поради
осветлението на своите фарове.
Според обвинението
е абсурдно твърдението, че само на два-три метра пред автомобила на подсъдимия,
велосипедистът кривнал и е застанал пред автомобила – експертните изчисления
установявали, че това е обективно невъзможно. Обясненията на подсъдимия били в
противовес със заявеното от него пред полицейските служители Т. и Р. от РУ-Раковски,
пристигнали на мястото на инцидента, че не е видял велосипедиста, въобще не е
видял какво удря, а това били фактите, споделени на полицаите, преди
подсъдимият да има време да се подготви, да има защитник и преди да има качество
на обвиняем. Именно последното кореспондирало на обективните сведения по делото.
Логично било ако велосипедистът е направил този самоубийствен ход – подсъдимият
да каже това на полицаите. А той им бил споделил тази версия, която не е негов
интерес без да е задържан и без да е подлаган на натиск. Прокурорът акцентира
върху заключенията на КСППЕ, че "Цялостното
му поведение - преди, по време и след инцидента - е било адекватно на
конкретната ситуация, реакциите - целенасочени, преценени, напълно осмислени,
мигновени, организирани, адекватни, подредени и съответни на конкретната
ситуация. Не е загубил годността си за правилна преценка на ситуацията, както и
за последствията от нея, не е загубил способността си да възприема, съхранява и
възпроизвежда информация от заобикалящата го действителност. Налице са били
бърза логическа рефлексия и умело използване на придобития опит и знания в
стресови ситуации. Емоцията на описания от него „шок“ не е от такава степен, че
да затормози психичните процеси и да го постави в положение на дезориентация и
объркване, което чувствително да затрудни възможността правилно да прецени
обстановката, да избере адекватно поведение и да даде обективни обяснения по
факти и обстоятелства, свързани с делото." и че П. е могъл да дава
достоверни и адекватни обяснения за случилото се на дошлите на мястото на
инцидента полицейски органи при проведената комуникация с тях. Според обвинението
липсва логична причина да се приеме, че това, което П. е заявил пред дошлите на
място полицейски служители, не съответства на действителното състояние на
нещата. Твърдението му, че не е видял какво е ударил, кореспондирало с липсата
на възможност да види какво е блъснал и последица от поддържаната от него
скорост.
Според държавното
обвинение твърдението на подсъдимия при даване обяснения в хода на съдебното
следствие, че не си спомнял, било по-скоро проява на невъзможност да поддържа
тезата, заявена в досъдебното производство и не било позиция на невинен и
подкрепяло становището за недостоверност на четените от досъдебното
производство обяснения.
С тези аргументи,
становището на прокуратурата е, че са налице всички законоустановени
предпоставки на чл. 303, ал. 2 от НПК за признаване на подсъдимия за виновен.
Пледира се определяне на наказание при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства (чисто съдебно минало, добри характеристични данни, несъмненият
принос на пострадалия за настъпване на обществено опасните последици - в
нарушение на закона се е движил в тъмната част на денонощието, без
светоотразителни знаци). Като отегчаващо отговорността обстоятелство се сочи множеството
санкции за административни нарушения по ЗДвП. Претендира се да не се кредитира
като смекчаващо отговорността обстоятелство заявеното съжаление, тъй като било формално.
Подсъдимият бил избрал защитна позиция, в която приписва изцяло причините за
случилото се на велосипедиста, а това не било израз на съжаление. Нямало
добросъвестно поведение към случилото се, нямало оказване на нужното съдействие
за правилно установяване на фактите.
По отношение
наказуемостта представителят на ОП
Пловдив счита, че справедливо би било, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на ТРИ ГОДИНИ. съответстваща критериите по чл.54 от НК, при минималната граница
от две години лишаване от свобода. Пледира приложение нормата на чл. 66 НК с ТРИ
ГОДИНИ изпитателен срок и в същите граници, не по-малко от три години, да бъде
определено и кумулативно изискуемото наказание по чл. 343г от НК, ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява моторно превозно средство.
По отношение на ВД
оптичен диск, счита, че той следва да бъде оставен по делото, а
принадлежностите за лекия автомобил – да се върнат на подсъдимия П., след
влизане на съдебния акт в сила. Претендира присъждане на направените разноски
по делото в тежест на подсъдимия.
По
делото са
конституирани като частни обвинители, с повереници адв. С. и адв. Ч., лицата М.К.Г.,
С.К.Г. и А.К.Г.. Починалият пострадал К.А.Г.
към времето на инцидента имал и преживял го родител - баща му А.Г., починал
впоследствие на 17.12.2015 г. и брат и сестри, които според съдебната практика, в това число и ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС
по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК са извън кръга на лица, можещи да претендират
неимуществени вреди по повод смъртта му и съответно да бъдат конституирани като
акцесорни страни в процеса. Конституираните частни обвинители лично и
чрез поверениците си по отношение обвинението за извършено престъпление
застъпват изцяло позицията на държавното обвинение, като считат твърдението на
подсъдимия, че велосипедистът се е движел по банкета – за недостоверно, тъй
като това било невъзможно и нетипично; оттам – за недостоверно твърдението, че
велосипедистът неочаквано и непредвидимо е излязъл на платното пред автомобила,
управляван от подсъдимия. Претендира по-дълъг изпитателен срок -5 години и също
толкова продължително кумулативно наказание по чл.343г от НК .
Подсъдимият Р.В.П. не се счита за
виновен и иска да бъде оправдан. Изразява съжаление за случилото се.
Защитниците му адв. П. и адв. Р. – пледират за
оправдаването му. Претендира се, че обвинителният акт почива на
предположението, че велосипедистът се е движил по дясната пътна лента, а не по
банкета, на разстояние метър и половина-два източно от разделителната линия на
платното за движение; че скорост от 58 км/ч е технически съобразена, с оглед
конкретната видимост при движение на къси светлини от 50 метра, без да се държи
сметка, че превключването на къси светлини е сторено в рамките на няколко
секунди – при разминаване с друг лек автомобил; както и на хипотетични отговори
на експертите. Пледира се, че от значение е не само каква е била скоростта на
водача П. и дали е била технически съобразена, а и дали велосипедистът, е бил
предвидимо препятствие и дали с поведението си е давал признак, че ще навлезе в
траекторията на лекия автомобил. Сочи се, че на мястото на пътно-транспортното
произшествие няма основание да се предполага поява на пешеходци и
велосипедисти, няма кръстовища, няма пътни знаци "А-20",
"А-21" и "А-22", следователно предвидими препятствия, с
които е да е бил длъжен подсъдимият да се съобрази и да се движи със скорост
по-ниска от разрешената, не съществували.
Според защитата било безспорно, че велосипедистът
се е движил по пътен банкет; но в която и да е от двете хипотези – движение по
банкета и внезапно навлизане в пътното платно или движение на велосипедиста по
пътното платно, според защитата П. не е имал задължение да намалява скоростта
си самоцелно, а само, когато външните белези на пътната обстановка сочат на
реална опасност за рязка промяна в условията. Пострадалият велосипедист се е
движил късно вечерта – в нарушение на закона не е носил светоотразителна
жилетка, бил е облечен с тъмни дрехи, бил е без светлинно обозначение по себе
си и по велосипеда – негови задължения по ЗДвП; извън селскостопанския сезон;
нищо не налагало подсъдимият да предвижда, че в това време пред него ще се
движи велосипедист.
По отношение претенцията на прокурора за
недостоверност на обясненията на подсъдимия защитата сочи, че тя е необосновано
насочена само съм възприемането от подсъдимия на велосипедиста, но не и по
отношение на останалите обстоятелства. Защитата сочи, че от последната приета
по делото КСМАТЕ при приетата вероятна скорост за велосипедиста от 14 км/ч, П.
е следвало да се движи със скорост по-малка от 38 км/ч. – но нищо не е налагало
това му поведение; не е съществувало задължение за подсъдимия да се движи със
скорост по-ниска от 38 км/ч. При успоредно движение на двете ППС, риск от
сблъсък и удар не е имало, движеният се велосипедист не представлява опасност,
тъй като е участник в движението и не следва да се очаква от него неправомерно
поведение. Такава опасност не е представлявал, и когато подсъдимият е
превключил от дълги на къси светлини.
От тук следвал извода, че избраната от П. скорост
за движение от 76 км/ч не е причина за настъпване на злополуката, а обществено опасните
последици се дължали на поведението на лицето, управлявало велосипеда. При
навлизане на велосипедиста в платното в което се е движил подсъдимият, според
защитата той не би имал техническата възможност да предотврати този удар, дори
да се е движил с 58 км/ч.
Защитата твърди, че вмененото на подсъдимия
нарушение на закона не е в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
Възникналата опасност била внезапна и в опасната зона на спиране, и подсъдимият
бил поставен в невъзможност да избегне обществено опасните последици, за което
не следвало да отговаря, тъй като били налице основанията на чл. 15 от НК.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
Р.В.П. – роден на *** г. в гр.***, обл. ***, българин,
български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
Относно фактическата обстановка:
На 24.03.2015 г. между 19.40ч. – 19.50 ч. подсъдимият Р.П.
се движел със собствения си лек автомобил „Фиат Брава“ с рег.№ *** по общински
път PDV 1231 (II-56, Раковски – Пловдив)
в посока от юг на север и този времеви
период се намирал в отсечката от с. Стряма в посока към с. Момино село. Той бил
правоспособен водач със СУМПС за категория В. П. поддържал скорост на
превозното средство около 76 км/ч. Нямало пътни знаци, ограничаващи нормативно
установената скорост за движение на този тип превозни средства извън населено
място – 90 км/ч. Платното за движение в този участък се състояло от две
срещуположни пътни ленти, разделени от маркировка във вид на единична
прекъсната линия. Общата ширина на пътното платно била 6 метра, а всяка лента –
по 3 метра. Управляваният от П. автомобил се движел по източната лента. От
двете страни на платното за движение имало банкет от тревна площ и канавки,
успоредно на него.
Вече било тъмно и П. управлявал автомобила преимуществено
на дълги светлини на фаровете.
На около 1200 метра след табелата, обозначаваща края на
с. Стряма, в насрещната пътна лента приближил друг автомобил, поради което подсъдимият
превключил фаровете на къси светлини. По пътя нямало друго осветление.
В същото време, в същия участък от пътя, пред лекия
автомобил управляван от подсъдимия и в неговата пътна лента и неговата посока, се
движел пострадалият К.Г., управлявайки велосипед със скорост между 10,4 и 16,3
км/ч. по средата на пътната лента (широка 3,00 метра) – на около 1,50м – 2,00метра,
източно от разделителната линия на платното за движение – в нарушение на задължението
му чл. 80 т. 2 от ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение.
По велосипеда му нямало светлоотразители или източници на
светлина – в нарушение на задължението му по чл. 72 от ЗДвП през нощта да има
най-малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и две червени
светлини отзад, в нарушение на задължението
му по чл. 79 т. 3 от ЗДвП велосипедът му
да има устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина
отпред и червен светлоотразител отзад или поставено устройство за излъчване на
червена светлина отзад; в нарушение на задължението
му чл. 79 т. 4 от ЗДвП велосипедът му да
има бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на
колелата.
К.Г. бил облечен изцяло в тъмни дрехи – кафяво кожено
яке, зелен суичър и сив дънков панталон – нямал облечена светлоотразителна
жилетка, в нарушение на задължението му по чл.80 т.1 от ЗДвП да ползва светлоотразителна
жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост.
К.Г. бил в пияно състояние (съобразно критериите
определени в ППВС №1/83г.), с концентрация на алкохол в кръвта му от 1,71 промила – в нарушение на забраната по чл.5 ал.3 т.1
пр.1 от ЗДвП – да управлява пътно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
В момента, в който били превключени вече късите светлини
на автомобила, управляван от подсъдимия, преди мястото на сблъсъка, подсъдимият
П. възприел препятствие, без да може да различи какво е, задействал спирачната
система на автомобила, но не могъл да предотврати удара с велосипедиста К.Г.. Така
настъпило съприкосновение между предната дясна част (в областта на предната
броня) на управляваната от подсъдимия машина и велосипедиста, като първоначалният
контакт бил в задното колело на велосипеда и в задната страна на К.Г..
Вследствие на удара последвало възкачване на пострадалия върху предния капак на
автомобила, а после и сблъсък в предното му обзорно стъкло, при което то се
счупило. След това той бил отхвърлен и паднал вдясно от платното за движение,
заставайки на гръб. Велосипедът на Г. бил изхвърлен в същата посока, като се
установил в канавката. Блъсналото го превозно средство подминало мястото на
удара и спряло вдясно, с едната си половина на банкета.
От силата и механизма на удара на К.Г. била причинена
тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане на меките черепни
покривки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, прекъсване на
атланто-окципиталното съчленение и прекъсване и разрушаване на продълговатия
мозък, в резултат на което той починал на място.
След спирането на превозното средство подсъдимият слязъл
и отишъл да провери какво се е случило, светейки си с фенерчето на мобилния си
телефон. Едва след като се приближил до трупа, разбрал, че е човек, като
дотогава си мислел, че е ударил животно. Около 19,50 часа подсъдимият П. се
обадил на националния спешен телефон 112 и съобщил за инцидента.
На местопроизшествието пристигнал автопатрул на РУ на МВР
гр. Раковски в екип от свидетелите П.Т. и Й.Р.. Те констатирали, че блъснатият
велосипедист е без пулс и не проявява признаци на живот. П. бил силно изплашен
и притеснен. След като се посъвзел, разказал на полицаите, че не е видял
велосипедиста, докато се движел, не е видял какво е ударил, като си помислил,
че е животно; разбрал, че е човек, едва след като спрял.
Органите на реда изпробвали на място П. с техническо
средство за употреба на алкохол, което показало отрицателен резултат.
Малко по-късно на мястото на инцидента пристигнал и
автомобил на спешна медицинска помощ, като здравните работници също
констатирали, че пострадалият при инцидента велосипедист е починал.
В хода на започналото разследване след извършен оглед на
местопроизшествието, а лекият автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ***, заедно със
свидетелството за регистрация част II и контактния му ключ, а също и велосипедът
на загиналото лице били иззети.
Тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав установи
при проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК (без
непосредствено изслушване само на посочените към обвинителния акт от държавното
обвинение свидетели С.К.Г., М.К.Г. и А.К.Г.) и прие за установена въз основа
обясненията на подсъдимия, прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК; показанията на свидетелите П.Й.Т. дадени в
с.з. на 15.03.2019г. и допълнителните в с.з. на 14.06.2019г. и Й.Б.Р. – дадени
непосредствено в хода на съдебното следствие в с.з. на 15.03.2019г. и
прочетените в същото заседание показания на последния по реда на чл.281 ал.1
т.2 от НПК от 02.06.2017г. и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК от
30.10.2015г. относно въпроса какво представлява банкета на мястото на ПТП; прочетените
по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 вр. чл.371 т.1 от НПК писмени доказателствени
средства – протоколи за разпит от ДП на свидетелите А.К.Г., М.К.Г. и С.К.Г. –
наследници на пострадалото лице; химическа
експертиза за наличие на алкохол в кръвта на починалия К.А.Г., СМЕ на труп,
КСППЕ на подсъдимия – основно и допълнително прочетени
по реда на чл.282 ал.3 от НПК; тройна КСМАТЕ, три допълнителни КСМАТЕ; разширена
петорна КСМАТЕ и допълнителна разширена петорна КСМАТЕ – изброените назначени в
досъдебното производство и изслушани и приети в хода на съдебното следствие,
както и допълнителна разширена петорна КСМАТЕ – назначена в хода на съдебното
следствие, изготвена, прочетена и приета по реда на чл.282 ал.3 от НПК; писмени
доказателства – справка от Областно пътно управление (т.3
л.115, 121, 120 от досъдебното производство); справка от Националния институт
по метеорология; схема на вертикална сигнализация, медицинска документация, в
това число и от спешна помощ; акт за смърт, удостоверение за наследници;
свидетелство за съдимост, характеристична справка, справки за регистрация на
лек автомобил в КАТ и справка от КАТ за нарушител, СУМПС и талон за управление,
застраховки.
При проведеното, поради замяна на съдебен заседател ново
разпоредително заседание, се заяви желание съдебното следствие протече по реда
на Глава 27 в хипотезата на чл.371 т.1
от НПК. В проведеното първо съдебно заседание страните изразиха съгласие да не
се разпитват непосредствено свидетелите М.Г., С.Г. и А.Г., което се одобри от
съда, тъй като се установи, че разпитите им в досъдебното производство са
проведени по реда и при условията предвидени в НПК.
Подсъдимият заяви, че ще дава обяснения, на края на
съдебното следствие, когато отново заяви такова желание, но тъй като твърдеше,
че не помни какво се е случия, обясненията му дадени в хода на досъдебното
производство бяха прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК. Според
тези обяснения в момента, в който се разминал с насрещно движещия се автомобил,
велосипедистът, който се движел по банкета, изведнъж на няколко метра пред
автомобила му, криволичейки рязко навлязъл от банкета на пътното платно и
подсъдимият изобщо не могъл да реагира.
Свидетелят П.Й.Т. работел в РУ Раковски и на 24.03.2015г.
бил дежурен автопатрул със свидетеля Й.Р., когато получили сигнал за ПТП между
селата Стряма и Момино в 19.50ч. на мястото констатирали, че пътят е неосветен,
маркировка не се виждала, велосипедът и велосипедистът, който бил починал,
нямал светлоотразители, банкета бил неравен трева, почва и нетрамбовани
камъчета. Водачът на лекия автомобил участник в ПТП-то им обяснил, че се
разминал с автомобил който го заслепил, след което настъпил ударът, нямало
друга светлина, която да освети велосипедиста и П. не го видял и помислил, че е
ударил животно. Веднага спрял, проверил, видял че е ударил човек и веднага
подал сигнала за ПТП, а свидетелите Т. и Р. отишли след около 10 минути.
Свидетелят Й.Б.Р. непосредствено в хода на съдебното
следствие в с.з. на 15.03.2019г. разказва, че помни общи неща от инцидента на
24.03.2015г. – че на мястото на произшествието с колегата си Т. заварили
уплашен човек, за когото даже викали Бърза помощ, а на платното имало починало
лице и колело близо до него и всичко това било в тъмната част на денонощието.
Порали ливката на конкретни спомени у този свидетел, в същото заседание се
прочетоха показанията му дадени пред съдия в досъдебното производство, по реда
на чл.281 ал.1 т.2 от НПК от 02.06.2017г., според които в момента на отиването
им (което в с.з. обяснява, че е било не повече от 20 минути след сигнала) на
мястото П. бил толкова изплашен и притеснен, че двамата патрулни полицаи се
притеснили за неговото здраве и поискали медицински екип да го прегледа. 10
минути по-късно П. им разказал, че насрещно движещ се автомобил го заслепил при
разминаването и той усетил, че е закачил нещо и веднага спрял, като до този
момент не знаел какво е ударил и още на самото място не бил сигурен дали той го
е ударил, но като видял велосипеда веднага се обадил на тел.112. Свидетелят Р.
потвърждава, че нито велосипедът, нето велосипедистът са имали
светлоотразители, нито пък такива имало по разпилените торби. Пътният участък
бил неосветен, липсвала осева линия, банкетът бил с почва. В прочетените му
показания по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК от 30.10.2015г., относно
въпроса какво представлява банкета на мястото на ПТП, свидетелят Р. сочи, че
банкетът бил чакъл и почва, като движението по него с велосипед не било невъзможно,
но било много трудно. Запитан кое е вярното, свидетелят заявява, че верен е бил
отговорът който е дал пред съдия в досъдебното производство.
От прочетените писмени доказателствени средства –
протоколи за разпит от ДП на свидетелите А.К.Г., М.К.Г. и С.К.Г. – наследници
на пострадалото лице по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 вр. чл.371 т.1 от НПК се
установява, че А.Г. е видял баща си на
24.03.2015г., който към 15.30ч. тръгнал с колелото си към пункт за изкупуване
на черни и цветни метали в с. Стряма. Бил облечен к кожено яке, шапка и дънки.
Свидетелят твърди, че баща му не бил пил алкохол преди да тръгне. Велосипедът
бил бронзов и според А.Г. имал на калника червен светлоотразител и не полни
дали е носел фенер, или друго нещо с което да си свети. Свидетелката М.Г.
разбрала за инцидента и смъртта на баща си около 22.00ч. на 24.03.2015г., а
свидетелката С.Г. същият ден била в гр. Баня, кодето живее. Видяла баща си за
последен път на 23.03.2015г., а за смъртта на баща си разбрала едва на
25.03.2015г.
Видно от справката от Областно пътно управление - Пловдив
(т.3 л.115 от досъдебното производство) пътят между селата Стряма и Момино е
част от общински път, със следните номера и име: РVD1231 II-56,
Раковски-Пловдив/-Стряма-Момино село, Граница
общ.)Раковски-Брезово)-Пъдарско-Стрелци-Граница
общ.(Брезово-Калояново-Брезово)-Сърнегор Раковски, Брезово, Калояново. Пътят
нямал статут на път от републиканската пътна мрежа, а е общински и не се стопанисва
от АПИ.
Справката от Община Раковски, област Пловдив сочи, че пътят
между селата Стряма и Момино е част от общинска пътна мрежа с номер:
РVD1231/стара номерация IV-56044/ от км 0+000 до
км 7+000. Като конкретното наименование
е посочено под №386 в приложената справка като РVD1231 II-56,
Раковски-Пловдив/-Стряма-Момино село, Граница
общ.)Раковски-Брезово)-Пъдарско-Стрелци-Граница
общ.(Брезово-Калояново-Брезово)-Сърнегор Раковски, Брезово, Калояново.
Видно от изпратената от Община Раковски и приложена на
л.119 в т.3 от досъдебното производство, схема на вертикална сигнализация
платното за движение в участъка между селата Стряма и
Момино се състои от две срещуположни пътни ленти (според одобрен проект към
28.12.2000г.), разделени от маркировка във вид на единична прекъсната линия,
общата ширина на пътното платно 6 метра, а всяка лента – по 3 метра (видно от
третата схема долу в ляво).
Видно от справката от Националния институт по
метеорология (т.3 л.117 от досъдебното производство), времето около 19.30-19.50ч.
на 24.03.2015г. е било с температура на въздуха 8,6 градуса по Целзий;
относителната влажност била 73%; видимостта била 16км., облачността била 10
(цялото небе покрито с облаци); а залезът е бил 18.33ч., като сумракът е
продължил до 19.04ч.
Видно от приложената в т.3 л.123 от досъдебното
производство карта за спешна медицинска помощ сигналът за ПТП е получен на
24.03.2015г. в 19.55ч. , потеглили са в 20.00ч. и са били на място в 20.20м.,
като са установили смъртта на колоездача
К.А.Г. от с.***, отразена в препис извлечение от акт за смърт, приложен
в т.1 л.121 от досъдебното производство. Видно от намиращото се на л.122 от т.1
от досъдебното производство удостоверение за наследници конституираните като
частни обвинители лица са съответно дъщери и син на К.А.Г..
Видно от представената справка за съдимост на подсъдимия Р.П.
(т.1 л.52 от досъдебното производство) същият е неосъждан. Видно от характеристичната
му справка (т.1 л.53 от досъдебното производство) за Р.В.П. няма данни които да са отразени като лоша
характеристика.
Представена е и справка от КАТ за нарушител, касаеща
предходни нарушения.
По делото са представени и прочетени и присъединени СУМПС
и талон за управление, застраховки (т.1 л.56-59 от досъдебното производство) –
валидни към момента на деянието.
По делото е изслушано непосредствено (в с.з. на
15.03.2019г.) и прието без възражения от страните заключение на вещото лице Ц.
по изготвената, назначена в хода на досъдебното производство, съдебномедицинска
експертиза (т. 2, л. 15-23 от досъдебното производство), изследвала трупа на пострадалия
К.А.Г.. Според експерта по трупа на пострадалия са били установени черепно-мозъчна
травма (представяща се с кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, прекъсване на атланто-окципиталното съчленение,
прекъсване и разрушаване на продълговатия мозък), шита травма (състояща се в
счупване на тялото на втори шиен прешлен, контузия на гръбначния мозък в
областта на счупения прешлен и кръвонасядане на тъканите на шията), гръдна
травма (изразяваща се в счупвания на ребра двустранно, разкъсване на плеврата,
кръвоизлив в гръдната кухина, счупване на дясната ключица и контузия на белите
дробове), коремна травма (включваща разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в
коремната кухина), счупвания на кости на лявата подбедрица (представящи се със
счупване на голямата и малката пищялна кост и наличие на кръв в лявата колянна
става) и охлузвания и кръвонасядания по трупа. Според тази експертиза, причина
за смъртта на Г. е настъпилото разрушаване на жизненоважни центрове в
продълговатия мозък в резултат на прекъсване на атланто-окципиталното
съчленение и прекъсване и разрушаване на продълговатия мозък в областта. Вещото
лице е констатирал, че черепно-мозъчната и шийната травма са причинени по
механизма на прекомерно извиване на шията (камшичест механизъм), а останалите
описани травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, и добре
отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие. Според заключението
на вещото лице е налице причинна връзка между претърпения пътен инцидент и
настъпилата смърт.
По делото е изслушано непосредствено (в същото съдебно
заседание) и прието без възражения от страните заключение на назначена и
изготвена в досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза на вещите лица инж. С.М., инж. Т.П. и д-р И.Ц. (т. 2,
л.64-91 от досъдебното производство). Според тази експертиза ударът е настъпил
по ширина около 1,5-2,0м. източно от разделителната линия между двете ленти на
платното за движение, при скорост на автомобила в момента на удара около
76км/ч, водачът на автомобила е реагирал на около 17-18м. при което е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, като би имал такава, ако се е движил с 52 км/ч.
Експертизата е изследвала хипотезата на движение на К.Г. по дясната лента на
платното за движение в същата посока пред л.а. „Фиат Брава“, при което
последният го е настигнал и при определената скорост ударът е бил неизбежен.
Според тази експертиза в момента на удара велосипедистът
е бил седнал върху велосипеда, който е бил с едно и също направление с
автомобила, като са били почти успоредно разположени на платното за движение. И
тази експертиза е приела, че ударът е настъпил в предната дясна част на лекия
автомобил с първоначален контакт в предната му броня, след което ударът е
увредил предния десен фар, предния капак и е достигнал до обзорното му стъкло,
а по отношение велосипедиста, първоначалният контакт е бил в задното колело на
велосипеда и в задната страна на велосипедиста К.Г..
По делото е изслушано непосредствено (в същото съдебно
заседание) и прието без възражения от страните заключение на назначена и
изготвена в досъдебното производство допълнителна комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза на вещите лица инж. С.М., инж. Т.П. и д-р И.Ц. (т.
2, л.97-126 от досъдебното производство). Според тази експертиза при същите
изходни данни (място на удара около 1,5-2,0м.
източно от разделителната линия между двете ленти на платното за движение,
скорост на движение на автомобила 76 км/ч и удар отзад за велосипеда), в
хипотезата на рязко навлизане на велосипедиста от банкета на платното за
движение (според обясненията на подсъдимия), водачът на лекия автомобил би имал
техническа възможност да избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране, ако в
момента на отклоняването на велосипедиста, автомобилът се е движил със скорост
по-малка от 38км/ч. Експертизата заключава, че е
невъзможно навлизане на велосипеда от банкета на пътното платно на разстояние
2-3 метра (което в съдебно заседание обясняват с развитието на събитията за
секунди, при което субективното възприятие на водача не съответства на
обективните разстояния) пред лекия автомобил, тъй като тогава велосипедистът
няма да има време да застане успоредно на пътя в каквото положение е ударен, а това е възможно да стане на 28-30 метра пред лекия
автомобил. Тази експертиза приема, че технически съобразената скорост с
атмосферните условия и условията на осветеност на къси светлини е била 78км/ч.,
и скоростта от 76км/ч на подсъдимия – технически съобразена, а ударът при такъв механизъм – неизбежен, поради
навлизане на велосипедиста в опасната зона на лекия автомобил на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно.
По делото е изслушано непосредствено (в същото съдебно
заседание) и прието без възражения от страните заключение на назначена и
изготвена в досъдебното производство допълнителна комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза на вещите лица инж. С.М., инж. Т.П. и д-р И.Ц. (т.
2, л.133-140 от досъдебното производство). Според тази експертиза, която
допълва предходната, няма обективни данни, по които да може да се определи в
каква посока се е движел велосипедистът преди момента на удара – дали на
платното за движение пред лекия автомобил или е навлязъл от банкета към
платното. Липсата на контрастиращи дрехи и
елементи по велосипеда, ксъсява разстоянието на видимост при дълги светлини от 150м до не по-малко от 100м., което при скорост от 76км/ч и
пълен спирачен път 72,50м дава техническа възможност на водача на лекия
автомобил да намали скоростта и да спре в рамките на видимостта си към
велосипеда, при условие, че го отчете като опасност.
По делото е изслушано непосредствено (в същото съдебно
заседание) и прието без възражения от страните заключение на назначена и
изготвена в досъдебното производство допълнителна комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза на вещите лица инж. С.М., инж. Т.П. и д-р И.Ц. (т.
2, л.145-156 от досъдебното производство). Според тази експертиза допълваща и
потвърждаваща предходната, от техническа гледна точка и двете хипотези са
възможни – велосипедистът се е движел пред автомобила на платното за движение и
е бил настигнат от него и втората хипотеза, че е навлязъл от банкета към
платното пред автомобила и е бил настигнат от него.
По делото е изслушано непосредствено (в същото съдебно
заседание) и прието без възражения от страните заключение на назначена и
изготвена в досъдебното производство разширена петорна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза на вещите лица инж. С.М., инж. Т.П.,
инж. В.С., инж. П.П. и д-р И.Ц. (т. 3, л.5-70 от досъдебното производство). И според
тази експертиза, скоростта на движение на лекия автомобил „Фиат Брава“ с рег. №
***, в момента на удара, е била около 76 км/ч. Експертите са приели, поради
липсата на обективни данни за намаляването й преди момента на удара, че това е
била скоростта на движение на автомобила и преди задействане на спирачната
система. По отношение скоростта на велосипедиста експертизата е заключила, че не
може да бъде определена по аналитичен път. Затова и съобразявайки липсата на
етапност в участъка на произшествието и на база проведените технически
проучвания, съобразени с пола и възрастта на велосипедиста и с техническите
характеристики на велосипеда, вещите лица са приели, че вероятна му скорост е между
10,4 -16,3 км/ч., а най-вероятната му скорост – 14км/ч. Видно от разясненията
на експертите в с.з. на 15.03.2019г. (л.153 гръб от съдебното дело) скоростта
на движение на велосипедиста, използвана при изчисленията им е взета 14км/ч –
ниска скорост, съобразен с възрастта на К.Г., като скорост от 10км/ч е толкова
ниска, че велосипедист трудно би пазел равновесие.
От анализа на деформациите по автомобила и велосипеда и
травмите на пострадалия и направлението на телата, в хипотезата от обясненията
на П. за навлизане на велосипеда от банкета върху платното – навлизането е
станало на минимално отстояние на автомобила от мястото на удара на 24,6м и
скорост на велосипедиста не повече от 16,3км/ч., при което велосипедистът би
изминал около 5,31м. за 1,17сек. до мястото на удара – при което водачът на
автомобила не е имал техническа възможност да избегне удара чрез екстрено
спиране или промяна на траекторията на автомобила (т.3 л.67 т.9.4. във връзка с
9.1-9.3.). Такава възможност според експертите водачът не е имал и при движение
на лекия автомобил със скорост, позволяваща спиране в зоната на конкретната
видимост осветена от фаровете (т.8.2) и разстоянията в т.9.3. Тази експертиза заключава,
че скорост на движение на автомобила от 76км/ч е технически съобразена скорост
в конкретната пътно-климатична обстановка, като водачът на автомобила е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара при
хипотезата движение на автомобила на къси светлини (т.3 л.65 от ДП) и движение
на велосипедиста по платното за движение (т.8.3. посл. абзац).
По делото е изслушана непосредствено и допълнителна
петорна КСМАТЕ със същите пет вещи лица, назначена и изготвена в досъдебното
производство (т. 3, л. 79-109 от досъдебното производство) и приета без
възражение от страните в хода на съдебното следствие, е изследвана хипотезата, при
която велосипедистът се е движел по платното за движение пред лекия автомобил и
ударът е настъпил при настигането му в същата посока от автомобила на
подсъдимия, като е дадено заключение, че при движение на къси светлини, технически
съобразена с пътно-климатичните условия и конкретните условия на видимост към
велосипедиста е била скорост 58 км/ч, при която опасната зона за спиране е 50
м. При движение на автомобила със скорост 76км/ч и реакция на водача с екстрено
задействане на спирачната система на разстоянието 50метра, на което на къси
светлини има техническа възможност да забележи велосипедиста при всички
хипотези за възможни скорости на велосипедиста ще настъпи удар и водачът е
нямал техническа възможност да избегне произшествието.
Видно от заключението на назначената в хода на съдебното
следствие допълнителна разширена петорна КСМАТЕ (л.165-186 от съдебното дело)
от същите пет вещи лица, което се прочете и приета по реда на чл.282 ал.3 от НПК, ако лекият автомобил „Фиат Брава“ се е движил със скорост 58 км/ч. и
водачът на автомобила е реагирал от момента на възприемането на велосипедиста
като препятствие – независимо от скоростта на движение на велосипеда (с
изключение на скорост от 10,4км/ч за велосипеда) между двете превозни средства
би настъпил удар.
Според експертите при реакция на водача на лекия
автомобил от момента на възприемане на велосипедиста като препятствие,
скоростта на автомобила при удара при скорост на велосипеда от 12км/ч – би била
35км/ч; при скорост на
велосипеда от 14км/ч – би била 46км/ч; при скорост на велосипеда от 16км/ч – би
била 52км/ч; при скорост на велосипеда от 18км/ч – би била 57км/ч; и при
скорост на велосипеда от 20км/ч – би била 58км/ч. Единствено при скорост на
велосипеда от 10,4км/ч – експертите заключават, че автомобилът ще достигне на
около 0,1м. зад велосипедиста.
В рамките на разследването по отношение на Р.П. е била
извършена комплексна тройна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (т.
2, л.30-41 от досъдебното производство), според която той не страда от психично
заболяване; към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи действията и постъпките си; цялостното му
поведение – преди, по време и след инцидента, е било адекватно на конкретната
ситуация, реакциите – целенасочени, преценени, напълно осмислени, мигновени,
организирани, адекватни, подредени и съответни на конкретната ситуация. Според
експертите П. не е загубил годността си за правилна преценка на ситуацията и за
последствията от нея, не е загубил способността си да възприема, съхранява и
възпроизвежда информация от заобикалящата го действителност. Налице са били
бърза логическа рефлексия и умело използване на придобития опит и знания в
стресови ситуации. Емоцията на описания от него „шок“ не бил от такава степен,
че да затормози психичните процеси и да го постави в положение на дезориентация
и объркване, което чувствително да затрудни възможността правилно да прецени
обстановката, да избере адекватно поведение и да даде обективни обяснения по
факти и обстоятелства, свързани с делото. Според експертите П. е могъл да дава
достоверни и адекватни пояснения за случилото се на дошлите на мястото на
инцидента полицейски органи при проведената комуникация с тях. Според
изследването състоянието на П. му позволява да участва пълноценно във всички
фази на наказателния процес и да дава достоверни обяснения, както и да се
защитава сам.
Изводите на тази експертиза се потвърждават и от назначена
допълнителна комплексна тройна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
(том 2, л.50-58 от досъдебното производство), назначаването на която било
наложено от приобщената впоследствие към ДП епикриза издадена на Р.П., касаеща
психичното му състояние. Единствено допълнително е констатирала наличие у
освидетелствания на неудоволствени изживявания, изводими от психотравмиращото
събитие - пътнотранспортно произшествие със смърт, в което е уличен, които
повлияват емоционалното му състояние с прояви на ситуативна тревожност, леко
вътрешно напрежение, безпокойство, опасения. Въз основа на тях е установена
леко нарушена поведенческа адаптивност – занижени интереси, мотивация, социални
контакти, като описаното емоционално състояние и наличните симптоми не покриват
медицинските критерии за психично разстройство.
По делото е прието и заключение на химическа експертиза
(том 2, л.27 от досъдебното производство) изследвало на проби от кръвта на пострадалия
велосипедист К.Г., резултатите от което са установили наличие на алкохол в
количество 1,71 промила.
Съдът възприема заключенията по коментираните експертизи,
като ги намира за подробни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимия
опит и специални знания в областта, добросъвестно, безпристрастно и обективно
изготвени - съобразно обектите на изследване.
При все това, базата на която са стъпили от обективните
находки в протокола за оглед на местопроизшествие видими и от албума към него, четирите
тройни КСМАТЕ-и (основно и допълнителни) и трите разширени петорни КСМАТЕ – а
именно деформации по автомобила и велосипеда, травми върху пострадалия, липса
на спирачен път на автомобила и липса следи от траекторията на велосипеда преди
удара, технически възможности на велосипеда, възраст на пострадалия имат
хипотетичен характер – изследвани са две хипотези на движение на пострадалия
велосипедист К.Г.: едната хипотеза за неговото движение по пътното платно пред
автомобила на подсъдимия, и втората хипотеза – за преминаването му от банкета
върху пътното платно пред автомобила на подсъдимия то това обстоятелство остава
в сферата на предположенията. Експертите не изключват техническата възможност деформациите
по автомобила и велосипеда, и травмите върху пострадалия да бъдат причинени във
всяка от двете хипотези. Втората се базира на обяснения на подсъдимия, които
обвинението пледира да не се кредитират от съда.
От така събраните доказателства и доказателствени
средства, съдът намира, че достоверни относно възприятията на подсъдимия към
момента и непосредствено след деянието, са показанията на свидетелите Р. и Т., които
съдът намира за незаинтересовани от изхода на делото, които възпроизвеждат
разказаното им от подсъдимия Р.П. минути след пристигането им на
местопроизшествието и според което – препятствие, преди превключването му на
къси светлини за разминаване с насрещен автомобил, който го заслепил – нито на
банкета, нито на пътната лента е било видимо – П. усетил удара, предположил, че
е ударил животно, което не видял, задействал спирачната система веднага и
спрял, когато едва разбрал, че е ударил
велосипедист. Частично в противовес на този преразказ са обясненията на
подсъдимия, прочетени по реда на чл.279 от НПК, че видял велосипедиста на
банкета и няколко метра пред него велосипедистът кривнал рязко пред него,
поради което и настъпил удара. Това обяснение на подсъдимия определя
велосипедиста като предвидимо препятствие за подсъдимия, по смисъла изискуем от
чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. Според съдебния състав, обаче, тези обяснения на
подсъдимия са изолирани от останалия доказателствен материал и израз изцяло на
защитна позиция, като резултат от опит да се осмисли от него, в последствие,
каква е причината за пътно-транспортното произшествие. Съдът не счита заявената
от подсъдимия липса на спомен, породила нуждата от прилагане на чл.279 от НПК, за недобросъвестност, както пледира
обвинението, а отново като защитна позиция – да се предпази от собствените си
ментални спекулации, търсещи обяснение за случилото се на 24.03.2015г., за
които е имал прекомерно много време до съдебното заседание на 14.06.2019г.
Всичките седем КСМАТЕ (тройни основна и допълнителни, и
разширени петорни и допълнителни) изготвени в хода на досъдебното производство са
единодушни и категорични, че за велосипеда и велосипедиста ударът е бил отзад,
а не странично и в предна дясна част за автомобила.
Свидетелите Р. и Т. са категорични, че пострадалият К.Г.
е бил без светлоотразителна жилетка, в тъмни дрехи, велосипедът му е бил без
светлоотразители, в тъмната част на денонощието (видно от справката от
Националния институт по метеорология за времето около 19.30-19.50ч. на
24.03.2015г. сумракът продължил до 19.04ч. вече е бил преминал в мрак), което
се установява и от албума към огледния протокол. Съгласно чл. 72 от ЗДвП през
нощта е задължително велосипедът да има най-малко две бели или жълти добре
различими светлини отпред и две червени светлини отзад, Съгласно чл. 79 т. 3 от ЗДвП е задължително велосипедът да има устройство за излъчване на бяла или
жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад или
поставено устройство за излъчване на червена светлина отзад; Съгласно чл. 79 т.
4 от ЗДвП е задължително велосипед му да има бели или жълти светлоотразители
или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Съгласно чл.80 т.1 от ЗДвП за
пострадалият велосипедист К.Г. е било задължително да ползва светлоотразителна
жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост. Той обаче е бил облечен изцяло в тъмни
дрехи – кафяво кожено яке, зелен суичър и сив дънков панталон – нямал облечена
светлоотразителна жилетка, нито велосипедът му е имал задължителната светлинна
сигнализация.
Видно от изпратената от Община Раковски и приложена на
л.119 в т.3 от досъдебното производство, схема на вертикална сигнализация
платното за движение в участъкът между селата Стряма и Момино се състои от две
срещуположни пътни ленти (според одобрен проект към 28.12.2000г.), разделени от
маркировка във вид на единична прекъсната линия, като общата ширина на пътното
платно е 6 метра, а всяка лента – по 3 метра (видно от третата схема долу в
ляво). Видно от същите шест комплексни СМАТЕ са единодушни и категорични, че ударът
е настъпил на 1,5-2м. източно от разделителната линия на платното за движение,
видно и от огледния протокол и албума към него. Това позициониране на
велосипедиста е в средата на източната лента, при задължение за велосипедиста по чл. 80 т. 2 от ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
И според всички КСМАТЕ не е невъзможно ударът да е отзад и в хипотезата за
маневра на велосипедиста за навлизане от банкета на пътното платно и след
позиционирането му успоредно на пътя, но според същите всички КСМАТЕ това би
станало 28-30 метра пред лекия автомобил в обхвата на конкретната осветеност от
късите фарове на автомобила на подсъдимия и видимост от 50м. и при задействане у
велосипедиста на подсъзнателния му рефлекс за самозащита, въпреки алкохолното
му опиянение (видно от заключението на химическа експертиза велосипедист К.Г. е
бил с наличие от 1,71 промила на алкохол в кръвта) изглежда малко вероятна и
неподкрепена от доказателства. За разлика от преразказа на свидетелите Р. и Т.
(които освен незаинтересовани, са и безпристрастни, добронамерени и обективни),
коментиран като показания по-горе, които сочат като спонтанни, необмислени и
непосредствени във времето възприятията на подсъдимия, че ударът е бил
неочакван и с невъзприет от него обект и сочещи на хипотезата, че
велосипедистът се е движил само по пътната лента и невъзприет в обсега на
конкретната видимост на подсъдимия при движение на къси светлини, което
подкрепя достоверността на коментираните по-горе показания на свидетелите и
оборва достоверността на обясненията на подсъдимия по отношения възприятията му
за велосипедиста. От друга страна при обхвата на конкретната осветеност от
късите фарове на автомобила на подсъдимия и видимост от 50м., според допълнителна
петорна КСМАТЕ (т. 3, л. 79-109 от досъдебното производство) при движение на велосипедиста
по пътната лента пред лекия автомобил и настъпил удар при настигането му от
автомобила на подсъдимия в същата посока, и при движение на къси светлини на
последния, технически съобразена с пътно-климатичните условия и конкретните
условия на видимост към велосипедиста е била скорост 58 км/ч, при която опасната
зона за спиране е 50 м. Но видно от заключението на назначената в хода на съдебното
следствие допълнителна разширена петорна КСМАТЕ (л.165-186 от съдебното дело) дори
при движение на лекият автомобил „Фиат Брава“ със скорост 58 км/ч. и възприемане
на препятствие (обяснения на подсъдимия) велосипедист с реакция на водача на
автомобила за задействане на спирачната система, между двете превозни средства
би настъпил удар със скорост на автомобила от 35 до 58км/ч. (освен при скорост 10,4км/ч
за велосипеда, при която скорост, според обясненията на вещите лица в съдебно
заседание, трудно се пази равновесие, за да бъде управляван велосипедът).
Предвид така обсъдените доказателства и доказателствени
средства, събрани по делото, и съобразно фактите установени въз основа на тях,
като водач на моторно превозно средство подсъдимият Р.В.П. не е нарушил посоченото
в обвинителния акт правило за движение по пътищата, регламентирано в чл. 20 ал,
2 изр. 1 от ЗДвП (Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие).
Пострадалият велосипедист К.Г. е бил незабележим за
останалите участници в движението, и поради това е бил непредвидимо препятствие
за подсъдимия П., поради това, че не е бил изпълнил задълженията си по чл.
чл. 80 т. 2 от ЗДвП да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение; по велосипеда му нямало
светлоотразители или източници на светлина – в нарушение на задължението му по
чл. 72 от ЗДвП през нощта да има най-малко две бели или жълти добре различими
светлини отпред и две червени светлини отзад; в нарушение на задължението му по
чл. 79 т. 3 от ЗДвП велосипедът му да има устройство за излъчване на бяла или
жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад или
поставено устройство за излъчване на червена светлина отзад; в нарушение на
задължението му чл. 79 т. 4 от ЗДвП велосипедът му да има бели или жълти
светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата; К.Г. бил
облечен изцяло в тъмни дрехи – кафяво кожено яке, зелен суичър и сив дънков
панталон – нямал облечена светлоотразителна жилетка, в нарушение на
задължението му по чл.80 т.1 от ЗДвП да ползва светлоотразителна жилетка при
управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при
намалена видимост.
От друга страна при липсата на обективни предпоставки П.
да предвижда наличието на друг участник в движението пред него, той се е движил
с технически съобразена скорост, а от правна гледна точка безопасна и следователно технически съобразена е тази
скорост при движение нощем и/или при намалена видимост, която позволява спиране
в пределите на реалната (конкретната) видимост на водача пред автомобила (под
75м средна дължина на осветената зона пред автомобила от късите светлини на
автомобилните му фарове л.138 т.2 от ДП) – нещо което от техническа гледна
точка е отразено в заключението на допълнителната КСМАТЕ (т.2 л.133-140 от ДП),
според която скорост от 76км/ч (с каквато експертите определят скоростта движението
на автомобила на подсъдимия преди удара) и пълен спирачен път 72,50м – дава
техническа възможност на водача на лекия автомобил да намали и спре в рамките на
видимостта си към велосипеда – но при условие, че го отчете като опасност.
Велосипедистът обаче не е бил отчетен като опасност поради тъмните му дрехи в
тъмната част на денонощието и липсата на контрастиращи дрехи и елементи по него
и велосипеда. Подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че в
средата на пътната лента се намира незабележимия, поради липса на контрастни
дрехи и елементи по велосипеда, К.А.Г..
Дори да се приеме, че при движение на къси светлини
технически съобразената скорост е 58км/ч (допълнителна петорна КСМАТЕ л.79-109
от ДП) и че движейки се с 76км/ч е бил в нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, то
това нарушение не е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, тъй
като и при движение със скорост 58км/ч и в хипотеза навлизане на велосипедиста
от банкета на лентата за движение (доколкото това прави велосипедиста
предвидимо препятствие), видно от заключението на назначената в съдебното
следствие допълнителна разширена петорна КСМАТЕ (л.165-186 от съдебното дело) –
и при своевременна реакция на подсъдимия, той не би могъл да предотврати удара.
Нищо, обаче, от конкретните условия на
видимост – суха пътна настилка, нормална видимост в тъмната част от
денонощието, извън населено място непредполагащо движение на пешеходци или
велосипедисти не са налагали подсъдимият да управлява автомобила със скорост под
установената 76км/ч, която пък е значително под максимално разрешената. А
подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди наличието и движението на
пострадалия (който е бил незабележим и в средата на лентата на движение на подсъдимия)
и следователно подсъдимият не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Поради това и изследваното в настоящото
наказателното производство деяние на подсъдимия следва да се определи като
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Въз основа на изложеното, СЪДЪТ счете, че подсъдимият Р.В.П.
не е нарушил соченото от държавното обвинение правило за движение по пътищата
по чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, с което
да е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните белези на
престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като по непредпазливост да е причинил смъртта на К.А.Г. ЕГН **********.
Поради това и на основание чл.303 от НПК съдът постанови оправдателната си
присъда, и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия изцяло,
като го призна за невинен по повдигнатото му обвинение.
В тежест на Държавата следва да останат направените по
делото разноски.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: