№ 223
гр. Шумен, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630101734 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 2, т. 5 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от П. С. П. с ЕГН ********** от гр.
***, действащ чрез пълномощника си и със съдебен адрес: адв. З. Б. от АК-Бургас, срещу
***. В исковата молба се твърди, че ищецът в периода 01.12.2019 г. – 10.07.2020 г. е работил
на длъжността „старши полицай ВПА“ при РУ на МВР *** – част от *** гр. Шумен. Твърди
се, че на ищеца за посочения период се дължат суми за извънреден труд, които не са
заплатени от работодателя. Подробно са изложени аргументи какъв нощен труд е полагал
ищеца и защо счита,ч е част от него представлява извънреден труд, защо същият следва да
бъде заплатен и как се изчислява според него дължимото възнаграждение за този
извънреден труд. Ищецът моли съда да осъди *** да му заплати сумата от 399 лв. неплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен от него извънреден труд в периода
01.12.2019 г. – 10.07.2020 г., ведно със сумата от 30 лв., лихва за забава върху посочената
сума, както и разноските по делото.
В хода на делото е направено изменение на главната претенция, което е намалена от
сума в размер на 399 лв. на сума от 319,81 лв. за 37 часа извънреден труд както и
увеличение на акцесорния иск за лихва за забава от сума в размер на 30 лева , на сума от
72,75 лв. за посочения в исковата молба период, което изменение е допуснато с определение,
постановено в открито съдебно заседание на 06.03.2022 г.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител, по делото е постъпило искане за разглеждане на делото в отсъствието им като
е изразено становище, че поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени
изцяло.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който
исковете се оспорват по основание. Излагат се аргументи, че КТ не се прилага за ищеца и са
посочени релевантните според ответника норми. Изложени си аргументи кои са
приложимите според ищеца норми относно формирането на трудовото възнаграждение на
ищеца, включително допълнителното такова за положен извънреден труд. Счита, че от
1
гледна точка на приложимия закон не е налице положен и незаплатен на ищеца извънреден
труд като подробно са изложени аргументи защо ответника счита, че посоченият от ищеца
извънреден труд не представлява такъв. Коментирано е решението по дело № С-292/2020 г.
на СЕС. Твърди се, че служителите на МВР, сред които попада и ищецът се компенсират по
друг начин за това, че работният им процес е структуриран по начин различен от този,
посочен в КТ. Оспорен и падежът на вземанията. По посочените причини моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни като поддържа всички възражения направени в
отговора и моли да им бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното :
По делото не е спорно и се доказва от събраните писмени доказателства, че през
процесния период ищецът П. С. П. е полагал труд на длъжността „***“ при РУ на МВР –
*** , което е структурно подчинение към *** –Шумен, поради което статутът му е
регламентиран от ЗМВР на основание чл. 1, във вр. чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
Безспорно по делото се установява от назначената и кредитирана изцяло от съда
ССчЕ, че за периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил 344 часа нощен
труд.
Между страните няма спор по фактите, а само относно приложението на правото.
Спорният въпрос, от чийто отговор зависи изхода на делото, е дали в нормативните
текстове уреждащи изчисляването, съответно заплащането на извънреден труд на държавни
служители – полицейски органи е налице празнота и ако е налице такава, допустимо ли е
прилагането по аналогия на текстовете на КТ и подзаконовите нормативни актове по
приложението му. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г. са действали Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн. в ДВ, бр. 67 от 14.08.2018 г.), както и Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г.). Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (действала до 02.06.2015 г. до отмяната й с Наредба № 8121з-592 и в
последствие отново след отмяната на посочената наредба с решение на ВАС от 11.07.2016 г.
до приемането на наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., която предхожда посочените по-
горе наредби, действащи в процесния период от 2018 г. и 2020 г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. Във всички следващи наредби, регламентиращи тези въпроси липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В
разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. Отчитайки описаната хронология, ищецът твърди, че
2
след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. липсва правна норма, която да
предвижда „преизчисляването“ на нощния труд в дневен и това обстоятелство се явява
празнота в закона, което е основание по аналогия да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според който при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Съдът намира горните твърдения за неоснователни, счита, че в случая не е налице
основание да се приеме, че е непълнота в законодателството уреждащо работното време,
начина на отчитане и заплащане на труда на полицейските служители. Всички обективно
съществуващи обществени отношения породени от служебното правоотношение са уредени
изчерпателно както в ЗМВР, така и в цитираните по-горе наредби. Продължителността и
заплащането на положения от служителите на МВР нощен труд е правно уреден в ЗМВР и
действащата към съответният момент Наредба за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. В настоящия казус се претендира
прилагането по аналогия на нормативен текст – чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, създаващ изкуствена
конструкция – преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен. Казано по
друг начин, не се касае за реално положен извънреден труд, а за хипотеза, която
законодателят е въвел с оглед целта на закона – специална и специфична закрила на
работещите по трудово правоотношение. Съдът счита, че с отмяната на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и липсата на подобен текст в последващите наредби,
регламентиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР или в друг
нормативен акт не е празнота в закона. Липсата на тази допълнителна закрила –
превръщането на нощния труд в дневен е компенсирано с други придобивки на служителите
– напр. увеличен размер на допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен
размер на платен годишен отпуск, увеличен размер на обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение, придобиване на прано на пенсия при условията на първа
категория труд и др.
В този смисъл е и разрешението на СЕС по дело С-292/2020 г., както и на
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023, постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС. Както съдът на ЕС така и ВКС приемат, че няма пречка законодателят да
приеме, че определено правило за защита няма да важи за определена категория работещи в
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел, както и ако е
предвидил други средства за компенсация, какъвто е настоящия случай.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че главният иск по чл. 187, ал. 1, т. 3,
3
във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР се явява изцяло неоснователен. Такава поради
неоснователността на главния иск се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД –
за заплащане на мораторна лихва.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 100 лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието
присъждане е поискано своевременно. Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед
нормата на чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300
лв. Предвид цената на материалния интерес съдът определи минималния размер от 100 лева.
Ищецът следва да възстанови и сторените от ответника разноски в размер на 50 лв. за
депозит по ССчЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. П. с ЕГН ********** от гр. ***, срещу ***-Шумен,
иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 2, т. 5 от ЗМВР, за заплащане на сума от 319,81 лв.
(триста и деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки), представляващи възнаграждение
за положен 37 часа извънреден труд за периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г., 72,75 лв,
(седемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи лихва за забава за
периода от 25.01.2020 г. до 08.08.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2020 г. до
окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН ********** от гр. *** да заплати на *** –Шумен, сумата
150 лв. (сто и петдесет лева), представляващи сторени от ответника в хода на
производството деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4