№ 79
гр. Пловдив, 14.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно
търговско дело № 20235001000725 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец – непълнолетният Н. Б. Д., участващ със
съгласието на законния си представител Ю. С. Д., редовно призован, не се
явява. За него се явява адв. Г., с пълномощно отпреди.
Жалбоподателят-ответник ЗЕАД "Б.В.И.г." ЕАД, редовно призован, се
представлява от процесуалния представител юриск. Б. А., с пълномощно
отпреди.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Юриск. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
С решение № 200/19.05.2023г., постановено по търг.д. № 125/2022 г. по
описа на Окръжен съд П., ЗЕАД „Б.В.И.г.“, ЕИК ********** е осъдено да
заплати на Н. Б. Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си
Ю. С. Д., ЕГН **********, както следва: сумата 50 000 лв.- обезщетение за
1
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от травматични
увреждания: счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в
долната трета и счупване на вътрешния малеол /ставен израстък/ на
голямопищялната кост на лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване
на движенията на долен ляв крайник за период повече от два месеца,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
03.05.2021г. в гр. П., на бул. „К.ш.“ пред №***, по вина на Ю. С.М. ЕГН
**********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„О.К.“ с регистрационен №**********, за който е сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗЕАД „Б.В.И.г.“ - полица
№*****************, валидна от 02.02.2021 г. до 01.02.2022 г., както и
сумата 1 384 лв., обезщетение за имуществени вреди, заплатени разходи за
лечение и възстановяване, в резултат на същото произшествие, ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от 10.01.2022 г. - деня
на подаване на заявление за заплащане на обезщетение до окончателното им
изплащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди в останалата му
част до пълния предявен размер от 80 000 лв.
ЗЕАД „Б.И.Г.“, ЕИК ********** е осъдено да заплати на адвокат Б. Г., в
качеството й на процесуален представител на Н. Б. Д. ЕГН **********,
действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д. ЕГН **********, сумата 4
760.72 лв. адвокатско възнаграждение.
ЗЕАД „Б.В.И.г.“ е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд П.,
държавна такса в размер на 2 055.36лв., както и 400 лв. разноски за КСМАТЕ.
Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д.
ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.г.“, ЕИК **********
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 050 лв.
Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – Н. Б. Д. ЕГН **********,
действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д.. Въззивната жалба е срещу
тази част от решението, с която е отхвърлен искът за обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер – 80 000 лв. Счита, че
решението в обжалваната част - относно размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, е необосновано и немотивирано,
постановено в противоречие с материалния закон – конкретно чл.51 ал.1 и
2
чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробно съображения и доводи за недостатъчна
оценка от страна на първоинстанционния съд на претърпените от ищеца
болки и страдания и негативното им отражение в житейски смисъл. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло, като се
присъдят допълнително 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
10.01.2022 г.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна – ЗЕАД „Б.В.И.г.“. Решението е обжалвано в срок и от ответника в
първоинстанционното производство - ЗЕАД „Б.В.И.г.“. Въззивната жалба е
срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е
уважен над сумата от 21 000 лв. Изразено е становище, че определеното и
присъдено от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди е
изключително завишено, като са изложени подробно доводи за
несъобразяването на този размер с принципа на справедливост.
Жалбоподателят счита, че справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди е сумата от 30 000 лв. и пре степен на съпричиняване
от 30% - 21 000лв. В този смисъл са наведени и оплаквания, свеждащи се до
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липсва на
съпричиняване от страна на пострадалия. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени
вреди да бъде отхвърлен над сумата от 21 000лв. /Като във въззивната жалба
се сочи и е представено доказателство, че сума в посочения размер е
заплатена на ищеца/.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
- Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д., с
който подадената от ЗЕАД „Б.В.И.г.“ въззивна жалба се оспорва изцяло. С
решение № 359/20.09.2023г., постановено по реда на чл.250 от ГПК, е
допълнено решение № 200/19.05.2023г., постановено по т.д. 20225300900125
по описа за 2022г. на ПОС, като е отхвърлен искът на Н. Б. Д. ЕГН
**********, гр. П., ул. Л.**, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д.
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Л.**, чрез адвокат Б. Г., предявен против
ЗЕАД „Б.В.И.г.“, за заплащане на законна лихва върху отхвърлената част от
главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер
3
на 30 000 лв., за периода от 10.01.2022 г. - деня на подаване на заявление за
заплащане на обезщетение до ответното дружество, до окончателното им
изплащане. Отхвърлена е молбата на Н. Б. Д., действащ със съгласието на
родителя си Ю. С. Д., инкорпорирана в подадената от него въззивна жалба
против Решение 20225300900125 по описа за 2022 година на ПОС, за
изменение на същото решение в частта му за разноските като се намали
присъденото на ЗЕАД „Б.В.И.г. юрисконсултско възнаграждение в размер на
3 050 лв.
Срещу това решение – в частта, с която е отхвърлен искът за
присъждане на законната лихва, също е постъпила въззивна жалба от ищеца
в първоинстанционното производство с оплаквания, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна – ЗЕАД „Б.В.И.г.“ по тази въззивна жалба.
С въззивните жалби и постъпилия отговор не са заявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Адв. Г.: Поддържам въззивната жалба.
По отношение на доклада, който изчетохте, сочи се в разпореждането,
че претендираните 21 000 лева са платени от съответната страна, само че те
не са постъпили по сметката на ищеца, на законния представител на ищеца,
защото междувременно сметката е била закрита. Просто да е ясно, че
фактическо плащане няма на тази сума.
Нямам искания за доказателства.
Представям удостоверение за нова бА.а сметка.
Юриск. А.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам и двете въззивни
жалби, както по отношение на размера, така и по отношение на разноските,
депозирани от ищцовата страна.
Искам да уточня, че бА.ата сметка, по която е изплатено обезщетението,
беше вписана на исковата молба и за информация на съда представям двете
платежни нареждания, с които сумата е била изплатена. Твърдението е, че сме
изпълнили решението и това е подплатено с въпросните платежни, които
4
удостоверяват плащането. Т.е. дългосрочно сме изпълнили влязлото в сила
съдебно решение в срок. Нямам нови доказателствени искания.
Адв. Г.: Представям списък на разноски. Прилагаме удостоверение за
бА.а сметка на непълнолетния ищец, за сведение на другата страна и
преводни нареждания, представени от жалбоподателя – ответник.
Юриск. А.: Представям списък на разноските. Правя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 38а. Преди две седмици излезе,
по преюдициално запитване на СГС, решение на Европейския съд, което
обезсили въпросната тарифа за минимални адвокатски възнаграждения.
Същата вече не е задължителна. В тази връзка съдът ясно е дал указания,
насоки и препоръки същата да не се прилага директно, а да се преценява
индивидуално, съобразно сложността.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
като изтъквам като мотив и въпросното решение по проюдициално запитване.
Адв. Г.: Не правя възражение за прекомерност на хонорара.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да
бъде даден ход по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА удостоверение за бА.а сметка на непълнолетния ищец - за
сведение на другата страна и преводни нареждания, представени от
жалбоподателя ответник,
ПРИЛАГА списък на разноски.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадена жалба
срещу решението на Окръжен съд П. в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск в размер на 80 000 лева и да присъдите допълнителните
отхвърлени 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Считам, че
решението е неправилно. Подробно сме изложили съображенията си във
въззивната жалба. Моля да бъде присъдено това обезщетение в пълния му
размер, ведно със законната лихва. Моля да ни присъдите разноски и
адвокатски хонорар за тази инстанция.
5
Моля да имате предвид, че се касае за малолетно момче, което,
спазвайки всички правила за движение по пътищата, пресича на пешеходна
пътека, при червен сигнал на светофара и бива блъснато и претърпява
съответните травматични увреждания и съответното лечение за тях. Това
момче е водело активен живот в училище, спортна дейност и видно от
разпитите на свидетелите, това произшествие дълбоко му е повлияло върху
живота, в смисъл такъв че се случва, има израз „в точното време и на точното
място“; в случая е точно обратното: нито е било точното време, нито точното
място. Той завърши 7 клас, предстояли са му изпити точно в момента, в който
се е борил с последиците от претърпяното ПТП, всъщност, са протичали и
тези изпити, които предопределят и са важни в този период от живота на
учениците, тъй като предопределят следващите 5 години от техния живот. В
този смисъл моля да присъдите в пълния размер това обезщетение, тъй като
последиците и претърпените неимуществени болки и страдания, обхващат не
само претърпените такива физически, но и психически, и морални загуби и
вреди.
Що се отнася до подадена въззивна жалба и твърдението на ответната
страна, че е налице съпричиняване в случая, което те определят едва на този
етап от производството като 30 %, те реално тогава дават размер на това
възражение. В първоинстанционния съд има единствено възражение за
съпричиняване, но конкретно това какво те смятат като размер на това
съпричиняване, го въвеждат като 30 % едва пред вас, в тази инстанция.
Считам, че изобщо не е налице съпричиняване и моля да не взимате предвид
факта, че претендирайки съпричиняване в размер на 30 %, ответната страна
прави изчисления и внася някаква си сума по сметка, която е представена в
първоинстанционното дело, но тъй като, така или иначе, това е един
динамичен ход на събитията, минало е доста време, тази сметка е била
закрита. Представихме нова сметка. Тези пари не са постъпили по сметката.
Те казват, че са извършили доброволно плащане. Но въпросът е на какво са
извършили доброволно плащане? Защото спорът между страните е точно в
размера на присъденото обезщетение и точно в размера на това, че ние
считаме, че изобщо няма съпричиняване. В случая те въвеждат процент
съпричиняване и въз основа на него правят едностранно плащане на сума,
която те считат, че е справедлива и твърдят, че изпълняват доброволно
задълженията си. Само че считам, че при наличието на този спор няма как да
6
приемем, че плащането на тази сума, тя е преведена по сметка, но
впоследствие е върната, те.е. тя не е получена от ищцовата страна, няма как
да приемем и не съм съгласна да се приеме, че това е изпълнение на тяхно
задължение доброволно. Би могло да бъде някакво изпълнение на тяхно
задължение, ако те биха посочили, че това е частично плащане.
Моля да приемете, че няма постъпило плащане, да не приемате техните
аргументи, за това че те са изпълнили доброволно своето плащане, което
означава, че лихвата върху това ще тече от датата на тяхното плащане, което,
според мен, е неправилно. Моля да уважите подадената от нас въззивна жалба
и отхвърлите тяхната въззивна жалба.
Моля да ни присъдите разноски.
Юриск. А.: Уважаеми апелативни съдии, ще започна с това, че влязлото
в сила решение е единствено в тази част за 21 000 лева плюс 1800 лева за
имуществени вреди. В тази връзка, когато едно решение влезе в сила,
длъжникът следва да го изпълни. Това се опитахме да направим
добросъвестно и почти веднага, в рамките на няколко дни след постановяване
на решението. Това ще направим и сега. Ще го изпълним втори път, но по
същия начин, по който сме го изпълнили и тогава, защото считаме, че
добросъвестно сме изпълнили решението в онзи момент с натрупана лихва в
деня на плащането.
Искам да кажа, че се цели натрупване на лихва, което ние се опитваме
да не допускаме.
Уважаеми апелативни съдии, в случая същественото по отношение на
жалбата ми е дали ще остане без последствия едно доказано съпричиняване,
едно доказано нарушение на правилата за движение в момент, в който всички
ние говорим за превенция на пътя, за ограничаване на броя на ПТП и
отговорност по отношение на поведението на участниците в ПТП - както на
родителите, така и на децата. В тази връзка направихме възражение с
исковата молба за съпричиняване, събрахме доказателства и установихме и
доказахме, че пострадалото момче няма качеството на пешеходец, а на водач
– той участва в пътното движение. Той пресича пешеходна пътека,
управлявайки своя велосипед. Доказахме също, пак в нарушение на
правилата за движение по пътищата, че същият велосипед не е бил
оборудван, съобразно изискванията, с нужните светлоотразителни знаци.
7
Момчето не е носело светлоотразителна жилетка, което също ограничава
възможността да бъде забелязано своевременно. Доказахме също, че той е
потеглил и управлявал по пешеходната пътека в последния възможен момент,
непосредствено преди автомобилът да навлезе в кръстовището. Да, установи
се, че същият е преминал на червен сигнал и е бил достатъчно близко, за да
забележи момчето, че автомобилът не спира и тръгва към него. Т.е. в
ситуацията имаме нарушение, доказано, и от страна на водача. Направихме
възражение и доказахме, че същото дете е малолетно и е оставено само на
пътя да управлява своя велосипед. Всички тези възражения останаха без
коментар. В тази връзка моля съда да ги вземете предвид.
По отношение на съпричиняването. Страните нямат никакво
задължение, нито основание да сочат конкретен размер по делото.
Направихме го само за яснота по отношение на това, да обясня нашата визия.
Право и задължение на съда е да определи размера на съпричиняване.
Страните на могат да го налагат и да го твърдят своеволно, но изложих
нашата визия, която може да бъде възприета или не. Но право и задължение
на съда е да определи този размер, ако счете, че има такова.
В заключение, тъй като не искам да съм голословен, намерих практика
за аналогичен случай с малолетен велосипедист, с влязло в сила съдебно
решение, в което това възражение е възприето от съда, със същите аргументи,
които съм изложил жалбата. Представям ги на съда за информация: Решение
№ 355 от 08.04.2020 г. по гр.д. 2323/2019 г. на Районен съд - Велико Търново.
Случаят е огледален – малолетен велосипедист върху пешеходна пътека.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви, че ще обяви решението си в срок до 14.03.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.48 часа.
Председател: _______________________
8
Секретар: _______________________
9