РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Враца, 14.12. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на 06.12.2021г. /шести декември две хиляди
двадесет и първа година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела Монова и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 558 по описа на АдмС –
Враца за 2021г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 64, ал.7 Закон за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по ЖАЛБА на Г.В. ***, против
РАЗПОРЕЖДАНЕ на полицейски орган /ПО/ от 09.09.2021г., издадено от В.Д. – ** /**/
в РУ на МВР-***. С жалбата се твърди, че оспореното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, и се иска неговата
отмяна. Посочва се, че същото не съдържа минимално изискуемите съгласно чл.64
ал.5 от ЗМВР реквизити и липсват фактическите и правни основания за неговото
издаване.
Ответникът ПО – В.Д. ** в РУ-***, не се
явява. Представлява се от процесуален представител пълномощник – ** на ОД на
МВР-Враца, Д.П., която излага становище пред съда за потвърждаване на оспорения
акт, като правилен и законосъобразен.
Представителят на
ОП-Враца дава заключение за допустимост и частична основателност на жалбата.
Сочи, че жалбата се явява основателна в частта в която се иска отмяна на
оспореното разпореждане относно освобождаване на владението на недвижимия имот
и относно самоуправните действия. В частта за неизвършване на действия на
заплахи и действия по имуществото, дава заключение, че разпореждането е
законосъобразно.
Съдът, след преценка представените по делото
писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, становищата на страните намира за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
при спазване изискванията на закона, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА
и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата се
явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С
оспореното в настоящото производство РАЗПОРЕЖДАНЕ на полицейски орган от 09.09.2021г. в 14:30
ч., на В.П. на длъжност ** при РУ-***, издадено на основание чл.64 от ЗМВР
е разпоредено на жалбоподателят Г.В.В.: „В срок от 7 дни от връчване на
настоящето разпореждане, да освободи и предаде владението върху недвижим имот
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1010.270.7.43
представляващ апартамент находящ се в ***, както и да не извършва самоуправни
действия спрямо горепосочения имот, собственост на * В.Г.В. ***, съгласно Нотариален
акт № 86 том.I
рег. № 983, дело № 35 от 13.02.2018г. на * С.Б. и съдебно решение №
260105/20.04.2021г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 101/2021г. по описа на
Врачанския окръжен съд, да не отправя спрямо последния закани и заплахи за
саморазправа, както и спрямо него, така и спрямо близките му и имуществото му,
и възникналите между тях спорове да решават по законоустановения ред“
От приложените към административната преписка
писмени доказателства се установява, че производството е започнало след
подадена Жалба до Началника на РУ-Враца от В.Г.В. ***, против неговия * Г.В.В.,
затова, че баща му отказва да освободи апартамент изцяло собственост на В.В. и
отправя закани спрямо него. По образуваната полицейска преписка с рег. №
1795зм-834/2021г. е извършена проверка от ПО, а именно В.Д., ** в РУ-***.
Установено е, че на 13.02.2018г. чрез дарение * на Г.В.В. – В.Г.В. и М.Г.В.
прехвърлят, чрез пълномощник *, собствеността на недвижим имот - апартамент
находящ се в ***, на техния * и съответно * на Г.В. – В.Г.В., роден на ***г.
След смъртта на *, Г.В.В. останал да живее в апартамента. Между * и * обаче
възникнало неразбирателство и Г.В. на 19.06.2020г. подал Искова Молба в
РС-Враца, по чл.30 ал.1 от СК, с цел оспорване на направеното дарение и връщане
на собствеността върху имота на негово име, като единствен наследник до
запазената ½ идеална част. РС-Враца с Решение № 2602876/18.12.2020г.
отхвърля исковата молба. На 20.04.2021г. с Решение № 260105 Врачанския окръжен
съд /ВОС/ потвърждава решението на РС-Враца, което решение на ВОС влиза в сила
на 26.05.2021г. Междувременно на името на собственика В.В., който е титуляр на
партидите за ток, вода и парно, започнали да се натрупват задължения, които * Г.В.
не заплащал, а единствено той ползвал апартамента, тъй като * В.В. живее на
адрес ***. От дружествата доставчици на горепосочените услуги, завели
изпълнителни дела спрямо собственика В.В. и последния решил да покани * Г.В. да
си плати сметките, които е натрупал. Последния отказал, като му било заявено,
че той не дължи нищо. Тогава В.В. поканил * да напусне апартамента, но
последния отказал и му се заканил със саморазправа. Въпреки това В.В. още
няколко пъти го канил да напусне и тогава Г.В. му заявил, че ако го изгони от
апартамента, ще подпали и унищожи всичко в него. Тогава В.В. потърсил
съдействие от органите на МВР, като подал жалбата. Затова и на 09.09.2021г. ПО
В.Д. съставил и връчил в същия ден оспореното Разпореждане на Г.В..
Съдът, преценявайки доказателствата по делото
и оспореното разпореждане на основание
чл.168, ал.1 АПК и съобразно критериите визирани в разпоредбата на
чл.146 АПК, счита същото за валиден административен акт, който с
разпоредените правни последици засяга неблагоприятно правната сфера на
жалбоподателя и съгласно разпоредба на чл. 64, ал.7 ЗМВР подлежи на обжалване
по реда на АПК. Разпореждането няма
характер на предупреждение да не се извършва правонарушение и уведомление за отговорността,
която адресата ще понесе, а се разпорежда конкретно поведение на жалбоподателят.
Разпореждането е издадено от полицейски орган с материална и териториална
компетентност, като компетентността на полицейския орган да издава
разпореждания от вида на оспореното в настоящото производство произтича пряко
от разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР. Съгласно
Кадровата справка за инспектор В.Д. същия работи в системата на МВР от
28.04.2006г., а считано от 19.10.2020г. е преназначен на длъжност „** /ТП/ в
Участък * към РУ на МВР-***. В случая разпореждането е издадено от компетентен
орган. Разпореждането от 09.09.2021г. съдържа реквизитите по чл. 64 ЗМВР, с изключение на
фактическите основания, които са изложени в административната преписка. Неизлагането
на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в друг документ към изпратената административна
преписка, щом изхождат от същия орган, а в конкретния случай такива се съдържат
в изготвената и приложена по делото справка по полицейска преписка вх. №
1795зм-834/2021г. по описа на РУ-Враца. В тази насока
е и ТР № 16/1975г., ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006г. на ОС на Върховния
административен съд, в които изрично е посочено, че неизлагането на мотиви в
самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му
се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв.
В случая, от съдържанието на разпореждането, както и от съдържанието на
административната преписка се установяват фактическите основания за издаване на
оспореното разпореждане и които са мотивирали
полицейския орган да го издаде, като на
жалбоподателят Г.В. *** е разпоредено да спазва предписано поведение.
В настоящия случай, доказателствата в
преписката са редовно събрани и имат доказателствена сила и пред съда (чл. 171, ал. 1, изр.
първо от АПК).
Към момента на произнасяне от административния орган, са били налице всички
факти, налагащи издаването на оспореното разпореждане, но само в частта относно
разпореденото - жалб. Г.В. „да не отправя спрямо последния /* В.В./
закани и заплахи за саморазправа, както и спрямо него, така и спрямо близките
му и имуществото му, и възникналите между тях спорове да решават по
законоустановения ред“. Правилно
е разпоредено от ПО да не се извършват такива действия, които могат да представляват
престъпления по смисъла на Наказателния кодекс.
Разпореждането в останалите две части, а
именно - „В срок от 7 дни
от връчване на настоящето разпореждане, да освободи и предаде владението върху
недвижим имот самостоятелен обект в сграда …. апартамент находящ се в ***,
както и да не извършва самоуправни действия спрямо горепосочения имот,
собственост на * В.Г.В. ….“ се явява незаконосъобразно.
Съдът споделя доводите на
прокурора, че ПО не е орган по изпълнението по Дял трети от ГПК, поради което
не може да извършва действия по отнемане и предаване на владението, какъвто
изпълнителен титул не съдържат и съдебните решения. Не е налице правно
основание да се издаде разпореждането и в частта да не извършва
самоуправни действия, тъй като жалбоподателя живее в апартамента от дълги
години, първо като син на собствениците, а впоследствие, след дарението като
баща на собственика, не е наемател или самонастанило се лице, т.е. същия е
живял и живее в апартамента със съгласието на собствениците, сам не е променял
фактическото положение. В един момент поради влошаване на отношенията им, сина
е поискал бащата да напусне апартамента. В закона обаче има друг процесуален ред по
който собственик на имот може да се защити от ползвател на имота, който не е
собственик.
При това положение, преценката на полицейския
орган за издаване на разпореждане по чл. 64, ал.1 ЗМВР по отношение на жалбоподателят
Г.В. е правилна, само в частта „да
не отправя спрямо последния /* В.В./ закани и заплахи за саморазправа, както и
спрямо него, така и спрямо близките му и имуществото му, и възникналите между
тях спорове да решават по законоустановения ред“, тъй като са били
налице фактически основания за издаването му, но в останалата част е неправило
и незаконосъобразно. Оспореното разпореждане в тази част е издадено и в
съответствие с материалния закон - чл. 64, ал.1 ЗМВР. С оглед на горното не се
споделят възраженията на жалбоподателят в горната част за липса на фактически основания за
издаването на разпореждането, както и че
същото е издадено без да са налице предпоставки за това.
По изложените съображения, настоящият състав
приема, че оспореното разпореждане е законосъобразно в тази част „да не отправя ….закани и заплахи за
саморазправа, както и спрямо него, така и спрямо близките му и имуществото му,
и възникналите между тях спорове да решават по законоустановения ред“, като е налице
отменителното основание по смисъла на чл.
146 т.5 АПК за неговата отмяна в останалата
му част – несъответствие с целта на
закона.
Водим от горното и на основание чл.172 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В. ***, против РАЗПОРЕЖДАНЕ на полицейски орган /ПО/
от 09.09.2021г., издадено от В.Д. – ** /**/ в РУ на МВР-***, в частта в която е разпоредено: „Да не отправя спрямо последния /* В.В./
закани и заплахи за саморазправа, както и спрямо него, така и спрямо близките
му и имуществото му, и възникналите между тях спорове да решават по
законоустановения ред“.
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ на
полицейски орган /ПО/ от 09.09.2021г., издадено от В.Д. – ** в РУ на МВР-***, в частта в която на Г.В.В. е
разпоредено: „В срок от 7
дни от връчване на настоящето разпореждане, да освободи и предаде владението
върху недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
12259.1010.270.7.43 представляващ апартамент находящ се в ***, както и да не
извършва самоуправни действия спрямо горепосочения имот, собственост на * В.Г.В.
***, съгласно Нотариален акт № 86 том.I рег. № 983, дело № 35 от 13.02.2018г. на * С.Б. и
съдебно решение № 260105/ 20.04.2021г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №
101/2021г. по описа на Врачанския окръжен съд.“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи
на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВЪРХОВНИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - София в 14
/четиринадесет/ -дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание
чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: