№ 1208
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110139772 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД; чл.59, ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/юл/, ЕИК ...., срещу /юл/, ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати
следните суми:
-1753,63 лв., представляваща парично задължение за изплащане по фактура
**********/11.12.2019 г. представляващо възнаграждение за извършен ремонт на товарен
автомобил марка „...“, модел „...“, с ДКН ..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда - 07.07.2021 г., до окончателното изплащане на главницата;
- 279,14 лв., представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за извършен
ремонт за периода на забава от 11.12.2019 г. до 05.07.2021 г.,
- 2 160 лв., представляваща претендирана от ищеца сума от ответника, с която
последния неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, като си е спестил разходи по
паркинг и пазене на т.а. „...“, модел „...“, с ДКН ..., във вр. с престоя на автомобила, след
приключване на ремонта му, на територията на сервиза за периода от 11.12.2019 г. до
05.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
07.07.2021 г., до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът /юл/, ЕИК ...., твърди, че на 07.12.2019 г. ответникът /юл/, ЕИК ..., му
1
възложил извършването на ремонт на товарен автомобил марка „...“, модел „...“, с ДКН ...,
като последният бил предаден в сервиза на ищеца. Ищецът твърди, че всички извършени
ремонтни дейности, подмяна на части, време за ремонт и стойността им са били отразени в
работна карта № **********/08.12.2019 г. За стойността на извършените дейности по
ремонта на процесния автомобил ищецът издал фактура № **********/11.12.2019 г. на
стойност 1 753,63 лв., която била получена от управителя на ответното дружество, но не
била погасена на падежа, а и към датата на подаване на исковата молба. Освен това
ответникът не съдействал при получаване на отремонтираното МПС, като изпаднал в забава
по отношение на това си задължение, с оглед на което последното останало на съхранение и
отговорно пазене в сервиза на ищеца. Ищецът твърди, че нежелания престой на процесния
автомобил на паркинга в сервиза, след ремонта му, представлява за него вреда, която той
остойностява в размер на 2160 лв. с ДДС, дължима за периода на престой от 11.12.2019 г. до
05.07.2021 г. и с която сума твърди ответника неоснователно да се е обогатил, поради което
дължи възстановяването й на ищеца. Посочва, че обезщетението е изчислено на месечна
база / 100 лева на месец без ДДС, като наем за паркинг/. Твърди, че до ответника била
изпратена покана за доброволно плащане, получена на 01.04.2021 г., но въпреки това пак не
постъпило плащане. Претендира се и обезщетение за забава върху възнаграждението за
ремонт. Претендира разноски.
Ищецът прилага писмени доказателства и прави доказателствено искане за допускане
на съдебно-счетоводна и съдебно-оценителна експертизи.
Ответникът /юл/, ЕИК ..., в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните,
както следва:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , в тежест на
ищеца е да докаже следните обстоятелства: сключване на описания в исковата молба
договор /права и задължения на страните/, както и че ищецът е извършил посочените
услуги, т.е. изпълнение на възложената работа качествено и в срок, и приемането й от
възложителя, както и размера на възнаграждението, за което е издадена фактура №
**********/11.12.2019г., получаването и подписването й от представител на възложителя.
В случай че ищецът изпълни тази доказателствена тежест, ответникът следва да
докаже, че е заплатил възнаграждение за извършените услуги.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането
в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава
за процесния период.
По делото са приети писмени доказателства- приемо-предавателен протокол от
2
07.12.2019 г.; работна карта № **********/08.12.2019 г.; Опис на операции по работна карта
№ **********/08.12.2019 г.; фактура № **********/11.12.2019 г.; уведомително писмо от
ищеца до ответника, от 24.03.2021 г. за доброволно плащане в 3 дневен срок на
задължението на последния, получено на 01.04.2021 г., от които се установява, че на
07.12.2019 г., представител на ответника в лицето на управителя Ю. С. е предал за ремонт в
сервиза на ищеца, товарен автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № .... Видно от работната
карта и фактурата от 11.12.2019 г., са били извършени възложените ремонтни дейности,
включващи проверка и диагностика на охладителната система и ремонт на въздушен
компресор и други съпътстващи дейности, които възлизали на обща стойност 1733,63 лв. с
вкл. ДДС. За стойността на ремонта е била издадена процесната фактура, приета по делото
като неоспорена от ответника, която била получена от управителя Ю. С., видно от
положения в нея подпис, в графа „получател“. Подписът не е бил оспорен в срока за отговор
на ИМ, поради което съдът счита, че фактурата е подписана действително от лицето,
посочено в нея като нейн получател, а именно Ю. С., който е управител на дружеството-
ответник и е предал автомобила за ремонт. Във фактурата е посочено, че е получена на
11.12.2019 г., от която дата е оформен и приемо-предавателния протокол за предаване на
автомобила, след отремонтирането му. Страните уговорили плащането по фактурата да се
извърши по банков път, по посочената в нея банкова сметка на ищеца в /юл/, но по делото
няма данни и представени доказателства, че такова плащане е извършено на падежа или до
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция. С уведомително писмо, което се
твърди да е връчено с приложената по делото товарителница /на л.20/ ищеца поканил
ответника доброволно да заплати задължението си по фактурата в 3 дневен срок, но и след
получаване на поканата /на 01.04.2021 г./ до завеждане на исковата молба в съда, такова
плащане не било осъществено. В товарителницата за приел пратката отново е положил
подпис сочения в нея Ю. С., който собственоръчно е вписал името си, часа и датата на
получаване и е подписал разписката за получаване на писмото.
Посочените по-горе писмени доказателства, които не са оспорени от ответника, в
тяхната съвкупност, според съда установяват твърдените от ищеца и възложени му в
доказателствена тежест, факти, поради което и предвид бездействието на ответника, и
липсата на заявени каквито и да било възражения срещу исковете, съдът е намерил за
ненужно обременяването на страните с излишни разноски. Поради тази причина е оставил
без уважение искането за изслушване на експертиза по поставените от ищеца въпроси за
осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на ответника, вписването й в
дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит по нея.
Съгласно установената практика на ВКС е прието, че включването на фактурата в
дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен
кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на
правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на
същата. В случая, приетите по делото писмени доказателства в достатъчна степен
установяват горните факти, поради което съдът счита, че предявения от ищеца иск е
3
основателен и доказан в заявения размер.
При изрично възложена доказателствена тежест в производството, ответника не
ангажира доказателства за плащане на дължимото възнаграждение до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, поради което и исковата претенция на ищеца
следва да бъде изцяло уважена, в претендирания размер.
Като законна последица от уважаването на иска, на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 07.07.2021 г.
до окончателното й изплащане.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата по посочената
фактура № **********/11.12.2019г. на обща стойност 1733,63 лв. с ДДС съдът стигна до
следния извод:
В настоящото производство не беше доказано, че страните са уговорили срок за
плащане на процесната сума, с оглед което следва да се приложи нормата, уредена в чл. 303
„а“, ал. 3 ТЗ, а именно паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Ищецът е приложил доказателства
че фактурата е била получена от ответното дружество на посочената дата – 11.12.2019 г.,
като това не е оспорено от ответника.
Предвид установената конкретна дата на получаване на фактурата, може да се приеме,
че ответникът е изпаднал в забава най-рано на 28.12.2019 г. Относно размера, съдът по арг.
от разп. на чл. 162 от ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор изчисли, че дължимата
лихва за забава, в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода от
28.12.2019 г. до 5.07.2021 г. възлиза на 266,78 лв., с оглед което претенцията за мораторна
лихва следва да се уважи до този размер и за този период, а за разликата до пълния й
предявен размер и периода от 11.12.2019 г. до 27.12.2019 ., следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. на 11.10.2022 г., съдът е указал на
ищеца, че следва да докаже своето обедняване и размера му, съответно обогатяването на
ответника и размера му, причинната връзка между двете и съответното имуществено
разместване, както и реалната възможност за ищеца за сигурно увеличаване на неговото
имущество, ако не е бил възпрепятстван да ползва в цялост имота си, в резултат на
бездействието на ответника да получи отремонтирания си автомобил и да освободи базата
му/сервиза.
Във връзка с таза разпределената доказателствена тежест, ищеца не е ангажирал
никакви доказателства, които да направят основателен иска му по чл.59 от ЗЗД.
Единственото доказателствено искане заявено от него е за изслушване на експертиза, но за
установяване размера на иска му, което съдът е счел за ненужно, при неустановено
основание.
По делото не се ангажираха никакви доказателства, от които да се изведе извод, че
4
ищеца използва сервизната си база/двора освен за осъществяване на обичайната си дейност
по предлагане на авто-сервизни услуги и за платен паркинг, поради което не се установява
по никакъв начин, че същия е имал реална възможност да увеличи своето имущество, като
отдаде под наем част от имота си за паркинг и което той да не е могъл да реализира,
единствено по причина бездействието на ответника и отказа му да получи обратна вече
отремонтирания автомобил.
По изложените причини, иска по чл.59 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, ще
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като ищецът
претендира такива, а ответника не е заявил такава претенция.
Ищецът претендира заплащане на разноски в общ размер на 568 лв., от която сума 168
лв. заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение. По делото не е
представен Списък по чл.80 от ГПК, но са приложени доказателства за заплатената
държавна такса и уговорен размер на адвокатското възнаграждение. Доколкото в
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие /на л.22/ страните са
уговорили, че размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв., ще бъде платен в 3 дневен
срок от датата на сключване, но по делото липсват доказателства за реалното му плащане в
този срок, то на ищеца не следва да се присъждат разноски, за които няма доказателства че
са реално направено. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват единствено разноски за
държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете му или сумата от 80,16 лв., които
следва да се възложат на ответника.
Така мотивиран, на основание чл. 235, ал.1 до 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /юл/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, представлявано
поотделно от управителите Ю. П. С. и М. Т. С. да заплати на /юл/, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от управителя Н. С. С., на основание чл. 288
от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1733,63 лв. с вкл. ДДС, представляваща цена за ремонт на товарен автомобил марка „...“,
модел „...“, с ДКН ..., съгласно издадена фактура № **********/11.12.2019 г., ведно със
законна лихва от 07.07.2021 г. до окончателното заплащане на главницата, както и сумата от
266,78 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.12.2019 г. до 05.07.2021
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за разликата до пълния предявен размер от 1753,63
лв., или за сумата от 20,00 лв., като недоказан, и иска за мораторна лихва, за горницата до
279,14 лв. или за сумата от 10, 36 лв. и периода от 11.12.2019 г. до 27.12.2019 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /юл/, ЕИК .... със седалище и адрес на управление
5
/АДРЕС/, представлявано от управителя Н. С. С. против /юл/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление /АДРЕС/, представлявано поотделно от управителите Ю. П. С. и М. Т. С.,
иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2160,00 лв., с която ответника неоснователно
се обогатил за сметка на ищеца, като недоказан.
ОСЪЖДА /юл/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, представлявано
поотделно от управителите Ю. П. С. и М. Т. С. да заплати на /юл/, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от управителя Н. С. С., на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 80,16 лв., представляваща заплатените от ищеца съдебни разноски в
производството, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6