Решение по дело №1786/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260068
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20205310101786
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                     гр. Асеновград,  27.09.2022г                                

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в на тринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в следния състав:

                                                              

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

При секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1786  по описа за 2020г. и като обсъди:

 

        

          Предявени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225 ал.1 КТ

 

          И.Д.И. с посочен съдебен адрес ***, чрез  адв Б.П.    в депозирана против СУ „Св. Княз Борис І“ гр Асеновград ул „Захари Стоянов“ № 7, представлявано от директора П.Ш. ИМ  моли да    постановено решение, с което  да бъде признато прекратяването на трудовото й правоотношениепо Заповед  № 71/08.10.2020г  за незаконосъобразно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител в подготвителна група“ при ответника  и да бъде  осъден ответникът да й заплати обезщетение    за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, считано от 09.10.2020г до 09.04.2021г в размер на 8946лв.  Твърди, че е работила при ответника на длъжност „старши учител подготвителна група“, педагогически специалист. На 14.07.2020г й е връчено предизвестие от страна на работодателя, в което е отбелязано, че след изтичане на уговорения срок от два месеца по КТД трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ, или считано от 15.09.2020г ищцата е освободена от работа. След 15.09.2020г ищцата не се е явявала на работа, поради освобождаването й. След обаждане по телефона я повикали в училището и на 29.09.2020г и й връчили Заповед № 508/14.09.2020г, а веднага след това й връчили Заповед № 509/14.09.2020г, с която се отменя Заповед № 508/14.09.2020г. На 08.10.2020г й е връчена Заповед № 71/08.10.2020г, с която се прекратява трудовото й правоотношение, считано от 09.10.2020г поради съкращаване на щата от 15.09.2020г. Счита заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение незаконосъобразно, тъй като с нея се прекратява трудово правоотношение, което е вече прекратено, считано от 15.09.2020г съгласно връчено и изтекло предизвестие от 14.07.2020г. Претендира  обезщетение за оставането си без работа поради уволнението от датата на уволнението  на база последното получено БТВ в размер на 1491лв.     Ангажира доказателства, претендира разноски.

           Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че ищцата е работила при ответника на посочената длъжност, както и че на 14.07.2020г до нея е отправено предизвестие от страна на работодателя че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ поради съкращаване на щата, след изтичане на уговорения срок от два месеца по КТД.  Съгласно Приложение №7 към Наредба за финансирането на институциите на подготвителна група за предучилищно образование в началото на учебната година в неспециализираното училище е определен минимален норматив за броя на децата в подготвителна група,който е 12 деца. Поради това, че в началото на учебната  2020/2021г е нямало записани деца за сформиране на подготвителна група за предучилищно образование се наложило да се пристъпи към съкращение на щата с една щатна бройка за длъжността „старши учител подготвителна група“,  считано от 15.09.2020г. Броят на назначените педагогически специалисти на тази длъжност в училището е един и това е ищцата. Към 15.09.2020г е липсвала възможност за преназначаване или пренасочване на ищцата към друга длъжност , съгласно придобитата от нея специалност и предвид утвърденото ново длъжностно разписание на СУ Св Княз Борис І в сила от 15.09.2020г, длъжността е съкратена и не съществува. Счита доводите на ищцата, че трудовото правоотношение е прекратено с изтичането на предизвестието, тъй като работодателят по свой почин е отменил оспорената Заповед № 508/14.09.2020г, предмет на разглеждане по гр д 1720/2020г на АРС. С  изтичане срока на предизвестието, със Заповед № 508/14.09.2020г трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради съкращаване на щата, а с последваща Заповед № 509/14.09.2020г работодателят е отменил Заповед № 508/14.09.2020г поради неспазена процедура при прекратяване на трудовото правоотношение. На 15.09.2020г при ответника е представен болничен лист за временна неработоспособност на ищцата от 15.09.2020-24.09.2020г и поради представянето му връчването на отменителната заповед е станало възможно  след изтичането на срока на отпуска по болест. След приключване на отпуска по болест ищцата не се е явила на работа на 25.09. и на 28.09, съгласно констативен протокол от 29.09.2020г.  Твърди ,че волеизявлението на работодателя за отмяна на уволнението е връчено и получено от ищцата на 29.09.2020г, а исковата молба за отмяната й за което е образувано гр.д. 1720/2020г на АРС е подадена на 07.10.2020г или заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била отменена от работодателя и трудовото правоотношение е съществувало. При прекратяване на трудовото правоотношение с оспорената по настоящото производство заповед, са изплатени на ищцата обезщетения за неизползван ПГО и за неспазен срок на предизвестие, а за да извърши процедурата по съкращаване на щата работодателят е спазил всички законови изисквания на чл. 333 КТ. Счита иска неоснователен и недоказан, прави възражение за прихващане с изплатеното на основание чл. 220 ал.1 КТ обезщетение  в размер на 2983,80лв  с присъденото обезщетение за оставането й без работа.  Твърди, че издадената Заповед № 71/08.10.2020г на Директора на СУ „Св Княз Борис І“ Асеновград е законосъобразна и издадена при спазване на изискванията на чл. 333 ал.1 т.2 и т.3 КТ и ал.4 от с з.                 

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:  Ищцата е работила при ответника на основание ТД  от 1991г на длъжност учител, като с Допълнително споразумение  № 258/21.01.2019г  е преназначена на длъжност старши учител подготвителна група, а размерът на ТВ й възнаграждение е определен на 955лв. На 14.07.2020г й е връчено предизвестие със срок на предизвестито два месеца,  за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ -  поради съкращаване на щата. Със Заповед № 508/14.09.2020г  на директора на СУ „Свети княз Борис І“ гр Асеновград  трудовото й правоотношение  на длъжността „старши учител подготвителна група“   е прекратено, читано от 15.09.2020г, поради съкращаване на щата. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена със Заповед № 509 от 14.09.2020г. Така издадените заповеди са връчени на ищцата на 29.09.2020г До ищцата е изпратено уведомление от 16.09.2020г,  че поради неприключила процедура по прекратяване на трудовите й правоотношения е отменена заповедта за прекратяване на трудовия договор от 15.09.2020. С ЕР на ТЕЛК Пловдив № 1994/085 от 15.05.2020г на ищцата е определена 85% трайно намалена работоспособност със срок до 01.05.2021г.  По искане на ответника    ТЕЛК Пловдив  се произнася с  ЕР № 3619/146 от 01.09.2020г, с което  на ищцата е определена 85% ТНР, и е посочено че заболяването за което са определени 50% ТНР попада в списъка на Наредба № 5 от 1987г и лицето се ползва от специална защита. На 05.10.2020г на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т2 КТ и със Заповед № 71/08.10.2020г/връчена на ищцата на 08.10.2020г/ трудовото й правоотношение е било прекратено, поради съкращаване на щата от 15.09.2020г, като е разпоредено изплащане обезщетение за неизползван ПГО в размер на 3 дни, както и обезщетение за в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазен двумесечен срок на предизвестието.  На  проведена на 14.09.2020г работна среща   училищното ръководство на СУ „Св Княз Борис 1“ гр Асеновград е информирало представителите на синдикалните организации -  страна по КТД,  че към 15.09.2020г с началото на новата учебна 2020/2021г в училището няма записани деца за сформиране на подготвителна група за предучилищно образование, поради което се налага да се пристъпи към съкращаване на щата с една щатна бройка за длъжността „старши учител подготвителна група“ в СУ „Св княз Борис 1“ гр Асеновград, като и че към 15.09.2020г в училището няма възможност за преназначаване или пренасочване на Илияна Д.И. ст учител ПГ на друга длъжност,  съобразно придобитата от нея специалност./л.24/.  След отправено искане от 17.09.2020г от директора на СУ „Св княз Борис 1“ гр Асеновград ,  от Дирекция ИТ гр Пловдив е дадено предварително разрешение за прекратяване на ТПО с  Илияна Д.И. на основание чл. 328 ал.1 т. 2 КТ.    Налице е и съгласие на    КТ „Подкрепа“ в СУ „Св княз Борис 1“  гр Асеновград/л.25, 26/.  Със заповед № 496/14.09.2020г    на директора на СУ „Св княз Борис 1“ гр  Асеновград е утвърдено длъжностното разписание на персонала на СУ „Свети княз Борис 1“ гр  Асеновград,    за учебната 2020/2021г в сила от 15.09.2020г./л.27,28,45-58вкл/ .  

              От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните,  което съдът кредитира като пълно, обективно и безпристрастно изготвено   се установява, че       от данни за разплащателна ведомост на ответника, за времето от  януари 2020г до септември 2020г вкл ищцата няма пълен отработен месец при ответника, размерът на БТВ за последния работен месец преди освобождаването на ищцата от длъжност старши учител подготвителна група при ответника по смисъла на чл. 228 ал.1 КТ база месец септември 2020г е 1491лв. Вещото лице е посочило като размер на обезщетението по чл 225 ал.1 КТ за шестмесечен период от време от 09.10.2020г до 09.04.2021г,  сумата от 8946лв.

               Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявени са обективно съединени искове по чл. 344  ал. 1  т. 1, 2 и 3  КТ- за признаване незаконността на уволнението на ищеца  и неговата отмяна,   както и  за заплащане обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в резултат на уволнението. Исковете са допустими, като предявени в срока по чл.358 КТ, от надлежна страна имаща интерес от водене на делото, а ответникът се явява пасивно легитимиран като бивш работодател на ищцата.  

              Разгледани по същество:

              По иска с правно основание чл. 344 ал. 1  т. 1, 2 от КТ - за да бъде основателен искът следва да се установи незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение. Оспорва се уволнението по Заповед  № 71 от 08.10.2020г, поради съкращаване на щата,    с твърдения че  се прекратява трудово правоотношение, което вече е прекратено със заповед от 14.09.2020г.   В тежест на ответника – бивш работодател е да докаже законосъобразността на уволнението.      Не се спори между страните, че ищецът работил при ответника по безсрочно ТПО, а и това се установява от  представените и приети по делото, неоспорени   писмени доказателства.    Не е спорно и обстоятелството, че на 14.07.2020г на ищцата е връчено  двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че са   й връчени на 29.09.2020г  Заповед  № 508/14.09.2020г за прекратяване на ТПО и Заповед  № 509/14.09.2020г за отмяна прекратяването,  а и това се установява от представените писмени доказателства.     Или  към издаване на оспорената заповед от 08.10.2020г ТПО на ищцата не е било прекратено, поради отмяната му от работодателя. От представените писмени доказателства се установява, че е   налице действително съкращаване на щата , налице е и  предварително разрешение на инспекцията по труда  преди уволнението.   Ето защо твърденията за незаконност на  уволнението на ищцата са неоснователни. Поради липса на   незаконно уволнение,  неоснователни се явяват и предявените искове за възстановяване ищцата на работа  и  заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа.  

            При този изход на делото, направеното искане и  на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъде осъдена ищцата  да заплати на ответника разноски по производството(съобразно представените доказателства за направени такива) в размер на 700лв.  

            Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът

 

Р     Е     Ш     И:

         

           ОТХВЪРЛЯ предявения  от И.Д.И. ЕГН **********, с посочен съдебен адрес *** чрез адв П.  иск за признаване     прекратяването на трудовото й правоотношение по Заповед  № 71/08.10.2020г  за незаконосъобразно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител в подготвителна група“ при ответника  и да бъде  осъден ответникът да й заплати обезщетение    за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, считано от 09.10.2020г до 09.04.2021г в размер на 8946/осем хиляди деветстотин четиридесет и шест/лв. 

             

             ОСЪЖДА  И.Д.И. ЕГН **********, с посочен съдебен адрес *** да заплати на Средно училище „Свети Княз Борис І“ гр Асеновград ул „Захари Стоянов“ № 7 представлявано от директора П.Ш.   разноски по производството в размер на 700(седемстотин)лв             

           

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще бъде обявено – 27.09.2022г..

      

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: