Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..01.2017 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми декември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.с. ПЛАМЕН ТАНЕВ
при секретар К.М.,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело № 1446
по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на гл. 20 от
ГПК.
Приета е
за разглеждане въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД, гр. С., срещу решение
№2864/13.07.2016, постановено по гр.д. №1109/16 по описа на ВРС, 24 с-в, с
което са уважени искове на Б.Д.К. за установяване на нищожност на два договора
за ипотеки, сключени с Р.Н. и Н.С. в нарушение на изискване на закона за
учредяване на обезпечението от собственика на имота и е постановено
заличаването на ипотечните актове. Въззивникът
чрез пълномощника ю.к. Б. се позовава на неправилното интерпретиране на
безспорните факти по делото, довело до неправилно приложение на закона. Счита,
че единствено относима към действителността на ипотеката е собствеността на
учредителите, така както е била установена към момента на сключване на сделката
от нотариуса въз основа на документите за придобиването на имота преди
вписването на решението, с което е била прогласена нищожността на продажба,
легитимирала като собственици праводателите на учредителите на ипотеката. Сочи
като необосновани изводите на съда за зачитане спрямо неучаствала страна на
съдебни решения, постановени след учредяване на ипотеката в процесите, водени
между ищеца, лицето, с което е договорена нищожна сделка и последващите приобретатели на имота.
В писмено
изложение по същество поддържа бланкетно същите доводи като се позовава на
учредяване на обезпеченията от лица, придобили права от праводатели, черпещи правата
си от сделка, чиято недействителност не е била надлежно оповестена. Моли необоснованото
решение да бъде отменено, като въззивният съд отхвърли изцяло претенцията на
ищеца.
Служебно
конституираните като необжалвали необходими другари на въззивника Р.Н. и Н.С.
(учредители на спорната ипотека) не изразяват становище по спора.
Въззиваемият Б.Д.К.,
чрез пълномощника си адв. К. оспорва бланкетно жалбата. По същество пледира за
потвърждаване на обжалваното решение, като резултат от правилно приложен закон
и обосновани изводи в съответствие с установена съдебна практика.
Страните са
претендирали насрещно разноски, конкретизирани по размер в нарочни списъци (л.60
и л. 63). Оспорен като прекомерен е размерът на заплатения хонорар на
представителя на въззиваемия.
По
предварителните въпроси и допустимостта на производството са разгледани в определение
№3504/28.10.2016, в което въззивният съд е оставил без уважение искане за
събиране на доказателства.
Решението на първоинстанционния
съд е действително и в обжалваната част съответства на предявени в условия на кумулативно
съединяване два установителни иска за обявяване на нищожност на договори за
учредяване на две ипотеки в нотариална форма, като интересът си от такова
установяване като трето лице, неучастващо в договарянето ищецът извежда от
твърдението си, че е собственик на ипотекирания имот и съответно вписаното за
него обезпечение накърнява това право. Посоченото основание за тази претенция
съответства на сделка, сключена в противоречие със специално изискване на
закона относно действието на вещното обезпечение. В трайната (вкл. и
задължителна) съдебна практика е наложено тълкуването на императивния характер
на нормата по чл. 167, ал. 3 ЗЗД, насочена да гарантира именно интереса на
действителния собственик на имота, върху който се учредява ипотеката, като
изключи правната възможност лице, което не притежава правото на собственост
върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия
имот(Решение № 142 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 396/2014 г., I г. о., ГК,
Решение № 199 от 23.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 369/2015 г., III г. о., ГК,
Решение № 114 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2015 г., IV г. о., ГК).
Съответно и твърденията за сключване на ипотека от лице, което не притежава
права на собственост върху обекта на обезпечението точно покриват фактическия
състав на договаряне, което е нищожно поради противоречие със закона.
Произнасянето на обжалвания акт като решение по иск с правно основание чл. 26
ал. 1 вр. 167 ал.3 ЗЗД изцяло съответства на търсената защита с установителен
иск. Въпросът относно възприемането на постановеното на осн. чл. 179 ал.1 ЗЗД
заличаване на вписания ипотечен акт като акцесорно произнасяне относно
последиците на установеното нищожно договаряне е бил разяснен по повод
разрешаването на спора за родова подсъдност с определение № 85 от 29.01.2016г
по ч.т.д. №847/2015г на ВАпС. Въз основа на тези проверки, съдът приема че
производството по иска и произнасянето на обжалваното решение е допустимо.
След преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, въззивният съд приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, че спорните две обезпечения са били учредени по
повод на две кредитни сделки, по силата на които БАНКА ДСК ЕАД, е следвало да отпусне
за срок от 20 години еднократно на Н.С. кредит от 32 500 евро, а на Р.Н.
сумата от 97 500 евро, като задълженията на кредитополучателите са били обезпечени
с две ипотеки върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 7, 885 дка,
находяща се в местност *** в землището на с. Т., представляващ имот 038018.
Учредителите са се легитимирали като съсобственици( като всеки от тях е учредил
и обезпечение за дълга на своя съсобственик), при сключването на договорните
ипотеки (съответно с нотариални актове, вписани с поредни номера вх. рег.№ 18 838
и 18 904 на 30.06.2008г.), въз основа на два нотариални акта за
покупко-продажба. Според легитимационните документи на учредителите (НА 113,
том 2, рег. номер 6196, дело 279 от 2008г. и НА 114, том 2, рег. номер 6197,
дело 280/2008г.) правата си на собственост в квоти 1/3 ид.ч. за Н.С. и 2/3
ид.ч. за Р.Н. е следвало да придобият за цена общо 18 000лв от продавач Ю.И..
Именно това придобиване на собствеността е оспорено в настоящия процес,
като ищецът се е позовавал САМО НА ВЛЕЛЗИ В СИЛА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ, чието
зачитане следва да отрече прехвърлителното действие на тези сделки. Други
твърдения за обосноваване на липсата на собственост у праводателите на
въззивника не се сочат и съответно не представляват част от предмета на делото.
Оплакванията на въззивника се свеждат именно до незачитането на
възражението му срещу противопоставяне на съдебни актове, постановени в процеси, в които не е участвал, заявено като
част от защитната му теза в отговора по исковата молба.
По делото са представени преписи, удостоверяващи влизането в сила на решение
№ 1172/08.04.2010г., постановено по гр.д. 9934/2008г на Районен съд – В., с
което е бил уважен иска на Б.Д.К. за установяване спрямо Р. Д. и Екатерина Димитрова за нищожност на сключен
договор за покупко – продажба с НА 5, том XII, нот. дело 2169/29.12.2006г., по
силата на който, ответниците е следвало да придобият собственост върху нива с
площ от 7, 885 дка, местност ***, землище на с. Т., община В., представляващ
имот пл. номер 038018 по плана за земеразделяне, поради договаряне на пълномощник във вреда на
представлявания продавач Б.Д.К.. Няма спор по установения служебно от първата
инстанция факт на завеждането на този иск на 28.12.2008г, която дата следва
придобиването на правата на банката – кредитор по двете вписани на 30.06.2008г
договорни ипотеки.
Отделно от това, представени са и заверени преписи от влязло на
17.06.2015г. в законна сила решение
№2970/17.06.2013г., постановено по гр.д. 2771/2012г. на Районен съд – В.,
допълнено с решение 550/10.02.2014г. и решение 5492/21.11.2014г., с които са
установени правата на собственост на Б.К. спрямо Р.Н. и Н.С. и помагача им Ю.И.,
като учредителите на ипотеката са били и осъдени да предадат владението върху
същия имот. Няма спор, че исковата молба по този иск е била вписана в Служба по
вписвания – В. на 03.04.2012г., а влязлото в сила решение е отбелязано към нея 02.07.2015г.
Въз основа на отреченото с първото решение правно действие на продажбата
и установените права на продавача К. спрямо последващи приобретатели на
собствеността съдът е формирал своите изводи за липса на право у учредителите
на ипотеката. Този извод обаче е необоснован според въззивния съд по следните
съображения:
Нормата на чл. 297 ГПК действително възлага на държавните органи да
зачитат съдебни актове, но само в пределите на силата на пресъдено нещо,
обвързваща лицата, посочени в чл. 298 ГПК. Тъй като предмета и на двата спора
не са отношения по гражданско състояние
или брачни права, а банката несъмнено не е била страна в процесите,
решенията биха имали сила спрямо нея само ако е придобила спорните права от
такава страна( след като СПН е вече възникнала или поне в хода на процеса по
формирането й). Затова разпростирането
на силата на пресъдено нещо спрямо ипотечния кредитор на решения относно
правото на собственост върху ипотекираната вещ, постановени преди учредяването на ипотеката между учредителя и едно
друго лице, е проява на зависимост в правното положение на правоприемника от
правното положение на праводателя(намиращо израз и в правилата по чл. 226 ГПК).
В случая банката се позовава на транслативно правоприемство, тъй като черпи
ипотечните си права от учредителите, легитимирали се като носители на право на
собственост, придобито чрез правна сделка, но тази сделка безспорно е сключена преди повдигането на двата спора и
съответно не е налице възможност за третирането на този кредитор като частен
правоприемник обвързан така, както и като страната, от която черпи правата си. При
това положение изцяло без значение остават доводите на въззивника, основани на
действието на вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС и липсата на
оповестяване на предявеният иск за нищожност на първото разпореждане по
партидите на страните, водени в Службата по вписванията, които могат да се
съобразяват само при придобиване на ипотечните права в хода на съдебния
спор(чл. 226 ал.3 ГПК).
Като трето (необвързано пряко или косвено) със силата на пресъдено нещо
лице, банката следва да се съобразява с представените от ищеца съдебни актове, но за нея това задължение ще
се изчерпва с възприемане установеното между обвързаните лица правно положение,
доколкото не противоречи на претендирани от нея права. Съответно правата й като
обезпечен кредитор биха били изключени, ако бъдат отречени правата на преките й
праводатели (Р.Н. и Н.С.) или правата на всеки по-преден праводател по веригата
на транслативни сделки (Ю.И. Р.Д. Е.Д.). Тъй като банката не е можела да
участва в съдебното дирене на истината в делата, приключили с процесните
съдебни решения, тя е такова трето лице, което има възможност да оспорва
съответствието на тези решения с действителното правно положение. В този смисъл
е изложеното в доктрината принципно разграничение между важимостта на силата на
присъдено нещо спрямо нейните адресати и нейното зачитане от всички(проф. Ж. С.,
„Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“, Сиела, 2007г,стр. 289, 305, 318)
и възприето в практиката прилагане на тази норма в сходен случай(Определение №
416 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 985/2016 г., III г. о., ГК).
Нищожността поради противоречие със закона засяга цялото правоотношение
по ипотечния договор, поради което тя не може да съществува само за една от
договарящите се страни (банката – кредитор или ответниците – учредители), което
обуславя и необходимото им другарство( чл. 216 ал. ГПК). Доколкото предприетото
само от банката оспорване касае квалифициращия елемент на основанието за
нищожност по чл. 167 ал.3 ГПК, предмет на настоящия спор, допустимата защита на
един от необходимите другари, преодолява забраната, породена от СПН и за
другите ответници. Изричното оспорване на установените права на ищеца К.
(поради запазването в неговата правна сфера на право на собственост, за което е
било договаряно разпореждане във вреда на представляван) е налагало пълно
установяване, но вече и спрямо банката-ответник, на фактическия състав на
недействителността по чл. 40 ЗЗД( по смисъла, изяснен в ТР ОСГТК 5/14 на ВКС), респективно
отричането на вещно прехвърлителния ефект на валидните сделки, сключени в
последствие от недобросъвестния приобретател, споразумял се с пълномощника на К.(Р.
Д.) и неговите правоприемници (Ю.И., респ.
Р.Н. и Н.С.). За пълната доказателствена тежест за отричане на правата
на учредителите на ипотеката ищецът е получил указания в устния доклад на съда,
но е ограничил доказването си само до позоваване на съдебните решения и
нотариалните актове по сключените сделки.
Въз основа само на тези писмени доказателства съдът не може да установи
категорично, че първата продажба, договаряна от пълномощника Ваню Пеев и
купувача Р. Д. страда от посочения от ищеца порок. Съответно на задължителните
указания в т. ІІІ.2 от ТР ОСГТК 5/14 на ВКС, увреденият представляван следва да
докаже две обстоятелства – обективно увреждане, което може да се изрази в
съществена нееквивалентност на стойностите на насрещните престации като
значително отклонение на договорената от пълномощника на продавача цена с
известните обичайни цени на този пазар за такива имущества и субективен елемент
– „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) за увреждането на представлявания, което е обективирано в самия
недействителен договор и ще е налице ако и купувача е знаел, че договорената цена е не просто „изгодна“ за
този пазар, а нищожно ниска. Отделно от това следва да се отчита и че
предвидената в чл. 40 ЗЗД недействителност би била налице само ако самият
упълномощител не е приел отчета на пълномощника си без възражения преди
предявяването на иска си за отричане на действителността на изпълнителната
сделка (предприето 2 години след разпореждането).
По настоящото дело не са ангажирани доказателства от които да може да се
установи какви са били общоизвестните към 29.12.2006г. цени на ниви в това землище с пазарни
показатели(площ, близост до комуникации, възможности за промяна на статут),
сходни с нивата на К.. За тях не може да се съди от цените на последващите
сделки към 2008г, когато за този имот вече е било предвидено ново жилищно
предназначение (видно от забележка съм скицата от 27.02.2008г), нито от
експертизите, събирани без участие на въззивника в предходните дела. Самият
размер на цената от 538,20лв не може да се приеме за явно нищожен, доколкото
съвпада точно с данъчната оценка на същия имот (и то дори към 2008г.), а
методиката по която се формира тази оценка се основава именно на пазарни
показатели.
Доколкото недобросъвестността на пълномощника и на договарящия се с него
купувач не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания,
следва да се приеме, че както обективния, така и субективния елемент на
основанието за недействителност не са доказани с наличните по делото писмени
доказателства. Съответно и изводът за отричане на прехвърлителното действие на
първата продажба, обуславящо и липсата на придобиване на права от следващите
купувачи не може да бъде обоснован. Ищецът не е доказал съхраняването на
собствеността си, поради което и оспорването на правата на Р.Н. и Н.С. остава
неоснователно. Претенцията за установяване на нищожност на учредени от
несобственици ипотеки е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
По тези съображения,
крайният резултат от разглеждането на иска е в противоречие с диспозитива по
обжалвания съдебен акт и съответно решението следва да бъде отменено, ведно с
постановените последици относно вписването на ипотеката.
Съответно на
този изход от спора се налага ревизия и на разпределената между страните
отговорност за разноски и такси. Искания за определяне на разноски да направили
само ответниците БАНКА ДСК ЕАД
и Р.К.Н., като последната не е представило доказателства за реално заплатени
разходи за представителството на упълномощения адвокат. В списъка на първия
ответник е посочен размер на юрисконсултско възнаграждение, който надхвърля
дължимия според чл. 78 ал.8 ГПК. В
този смисъл, съдът възприема направеното възражение от насрещната страна като
довод за необоснован размер на претенцията. Ответното дружество следва да бъде
компенсирано за разходите по неоснователно предявени две установителни претенции,
до размер определен в закона, поради което дължимото за въззивна защита
възнаграждение следва да се изчисли на осн. чл. 7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за
определяне на адвокатските възнаграждения. Искането следва да се уважи до 600лв.
Невнесените от освободен по реда на чл. 83 ал.2 ГПК ищец такси остават
несъбираеми.
Разноски за въззивното производство следва да
се понесат от въззиваемия в претендирания размер от 650лв, като такса за
обжалване и юрисконсултско възнаграждение, ненадхвърлящо минимален адвокатски
хонорар, определен за две съединени претенции(по Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл.271 ал. 1 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№2864/13.07.2016, постановено по гр.д. №1109/16 по описа на ВРС, 24 с-в, като
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявен от Б.Д.К., ЕГН **********,*** срещу БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр. С.,
Р.К.Н., ЕГН **********,*** и Н.С.С., ЕГН **********,***, спирка *** иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за
установяване на нищожност поради противоречие със закона /чл. 167, ал. 3 ЗЗД/
на договор за ипотека, учредена от Р.К.Н., като кредитополучател и ипотекарен
гарант и ипотекарния гарант Н.С.С. в полза на БАНКА ДСК ЕАД върху нива, цялата
с площ от 7, 885 дка , V категория на земята при неполивни условия, находяща се
в землището на с. Т., Община В., Област В., местност ***, представляваща имот
038018, с ЕКАТТЕ 72709, ведно с акцесорно искане за постановяване на заличаване
на ипотечния акт, вписан с вх. рег.№ 18904
от 30.06.2008г , акт 146 том ХVІ дело 14690/08г на СВ-В..
ОТХВЪРЛЯ
предявен от Б.Д.К., ЕГН **********,*** срещу БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр. С.,
Р.К.Н., ЕГН **********,*** и Н.С.С., ЕГН **********,***, спирка *** иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за установяване
на нищожност поради противоречие със закона /чл. 167, ал. 3 ЗЗД/ договор за
ипотека, учредена от Н.С.С., като кредитополучател и ипотекарен гарант и
ипотекарния гарант Р.К.Н. в полза на БАНКА ДСК ЕАД върху нива, цялата с площ от
7, 885 дка , V категория на земята при неполивни условия, находяща се в
землището на с. Т., Община В., Област В., местност ***, представляваща имот
038018, с ЕКАТТЕ 72709, ведно с акцесорно искане за постановяване на заличаване
на ипотечния акт, вписан с вх. рег.№
18838 от 30.06.2008г, акт 133 том ХVІ дело 14627/08г на СВ-В..
ОСЪЖДА Б.Д.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул. ***,
представлявана от изпълнителни директори В.С. Д.Н. сумата от 600лв (шестстотин
лева), представляваща разноски за защита от юрисконсулт в първа инстанция и сумата 650лв(шестстотин и
петдесет лева), съответна на направени по основателна жалба разноски във въззивно производство, на осн.
чл. 81 ГПК.
Разноски в
полза на други страни не се определят.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването на преписа на
страните. Да се обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС на осн. чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.