Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 09.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното заседание
на 14.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. №481
по описа за 2020 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
на основание чл.132 ал.1 т.1, 2 от СК и чл.150 от СК.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба, подадена от Р.П.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
чрез адв. М.Ц.Б. ***, със съдебен адрес *** против А.А.П. ЕГН **********, адрес
***, в която се твърди следното : с
Решение от 12.12.2017 год. по гр. дело № 7983/2017 год. бракът между страните
прекратен, като родителските права са предоставени на майката. По време на
развода ответникът изтърпявал наказание лишаване от свобода по НОХД № 191/2018
год., по което дело ищцата е свидетел. Наложено му било наказание 2 години и 8
месеца.
Спрямо
ответника е внесен и обвинителен акт за извършени от него спрямо ищцата
престъпления, за което е образувано НОХД 2353/2019 год. по описа на PC- Плевен.
Срещу П. е заведено и досъдебно производство по описа на РП- Плевен за
неплащане на присъдената с решението издръжка. Ответникът е многократно
осъждан, с лоши характеристични данни. Върху имотите, предмет на споразумението
за развод и тяхната делба, има множество наложени възбрани заради дългове от
страна на ищеца във връзка с извършени от него престъпления. Срещу ответника се
водело и производство пред ТД на КПКОНПИ Велико Търново по преписка ТД 05
ВТ/УВ-3087/25.03.2019 год. и във връзка с което също били постановени възбрани
върху имотите, предмет на производство.
Твърди
се, че при срещите с детето, които са му определени съобразно Решение от
12.12.2017год. от гр. дело №7983/2017 год. ищецът не се държи адекватно спрямо
детето. На 26.10.2019 год. ответникът оставил детето, което е на 2 год. и шест
месеца, право на пързалката и отишъл отпред, за да го чака да се пусне сам.
Твърди се, че пързалката е много висока, намира се в близост кафе „***”, сега „***”
и в близост до адреса на който тя живее, а не както той твърди в близост до
неговия адрес. При тази гледка ищцата се изплашила, че детето може да полети
напред, като в този момент баща й се обърнал към ищеца, като му казал да хване
детето и да го придържа, тъй като пързалката е стръмна, след като ищецът не
реагирал на този съвет, дядото хванал детето, за да не падне и го свалил от
пързалката. Сваляйки детето *** се обърнал към ищеца отново и му казал, че
детето може да падне и да се нарани, тъй като пързалката е много висока, при
което ответникът отговорил, че е баща и може да прави каквото си иска. Стигнало
се до размяна на реплики между тях, в присъствието на приятел на ответника.
Ищцата
посочва и друг случай по Великден, на 28.04.2019 год., когато срещата се
провела в Градската градина. На тази среща ответникът оставил детето вътре във
площадката, която е за скейтборд, като покрай него с голяма сила се спускали
други деца, които ползвали тази площадка по предназначение. Отново му била
направена забележка, че това е опасно за детето, при което отговорът му бил „аз
в момента съм на свиждане, махай се, ще правя каквото си поискам”.
Твърди се, че ответникът използва срещите, за
да предизвиква конфликти с ищцата, без да се съобразява, че детето слуша
изблиците му на гняв и агресия. Твърди се, че използва срещите не толкова да
осъществява контакт с детето, колкото да осъществява натиск и да отправя закани
на ищцата за оттегляне на подадените от нея жалби и показания спрямо него, за
което се води дело. Многократно същият говори на висок тон или по-често вика,
като това стресира детето и то започва да плаче.
При
последната среща на 14.12.2019 год. ответникът предизвикал пореден скандал,
изразяващ се отново в закани и заплахи към ищцата - да си промени показанията
по наказателното дело, заплашвал баща й, като му крещял „ще те унищожа” и „ще
те убия”. След срещата същият започнал да дърпа Д. от колата, при което баща й
се намесил и той започнал и с него да се разправя, като това се случило в
присъствието на детето. Бащата на ищцата се обадил в 12.07 часа на телефон 112
и поискал помощ.
Прави
се искане при решаване на спора по същество да се съобрази интересът на детето,
като се преценят обстоятелствата, които засягат неговото физическо, психическо
и нравствено развитие, респ. създаване такива условия на живот, които
съответстват на нуждите му.
Ищцата
счита, че ищецът няма никакъв родителски капацитет; поставя детето при срещите
си с него в ситуации, изключително опасни за детето, несъобразявайки се как да
забавлява детето според възрастта му. При срещите с детето същият не се е
интересувал и не е задавал въпроси как се чувства то в останалото време,
боледува ли, има ли нужда от нещо, какво обича да прави, с какво обича да се
храни и т.н.. Твърди се, че ответникът не е запознат с навиците на детето, а и
не проявява желание да се запознае.
С
оглед гореизложеното ищцата счита, че ответникът представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето, като според нея
случаят е тежък. Същевременно ответникът не заплаща издръжка на детето, освен
една вноска през месец ноември 2019, и то след като разбрал, че ищцата е завела
дело за издръжка.
Ищцата
обосновава твърденията си относно липсата на родителски капацитет у ответника и
с разпит на изслушан инспектор по ЧНД № 535/2019 год. на ОС- Плевен, даден във
връзка с образувано дело за условно предсрочно освобождаване. Там било
установено , че ответникът е абсолютно безкритичен към действията и постъпките
си. Личностно незрял, повърхностен и с изключително ограничени възможности за
преоценка на минал негативен опит. Образованието за същия не е приоритет. По
време на престоя му в затвора инспекторът е установил, че действително същия се
включва във формите на заетост, но целта му не е да научи нещо ново и да
коригира поведението си, а само и единствено да намалява наказанието чрез
работа. Прието е по това дело, че рискът за обществото е висок, предвид
високата обществена опасност на извършените деяния, многократните осъждания и
незачитане на личната неприкосновеност, както и желанието му за лесно и бързо
облагодетелстване съвместно с ниското му правно съзнание.
В
заключение ищцата счита, че е в интерес на детето ответникът да бъде лишен от
родителски права, като ищцата моли същият да няма контакт изобщо с детето, тъй
като не счита, че такъв, макар и с баща на детето, ще се отрази неблагоприятно
върху него.
Ищцата
желае определената с Решение от 12.12.2017 год. по гр. дело №7983/2017 год.
месечна издръжка в размер на 115.00 лв. да бъде изменена и същата да се увеличи
на 180.00 лв., считано от датата на завеждане на иска. Обосновава се с това, че
от определянето на издръжка в размер на 115.00лв. е изминал период от 2 години,
през който същата не е искала увеличение на издръжката. Отделно от това до
момента е получавала обезщетение за безработица, но вече не получава такова.
Излага,
че за периода 2017 год. - 2019 год. съществено се променили социално-икономическите
условия на живот в страната и довели до повишаване на жизнения стандарт.
Обективен показател за това е повишаването на минималната работна заплата. В
този интервал от време обективно нараснали материалните и духовни потребности
на детето ***, а от там, значително нараснали и разходите, свързани с
издръжката му. Необходими са повече средства за храна, облекло, лекарства и
други. Отглеждането и възпитанието на малолетното дете в момента са поети от
ищцата изцяло, тъй като от момента на постановяване на издръжката до настоящия
момент ответникът е заплатил една единствена вноска. Към момента ищцата е
безработна, като воденето на множество дела и проблемите, които й създава
ответникът водят до огромни затруднения тя да започне да полага труд. Ищцата е
подпомагана, както материално, така и емоционално и духовно, от своите
родители, благодарение на които същата се справя. Ответникът представя
доказателства, че работи и реализира трудови доходи, освен това същият е в
работоспособна възраст, няма други деца, за които да полага грижи.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да лиши ответника от родителски права спрямо малолетното дете ***,
както и да измени присъдената до момента издръжка от 115лв. - на 180лв.
Претендират се разноски.
В срок не е депозиран писмен отговор от
ответната страна.
В
о.с.з. ищцата се явява и се представлява от адв.Б., която поддържа исковете и
навежда доводи в о.с.з.
Ответникът
се явява лично и се представлява от ***, която оспорва исковете, навежда доводи
в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.
За
заинтересованата страна Р. се явява прокурор ***, която счита исковете за
основателни и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не
е спорно, че ответникът е баща на малолетното дете ***, което понастоящем е на 3 години и 6 месеца. Няма
спор, че страните по делото са прекратили брака си с развод по силата на
съдебно решение, постановено на 12.12.2017год. по гр.д. №7983/2017год. по описа
на ПлРС /6 месеца след раждането на детето/, на основание чл.50 от СК – л.30 и
сл. от делото. Решението е влязло в сила
на 12.12.2017год. От същото се установява, че след развода упражняването на родителските
права спрямо роденото от брака дете *** *** П., ЕГН **********, е предоставено на
майката Р.П. ***, ЕГН **********, като местоживеенето на детето е определено по
нейното, а именно: ***. На бащата А.А.П., ЕГН ********** е определен режим на
лични отношения с детето *** *** П., както следва: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 12:00 часа във всеки един от дните в
дома на майката, в нейно присъствие, или на обществени места, в присъствието на
майката. По силата на съдебното решение бащата А.А.П. се е задължил да заплаща
на малолетното си дете *** чрез Р.П. ***, като негова майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 115,00 лева, считано от датата на
сключване на споразумението - 01.12.2017 год. до настъпване на причини и
обстоятелства, които обуславят изменяване или прекратяване на дължимата
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от падежа до окончателното изплащане. След прекратяване на брака
семейното жилище, находящо се на ***, е предоставено за ползване на съпругата Р.П.
***. Не е спорно, а това се установява и от изисканото и приложено по делото
свидетелство за съдимост на ответника, че същият е многократно осъждан – л.89 и
сл. от делото. Не е спорно, а това се
установява и от приетата справка на л.35
от делото, че ответникът е работил на основание сключен трудов договор за
периода 21.10.2019год. – 20.11.2019год. и за периода 07.04.2020год. –
18.05.2020год. Не е спорно, а това се установява и от приетата като доказателство по делото
Справка от Затвора –Плевен /приложена на л.113 от делото/, че ответникът е изтърпял наказание ЛОС по НОХД
№191/2018год. по описа на РС-Плевен в
размер на 2години и 8 месеца, с начало на наказанието – 25.05.2017год. /преди
раждането на детето ***/. Не е спорно, че от 27.05.2020год. ответникът е задържан
в Арест-Плевен, а от справката /л.113 от делото/ се установява,
че не полага труд. От приетото като доказателство по делото Определение,
постановено на 27.05.2020год. по ВЧНД №326/2020год. по описа на ПлОС се установява,
че спрямо ответника е взета мярка за неотклонение Задържане под стража. Видно
от мотивите на акта на съда е, че ответникът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.143 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК /предприети
действия спрямо Р.Д. за промяна на показания, дадени от нея в досъдебно
производство/; за престъпление по чл.143 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК - опит да
принуди *** да извърши нещо противно на волята му – да не придружава
приятелката си Р.Д. *** срещи на А.П. с малолетния му син *** П., провеждани на
обществени места….“; за закана с убийство на Р.Д. - престъпление по чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК - л.45 и сл. от делото. Страните не спорят, че понастоящем е
висящо НОХД № 2353/2019год. по описа на ПлРС, по което ответникът е подсъдим по
повдигнато обвинение по чл.159б ал.1 вр. чл.159а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и
чл.159в вр. чл.26 ал.1 от НК, по което пострадало лице /жертва на трафик на
хора и принуждаване към проституция/ е ищцата Р.Д. - негова бивша съпруга. Не е
спорно, че през периода, през който ответникът не е изтърпявал наказание лишаване
от свобода, респ. не е бил задържан въз основа на взета мярка за неотклонение,
същият е заплащал редовно дължимата на детето *** месечна издръжка. Такава не е
заплащал в периода, когато вече е бил задържан с мярка за неотклонение и в
периода, в който реално е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Предвид
висящия наказателен процес, по който са повдигнати множество
обвинения срещу ответника, по които пострадали лица са ищцата, нейният приятел и баща й, се
установява, а това ясно личи и от отношението на страните в о.с.з /удостоверено
в известна степен в съдебните протоколи/, че отношенията между тях са крайно
лоши, силно обтегнати, както и че между тях не може да се води нормален диалог.
Това е несъмнено установено по един абсолютно непротиворечив начин.
Същевременно обаче това касае междуличностните отношения между родителите на
малолетното дете, но не и отношението,
което ответникът има към самото дете и несъмнено следва да бъде взето под
внимание от съда при решаването на спора.
Спорни въпроси по делото са дали
ответникът следва да бъде лишен от родителски права спрямо малолетното дете ***
и следва ли да бъде увеличен размерът на издръжката, която същият понастоящем
дължи на малолетното дете.
По
иска с правно основание чл.132 ал.1 т.1, 2 от СК :
Съгласно разпоредбата на чл.131 ал.1, 2 от СК
когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в
интерес на детето, като ограничава родителските права - отнема или поставя
условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им
на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то
да бъде настанено извън семейството. Мерките по ал.1 се вземат и когато поради продължителна
физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в
състояние да упражнява родителските си права.
Съгласно чл.132 ал.1 т.1 от СК родителят
може да бъде лишен от родителски права: в особено тежки случаи по чл. 131;
а съгласно т.2 - когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка.
В случая и както беше посочено това
по-горе в мотивите, действително отношенията между бившите съпрузи са силно
нагнетени, изключително конфликтни, крайно влошени, с невъзможност същите да водят
нормален разговор макар и само по отношение въпросите, свързани със срещите
между детето и бащата. В хода на делото, от разпита на свидетелите Е.Д., П.***,
а отчасти и от показанията на св. Г.*** се установява, че този нестихващ по
сила конфликт не е налице само в отношенията между родителите на детето ***, но
касае и отношенията между ответника и
бабата и дядото на детето по майчина линия, респ. касаят отношение към приятеля
на ищцата, за което са подадени
съответни жалби и понастоящем тече неприключило наказателно производство. Във
връзка със спора са разпитани две групи
свидетели, посочени от всяка от страните, като съответно свидетелите, посочени
от ищцата твърдят, че ответникът на практика използва срещите с детето, за да
оказва влияние на ищцата да промени вече дадени от нея показания, уличаващи го
в престъпления /за което е образувано
наказателно производство/; че използва тези срещи не толкова, за да види
и общува с детето си, а да има възможност да тормози бившата си съпруга, както
и съпровождащите я при срещите нейни близки – баща й, майка й, приятеля й…Тази
група свидетели твърди, че ответникът при много от срещите си позволявал да бъде груб, невъздържан, да
обижда ищцата и баща й; дори си позволявал да упражнява физическо насилие
спрямо последния; удрял по стъклото на вратата на входа, в който ищцата живее,
когато тя прибирала детето, като всичко това ставало в присъствието на
малолетния ***, който силно се стресирал, плачел, а впоследствие бил неспокоен
– будел се нощно време, спрял дори да уринира в един момент. Свидетелите,
посочени от ответника, на свой ред заявяват пред съда, че той е много отговорен
родител, много обича детето си и е превързан към него; че детето го приема
добре. Твърдят, че практически и поради изтърпяване на наказанието ЛОС
ответникът не е имал възможност да общува пълноценно с детето ***, но винаги
при срещите си с него го забавлявал, купувал му играчки и имал едно нормално
общуване, съответно на възрастта на детето и начина, по който срещите се
осъществявали, а именно на публични места. Свидетелката Г.*** твърди, че именно
бащата на ищцата всеки път пречил на ответника да вижда детето си, казвал му,
че това дете „не е негово“ и създавал всеки път конфликтни ситуации.
Несъмнено ясно е, че ищцата, като майка
на малолетното дете, има големи притеснения от това как детето и ответникът
общуват; как бащата се грижи и би се грижил за това дете. В тази връзка тя
твърди, че ответникът няма представа от режима на детето, от навиците му, от
храненето му. Напълно нормално е една майка да има такива опасения и да е загрижена
за живота и здравето на своето дете. В случая обаче, е необходимо да се
отграничи това, че са налице силно влошени отношения между родителите на детето
и това, че подлежи на изследване въпросът дали ответникът е действително баща,
който основателно заслужава да бъде
лишен от родителски права. Съдът приема, че на този етап такива доказателства
не са налице. Детето е родено на ***год., когато ответникът вече е изтърпявал
наказание ЛОС в затвора в гр.Плевен. На практика той е виждал сина си съвсем за
кратко, през период, през който е имал прекъсване изпълнение на наказанието. Същият
е изтърпял наказанието и е излязъл на свобода през есента на 2019год., като от
27.05.2020год. отново е задържан и до момента е с взета мярка за неотклонение
Задържане под стража. Практически ответникът не е имал време да се научи да
бъде баща, не е имал време и възможност да живее с детето си ***, за да може
лично да възприеме какъв е неговият режим, какви са потребностите на детето,
има ли специфични заболявания и т.н., при все, че родителите на детето са били
разведени още преди то да се роди и имат изключително лоши междуличностни
отношения. В тази връзка ищцата заявява, че изпитва истински страх от ответника, страхува се, че той може
да вземе детето и да не й го върне повече. Поради това крие от негов коя детската
ясла посещава малолетното дете и не поддържа никакъв контакт с ответника.
Именно поради особеността на отношенията между родителите, на ответника е
определен стеснен режим на лични отношения с детето, а именно : всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 12:00 часа във всеки
един от дните в дома на майката, в нейно присъствие, или на обществени
места, в присъствието на майката. На практика ответникът е имал на
разположение около 7 месеца /т.к. преди това е изтърпявал наказание ЛОС, а
впоследствие е бил задържан/, през които е могъл да се среща с невръстното си
дете, и то на обществени места, в присъствието на майката. Установява се, че поради
силния страх, който ищцата изпитва от ответника, при всички срещи тя била
съпровождана от нейния баща - св.*** ***, което на свой ред винаги
конфронтирало допълнително ситуацията, както и ескалирало отношенията между
присъстващите възрастни, които поначало са силно влошени, страните са силно
негативно настроени един към друг. В тази връзка и макар действително детето да
е все още в твърде невръстна възраст, следва да се прецизира дали това е
подходящият режим на лични отношения между бащата и детето, т.к. присъствието
на майката, а и това на нейни близки всеки път, явно изостря и без това
недобрата фактическа обстановка около тези срещи баща - дете. Все в тази връзка
следва да се посочи, че понастоящем е налице висящ процес по предявен иск от Р.Д.
срещу А.П., с искане по реда на чл.59 ал.9 от СК за изменение на определения
режим на лични отношения между бащата и малолетното дете *** – гр.д. №
4250/2020год. по описа но ПлРС, III-ти граждански състав, с председател-настоящият съдия-докладчик. Между
страните е приключил с влязло в сила решение и спор по предявен на основание
чл.59 ал.9 от СК иск от А.П. срещу Р.Д., с искане за определяне на по-разширен
режим на лични отношения с детето, разгледан от III-ти граждански състав, с председател
– настоящият съдия-докладчик. С решението по гр.д. № 7262/2019год. съдът е
отхвърлил предявения от А.А.П. против Р.П.Д. иск на основание чл.59 ал.9 от СК
за изменение на режима на лични отношения, определен на ищеца и малолетното
дете *** с Решение, постановено по гр.д. № 7983/2017год. по описа на ПлРС,
влязло в сила на 12.12.2017год., като неоснователен и недоказан. Или,
понастоящем режимът на лични отношения между бащата и малолетното дете *** е такъв,
какъвто е определен с бракоразводното решение и описан по-горе в мотивите на
решението. От показанията на свидетелката Е.Д. се установява, че ответникът за
първи път видял детето си, когато то било на година и половина; че поставял
детето в ситуации, в които реално имало опасност за живота и здравето му –
оставил го само на висока и неподходяща за възрастта му пързалка, оставил го на
постамент за скейтборд, когато там имало по-големи пързалящи се деца; давал му
кока-кола не само в неподходящо време от денонощието, но и изобщо неподходяща
напитка за такова малко дете. От показанията й се установява, че при тези срещи
ответникът обиждал ищцата, а и самата свидетелка, че били „курви“; заплашил
ищцата, че „ще й изкърти зъбите и ще я убие“; заплашвал и обиждал съпруга й –
св.П.***; създавал конфликтни ситуации и се конфронтирал най-вече с ищцата,
саморазправял се с нея и то пред детето. Свидетелката твърди, че малолетният ***
е на 3год. и 2м., а все още не може да говори - изговаря само отделни думички
като „мама, баба, деди“. В тази връзка ищцата заявява, че това не е ненормално
за дете на неговата възраст, поради което не го е водила на психолог или друг лекар-специалист,
но потвърждава думите на майка си, че при срещите ответникът всеки път използва
възможността да я тормози, сплашва, държи се грубо и то в присъствието на
детето, което неминуемо се разстройва. Свидетелят П.*** /баща на ищцата/ твърди, че ответникът е
напълно безотговорен родител и потвърждава казаното от съпругата си досежно срещите
на бащата и детето в Градска градина в гр.Плевен и в градинката пред блока им, където
имало висока пързалка. Заявява, че ответникът нехае за здравето на детето и
въпреки пандемичната обстановка никога не носи маска, като дори при пореден
скандал между двамата го наплюл многократно в лицето В друг случай, когато
свидетелят носил внука си, ответникът го ритнал и имало реална опасност
свидетелят да падне, заедно с детето. Установява се, че ситуацията около срещите
на детето и бащата се нагнетява, предвид присъствието на майката, както и на
придружаващите я близки лица, но не защото те го предизвикват по някакъв начин,
а поради самото им присъствие там. Ответникът не може да се въздържа да не
контактува и с ищцата,респ. с тези лица, които
я придружават. Без съмнение е, че така, както са определени да се
случват срещите между детето и бащата, и предвид характерите на страните, това
не е в интерес на детето. Понастоящем обаче режимът на лични отношения, който
ответникът има с малолетното дете е определен по този начин / висящ процес е
налице по искане на ищцата на осн. чл.59 ал.9 от СК/. Същевременно става ясно,
че отношението на ответника към ищцата и съпровождащите я при срещите лица е
негативно, но с известна вероятност то може да е провокирано както от него,
така и от тяхна страна - макар и несъзнателно и целейки единствено проява на
грижа към малолетното дете ***. Действително ответникът, като родител, следва
за в бъдеще да проявява по-голямо внимание към детето си, когато осъществява
срещите си с него – да преценява предварително и на момента конкретната
ситуация; да внимава детето къде се движи, да не го оставя само на височини или в среда, опасна за него; да
му дава храни и напитки, които са подходящи за възрастта му и да са съобразени
със здравословното състояние; да се постарае да научи и да спазва режима на
детето и т.н. Не може да не се обърне внимание обаче на факта, че понастоящем
ответникът има срещи с детето само през втората и четвъртата събота и неделя от
месеца, от 10:00 часа до 12:00 часа във всеки един от дните на обществени
места, в присъствието на майката. Т.е., не може да се отрече, че този режим е в
достатъчна степен стеснен, като ответникът има на разположение 2часа, през
които да осъществява преките си контакти
с детето, и то в присъствието на неговата майка, на публични места. В тази
връзка не е спорно, а това е и изрично заявено
от страна на ищцата, че въпреки дадената възможност от съда никога
досега срещите не се провеждат в дома на майката, т.к. тя има достатъчно
притеснения от това какво би било поведението и отношението на ответника спрямо
нея в такава обстановка. Ясно е също така, че и за в бъдеще тези срещи ще се
провеждат само на публични места - в търговски центрове, в градинки, в
Градската градина в града и т.н. Следва да се отчете и факта, че въпреки
отявлено лошите отношения между родителите на детето и невъзможността за мирно
протичане на техните контакти при срещите между ответника и детето, ищцата
винаги присъства на тези срещи, съпроводена от нейни близки, и при необходимост
има възможността да реагира – в случай на сериозна опасност за живота и здравето
на детето. Съдът приема, че досега по обективни причини ответникът не е имал
възможността да контактува с детето и да натрупа достатъчно опит за това как
трябва да го обгрижва. Същевременно, към настоящия момент той отново е задържан
поради взета мярка за неотклонение Задържане под стража, което предполага, че
не вижда детето си и не може пълноценно да общува с него – доколкото не е
налице влязла в сила присъда, не може отсега да се каже дали ответникът виновно
сам се е поставил в това положение или не. След изтърпяване наказанието ЛОС
ответникът е поискал от съда да разшири режима на лични отношения с детето ***.
Вземайки предвид обаче относимите по делото факти и обстоятелства, установените
много лоши междуличностни отношения между родителите, изключително
комплицираните отношения между тях във вр. с неприключилите наказателни
производства, в които подлежат на изследване вкл. факти от строго личния им
живот; съобразявайки ниската възраст на детето и факта, че то тепърва свиква с
присъствието на бащата в живота му, съдът / III-ти граждански състав/ е отказал да разшири режима на личните
отношения, определен на ответника с детето *** и е отхвърлил изцяло иска. Лошите
отношения между родителите определено оказват влияние и върху тяхното дете, но
в случая на преценка подлежи фактът дали
ответникът – баща на детето - има такова лошо отношение към сина си или
не. По делото се установява, че ответникът не се е дезинтересирал от детето си,
иска да общува пълноценно с него /независимо от факта, че по определения режим
той не може да се среща насаме с него, нито да го води в дома си и т.н./. Няма
доказателства за това ответникът да тормози самото дете и да представлява
проблем за последното да се среща с баща си. Следва да се съобрази, че от една
страна детето е все още в твърде невръстна възраст, рядко се е срещало с баща
си. От друга страна, майката на детето е в изключително обтегнати отношения с
бащата, във вр. с което е сезирала органите на прокуратурата и понастоящем са налице неприключили наказателни
производства. В резултат на личната драма, която ищцата твърди, че е изживяла,
докато е била съпруга на ответника, лошото му отношение и тогава и сега към
нея, съчетано със страха, който тя изпитва от него, същата е поискала и съдът е
приел за редно да определи на ответника стеснен режим на лични отношения - без
възможност бащата самостоятелно да се вижда и да общува с детето; с възможност
това да става само в присъствието на ищцата; без възможност детето да приспива
в дома на баща си; без да е предоставена възможност на ответника детето да има през
лятото продължителен престой при него; страните се срещат само на публични
места, т.к. ищцата категорично не желае да остава насаме с ответника, дори в
собствения си дом. Неслучайно и както беше посочено по-горе, на свой ред ищцата
е направила искане за промяна на режима на лични отношения между детето и
бащата, за което е образувано и не е приключило гр.д. №4250/2020год. по описа
на ПлРС, III-гр. състав.
Висящ процес е налице и по искане на ищцата на основание чл.127а ал.2 от СК – гр.д. №482/2020год. по описа на
ПлРС, III-ти гр. състав. Съобразявайки
кратката възможност досега, която ответникът е имал да контактува с детето си
при осъществяване на режима на лични отношения, както и съобразявайки всички
събрани по делото доказателства и след като ги анализира заедно и по отделно, съдът
приема, че не е налице хипотезата на чл.132 ал.1 т.1 от СК. Не се обосновава
извод ответникът да има такова поведение, като родител, което да представлява
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, и това
да представлява особено тежък случай.
Съдът приема, че не е налице и
хипотезата на чл.132 ал.1 т.2 от СК -
когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не му дава издръжка. Предпоставките са дадени кумулативно. Според
установената трайна практика на ВКС /решение №406/27.12.2011 г. по гр.д.
№1125/2010г. на ІV г.о., решение №209/06.04.2010г. на ВКС по г.д. №4468/2008 г.
на ІV г.о. на ВКС и др./ трайното неполагане на грижи за детето и липсата на
финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно
поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения и е основание за лишаване от
родителски права при условията на чл.132 ал.1 т. 2 СК. В производството за
лишаване от родителски права, съдът е необходимо да изследва всички
обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна
причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава
обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната,
която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на
детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му, сочи за
дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Грижата по смисъла
на цитираната норма е посочената в чл.125 СК и представлява съвкупност от
действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо
развитие на детето, активност в търсенето на контакти с него за развиване на
доброто им взаимно познаване и емоционална връзка. От друга страна родителят
дължи и финансови средства за отглеждането на детето, като недаването на
издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е
неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. Няма спор,
че ответникът не е давал издръжка на детето само тогава, когато е изтърпявал
наказанието ЛОС, и когато е бил задържан с взета мярка за неотклонение
Задържане под стража. В останалия период от време издръжката е изплащана от
негова страна. От доказателствата по делото се установява, че докато е
изтърпявал наказанието ЛОС ответникът е работил доброволен неплатен труд на основание
чл.80 от ЗИНЗС от м.юли 2018год. до м.октомври 2019год. Срещу заплащане е
работил 14 дни през м. октомври 2018год., за което е получил 132,22лв. и 3 дни
през м. септември 2019год., за което е получил възнаграждение в размер 42,21лв.
Понастоящем от 27.05.2020год. ответникът се намира в Ареста - Плевен и не
полага труд. Установява се, че същият живее в жилище под наем в гр.Плевен, като
наемът бил заплащан от родителите му, когато е бил задържан, респ. осъден на
ефективно изтърпяване на наказанието ЛОС, вкл. и сега, когато ответникът отново
е задържан под стража. Не се доказва към релевантния момент ответникът да е
имал имущество, с което да може да се разпорежда и от което да реализира
доходи; не се доказва да е имал спестени средства, с които да е могъл /въпреки
факта на задържането, осъждането/ да заплаща дължимата на детето месечна
издръжка. Ищцата е изложила твърдения, че е сезирала прокуратурата за това, че
не е получавала издръжка за детето от страна на ответника и това нейно
твърдение не се оспорва от насрещната страна. Законът санкционира такова
поведение посредством дължимост на обезщетение за забава и постановяване на
присъда по реда на НК, но автоматично това не води до лишаване от родителски
права. В приетите по делото два социални доклада на ***“-Плевен – л.50 и л.105
от делото – се съдържа преди всичко интерпретация на изложеното от всеки от
родителите на детето, което е добре
известно на съда. Няма конкретно или косвено изразено становище, което да
обосновава извод за съда ответникът да следва да бъде лишен от родителски
права. Неминуемо, ако страните по делото, като родители на детето, за в бъдеще
постигнат подобряване на отношенията си, то това ще се отрази положително и на тяхното дете, т.к.
понастоящем може да се каже, че те водят една ожесточена борба помежду си. Тези
обаче комплицирани отношения между страните не могат да обосноват искането на
ищцата ответникът да бъде лишен от родителски права, за което съдът изложи
мотиви по-горе в решението си. Разбира се, в бъдеще, ако ответникът има
поведение и отношение към детето, което би застрашило в сериозна степен живота
и/или здравето на детето; ако при контактите си с детето същият извършва
действия, с които го разстройва, вреди на неговото развитие и възпитание, то
ищцата би могла да поиска лишаване от родителски права или ограничаване на
родителските му права.
Въз
основа на така изложените съображения, съдът намира иска за лишаване на бащата
- ответник в процеса, от родителските права по отношение на детето му за неоснователен.
Съдът не следва да определя режим на лични отношения, т.к. такъв понастоящем е
определен - по силата на решението, постановено по гр.д. №7983/2017год. по
описа на ПлРС и отхвърления иск на основание чл.59 ал.9 от СК - за определяне
на по-разширен режим на лични отношения с детето – решение, постановено по
гр.д.№ 7262/2019год. по описа на ПлРС, III-ти гр.състав, влязло в сила на
07.08.2020год., както и предвид висящия процес по предявен иск на основание
чл.59 ал.9 от СК от ищцата Р.Д. срещу ответника А.П..
По иска на основание
чл.150 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл.142
ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата – ал.2-ра на същия текст. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител
е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Към настоящия момент издръжката е определена с решение, влязло в сила на
12.12.2017год. и е дължима от ответника в размер 115лв. минималният размер на
издръжката понастоящем е 152,50лв. Ищцата е ангажирана пряко с отглеждането на
детето и е безработна. Ответникът не
работи, задържан е с мярка за неотклонение Задържане под стража, предвид
повдигнатото му обвинение, посочено по-горе в мотивите. Съдът приема, че искът
е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен. Издръжката, която се
претендира е с 27,50лв. повече от предвидения в закона минимум, а предвид изложените
твърдения от ответника досежно възможностите, които има да обгрижва детето си,
съдът приема, че този размер издръжка не ще бъде непосилен за него, както и се
явява адекватен на нуждата на детето от издръжка. От първоначалното определяне
на размера й е изминал период от три години, през който безспорно са се променили
социално-икономическите условия в страната, повишени са цените на всички стоки
с основно предназначение. От друга страна нуждата на детето от издръжка е
нараснала, а не е намаляла. Следва да се вземе предвид и факта, че възрастта на
детето е такава, че то все още расте бързо, сравнително бързо омаляват дрехи,
обувки и се налага подмяната им с нови.
При горните съображения съдът приема иска за изцяло
основателен и доказан и като такъв следва да го уважи.
По отношение разноските по делото: ищцата
е представила договор за правна защита и
съдействие, в който вписаният хонорар е в размер 400лв. Предвид броя на
исковете, които се явяват предмет на
делото, съдът приема, че за всеки от тях е уговорен размер на хонорара – по
200лв. В договора за правна защита и съдействие на ***, като пълномощник на
ответника, е вписано, че правната помощ се осъществява на основание чл.38 ал.2
от ЗА – безплатно. Следователно и т.к. е поискано определяне и присъждане на
хонорар, според броя на исковете следва да се определи такъв в размер
400лвлв.-по иска на основание чл.132 ал.1 т.1, 2 от СК – на основание чл.21 от
Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, а по иска на основание
чл.150 от СК – 300лв. на основание чл.7 ал.1 т.6 от Наредбата.
При този изход на делото ответникът дължи на ищцата разноски в размер 200лв. по
уважения иск на основание чл.150 от СК, а ищцата дължи на ответника разноски по
отхвърления иск на основание чл.132 ал.1
т.1,2 от СК -400лв. Или, по компенсация се дължат разноски на *** от страна на
ищцата в размер 200лв.
При този изход на споровете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса по иска за
увеличение на издръжката в размер 93,60лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес ***, *** - пълномощник адв. М.Ц.Б. ***, против А.А.П.,
ЕГН **********, адрес *** , понастоящем в Арест-Плевен иск на основание чл.132
ал.1 т.1 и т.2 от СК за лишаване на ответника от родителски права спрямо
малолетното дете *** П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК
издръжката, определена с решение, постановено по гр.д. №7983/2017год. по описа
на Плевенски районен съд, влязло в сила на 12.12.2017год., като ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете *** *** П., ЕГН **********, чрез майката и законен представител
Р.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА вместо по 115лв. месечно - по 180лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.12.2019год. до настъпването на законни причини
и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.3 от ГПК вр. чл.38 ал.2 от ЗА Р.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес ***, *** - пълномощник адв. М.Ц.Б. *** ДА
ЗАПЛАТИ на адв. ***, адрес: *** направените разноски по делото съразмерно уважената част на
исковете и по компенсация в размер 200лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: