РЕШЕНИЕ
№ 5543
гр. София, 24.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110212956 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на И. И. Н. против Наказателно постановление № .................. г.,
издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 154а, ал. 2 от Наредба за
организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО), на жалбоподателя
била наложена глоба, в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 НОДТСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление. Навеждат се доводи за недоказаност и за процесуални нарушения (несъответствие
между словесно и цифрово изражение на административното обвинение; липса на материална и
териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган). Моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, но се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за субективна
несъставомерност. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, в условията на
евентуалност – за намаляване размера на санкцията.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата, излагайки съображения по наведените доводи и възражения. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.03.2024 г., около 13:00 ч. жалбоподателят Н. управлявал товарен автомобил, марка
1
„МАН ТГА“, ДК № ........, натоварен със земни маси в гр. ......., р-н ........“, м. .......... без издадено
направление по реда на Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична община.
Това било установено от проверяващ екип на Столичен инспекторат, в състав – П П и М
М.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля П П; АУАН; НП; снимков материал; разписка за връчване; заповеди за компетентност на
актосъставителя и АНО; справка от Столична община с приложен диск.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя (евентуално). Разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен спомен за
случая, като съдът не намира основания да счете същия за реално или дори потенциално
заинтересован от изхода на производството.
В допълнение, представеното от повереника направление е с дата, последваща
проверката, поради което и съдържанието му не следва да бъде обсъждано в детайли.
Надлежно се установява, за пълнота на изложението, наличието на облигационно
отношение между „..........“ ЕАД и ЕТ ........“, както и между едноличния търговец и жалбоподателя,
като правните последици (или липсата на такива) следва да бъдат обект на обсъждане в последващ
раздел на настоящото изложение.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– санкционираното лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е
породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда)
ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (във връзка с
възражението по същество, т. е. същият е имал връчен екземпляр на свое разположение, с който е
могъл да се запознава когато и където пожелае, по свое лично усмотрение), но и по правило това
2
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Касателно материалната компетентност на наказващия орган, разпоредбата на чл. 44, ал. 1,
т. 9 ЗМСМА изрично регламентира възможност за делегиране на правомощия от кмета на
общината, като допълващ характер има нормата на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, според която
наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник, т. е.
предвидена е изрична възможност наказателното постановление да бъде издадено от зам. кмет,
както и за делегиране на правомощия от самия кмет (без посочване на изричен кръг от такива),
поради което и съдът не намира основание да разглежда атакуваното постановление като издадено,
без надлежна материална компетентност (няма как, в този контекст, да не бъде упомената и
разпоредбата на чл. 130, ал. 1 НОДТСО).
И в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички съставомерни обективни белези на
инкриминираното деяние, кореспондиращи с реквизитите, предвидени като минимално
съдържание в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 29.03.2024 г., около 13:00 ч. жалбоподателят Н.
управлявал товарен автомобил, марка „МАН ТГА“, ДК № .............натоварен със земни маси в
гр..............без издадено направление по реда на Наредба за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Н. е
извършил административно нарушение, което законосъобразно е бил санкциониран. Съставът на
това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй като водачът извършва превоз на
земни маси, без да притежава надлежно издадено направление. Възражението за обективна
несъставомерност е неоснователно, доколкото вътрешните отношения между частно-правни
субекти са неотносими към регламентирани с нормативни (законови или подзаконови) актове
задължения и забрани (в рамките на настоящото производство, съдът не следва да разсъждава, на
плоскостта на последваща регресна отговорност и пр.). Касателно субективната страна,
нормотворецът не е счел за необходимо – да постави изискване за наличие на пряк умисъл, в
контекста на съставомерността, поради което и деянието би било съставомерно, и при форма на
вина – непредпазливост.
Съдът приема, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
3
преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредбата задължения на физическите лица, без законът да
поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН)
не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай извършеното деяние е
застрашило обществените отношения с класическия интензитет, но не може да не бъдат
коментирани и мащабите на тази категория противоправни действия, изводима от допълнително
представените от въззиваемата страна справка, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на деянието се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото е
административно нарушение, а не – маловажен случай.
С оглед гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н..
По размера на санкцията
В санкционната норма на чл. 154а, ал. 2 НОДТСО е разписано, че за нарушенията по чл.
29а, визирани в т. 3, т. 6, т. 7, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 17, т. 19 и т. 20 глобата е в размер от 100 до 5
000 лв. Законосъобразно, като отегчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени
обемът на превозваните земни маси (без данни за конкретен такъв, но и достатъчно, за да
бъдат превозвани с тежкотоварен камион), както и мащабите на противоправната дейност по
нерегламентирано депониране (трудно защитима е теза, че съдържанието на товарния отсек
е било транспортирано, с цел – различна от последващо разтоварване) на строителни
отпадъци и земни маси. От друга страна, обаче, предмет на настоящото производство е не
толкова тази дейност, в нейната цялост, а конкретни противоправни действия на
привлеченото към отговорност лице – И. Н., за когото не се представят доказателства за
други нарушения от тази категория, поради което и настоящият съдебен състав намира, че
определеният максимален размер на санкцията не носи признаците на съразмерност и
справедливост, а балансът на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е
предполагал отмерване на санкцията към средния размер от 2 500 лева.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, с оглед защитата от процесуален представител, жалбоподателят
следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и
правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона
4
за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е частично законосъобразно, като
следва да бъде ревизирано, единствено в санкционната си част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ................издадено от зам. кмет на Столична
община, с което, на основание чл. 154а, ал. 2 НОДТСО, на И. И. Н. била наложена глоба, за
нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 НОДТСО, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 5 000 на 2
500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление, в останалата му част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, И. И. Н., ЕГН ********** да заплати на
Столична община сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5