О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………… 2021година,
гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет
и втори състав в закрито съдебно
заседание в състав :
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Разгледа
постъпило по адм дело № 1311/2020 г.
по описа на АС Варна заявление с.д.№ 3935/16.03.2021
г., депозирано от адм. П.В., пълномощник
на оспорващата, срещу наложената му с
протоколно определение от 10.03.2021г. глоба в размер на 50 лв. и прие следното:
Със
заявлението, имащо характера на молба по чл. 92 от ГПК се иска отмяна на
наложената от съда на основание чл. 89, т. 3, предложение второ и
чл. 91, ал. 1 от ГПК санкция.
Видно от неговото съдържание санкционираният по този ред адв.В. не
счита, че не е обидил
процесуалния представител на насрещната страна с изявлението си за „неговата
„неподготвеност“ - според личното му твърдение. Твърди, че не бил употребил
израза „ неговата непрокопсаност“, като настоява, че при утвърждаване на протокола съдът е
следвало „да проконтролира този чувствителен термин…“ .
По отношение на твърдяния за употребен
израз за“ неподготвеност“ на гл. юрисконсулт М. изтъква, че
само резюмирал едно негово лично изявление, направено в хода на същото
открито съдебно заседание „…понеже не аз
следих делото, за да го потвърдя ще ми е
необходимо все пак да го прегледам още
веднъж..“. Това според молителя било
признание от страна на процесуалния представител на ответника, че не е подготвен
по делото. Въз основа на това си
твърдение развива тезата, че изреченото от него
не съставлявало обида по смисъла на чл. 146, ал.1 от НК.
От друга страна пък се позовава на нормата на чл. 147, ал.2 от същия кодекс,
съгласно която деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените
обстоятелства или на приписаните
престъпления. Според логиката на молителя, счетеното за признание за
„неподготвеност“ изявление на пълномощника на ответника, в случая доказва
истинността на разгласеното от него обстоятелство, обективирано в
протокола от 10.03.2021г. г. което (пак по неговата логика) го освобождава от
отговорността да понесе наложената му санкция.
Отделно от изложеното счита, че за налагането на глоба по този ред следвало „обиденият“ колега да направи
такова искане. В случая освен, че такова искане не било направено, то с
„конклудентни действия (мълчаливо действие и бездействие) главният
юрисконсулт всъщност потвърдил
изявлението си и становището на молителя
– за неподготвеност.
Въз основа на изложеното е формиран петитум: “ Добросъвестно внесох сумата от 50
лв. непосредствено след с.з. Следва да отмените наложената ми глоба и ми
възстановите сумата като недължима.“
Съдът като съобрази
изложените от молителя доводи с данните по делото и с цялостното му поведение
при осъществяване на процесуални действия в открито съдебно заседание на
10.03.2021 г. намира искането за отмяна на санкцията, наложената на основание чл. 89, т.3 във връзка с чл. 91, ал.1 от ГПК , за депозирано в законоустановения срок, но за НЕОСНОВАТЕЛНО.
Фактите по случая са следните:
На 10.03.2021 г. в открито съдебно заседание в хода на
процесуалните действия, при изясняване на въпроса относно обема и съдържанието
на представената административна преписка, в съставения по реда на чл. 150,
ал.2 от ГПК протокол беше възпроизведено следното изявление на адв. Пл.В. –
процесуален представител на оспорващата:
„Имам реплика към колегата. Стана ясно от неговото
изявление преди няколко минути, не сега, а преди това, че той не е запознат с
делото, какво е приложено и какво не е приложено по делото не е запознат. Между
другото се явява на делото, за което съжалявам, че така става. Неговата
непрокопсаност също се отразява на настоящото производство“.
Това конкретно изявление, което съдът счете за обида
на процесуален представител на страна според
чл. 89, т.3 от ГПК и упражни
правомощията си по чл. 141, ал.1 и ал.2
от ГПК, като с протоколно определение от същата дата -
10.03.2021 г., наложи на
адв. Пл.В. предвидената в чл. 91, ал.1
от същия кодекс глоба.
Във връзка със същото изявление беше проведено
производство по реда на чл. 151 от ГПК, инициирано от адв. В. с искане изразът
„неговата непрокопсаност „ да се замени
с израза “..неговата неподготвеност..“.
В открито
съдебно заседание, на 21.054.2021 г. беше изслушан аудиозаписът от съдебното
заседание на 10.03.2021 г.
Съдът не намери
основание за поправка на протокола от открито съдебно заседание от 10.03.2021
г., тъй като той съдържа всички елементи на чл. 150 от ГПК.
Думата е записана така, както е произнесена и
възприета от съда. Искането беше оставено без уважение.
Относно значението на всяка една от двете конкретни думи при
цялостната оценка на поведението на санкционираното лице съдът
взе предвид следното:
Оспори се, че вместо „непрокосаност“ процесуалният
представител употребил думата
„неподготвеност“.
Който и да е от двата израза да са били употребени от
процесуалния представител на оспорващата страна
в открито съдебно заседание на 10.03.2021 г., това не се отразява на
смисъла и цялостното съдържание на направеното от него изявление, което по
съдържание представлява оценъчна квалификация на професионалната подготовка и ангажираност на процесуалния
представител на ответника по конкретния спор и тя е с ясно изразен негативен смисъл.. Това
несъмнено е обидна квалификация за представител на страна в процеса.
Цялостното му поведение – вербално и невербално на
това открито съдебно заседание - последователно, явно и съзнателно демонстрира неуважение към страна-участник
в процеса, което е видно от пълното
съдържание на съдебния протокол.
Изводът на съда за съзнавано поведение е резултат от
цялостното му възприемане, който се
подкрепя и от изложението му в заявлението досежно интерпретацията на
понятието „обида“ .
Санкционираният
няма критична самооценка на собствените си прояви – видно е от личната му теза,
изразена в заявлението -молба за отмяна.
Санкцията на чл. 89, т. 3 от ГПК е установена от законодателя в процесуалния закон с оглед защита
авторитета на съда и на правосъдието, на достойнството на страните, както и с оглед дисциплиниране на участниците
в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в
езикова форма, изключващи каквито и да било прояви на неуважително и обидно
отношение както към съда като правораздавателен орган, така и към всеки един от
участниците в процеса - включително чрез употреба на обидни изрази, устно или
писмено.
Понятието за "обида " по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е по-широко от това за престъпленията
"обида" и "обида на длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1
и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. Тя е едно от множеството основания за налагане на
глоба от съда, с оглед дисциплинирането на участниците в гражданското
съдопроизводство.
Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се
проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към
определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция, но и към страна или нейният представител,
свидетел или вещо лице.
Предвид казаното, доводите на санкционирания адвокат, основаващи
се на чл. 147, ал.2 от НК не намират законова опора, не обективират липса на материалноправни
предпоставки за налагане на глобата, нито са такива обстоятелства, даващи основание за отмяна на глобата. Неоснователно
е в случая позоваване на функционален
имунитет на адвоката.
Когато това поведение се осъществява чрез писмени или
устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е
вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на
това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и
престижа на съдебната институция, или да засяга авторитета и достойнството
на страна, неин представител, свидетел
или вещо лице.
Несъмнено от такова естество е употребеният в случая
от адв.П.В. израз, за които му е наложена процесната глоба. Този израз съдържа
подчертано неуважително отношение към представител на страна по делото.
Съгласно Конституцията на РБ, всеки
има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, но от друга
страна чл. 10, т. 2 от ЕКЗПЧОС изрично постановява, че ползването на тези свободи,
доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено
от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и
са необходими в едно демократично общество за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието".
Колкото до възражението на молителя, че за налагането на глоба от съда по
коментирания ред следвало засегнатото лице –„обиденият“ колега – да направи
искане за това, съдът счита същото за
лишено от основание. С нормата на чл. 141 от ГПК законодателят ясно и
изчерпателно е посочил задълженията и
правомощията на председателя на състава, а
многократно цитираните норми на чл. 89 и чл. 91 от същия кодекс
категорично не съдържат подобно изискване. Преценката е на съда!
В заявлението с характер на молба по чл. 92 от ГПК
молителят не сочи никакви причини (обстоятелства), които да са уважителни по
смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК и да представляват основание за отмяна на наложената й глоба, след
преценка.
Съобразно изложеното съдът намира
молбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
92, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление с.д.№
3935/16.03.2021 г., депозирано от адм. П.В.,
пълномощник на оспорващата за отмяна на наложената
му с протоколно определение от
10.03.2021г. глоба в размер на 50 лв. и прие следното:
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в СЕДЕМ дневен срок от датата на
съобщаването му пред ВАС.
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА