Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 606
16.09.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ивелина Въжарска
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 360 по описа на съда за
2022 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Ф.Ф.М., ЕГН : **********,***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0254-000081 от 06.04.2022 г., издадена
от полицейски инспектор в ОДМВР - Хасково, РУ – Димитровград.
Жалбоподателят
твърди, че изложеното в обстоятелствената част на обжалвания акт не е истина.
Заявява, че на 05.04.2022 г. той, жена му И.Я.М., майка му и братовчедката на И.
- Х.А.К.,***. С И. се скарали, след което тя напуснала семейното жилище и казала,
че се прибира в гр.Димитровград при майка си. С Х.К. опитали да я разубедят, но
тя не ги послушала. След известно време двамата също потеглили към
Димитровград. Там я заварили в ЦСМП - Димитровград, където отишла за преглед.
Споделила на медиците, че посещението в Бърза помощ е предхождано от семеен
скандал, поради което от там подали сигнал до РУ -Димитровград. На същия се
отзовали полицейски служители, които след разговор им казали, че трябва да отидат
с тях до сградата на районното управление, за да дадат обяснения по случая. С Х.А.К.
се отзовали и отишли в РУ - Димитровград. Там влезли около полунощ. Последвали
беседи в продължение на три часа. Около 03.30 часа жалбоподателят бил отведен в
друго помещение и бил накаран да даде проба за алкохол. Съгласил се, апаратът
не отчел нищо, след което казали, че трябва да даде проба и за наркотик. Жалбоподателят
отказал категорично, като след отказа се стигнало до издаване на процесния акт
и отнемане на СУМПС.
С оглед на
така изложеното, същият моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде
отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0254-000081 от 06.04.2022 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково,
РУ - Димитровград, като незаконосъобразна.
Ответникът –
Полицейски инспектор в Районно управление – Димитровград към ОД на МВР –
Хасково (С. И.И.) се явява лично в съдебно заседание и посочва, че
обжалваната заповед е издадена въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение за отказ на жалбоподателя да бъде изпробван за
употреба на упойващи вещества.
От събраните
по делото доказателства се установява, че със Заповед № 22-0254-000081 от
06.04.2022 г. полицейски инспектор в
Районно управление – Димитровград към ОД на МВР – Хасково е наложил
принудителна административна мярка на Ф.Ф.М., в качеството му на водач на МПС,
изразяваща се във "временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач", до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Правното основание за издаването й
административният орган е извел от разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б"
от Закона за движение по пътищата.
При налагането
на тази мярка решаващият орган е съобразил следното:
На 06.04.2022
г., в гр.Димитровград, от служители на РУ –Димитровград при ОД на МВР - Хасково
е установено, че жалбоподателят Ф.Ф.М. управлява лек автомобил марка "Ауди
6" с рег. № Х 5515 ВТ, като след
спирането на автомобила и впоследствие при извършване на съответна проверка на М.,
в качеството му на водач на МПС, същият след надлежно съгласие и съответно
извършена проба за употреба на алкохол, отказва да бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества или техните аналози с Drager Drugtest 5000 с инвентарен номер ARLK 0007.
За деянието,
представляващо административно нарушение, му е съставен Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA № 352398/06.04.2022 г., който лицето е отказало да подпише. В
акта е налице отбелязване „имам възражения“, но не са изложени конкретни такива.
Във връзка
със случая актосъставителят мл. автоконтрольор И.Х.И. в съставената докладна
записка до Началника на РУ – Димитровград посочва, че били изпратени по сигнал за бита жена, като
на място установили, че скандалът е станал в гр.Хасково. Жената била откарана в
МБАЛ – Хасково, а на място останал съпругът й Ф.Ф.М., който говорел несвързано
и възбудено. Заявил, че дошъл от Хасково с такси до Димитровград да търси жена
си. Тъй като следвало да даде обяснения в РУ – Димитровград, му казали да си
намери транспорт до управлението. За тяхна изненада същият се качил в автомобил
*** с рег.№*** и го управлявал до сградата на РУ – Димитровград на ***. След като паркирал, бил поканен да даде проба за
алкохол, което той сторил – пробата била отрицателна, и за употреба на
наркотични вещества, която той отказал.
По делото е
спорно авторството на деянието, като жалбоподателят твърди, че на посочената
дата не той, а трето лице – Х.А.К. е управлявала лекия автомобил. В тази връзка
за изясняване на спора от фактическа страна в хода на съдебното производство бяха
събрани гласни доказателства, като съдът допусна както поисканите от пълномощника
на жалбоподателя свидетели, така и двамата полицейски служители, присъствали и
извършили проверката в процесната вечер.
Разпитани
като свидетели по делото, полицейските служители - И.Х.И. и Л.Д.Д. заявяват, че
били изпратени по сигнал за бита жена в Бърза помощ в гр.Димитровград. Тъй като
трябвало да бъдат дадени допълнителни обяснения, жалбоподателят бил поканен в
районното управление. Същият отишъл до там, управлявайки автомобил ***. Впоследствие му била отправена покана за тестване и
извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични и упойващи вещества,
като същият отказал да даде проба за наркотични и упойващи вещества.
Друга е
версията на жалбоподателя, в подкрепа на която са показанията на посочените от
него свидетели, която версия обаче съдът намира за защитна теза, опровергаваща
се от внимателния анализ на писмените и гласни доказателства по делото.
Съдът дава
вяра на показанията на полицейските служители, тъй като те са непротиворечиви,
възпроизвеждат възприетите от тях непосредствено обстоятелства и са
незаинтересовани, предвид това, че същите не са в лични отношения с оспорващия,
а са възприели ситуация при изпълнение на вменените им служебни задължения.
Съдът не
дава вяра на показанията на свидетелите на оспорващия – Х.К., братовчедка на
съпругата му, и И. М. – негова съпруга, които твърдят, че не М., а Х. е
управлявала лекия автомобил *, в който се е намирал и оспорващият.
Показанията на тези свидетели обаче следва да бъдат разгледани през призмата на
заинтересоваността, предвид близките им отношения с жалбоподателя. Дори и да не
се определят като заинтересовани, съдът ги преценява като недостоверни, с оглед
противоречието им с останалите писмени доказателства по делото.
В тази
връзка буди недоумение обстоятелството, защо след като полицейските служители
са поискали да извършат проверка за употреба на алкохол на жалбоподателя, същият
се е съгласил и е оказал необходимото съдействие за извършването й, ако не е управлявал
лекия автомобил. В такава ситуация напълно логично е той да възрази и да посочи
още тогава лицето, управлявало лекия автомобил. Такова възражение няма изложено,
а Ф.М. се е съгласил да бъде тестван за употреба на алкохол. В показанията и на
двамата полицейски служители, както и в изложеното в съставената докладна
записка, адресирана до Началника на РУ – Димитровград, липсват каквито и да
било данни да са видели автомобилът да е
бил управляван от Х.К.. Напротив – категорични са, че автомобилът е бил
управляван именно от М., като липсват данни и за изложени от негова страна в
онзи момент възражения по отношение на това кой е бил водачът на автомобила
въпросната вечер.
От значение
е и фактът, че актът за установяване на административно нарушение има
доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства до доказване
на противното съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Горепосочената
докладна записка, съставена по реда на
ЗМВР и Инструкция № 8121з-823 от 05.11.2014 г. за организация на дейността в
Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението,
също се явява официален свидетелстващ документ, тъй като е съставена от орган
на държавната власт и материализира изявление на този орган - полицейският
служител, в това му качество. Удостовереното в докладната записка съвпада с
показанията на двамата служители на РУ – Димитровград. Предвид изложеното,
съдът не приема за обективни показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя,
тъй като същите звучат нелогично и неправдоподобно, противоречат на събраните
по делото доказателства и са изцяло в интерес на жалбоподателя и неговата
защитна теза и поради очевидната им заинтересуваност от изхода на процеса, съдът
не ги кредитира. С оглед изложеното, съдът намира, че направените от жалбоподателя
възражения не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи
съставения акт, приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите
по делото - очевидци на нарушението. Съответно се налага безспорния извод, че
на 06.04.2022 г. в гр.Димитровград именно лицето Ф.М. е управлявал лекия автомобил.
Установените
по делото факти съставляват предвидените в закона материални предпоставки за
осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
На основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във
връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.
1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на МВР е ръководител на служба
с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по
пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31,
т. 2 от ЗМВР). В случая заповедта е издадена от компетентен административен
орган на основание чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП предвид служебно известната на съда Заповед №
1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково.
Съгласно
чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа
изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни
основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Налице е ясно
и точно описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал
постановяване на процесния акт.
Относно
съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира
следното:
Административният
акт е издаден в съответствие с материалния закон.
В случая
правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или
химико-токсикологично лабораторно изследване“, се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма
административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица.
В случая,
съобразно възприетото от ответника в мотивната част на самата заповед,
необходимата предпоставка за налагане на тази ПАМ е отказ на водача да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, за което на същия е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, изложена в
АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. В случая, както вече
бе посочено, жалбоподателят не ангажира убедителни доказателства, опровергащи
материалната доказателствена сила на представения АУАН. В тази връзка съдът
приема, че в случая такъв акт е редовно съставен на жалбоподателя – от
длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа
обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за
настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 174, ал. 3 от същия
нормативен акт.
От
същия АУАН безспорно се установява, че на 06.04.2022 г. в гр.Димитровград при
извършена проверка след установено управление на лек автомобил *** с peг. № ***, водачът, в
лицето на жалбоподателя, е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като по
категоричен начин е установено и неизпълнение от негова страна на предписание
за даване на биологични проби за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване.
В
случая с оглед гореизложените съображения следва да се приеме, че ответникът е
доказал по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които
относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици,
изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Константна
е съдебната практика, че разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност за прилагане на ПАМ с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата (в този смисъл Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. дело № 4083/2016 г.
по описа на ВАС; Решение № 8077 от 12.06.2014 г. по адм. дело № 800/2014 г. по
описа на ВАС; Решение № 3588/31.03.2015 г. по адм. дело № 10872/2014 г. на ВАС
и др.).
В
случая приложената по отношение на жалбоподателя ПАМ се основава на наличието
на две от нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
- отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и отказ от негова страна да
даде да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване,
всяко едно от които съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание
за законосъобразното упражняване на административното правомощие. С
проявлението на посочения релевантен правопораждащ юридически факт е възникнало
публичното право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството
за управление на МПС на водача.
Следва
да се отбележи, че тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността
на дееца да извърши други противоправни деяния, като същата не съставлява
административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително
условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
С
оглед на така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, с
който е наложена ПАМ, като при постановяването му са спазени
административнопроизводствените правила и същият е съобразен с целта на закона.
Предвид
изложените правни изводи, настоящият състав на Административен съд –Хасково
намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
От
ответника по делото не се претендират разноски, поради което не следва да бъдат
присъждани такива.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Ф.Ф.М., ЕГН : **********,***, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка с № 22-0254-000081 от
06.04.2022 г. на полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ – Димитровград,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: