Р Е
Ш Е Н
И Е
№3
Гр. Трън, 30.01.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При секретаря Г.А., като разгледа гражданско дело № 191 по описа на ТРС
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, предявена от „Водоснабдяване и канализация”ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ***, представлявано управителя И.Н.В. срещу М.Г.Ц.
ЕГН ********** с адрес: ***.
Предявен е иск с правна квалификация чл.
415 от ГПК.
Процесуалният представител на
дружеството-ищец твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е
налице облигационна връзка във връзка с предоставяне на услугата продажба на
питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по
начина усановен в общите условия, приети с решение № ОУ-021 от 09.06.2006г. на
ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги / ДВ
бр.88 от 2004г./ . „Водоснабдяване и канализация“ ООД е предоставило на
ответницата услуга доставка на питейна вода на адрес: с.Г., общ.Трън. За
ползване на услугата от ответницата е създадена отделна партида / абонатен № ***/
в счетоводните регистри на дружеството-ищец с титуляр М.Г.Ц., с ЕГН: **********
съгласно установените и приети с решение на ДКЕВР Общи условия за предоставяне
н ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. В определените от Общите условия срокове е извършено отчитане на монтирания в обекта
водомер, както е извършено и начисляване на съответната сума за потребено
количество вода. До момента на завеждане
на исковата молба ответницата не е погасила задълженията си да плати
доставената вода за три броя фактури/ №**********, ********** и **********/ на
обща стойност 152,32 лв., от които 132,90лв главница и лихва за забава в размер
на 19,42 лв, начислена за периода от 20.05.2016г. до 26.06.2019г. Сочи се, че
претендираното правоотношение е възникнало с присъединяване на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриване на партида и абонатен
номер. Съгласно чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2004г. продажбата на ВиК услуги се
извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от съответния регулаторен орган. Такива Общи условия са приети и публикувани,
влезли са в сила. Към настоящия момент в
дружеството-ищец няма данни ответницата да е била несъгласна с общите
условия или да е предложила други различни
условия. Следователно на ответницата е известно, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към ВиК парично задължение, вследствие на потребена
вода.
Искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от
152,32 лв. / сто петдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лева, от които
: 132.90 (сто тридесет и два лева и
деветдесет стотинки) лева представляваща главница по задължение за доставена,
консумирана и незаплатена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
по партида с абонатен номер *** и адрес: с. Г., общ.Трън за периода от 11.03.2016 г. до 04.07.2018 г., сумата в размер на 19.42 (деветнадесет лева и
четиридесет и две стотинки) лева - лихва
за периода от 20.05.2016 г. до 26.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 19.07.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
в размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева – 25.00 лева държавна такса и 50.00
(петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Поискано е прилагане на ч.гр.д. № 134/2019г. по описа на ТРС.
Пискано е и допускане на съдебно-икономическа
експертиза със задачи: В.л да извърши проверка в карнета на инкасатора за
района за начина на отчитане и разпределяне на количествата питейна вода и
количествата отведени и пречистени води, партида абонатен № *** за исковия
период; В.л. да извърши проверка в счетоводните регистри на „ВиК“ ООД-П. за
процесния период като определи стойността / размера/ на претендираните вземания
и даде заключение за дължимата от ответника сума, общо по месеци, както и за
размера на дължимото обезщетение за забава /лихва/, върху всяка от просрочените
главници, считано от датата на настъпване на изискуемостта.
Исковата молба с приложенията
е връчена на ответника на 02.10.2019г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника. В отговора си ответника чрез процесуалният си
представител адв.Д. от САК твърди, че иска е недопустим поради липса на
представителство на подписания юрисконсулт на исковата молба. Същата се явява и
неоснователна, тъй като ищецът не представя доказателства, от които да е видно,
че е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата си претенция по реда
на чл.415 ал.4 от ГПК. Неоснователността на исковата претенция обосновава с
възражението, че между страните не съществува договорно отношение за доставка
на питейна вода. Че ответника не е собственик или ползвател на процесния
недвижим имот за периода от 11.03.2016г. до 04.07.2018г., поради което същия не
е ползвал питейна вода. Че ищеца не е доставял в процесния имот твърдяната
питейна вода, а липсват и фактури за потребената вода. Че задълженията за
плащане на питейна вода не са изискуеми, защото длъжника не е поканен да ги
заплати. Прави възражение, че вземането е частично погасено по давност на
основание чл.11 б „в“, предл.3 от ЗЗД. Оспорва представеното извлечение от
счетоводна сметка 411 за абонатен № *** и общите условия, защото това са документи, създадени от ощеца. Моли да бъдат отхвърлени
исковите претенции.
В първото по делото заседание се явява представител на
дружеството-ищец, който прави изявление, че исковете на дружеството следва да
бъдат уважени, тъй като дължимите суми са за потребено, но незаплатено количество
вода не са заплатени. В този смисъл се прави искане за присъждане на разноските
по исковото и заповедното дело.
В първото по делото заседание се явява процесуалният представител на ответника, който моли съда да постани решение, с което да
отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана, както по основание
така и по размер. Твърди, че клиентката му няма качеството на длъжник, тъй като не е доказано да има облигационна връзка за имота в с.Г. с
дружеството-ищец, както и, че от представените писмени доказателства е видно,
че имота не е водоснабден. Не е доказано, че подписа на карнетите за отчитане
потреблението на вода създадени от ищцовото дружество на името на ответницата е
неин. Претендира за направените разноски по водене на делото на основание чл.38
ал.2 т.2 от ЗА.
Като прецени процесуалната допустимост на
иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с
постановена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу
която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на дружеството-ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване, че по силата на приети и одобрени общи
условия за реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е предоставило на ответницата
услуга доставка на питейна вода на адрес: с.Г., общ.Трън. Че между дружеството
и титуляра по партида /длъжника/ съществува облигационна връзка, относно
продажбата и доставката на питейна вода и ответницата дължи сумата от 152,32
лв. представляваща точното количество и вид предоставена услуга. Че длъжника е
уведомен за дължимата сума. Че не е погасено задължението.
В тежест на ответника е да
установи твърдяното от него, че не е страна по облигационен договор с предмет
предоставяне на водоснабдителна
услуга в конкретния индивидуализиран недвижим
имот, негова собственост, че не дължи
суми на дружеството- ищец за
предоставена водоснабдителна
услуга за този имот.
Не се спори от страните, а видно
и от представените публикувани в периодичния печат Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, предметът на дейност на дружеството-ищец е проучване, проектиране, изграждане,
поддържане и управление на водоснабдителните канализационните, електро и
топлоенергийните системи, включително и пречиствателни станции и следователно е
В и К оператор по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Процесуалния представител на
ответника оспорва, че
ответника е потребител по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги касателно имота в с.Г., община Трън. Сочи, че
представеното от ищеца извлечение от сметки, както и представените
карнети-записи за отчитане на потребена питейна вода са създадени от
дружеството документи и трябва да се ценят
съобразно това обстоятелство.
Съгласно чл.182
от ГПК вписванията в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната
редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. Съдът намира, че дружеството-ищец
успя при условията на пълно и главно доказване да установи основателността на
исковата си претенция. Представеното от дружеството-ищец на /л.6 от делото/
извлечение №15523 за дължимите суми към ВиК ООД П. към 26.06.2019г. е редовно
от външна страна: издадено е оператор на ВиК услуги, с подписите на
оправомощени служители на дружеството, включително и от гл.счетоводител. Касае
се за неплатени три фактури с общ период от 20.04.2016г. до 16/07.2018г. за
сумата от 132.90 лв. и лихва 19,42 лв. Това се установява от представените по делото преписи от карнетен картон. Видно от тези преписи
ответника с подписа си е удостоверил реалното отчитане на количествата вода
разходвани/потребени за имота в с.Г., общ.Трън. Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за недоказано
авторството на тези подписи. Без необходимост от специални знания при сравнение
на оспорваните подписи на представените карнети /л.43/ с положения подпис в
протокола № 1000332 от 13.09.2019г. за потвърждение на реалния отчет на водомер
№ ********* находящ се в имот в с.Г., в графа потребител е видно идентичност на
подписите на ответницата под тези документи. Впрочем сравнени идентични са и
подписите на същата, положени под получена призовка лично / л.28/, както и този
положен под възражението по заповедното ч.гр.дело № 134/2019г. по описа на ТРС
приобщено като доказателство по настоящото производтво. В насока безспорно
установяване на претендираната облигационна връзка е и съдържанието на
възражението по реда на чл.414 от ГПК, от което е видно, че като основание за
неплащане на потребената вода ответницата се е аргументирала с лошото и
качество, а не изобщо, че питейна вода не е доставяна в имота в с.Г., общ.Трън.
/ л.13 от ЧНД 134/19г. по описа на ТРС. Твърди, че отвеждане, т.е наличие на
канализация за отходна вода и пречистване в селото никога не е имало. По
отношение на собствеността видно от представената, приета и неоспорена по
делото декларация по чл.14 от ЗМДТ / л.62-72 / ответницата и още четири нейни
роднини са съсобственици на недвижим имот с площ от 910 кв.м. и сгради със
застроена площ от 70 кв.м. По отношение на жилищните сгради строени през 1907г.
е декларирано липса на водоснабдяване, но не и недвижимия имот в с.Г. / л.64
трети ред отгоре/. Съпоставени писмените доказателства представени от
дружеството-ищец, касаещи наличие на водоснабдяване в конкретния имот / впрочем
единствен по декларация на ответника в това населено място/ на базата, на който
е открита партида и отчитане показанията на водомера за потребена питейна вода,
с декларираното недвижимо имущество в с.Г., общ.Трън собственоръчно и
неоспорено от ответницата, настоящия съдебен състав намира за доказана както
собствеността на имота, така и наличието на облигационна връзка между страните
по повод подаване на питейна вода от дружеството-ответник. Видно от извършената
и приета по делото съдебно –счетоводна експертиза е безспорно доказано и
дължимостта на сумите по размер и основание. Отношенията
между В и К оператор и потребител се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общи условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. П.. Съгласно тях ищецът е
имал задължение да предоставя на ответника В и К услуги, а ищецът да му ги
заплаща в 30 –дневен срок от издаването на фактура.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
На основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски в исковото
и заповедното производства – 50.00 лв. – държавна такса, 150.00 лева за извършена
съдебно-счетоводна експертиза,
и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК по отношение на М.Г.Ц. ЕГН **********
с адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. П., със седалище и адрес на
управление гр. П., ***сумата от 152,32 /сто петдесет и два лева и тридесет и
две стотинки/ лева, от които: 132.90 (сто тридесет и два лева и деветдесет
стотинки) лева представляваща главница по задължение за доставена,
консумирана и незаплатена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
по партида с абонатен номер *** и адрес: с. Г., общ.Трън за периода от 11.03.2016 г. до 04.07.2018 г., сумата в размер на 19.42 (деветнадесет лева и четиридесет и две стотинки) лева - лихва за периода от 20.05.2016 г. до 26.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 19.07.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 75.00
(седемдесет и пет) лева – 25.00 лева държавна такса и 50.00 (петдесет) лева
– юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК М.Г.Ц.
ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. П., със седалище и адрес на
управление гр. П., ***сумата общо 300.00 /триста/ лева,
представляваща направените от тях разноски в исковото и заповедното производства
– 50.00 лева държавна такса, 150.00 лева за извършена съдебно-счетоводна експертиза, и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: