№ 4589
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110105755 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу „Дженерали Застраховане“ АД за сумите
от 436,68 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 30.01.2021 г. в
с. Любенец, община Нова Загора, заедно със законната лихва от 07.02.2022 г. до
погасяването и за сумата от 32,63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 13.05.2021г. до 06.02.2022г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 1036,53 лева, поради което след удържане на дължимата се вноска за
застрахователна премия в размер от 46,48 лв. изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на увреденото МПС в размер на 990,05 лв., както и, че са сторени разноски за
определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател
по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради
което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му. Поддържа, че след покана ответникът заплатил частично
сумата и претендира изплащането на останалата част от регресното вземане до пълния му
размер и обезщетение за забава в размер на законната лихва от изтичането на 30 дни от
получаване на регресната покана до датата на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска за главница по основание и размер, а акцесорния иск за
лихва – само по основание. Твърди, че отремонтираната повреда на челното стъкло на
застрахования при ищеца автомобил не била в причинна връзка с процесния инцидент.
Поддържа, че броят технологични часове и количеството изразходвани материали, посочени
в оценката на щетата и представените фактури, не съответсвали на реално извършените и
необходими ремонтни дейности. Претендираните суми надвишавали многократно
1
обичайните пазарни стойности. Не оспорва твърдения механизъм на настъпване на вредите,
както и плащането на обезщетението от ищеца.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
С определение от 01.07.2023 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички
обстоятелства, включени във фактическия състав за възникване на главното вземане, с
изключение на размера на действително претърпените вреди.
Ето защо като безспорно и въз основа на съвкупния анализ на събраните
доказателства по делото се установява, че на 30.01.2021г. в с. Любенец, община Нова Загора
е настъпило ПТП между лек автомобил ................... АТ, лек автомобил ............ и лек
автомобил ................................., за което са съставени протокол за ПТП № 1641197 /на л. 44
от делото/ и протокол за ПТП № 1641198 /на л. 13 от делото/. Съгласно заключението на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, което като компетентно и
обективно, изготвено от специалист в съответната област съдът кредитира, се установява, че
механизмът на ПТП е следният: на 30.01.2021г. около 13:00ч. при движение по ул. „Георги
Димитров“ водачът на лекия автомобил ................... АТ поради движение с несъобразена с
мократа пътна настилка скорост, реализира ПТП с паркирания от дясната му страна лек
автомобил .................. Вследсвтие на удара вторият автомобил се измества назад и се удря в
предната му част паркирания зад него лек автомобил .................................. В заключението си
вещото лице посочва, че щетите по лекия автомобил ..... И в предната част на автомобила се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 30.01.2021г. в с. Любенец
произшествие с уточнението, че увреждането по челното стъкло на автомобила
представлява нарушаване на външния слой на детайла, получено от удар с малък твърд
предмет, което може да бъде причинено при процесния инцидент само, ако при удара между
леките автомобили ........ са отхвръкнали предмети или части от тях.
За изясняване на механизма на ПТП по делегация пред Районен съд Нова Загора е
разитан свидетелят Георги Й. Господинов- собсвтеник на увредения автомобил
.................................. Свидетелят изяснява, че при инцидента лекият автомобил .............. се
движел с много висока скорост, при което водачът загубил управление, блъснал се в лекия
автомобил ........., а последният се ударил в паркирания пред него лек автомобил ......
Свидетелят е категоричен, че намястото на инцидента имало множество разпръснати части
по цялото пътно платно и около колите. Уточнява, че в радиус от около 10 м. около колите,
включително въхру тях, имало всякакви части - болтчета, термостати и др. отломки Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и последователни, при което намира, че
от съвкупната преценка на доказателства по делото се установява, че механизмът на ПТП е
такъв, какъвто е посочен в исковата молба и всички увреждания на застрахования при
ищеца лек автомобил, в т.ч. на предното стъкло, са в причинна връзка с инцидента. Макар и
2
да не попада в контактната зона на удара, челното стъкло е увредено от изхвръкналите
предмети при настъпването му, в каквато насока са и разясненията на вещото лице при
изслушването му в проведеното на 04.10.2022г. открито съдебно заседание по делото.
Водачът на лекия автомобил ........... е нарушил правилата за движение по пътищата,
тъй като не е съобразил скоростта на движението си с особеностите на пътя. Съгласно чл.
20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури – виж решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. №
1655/2015 г., II т. о. на ВКС. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната
пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. От
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ
се установи, че към датата на настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в
експлоатация от 12 години 4 месеца и 10 дни считано от датата на първоначална
регистрация – 20.09.208 г. Ето защо дължимата застрахователна сума в случая се определя
на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на вредите, нанесени на процесния лек автомобил, в т.ч.
челно стъкло, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
1661,69 лв.
С оглед на изложеното и частичното плащане от 614,85 лева съдът намира, че с при
съблюдаване принципа за диспозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от
436,68 лева е основателен, поради което следва да се уважи изцяло. Като законна последица
следва да се присъди върху уважената главница и законната лихва от дата на подаване на
исковата молба - 07.02.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 1061,84 лв.
/формиран от разликата между дължимото обезщетение от 1676,69 лева с включени 15 лева
за ликвидационни разноски и платената сума от 614,85 лв. /
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
3
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ /. В случая не се твърди
получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят,
че към 13.05.2021 г. е изтекъл 30-дневният срокот поканата за плащане на задължението.
Следователно за периода 13.05.2021 г. – 06.02.2022 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 79,63 лв., поради което и с оглед
принципа за дизпозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от 32,63 лева
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят на ищеца. Същият
представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства, че е направил разноски в общ размер на
625 лв. – 300 лв. адвокатско възнаграждение, 100 лв. държавна такса, 175 лв. депозит за
САТЕ и 50 лв. за депозит за призоваване на свидетел., които ще се възложат в тежест на
ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43 на основание чл. 411 КЗ
сумата в размер на 436,68 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по щета № **********/2021г. за ПТП, настъпило в с.
Любенец, община Нова Загора на 30.01.2021г., в причинна връзка с което са причинени
вреди на лек автомобил ....., ДК № ........, ведно със законната лихва върху главницата от
07.02.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на
32,63 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 13.05.2021г. до 06.02.2022г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 625 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4