Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 09.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 5261 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Направено е искане, представляващо спорна съдебна
администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК. При условията
на обективно кумулативно съединяване е предявен и иск по чл. 149 СК.
Производството е образувано по постъпила молба
от М.Т.П. като майка и законен представител на малолетното дете Т.В.Б. срещу В.Б.И.
за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, а именно: местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Предявен е и иск по чл. 149 СК за присъждането на издръжка за
минало време за периода от 12.12.2017 г. до 12.12.2018 г. за сумата от 1560,00
лв.
С молбата се навеждат твърдения, че страните
живеели на съпружески начала от 2010 г. за период около 2 години, като от
съвместното им съжителство се родило процесното дете. От раздялата на страните,
ответникът не е заплащал издръжка за детето. Сочи се, че процесното дете е с
астма и ежедневно използва инхалатор и медикаменти, част от които се покриват
от Здравната каса, а останалата част – от майката на детето. След раздялата
между родителите, ищцата, заедно с детето, се върнала да живее в дома на
родителите си, където живеят и до настоящия момент. В грижите за детето Т.разчита
на помощна на нейните брат и баща. Сочи, че понастоящем е безработна. Твърди,
че детето понастоящем е на 6 години, като не се е отделяло от своята майка.
Навежда се, че на детето Т.му предстои да бъде записано като ученик в първи
клас, за което са необходими значителни средства. Моли съда да се произнесе с
решение, с което да й предостави упражняването на родителските права върху малолетно
дете Т.В.Б.; да определи местоживеенето на детето да е при неговата майка; да
определи режим на лични отношения на бащата В.Б.И. с детето Т.В.Б., изразяващ
се в правото на бащата да вижда и взема от адреса на майката детето при себе, и
да го връща там, всяка първа и трета събота и неделя от 10,00 ч. в съботата до
16,00 ч. в неделята, както и един месец през лятото – юли или август, което
време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез
назначения му по делото особен представител, оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Възразява и срещу претендирания размер на издръжка.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно от
представените по делото Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа
на акт за раждане № 0550/28.09.2012 г., детето Т.В.Б. е родено на *** г. от
майка М.Т.П. и баща В.Б. Н..
По делото е
представен социален доклад, изготвен от дирекция „Социално подпомагане” гр.
Враца, съгласно чието заключение социални служители не са осъществили контакт с
бащата В.Б.И., поради което за него не е изразено мнение относно родителския му
капацитет и възможности за отглеждане на детето. По отношение на майката М.Т.П.
е отчетен фактът, че понастоящем същата полага необходимите грижи за детето Т.,
като съдействие й оказва съжителстващото с нея лице. Сочи се, че потребностите
на детето са задоволени, както и че семейството е добре интегрирано и
социализирано в обществото. В социалния доклад се констатира, че между детето и
неговата майка е налице изградена емоционална връзка.
От приетите
по делото справки от ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, се установява, че
към момента на изготвянето им както М.П., така и В.И. нямат сключен трудов
договор. От приетата справка за размера на осигурителния доход на ответника И.
се установява, че за периода от 13.12.2017 г. до 10.07.2019 г. /момента на
изготвяне на справката/, по осигурителната сметка на лицето са отразени 5
записвания, последното от които е за м. април 2018, със среден размер на
месечен осигурителен доход от около 465,00 лв. След м. април 2018 г. не са
налице данни за вписан осигурителен доход на ответника.
От извършена
справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. относно низходящи на ответника се
установява, че освен процесното дете Т.Б., ответникът има още едно малолетно
дете, родено през 2017 г.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели – Д.Й.,
А.О., Б.И.. От същите се установява, че за детето Т.се грижи неговата майка М.П..
От показанията на свидетелката Й. се установява, че родителите на детето се
разделили преди около четири – пет години, като и тримата свидетели са
категорични, че след раздялата им, ответникът не е осигурявал издръжка за
процесното дете. От показанията на свидетелите Й. и И. се установява, че
ответникът има още две малолетни деца, за които се грижи. И тримата свидетели
сочат, че понастоящем ответникът живее в Г.. Според свидетелката Й. ответникът
работи, като получава добра заплата, докато според свидетелката И. понастоящем
ответникът е безработен, но очаква да започне работа. Свидетелката И.
установява освен това, че ответникът живее с втората си съпруга и двете си
малолетни деца в апартамент, като държавата им покрива част от наема и
разходите, тъй като са семейство с две деца и второто му дете се е родило в Г..
От събраните гласни доказателства се установява освен това, че детето Т.има
хронично заболяване на дихателните пътища – астма, като неговата майка М.П.
заплаща сумата от около 60,00 лв. на месец за доплащане на медикаментозното
лечение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По искането по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК
При произнасяне по
въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските
права, съдът изхожда преди всичко от интересите на децата. Съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК
съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално
обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в
ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при
действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на
понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт.
Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата
на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта,
пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като
цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето.
Насока
при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава
и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС
на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България.
По отношение
на бащата В.Б.И. се установи, че същият от няколко години не живее с детето.
Видно от социалния доклад, приет по делото, както и от събраните гласни
доказателства, ответникът понастояшем живее в Германия. Установи се, че
ответникът се е дезинтересирал от детето Т.и не поддържа връзка с него. Това
обстоятелство се доказа категорично от събраните по делото гласни доказателства.
Така напр. свид. Й. заявява: Ответникът
не поддържа контакт с тях от четири – пет години, а свид. О. – Нищо не дава за детето, откакто се
разделиха, не е осигурявал абсолютно нищо за детето.
С оглед на
факта, че бащата не се е интересувал от детето си в толкова продължителен
период от време и е напълно безразличен към негово ежедневие, развитие, емоции и
осигуряване на издръжка, то той се явява родител, непригоден за отглеждането му.
Следва да се
даде отговор на въпроса, дали майката на детето е родител, разполагащ с
необходимия капацитет за отглеждането им.
На първо
място съдът съобразява факта, че основно грижи за отглеждането на детето до
настоящия момент са полагани от неговата майка М.Т.П.. В тази връзка са и събраните
по делото доказателства – социален доклад
и свидетелски показания.
Доказа се
освен това от приетия социален доклад, че между майката и нейното дете има
силно изградена емоционална връзка и привързаност.
По отношение
на материалните възможности на майката, съдът отчита факта, че тя е безработна,
като не е доказан регулярен месечен доход, който да получава.
По отношение
на социално-битовите условия за отглеждането на детето, от събраните по делото
доказателства се установява, че майката живее заедно с детето в апартамент в
гр. Враца, който е обзаведен с всичко необходимо за едно домакинство, като е
налице и необходимото лично пространство за детето Т./в този смисъл – приетият
по делото социален доклад/. Не без значение е и изразеното намерение от страна
на майката на детето през социалния служител, да се премести да живее в двустаен
апартамент в гр. М., като в проведенето открито съдебно заседание на 04.09.2019
г. молителката е заявила, че вече са се преместили в гр. М .
Установи се, че близко
до майката М.П. лице, на чиято помощ тя би могла да разчита, е лицето, с което
съжителства – Д.Г.Г.и нейният дядо и баба /в този смисъл – приетият по делото
социален доклад и показ. на свид. Й. и О./.
При
съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето Т.В.Б.,
съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да
се предостави на майката на детето. Местоживеенето на детето ще съвпада с
местоживеенето на майката.
Следва да се
отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между детето Т.Б. и неговия
баща В.Б.И., с когото детето няма да живее, както и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между
детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
Съдът намира за
необходимо детето да поддържат връзка и със своя баща. По този начин той ще
може да участва пълноценно в живота на детето си и да дава своя принос в
емоционалното му развитие и възпитанието му. По делото не са събрани данни за
ангажираността на бащата, което е обяснимо с факта, че последният е в чужбина и
не поддържа връзка с молителката. При определяне на режима на лични отношения следва
да бъде съобразено свободното време на детето. Установи се от социалния доклад,
че през новата учебна 2019/2020 г. детето ще бъде ученик в първи клас в гр. М.,
което означава, че ще е зает със занятия от понеделник до петък. На детето
следва да се осигури възможност да прекарва поравно с всекиго от родителите си
свободното си време. На бащата трябва да се осигури правото да взема детето при
себе си два пъти в месеца с преспиване – всяка първа и трета събота и неделя,
като го взема при себе си в 10,00 ч. в съботния ден и го връща в 16,00 часа в
неделния ден. На бащата следва да бъде осигурена възможност да взема и вижда детето
си и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Детето ще
бъде вземано от бащата от адреса, на който живее заедно с майката – гр. М., ул.
*************. Това е и адресът, на който детето следва да бъде връщано. Не е
необходимо да се определят мерки за осъществяване на личните отношения между
детето и негови баща.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на
чл. 142 от СК посочва, че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента на
постановяване на съдебния акт е в размер на 560,00 лева. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Издръжката
на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее, като
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и
на детето. От данните по делото се
установява, че детето Т.Б. живее от
2014 г. само с майка си и тя е тази, която полага ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Несъмнено е,
че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите
способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за
развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия
за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато
то би имало, ако те живеят в едно домакинство.
Съгласно
разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.
При
съобразяване на размера на дължимата издръжка съдът съобрази от една страна
възрастта на нуждаещото се от издръжка дете, икономическите условия на живот в
страната и протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните
възможности на родителите. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че към
настоящия момент за цялостната месечна издръжка на детето са необходими общ
обем парични средства в размер на около 350,00 лева, като съобрази и
допълнителният ежемесечен разход от 60,00 лв., свързан с лечението на
хроничното заболяване на детето. От този размер ответникът следва да бъде
осъден да заплаща за в бъдеще /след предявяване на исковата молба/ сумата от 170,00
лева – минимално установеният размер за страната от 140,00 лв., както и сумата
от 30,00 лв. /поделен между родителите допълнително необходим месечен разход за
лечението на детето/. При определяне размера на дължимата издръжка съдът
съобрази и факта, че ответникът живее в Германия, където получава финансова
подкрепа от държавата, както и очаква да започне работа /в този смисъл
показанията на свид. Иванова – майка на ответника/, както и факта, че има
задължение да издържа към още две малолетни деца. Останалата част до пълния
размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на детето следва да
се поеме от майката, която независимо, че полага непосредствените грижи за
неговото отглеждане и възпитание, също има задължение да го издържа.
Предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 170,00 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от 180,00 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Съдът намира, че така определената издръжка за
детето в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на
родителите му.
По иска по чл. 149 СК
Предявеният
иск е за заплащането на издръжка за период от една година назад преди
завеждането на исковата молба /за периода от 12.12.2017 г. до 12.12.2018 г./ за
сумата от общо 1560,00 лв. По делото се установи, че родителите на детето са
разделени от 2014 г., като грижите и издръжката за детето Т.Б. през това време
са поемани изцяло от неговата майка М.П.. Съдът указа на ответника, че носи
тежестта да докаже, че в процесния период е давал издръжка на детето и в какъв
размер. По делото не се представиха доказателства за заплащането на издръжка от
ответника.
С оглед на
гореизложеното се налага извод, че предявеният иск за издръжка за минало време
е основателен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за детето
за периода от 12.12.2017 г. до 12.12.2018 г. в определения по-горе според
нуждите и възможностите размер от 130,00 лв. на месец, или общо сумата от 1560,00
лв. за целия период.
При определяне размера на дължимата издръжка за
минало време, съдът отново следва да прецени нуждите на детето, както и
възможностите на родителите в процесния период. И по двата критерия обаче не се
установяват по делото изводи, които да са различни от вече направените по
отношение на издръжката по чл. 143, ал. 2 СК.
С оглед на
гореизложеното, по отношение на дължимата издръжка за минало време /за периода
от 12.12.2017 г. до 12.12.2018 г. включително/, съдът намира, че такава се
дължи от ответника в пълния предявен размер от 130,00 лева месечно или общо
сумата в размер на 1560,00 лв. при съобразяване на възможността за определяне
на издръжката за минало време като глобална сума /в.ж. Решение № 280 от
28.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1654/2010 г. ,ІІІ г.о., ГК и др./. Така
определената сума е съобразена както с материалните възможности на ответника,
така и с нуждите на детето, като надхвърля с малка стойност минималния размер
на дължимата по закон издръжка за процесния период, което на свой ред е
компенсирано с потребностите на детето, съответстващи на възрастта му.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски в размер на 716,68 лв. съобразно уважената част от исковете и
приложения списък по чл. 80 ГПК /25,00
лв. държавна такса, 494,44 лв. адвокатско възнаграждение и 197,22 лв.
възнаграждение за особен представител/.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 307,20 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца, представляваща дължимия
размер на държавна такса върху присъдените издръжки.
На основание
чл. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права
над детето Т.В.Б., ЕГН: ********** на неговата майка М.Т.П., ЕГН: **********,
като постановява същото да живее при майката на адрес: гр. М., ул. *************.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.Б.И.,
ЕГН: ********** с детето Т.В.Б., ЕГН: ********** всяка първа и трета събота и
неделя с преспиване, като го взема при себе си в 10,00 ч. в съботния ден и го
връща в 16,00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН ********** да заплаща
на Т.В.Б., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.Т.П.,
ЕГН ********** издръжка в размер на 170,00
лв. до 10-то число на текущия месец, считано от 13.12.2018 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска от деня, следващ падежа й, до окончателното
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата до пълния предявен размер от 180,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 149 СК В.Б.И., ЕГН **********
да заплати на Т.В.Б., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
М.Т.П., ЕГН ********** издръжка за минало време в размер на 1560,00 лв. за периода от 12.12.2017 г.
до 12.12.2018 г.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН: ********** да заплати
на М.Т.П., ЕГН: ********** сумата от 716,68
лв., представляваща направени разноски в по делото съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В.Б.И.,
ЕГН: ********** да заплати държавна такса в размер на 307,20 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Враца.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта по чл. 242 ГПК, имащо характер на
определение - с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: