Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 05.12.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6459 по описа на
СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът „С.“ ЕАД твърди, че вземането на „Б.“ ООД, „Б.
М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К. към „Б.Б.“ ООД в общ размер на
8 214 360 лева не съществува. Посочва, че с решение № 507 от
22.02.2013 г. по т.д. № 3093/2011 г. на СГС, VІ-13 състав е открито
производство по несъстоятелност на „Б.Б.“ ООД, като горепосоченото вземане е
включено под т. 2 в списъка на предявените и приети от синдика вземания на
основание чл. 688 ТЗ. Подал възражение срещу така приетото вземане, но същото
било оставено без уважение, като съдът одобрил списъка на приетите вземания. Посочва,
че сумата се претендира като неустойка по Гаранционно споразумение от
29.11.2007 г., сключено между Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К. от
една страна и „Б.Б.“ ООД от друга страна. Съгласно него посочените лица са се
задължили да обезпечат лично задължението на „Б.Б.“ ООД в качеството му на
платец по запис на заповед, издаден в полза на „СИБАНК“ АД за сумата от
4 186 665 евро. Съгласно чл. 2, ал. 2 от споразумението, при
евентуално предприемане на действия от банката за търсене на плащане от
поръчителите по издадения запис на заповед „Б.Б.“ ООД ще дължи на същите заедно
или на всеки от тях поотделно неустойка в размер на 4 200 000 евро. Твърди,
че сумата не се дължи, тъй като гаранционното споразумение от 29.11.2007 г. е
нищожно на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, тъй като е привидно и цели увреждане
останалите кредитори на „Б.Б.“ ООД и е антидатирано. Поддържа, че клаузата за
неустойка по чл. 2, ал. 2 от споразумението е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави. Записът на заповед е издаден в полза на „С.“ ЕАД за сумата от
4 186 665 евро, поради което издателят и авалистите по него не биха
могли да претърпят вреди в размер, общо надхвърлящи сумата, за която записът на
заповед е издаден. Счита, че не могат да бъдат установени имуществени вреди за
страните, кореспондиращи на размера на предвидената неустойка. Твърди, че не е
настъпило основанието за претендиране на неустойката по чл. 2, ал. 2 от
Гаранционното споразумение, предвидено в чл. 3 от Гаранционното споразумение,
тъй като представеният към молбата за предявяване на вземания изпълнителен лист
от 20.01.2012 г. сам по себе си не доказва насочване на претенциите на „С.“ ЕАД
за плащане към „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К.. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че не съществува вземане на Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К. към „Б.Б.“
ООД в общ размер на 8 214 360 лева /левова равностойност на
4 200 000 евро/, представляващо неустойка по Гаранционно споразумение
от 29.11.2007 г. С допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията и
възраженията, направени с исковата молба. Оспорва, че може да събере суми по
договора за кредит и по записа на заповед над размера на дължимите суми по
договора за банков кредит № 922 от 29.11.2007 г. Посочва, че в чл. 2, ал. 2 от
Гаранционното споразумение е уговорено обаче, че „Б.Б.“ ООД дължи като
неустойка на всеки от поръчителите поотделно сумата от 4 200 000
евро, т.е. в общ размер на 21 000 000 евро, като тази неустойка дори
не е обвързано с реално събиране на суми от тях, а само с предприемане на
правни действия от страна на банката. Не претендира разноски.
Ответниците „Б.Б.“ ООД, „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я.,
П.П.Б. и Т.Д.К. оспорват изцяло иска. Твърдят, че вземанията съществуват и
гаранционното споразумение от 29.11.2007 г. отразява реалната вола на подписалите
го страни. То не е привидно, тъй като волята на страните за пораждане на
неговото действие не прикрива друга воля, която да замества тази, отразена в
споразумението. Считат, че клаузата за неустойка по чл. 2, ал. 2 от
споразумението не е нищожна, тъй като не е в противоречие с добрите нрави, а
представлява естествена и огледална реакция на авалистите, които не са
получавали никакви пари от банката и по този начин защитават своите интереси. Оспорват
твърдението на ищеца, че с приемането на вземанията на ответниците като
кредитори в производство по несъстоятелност ще се стигне до тяхното
„неоснователно обогатяване“, тъй като в производството по несъстоятелност е
единствената им възможност да предявят своите вземания. Предвид изложеното
искат да се отхвърли изцяло иска. С допълнителен отговор на исковата молба поддържат
доводите, наведени в отговора на исковата молба. Не претендират разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 507 от 22.02.2013 г. по
т.д. № 3093/2011 г. на СГС, VІ-13 състав е обявена неплатежоспособността на „Б.Б.“
ООД, като решението е обявено в търговския регистър на 05.04.2013 г.
На 17.07.2013 г. е обявен в търговския
регистър списък на предявените и приети от синдика вземания на основание чл.
688 ТЗ, сред които по т. 2 от „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К.
вземане с основание чл. 2, ал. 2 и чл. 3 от Гаранционно споразумение за
неустойка в размер на 8 214 360 лева.
На 24.07.2013 г. ищецът „СИБАНК“ АД
е подал възражение по чл. 690 ТЗ срещу приемането на горепосоченото вземане. С
определение от 10.10.2013 г. по т.д. № 3093/2011 г. на СГС, VІ-13 състав,
обявено в търговския регистър на 15.10.2013 г., е оставил без уважение
възражението на ищеца и е одобрил списъка по чл. 688 ТЗ.
Установява се, че на 29.11.2007 г.
между „Б.Б.“ ООД, наричан „платец“, „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К.,
наричани поръчители, е подписано гаранционно споразумение, с което поръчителите
се задължават да обезпечат лично задължението на платеца по запис на заповед,
който ще бъде издаден от него в полза на „С.И.Б.“ АД за сумата от
4 186 665 евро. Издаденият запис на заповед може да се ползва
единствено за предаването му на „С.И.Б.“ АД във връзка с отпускането от банката
на кредит на „Б.Б.“ ООД. В чл. 2, ал. 1 е предвидено, че платецът се задължава
да информира текущо поръчителите за хода на погасяване на банковия кредит по
предходната алинея, както и да не допуска неиздължаване на кредита, което може
да доведе до ангажиране отговорността на всички или на отделен поръчител.
Съгласно чл. 2, ал. 2, при евентуално предприемане на действия от банката или
от друг кредитор, встъпил в нейните права, за търсене плащане от поръчителите
по издадения от платеца запис на заповед, последният ще дължи на поръчителите
заедно и на всеки от тях поотделно неустойка в размер на 4 200 000
евро. Чл. 3 от споразумението гласи, че неустойката става дължима към отделен
или всички поръчители при първа претенция от страна на банката – поемател по записа
на заповед за плащане от поръчител на задължение на издателя „Б. България“, без
да е необходимо специално уведомяване за дължимостта на неустойката.
Видно е, че на 29.11.2007 г. между
ищеца от една страна и „Б.Б.“ ООД като кредитополучател, „Б.“ ООД и „Б. М.“ ООД
като солидарни длъжници, от друга страна
е подписан договор за банков кредит № 922/29.11.2007 г., по който банката
предоставя на кредитополучателя „Б.Б.“ ООД банков кредит в размер на
3 325 000 евро. В чл. 9.2. е уговорено, че кредитополучателят се
задължава да издаде запис на заповед, с клауза „без протест“ и с падеж „на
предявяване“ в полза на банката за сума, равна на договорения кредит, заедно с
лихви, такси и комисионни. Срокът за предявяване се определя изрично от
банката. Записът на заповед се авалира от свързаните лица, „Б.“ ООД и „Б. М.“
ООД, както и от съдружниците Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К., в качеството им на
физически лица.
Представен е запис на заповед,
издаден на 29.11.2007 г. с издател „Б.Б.“ ООД и поемател „С.И И.Б.“ АД за
сумата 4 186 665 евро. Задължението е авалирано при условията, при
които то е поето от „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К..
На 20.01.2012 г. по гр.д. №
51050/2011 г. по описа на СРС, 119 състав е издаден изпълнителен лист, с който
са осъдени длъжниците „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К. да
заплатят солидарно на кредитора „С.“ ЕАД сумата 100 000 евро главница,
представляваща част от задължение по запис на заповед от 29.11.2007 г., издаден
от „Б.Б.“ ООД и законна лихва от 24.11.2011 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 3 911,66 лева разноски за държавна такса и сумата от
2 405,83 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че по издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128400400106 по описа на
ЧСИ Мария Цачева, като длъжниците са получили изпратените до тях покани за
доброволно изпълнение.
От приетото по делото заключение на
съдебно-криминалистическа експертиза от в.л. Ч. се установява, че съставянето и
подписването на гаранционното споразумение от 29.11.2007 г. може да бъде
отнесено към един и същ период, но не може да се определи конкретната дата на
съставяне.
От изслушаното допълнително
заключение на съдебно-криминалистическа експертиза, изготвено от в.л. П., се
установява, че при липсата на специализирана методика за този вид изследвания,
не може да се определи дали конкретната дата на съставяне на Гаранционното
споразумение от 29.11.2007 г. е 29.11.2007 г.
В приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице посочва, че от извършената проверка в публичните
регистри на Търговския регистър при Агенция по вписванията се установява, че дружествата
ответници са публикували годишни финансови отчети за периода от 2007 г. до 2010
г. За този период „Б.Б.“ ООД, „Б.“ ООД и „Б. М.“ ООД не са осчетоводявали
„Вземане за неустойка“ в размер на 8 214 360 лева. За периода 2011 г.
– 2012 г. дружествата не са публикували годишни финансови отчети в Агенция по
вписванията. На адресите на дружествата вещото лице не е открило никой.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са субективно съединение искове с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ. Съгласно
цитираната разпоредба, кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл.
690, ал. 1 ТЗ може да предяви иск за установяване съществуването на неприето
вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на
обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на
списъка по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Искът по чл. 694 ТЗ е специален установителен
иск, който може да бъде предявен от кредиторите и от длъжника, за защита на
правото им да искат включване или изключване на вземане от списъка, одобрен от
съда по несъстоятелността. Целта е да бъдат установени по съдебен ред
съществуването или липсата на конкретно задължение на длъжника към конкретен
кредитор.
В
настоящия случай ищецът „С.“ ЕАД е кредитор в производството по несъстоятелност
на ответника „Б.Б.“ ООД. С определение от 10.10.2013 г. по т.д. № 3093/2011 г.
на СГС, VІ-13 състав е оставено без уважение възражението на ищеца срещу
вземането на ответниците „Б.“ ООД, „Б. М.“
ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К. и е одобрен списъка по чл. 688 ТЗ, като
определението на съда е обявено в търговския регистър на 15.10.2013 г. Исковата
молба е подадена на 22.10.2013 г., което е в срока по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
С предявения иск ищецът оспорва вземане на лицата „Б.“
ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К. срещу длъжника „Б.Б.“ ООД, което е с
основание чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Гаранционно споразумение, подписано на
29.11.2007 г. Излага съображения, че гаранционното споразумение е нищожно на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, тъй като е привидно, цели да увреди
останалите кредитори на „Б.Б.“ ООД и е антидатирано, както и че клаузата за
неустойка по чл. 2, ал. 2 от споразумението е нищожно поради противоречието й с
добрите нрави.
Безспорно се установи по делото, че на 29.11.2007 г.
между „С.“ ЕАД и дружествата ответници е сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е „Б.Б.“ ООД. В изпълнение на чл. 9.2. от договора е издаден
на 29.11.2007 г. в полза на банката запис на заповед с платец „Б.Б.“ ООД,
авалиран от свързаните лица „Б.“ ООД и „Б. М.“ ООД и от съдружниците Е.Л.Я., П.П.Б.
и Т.Д.К. като физически лица, за сумата 4 186 665 евро. Установи се
също така, че по записа на заповед в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист
на 20.01.2012 г. по гр.д. № 51050/2011 г. по описа на СРС, 119 състав, по който
са осъдени ответниците „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К. да
заплатят част от задължението в размер на 100 000 евро и е образувано
изпълнително дело № 20128400400106 по описа на ЧСИ Мария Цачева.
Спорно по делото е обстоятелството дали
гаранционното споразумение от 29.11.2007 г. подписано между „Б.Б.“ ООД, като
„платец“ и „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К., като поръчители, е действително
и дали съдържа валидна клауза за неустойка, уговорена в чл. 2, ал. 2 от
споразумението.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че
гаранционното споразумение от 29.11.2007 г. е нищожно, тъй като е привидно и
антидатирано. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна е
да докаже симулацията – така решение № 163 от 15.06.2011 г. по гр.д. №
1536/2009 г. на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В хода на
производството не се установи, че обективираната в гаранционното споразумение
сделка не е уговорена в действителност, както и че страните по нея – ответници
по делото са се съгласили да направят изявленията само привидно. Фактът, че
липсват данни, че дружествата са отразили вземането за неустойка в годишните
финансови отчети не е достатъчен, за да се приеме, че споразумението е
абсолютно симулативно и създадено за нуждите на процеса. Настоящият съдебен
състав счита за недоказано и възражението на ищеца, че гаранционното
споразумение, сключено между ответниците е антидатирано и че няма достоверна
дата спрямо „С.“ ЕАД. В практиката си, постановена по реда на чл. 290 ГПК –
решение № 235 от
04.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 г., ВКС, ІІ Г.О., Върховният касационен съд приема, че "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК е
това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то
черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им
предшества датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в
съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха
могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в
документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи,
до доказване на противното. В конкретния случай ищецът „С.“ ЕАД не е т. трето
лице по смисъла на закона и спрямо него посочената в документа дата –
29.11.2007 г. важи, доколкото не се установи обратното. От приетите по делото
две заключения на съдебно-криминалистичните експертизи, се доказа, че при
наличната методика не може да се определи конкретната дата на съставяне на
гаранционното споразумение. Доколкото ищецът не е трето лице по смисъла на чл.
181 ГПК, спрямо което да се установява достоверност на датата, и при липса на
други данни, сочещи, че документът не би могъл да се състави на посочената в
него дата, следва да се приеме, че гаранционното споразумение е съставено и
подписано на датата, посочена в него.
Съдът намира обаче за основателно възражението, че
клаузата, с която е договорена неустойката – чл. 2, ал. 2 от гаранционното
споразумение, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова
част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди
от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При
търговските сделки следва да се преценява комплексно като се отчита свободата
на договарянето, равнопоставеността на страните и възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В конкретния случай,
преценявайки всички горепосочени обстоятелства, съдът намира, че неустойката,
уговорена в чл. 2, ал. 2 от гаранционното споразумение излиза извън присъщите
функции на неустойката и се превръща в средство за неоснователно обогатяване.
Неустойката е уговорена, че е дължима в полза на поръчителите по издадения
запис на заповед от платеца заедно или на всеки от тях поотделно в размер на
4 200 000 евро дори само при евентуално предприемане на действия от
банката. Следователно поръчителите могат да търсят неустойка и без да са
претърпели реално вреди, като единствено условие е да бъдат предприети спрямо
тях действия от страна на банката. Следва да се посочи, че поръчителите по
закон могат да търсят от издателя заплатените от тях суми – чл. 485, ал. 3 ТЗ,
а търсейки и неустойката само поради факта, че срещу тях е започнало
изпълнение, за което те са се съгласили, авалирайки задължението по записа на
заповед, е предпоставка за неоснователното им обогатяване. Клаузата за
неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и с оглед уговарянето
й в глобален размер /4 200 000 евро/, надхвърлящ задължението по
записа на заповед /4 186 665
евро/ към момента на подписване на ценната книга и с оглед на възможността дори
само при евентуално предприемане на действия от банката, тя да се дължи.
Предвид изложените съображения и доколкото
вземането, включено в списъка с приети вземания на дружеството в производство
по несъстоятелност „Б.Б.“ ООД, произтича от нищожна клауза за неустойка,
уговорена в чл. 2, ал. 2 от гаранционно споразумение от 29.11.2007 г., искът се
явява основателен и следва да се уважи, като се признае за установено, че в
полза на ответниците „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я., П.П.Б. и Т.Д.К. не
съществува вземане срещу „Б.Б.“ ООД в размер на 8 214 360 лева.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца,
но същият не заявява искане за присъждане на разноски, поради което съдът не му
присъжда. По аргумент от разпоредбата на чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не е
внесена предварително, като ответниците следва да се осъдят да заплатят по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 328 574,40 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 694 ТЗ, предявен от „С.“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес: ***, срещу „Б.Б.“
ООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, „Б.“
ООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, ул. Б-****, „Б. М.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. С., бул. „*********, Е.Л.Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
П.П.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
и Т.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес:
***4, че не съществува прието вземане в полза на „Б.“ ООД, „Б. М.“ ООД, Е.Л.Я.,
П.П. Б. и Т.Д.К. срещу „Б.Б.“ ООД /в производство по несъстоятелност/ в размер на 8 214 360 лева /осем
милиона двеста и четиринадесет хиляди триста и шестдесет лева/, левовата
равностойност на 4 200 000 евро, представляваща неустойка по чл. 2,
ал. 2 от Гаранционно споразумение от 29.11.2007 г., включено в списъка на
приети вземания по чл. 688 ТЗ по т. 2, обявен в търговския регистър на
17.07.2013 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Б.Б.“
ООД, с
ЕИК: *********, с адрес: ***, „Б.“ ООД,
с ЕИК: *********, с адрес: ***, ул. Б-обект 17, „Б. М.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. С., бул. „*********, Е.Л.Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
П.П.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
и Т.Д.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***4, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. С., Съдебна палата, бул.
„********* сума в размер на 328 574,40 лева /триста двадесет и осем
хиляди лева петстотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/,
представляваща дължима по делото държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: