№ 699
гр. Варна, 07.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500570 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, вр. 407, ал. 1 ГПК и е
образувано по частна жалба на Държавата, подадена чрез юрисконсулт
Славчева, против разпореждане № 4164/02.09.2022 г. по в.гр.д. № 886/2022 г.
по описа на ВОС, с което окръжният съд е разпоредил издаване на
изпълнителни листове в полза на молителите В. И. М. и Й. В. М. срещу
Държавата въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивния
съд №798/22.06.2022 г. по в.гр.д. № 886/2022 г. на ВОС за присъдените на
всеки от тях суми от 8 279.83 лева, представляваща дължимо обезщетение в
размер на увеличената стойност на собствения на държавата имот, находящ се
в гр. Варна, жк „Владислав Варненчик“ бл. 225, вх. 2, ет. 3, ап. 8, вследствие
на извършени в него подобрения през периода от м. 10.2013 г. до м. 07.2018
г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
във ВОС на 09.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
Жалбоподателят е настоявал, че разпореждането е неправилно, поради
противоречие с процесуалния закон – чл.243, ал.2 от ГПК, като е молил за
отмяната му, отхвърляне на молбата за издаване на изпълнителни листове,
обезсилване на издадените изпълнителни листове и присъждане на сторените
в настоящото производство разноски, вкл. и по чл. 78, ал.8 ГПК. Поддържал
е, че съгласно чл. 243, ал.2, пр.2 ГПК не се допуска изпълнение на невлязло в
сила решение срещу държавата, като е цитирал и задължителна съдебна
практика в тази насока.
Лицата на насрещната страна не са подали писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
съда и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните
съображения:
1
Делото е било образувано по осъдителни искове, предявени от Й. В. М.
и В. И. М. срещу Държавата, с правно основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС за
присъждане на обезщетение в размер на увеличената стойност на собствения
на ответника имот, вследствие извършени от ищците подобрения през
периода от м. 10.2013 г. до м. 07.2018 г.
С решение № 2128/22.12.2021 г. по гр. д. № 10106/2021 г., по описа на
ВРС исковете са частично уважени, а с решение № 798/22.06.2022 г. по в. гр.
д. № 886/2022 г., по описа на ОС – Варна първоинстанционният съдебен акт е
потвърден в обжалваните осъдителни части.
С обжалваното разпореждане, окръжният съд е разпоредил по молбата
на В. И. М. и Й. В. М. да се издадат изпълнителни листове срещу държавата
за сумите от по 8 279.83лв. на всеки, ведно с лихвите от 09.07.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, въз основа на невлязлото в сила
осъдително решение от 06.12.2018 г. по в. гр. д. № 886/2022 г. на ВОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК на принудително
изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища.
Съгласно чл. 243, ал. 2 ГПК, обаче не се допуска изпълнение на невлязло в
сила решение срещу държавата, държавните учреждения и лечебните
заведения по чл.5, ал.1 ЗЛЗ, която правна норма е специална по отношение на
разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 ГПК. Т.е. такова предварително изпълнение
срещу държавата е недопустимо. В тази насока също е и трайната съдебна
практика (част от която е цитирана от жалбоподателя).
В този смисъл, като е разпоредил издаването на изпълнителен лист
срещу държавата въз основа на невлязло в сила осъдително решение на
въззивна инстанция, окръжният съд е процедирал неправилно и в
противоречие с нормата на чл. 243, ал.2 от ГПК. Затова разпореждането му
следва да се отмени, молбата за издаване на изпълнителен лист да се остави
без уважение, а издадените изпълнителни листове - да се обезсилят.
С оглед изхода от настоящото производство и на осн. чл. 81 от ГПК и
чл. 78, ал. 8 ГПК, Й. В. М. и В. И. М. следва да заплатят на държавата сумата
от 15 лв. – разноски за държавна такса, както и да й платят сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК в размера по чл. 2а, ал.2
от НЗПП.
С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4164/02.09.2022 г. по в.гр.д. № 886/2022 г.
по описа на ВОС и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. М. и Й. В.
М. срещу Държавата за издаване на изпълнителни листове въз основа на
невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд №798/22.06.2022 г. по
в.гр.д. № 886/2022 г. на ВОС за присъдените на всеки от тях суми от по
2
8 279.83 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер на увеличената
стойност на собствения на държавата имот, находящ се в гр. Варна, жк
„Владислав Варненчик“ бл. 225, вх. 2, ет. 3, ап. 8, вследствие на извършени в
него подобрения през периода от м. 10.2013 г. до м. 07.2018 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба във ВОС на
09.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОБЕЗСИЛВА издадените въз основа на разпореждане №
4164/02.09.2022 г. по в.гр.д. № 886/2022 г. по описа на ВОС изпълнителни
листове №№ 288 и 299 от 05.09.2022 г.
ОСЪЖДА В. И. М. с ЕГН ********** и Й. В. М. с ЕГН ********** да
заплатят на Държавата сумата от 15 лв. държавна такса и сумата от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение – сторени разноски за настоящото
производство.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3