№ 52
гр. Асеновград, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:И. Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от И. Г. Шейтанов Административно наказателно
дело № 20255310200091 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №25-0239-000001/02.01.2025г. издадено от * - на длъжност
ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Р. А. Т. с
ЕГН**********, от гр. Асеновград, *, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП и
чл.175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, са били наложени административни наказания: „ГЛОБА” в
размер на 20 лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1,т.3
от ЗДвП.
В хода на съдебното разглеждане, жалбоподателят Р. А. Т. не се явява лично по
делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва вменените му с НП нарушения и
счита, че то следва да бъде отменено неправилно и незаконосъобразно, както и поради
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Като
алтернативно се сочи, че са налице условията на чл.28, ал.1 от НК, което отново е
основание за отмяна на обжалваното НП.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя.
Адв. Л. А.-М. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП
следва да се отмени, поради допуснати нарушения свързани със съставяне и връчване
на АУАН, както поради липса и на недоказаност на нарушенията. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
1
Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че
според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се
потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, моли за намаляване на
присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. М. * Ш. е кмет на село Жълт камък, което населено място се намира в
района на Община Асеновград. Електрозахранването на населеното място са
осъществява от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, чрез изградена електропреносна
мрежа състояща се от стълбове и свързани по въздушна мрежа кабели между тях.
/справки лист 31 и 35 от съд.дело/.
На 06.06.2024г., около обяд, в Клиентски енергоцентър /КЕЦ/ Асеновград, към
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, постъпило обаждане от кмета на с. Жълт камък, в
хода на което същия подал сигнал за възникнала авария в електропреносна мрежа в
селото, вследствие на която голяма част от населеното място останало без
електрозахранване. В хода на разговора с диспечера, св. Ш. заявил, че познато му лице
минало от там с булдозера си, като е закачил с греблото си стълб при което последния
се бил счупил.
Във връзка с постъпила сигнал, за проверка в населеното място бил изпратен
екип от електромонтьори от КЕЦ Асеновград включващ свидетелите К. * Т. и Й. * Й..
При отИ.ето си в с. Жълт камък те установили, че аварията е причинена от счупен в
основата си железобетонен стълб НЦ 250/9.5. Същия бил наклонен на една страна,
като го държали единствено проводниците, които били закачени на него, вследствие на
усукването имало и скъсани проводници. Докато били на място, двамата свидетели
научили от хора от селото, че лице на име „*“ минал от там с булдозера си и закачил
стълба при което последния се бил счупил. Малко след това на мястото, дошъл и
кмета М. Ш. който пред служителите мълчал, но и не опровергал причините за
аварията. Мащаба на аварията наложила да се извика допълнителен екип, като с тяхна
помощ аварията била отстранена. Ремонта продължил до около 20.30 часа, на същата
дата, като в хода на същия били подменени и монтирани нов железобетонен стълб НЦ
250/9.5, проводници, куки и изолатори /справка към пр.пр.7491/2024г. на РП Пловдив,
ТО Асеновград/
Във връзка с щетите вследствие от произшествието на 17.06.2024г. в РП
Пловдив, ТО Асеновград постъпила писмен сигнал от Ръководител поддържане в КЕЦ
Асеновград, към „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. По повод на това, с разпореждане
от 02.07.2024г. на прокурор в РП Пловдив, ТО Асеновград, било разпоредено
2
извършване на предварителна проверка, възложена на полицейски служители в РУ
Асеновград. Работата по образуваната преписка била разпределена на свидетеля И. С.
А.- на длъжност мл. полицейски инспектор. Същия снел обяснения от запознатите със
случая лица включително и от свидетелите М. * Ш., К. * Т. и Й. * Й. и лицето Р. А. Т..
От събраните в хода на проверката доказателства се установило, че на 06.06.2024г.
минавайки през една от неасфалтираните улици в с. Жълт камък, при управление на
булдозер „Либхер“, водачът Р. Т. закачил неволно с предното гребло електрическия
циментов стълб. Макар и да продължил пътя си към крайната си цел, водачът все пак
уведомил за това кмета на населеното място. Кмета от своя страна, след като
установил аварията подал сигнал в КЕЦ Асеновград. С докладна записка от
29.07.2024г. материалите по образуваната преписка били изпратени в РП Пловдив, ТО
Асеновград с оглед образуване на производство за извършено престъпление по чл.216,
ал.1 от НК. С постановление от 16.08.2024г. на прокурор при същата прокуратура,
било отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“а“ вр.чл.342, ал.1 от НК. С цитираното постановление прокурора приел,
че причинените на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД материални щети възлизат в
размер на 4428,95лв., които не се явяват значителни такива за повдигане на обвинение
спрямо виновното лице. Във връзка с това, материалите по преписката били изпратена
РУ Асеновград за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя. С оглед резултатите от извършената проверка, на 02.01.2025г. било
издадено и обжалваното НП.
Установената обстановка се установява и подкрепя от събраните по делото и
кредитирани от съда писмени и веществени доказателства и от показанията на
разпитаните по делото, като свидетели, М. * Ш., К. * Т. и Й. * Й..
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за частично
основателна и то само по отношение на отмяната на НП във връзка с нарушението по
чл. 123, ал.1,т.3 от ЗДвП.
Анализа на събраните по делото доказателства, води до извода, че на
06.06.2024г. около обяд, в с. Жълт камък, като водач на булдозер „Либхер“, движейки
се по една от улиците, жалбоподателя е причинил ПТП, като с предното гребло е
счупил електрически стълб, като с това е причинил щети на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД. Причините щети по електроразпределителната мрежа се установяват от
събраните гласни и писмените доказателства, като те възлизат на сумата от 4428.9лв.
/съгласно представения констативен протокол към преписката/. По отношение на тези
обстоятелства, свързани с вмененото нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП,
доказателствата са еднопосочни и взаимно допълващи се, като е налице една
непрекъсната верига от доказателства, започващи от извършителя на нарушението,
преминаващи през показанията и действията на св. М. * Ш., достигащи до
възприятията на К. * Т. и Й. * Й., които няма как да бъдат пренебрегнати от съда. В
3
действителност с показанията си, разпитания в качество на свидетел Бейсим Р.ов Т.,
потвърждава това, че баща му-Р. Т. е управлявал съответната верижна машина, както и
това, че е преминал през населеното място. По отношение на електрическия стълб
обаче, св. Бейсим Тихиров отрича, баща му да е удрял същия, както и отрича,
действията на водача да са в причинно следствена връзка с причинената авария. В тази
им част, съдът не кредитира показанията на същия свидетел, като отчете, че той все
пак е син на нарушителя, като е логично той да поддържа защитната версия, в която се
твърди, че счупването на стълба и причинените следствие на това щети, нямат никаква
връзка с действия на Р. Т., като водач на МПС. Макар и св. М. * Ш. изрично да не
заяви пред съда, че именно Р. Т. е причина за възникналата авария, то от събраните по
делото доказателства, се установява, че към момента на подаване на сигнала в КЕЦ
Асеновград, същия свидетел е имал пълна информация, както за счупения
електрически стълб, така и за причините за неговото пречупване, включително и за
действията на водача Р. Т.. Именно тези обстоятелства за били установени и в хода на
водената от страна на св. И. А. полицейски проверка, при която се установило, че
имено обаждането на Р. Т. до кмета на с.Жълт камък е станало и повод за подаване на
сигнала до КЕЦ Асеновград. Доколкото по делото е безспорно установено, че
настъпилото ПТП не е било запазено и то по вина на водача Р. Т., с което той е станал и
пречка да се извърши оглед на машината, то следва и извода, че с действията си той е
нарушил именно на първо място текста на чл.20,ал.1 от ЗДвП. Съгласно този текст
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“. Легалната дефиниция за ПТП е дадена в т.30 от § 6 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно произшествие” е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Липсата на такива материални щети
по делото не беше установена. Междувпрочем наличието на материални щети се
установява и от справката приложена от собственика на електропреносната мрежа и
нейните елементи. От постъпилото по делото писмо от „Електроразпределение ЮГ”
ЕАД се установява, че има съставен протокол за нанесени щети по електропреносната
мрежа.
По отношение на описаното в НП нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съдът
намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства
по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. В
конкретния случай, фактическите констатации в НП не се опровергават, а напротив -
подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията на тримата свидетели-
К. * Т. и Й. * Й. и от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
По отношение на определяне на административното наказание за първото
нарушение, следва да се отбележи, че поради липса на друга санкционна разпоредба
4
то правилно, административното наказание е било определено съобразно текста на
чл.185 от ЗДвП. Предвид обществената опасност на това нарушение и причинените
щети, то съдът намира, че така определения размер на административното наказание
се явява справедлив и той не следва да се коригира.
След като със своите действия нарушителят Р. Т. е реализирал пътно
транспортно произшествие по смисъла на т.30 от §1 от ДРЗДвП, то за него са
възникнали и посочените в чл. 123 от ЗДвП задължения. За реализиране на
административнонаказателната отговорност обаче, в случая от съществено значение се
явява разграничението дали има настъпили имуществени вреди или пострадали лица.
Доколкото по делото е безспорно установено, че в резултат на произшествието има
причинени имуществени вреди,като няма други участници в него, то за водачът Р. Т. са
възникнали единствено задълженията визирани в чл.123, ал.1, т.3 буква „а“ от ЗДвП.
Съгласно този текст, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, водачът е длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Самия текст обаче, на чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП освен буква „а“ има
още три букви съответно от буква „б“ до буква „г“. С издаденото НП във връзка с
второто нарушение, на водачът Р. Т. е вменено обвинение за нарушение по чл.123, ал.1,
т.3 от ЗДвП, словесно описано „за това, че като участник в ПТП само с материални
щети, като не е уведомил компетентната служба на МВР и е напуснал
местопроизшествието“. Видно е, че от така описаното в НП второ нарушение, не става
ясно по коя от четирите букви на чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП се квалифицира същото.
Безспорно е, че нарушителя Р. Т. е напуснал местопроизшествието, без да уведоми за
това „компетентната служба на МВР“ но пък доколкото са налице само имуществени
вреди той няма такова задължение. За водачът възниква такова задължение съгласно
чл.123, ал.1,т.2 буква „а“ от ЗДвП, но само ако има пострадали хора. Доколкото по
делото е безспорно установено, ме пострадали лица няма, то за водачът не възниква
такова задължение. В този смисъл, съдът е на становище, че водачът Р. Т. не е
осъществил и състава на нарушението визирано в чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Тези
обстоятелства не са били правилно отчетени от АНО при описване и квалификацията
на второто от двете вменени нарушения. НП което се явява незаконосъобразно и
следва да се отмени в тази му част. В този смисъл жалбата на Р. Т. и неговия
повереник се явява частично основателна и като такава тя следва са бъде уважена.
Искането за приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН, съдът намира за
неоснователно и не следва да бъде уважавано, още повече, че не е конкретизирано за
кое от двете вменени нарушения се отнася. Доколкото съдът отменя обжалваното НП
за второто нарушение, то е безсмислено да се произнася дали същото е маловажно.
Ако все пак, условно се приеме, че искането касае и първото от двете нарушения, то
няма как да се приеме, че при такъв размер на причинените имуществени вреди
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП представлява маловажен случай. Нарушението по
5
пункт първи от обжалваното НП не разкрива белези на такова което следва да приеме
за маловажно.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява частично основателно, като разгледано по същество, то следва да бъде уважено
само в определен размер. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
който гласи, че „ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От
приложените по делото писмени доказателства–пълномощно, договор за правна
защита и съдействие и списък за разноски / листи 9 и 38 от съд.дело / се установява,
че от страна жалбоподателя Р. Т. е бил изплатен хонорар на адв. Л. А.-М. в размер на
600 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. Л. А.-М. е изготвила подадената жалба и
се яви в съд.заседание, то е налице процесуално представителство в съдебната фаза и е
видно, че е изпълнила поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на
чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до
1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя са
били наложени три административни наказания- едното от които „лишаване от право
да управлява МПС“, както и две глоби, една от които в размер на 100лв., а втората в
размер на 20лв., то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение,
се явява съобразен с Наредбата. В случая обаче следва да се отчете и това, че има
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото, а конкретно и
нарушението за което съдът отменява НП, все пак се отличава с известна фактическа и
правна сложност, като производството приключи в рамките на две заседания, предвид
което възнаграждението не следва да бъде намалено до минималната сума от 400лв.
Предвид решението на съда обаче да потвърди НП, за първото от нарушенията и да
отмени НП в частта относно второто нарушението, това по пункт 2, искането за
присъждане на всички разноски, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на възнаграждението
съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно. Съобразно изложеното и прието
по-горе, то размера на присъдено възнаграждение следва бъде определен и уважен
пропорционално спрямо уважената част на жалбата, или съдът осъди ОД на МВР
6
Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград, в което като
Началник се явява е издателя на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР) да заплати на
жалбоподателя сумата от 500 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП №25-0239-000001/02.01.2025г. издадено от * – на длъжност ВПД
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Р. А. Т. с
ЕГН**********, от гр. Асеновград, *, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП и
чл.175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, са били наложени административни наказания: „ГЛОБА” в
размер на 20 лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месеца за нарушение по чл.123, ал.1,т.3
от ЗДвП. като ОТМЕНЯВА НП в частта относно наложените административни
наказания: „ГЛОБА” в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС”за 1
месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Потвърждава НП в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Р. А. Т. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, *, сумата от 500.00 лева /петстотин лева/ за направени по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7