Определение по дело №38/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 януари 2020 г.
Съдия: Юлиана Иванова Толева
Дело: 20202200500038
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 град Сливен, 28.01.2020г.

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                         Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Толева частно гражданско дело № 38 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 420, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.Т.Г., ЕГН: **********, В.П.М., ЕГН: ********** и И.Д.М., ЕГН: **********, действащи чрез процесуален представител по пълномощие адвокат Д.Д. срещу Определение № 4058 от 15.11.2019г. по ч.гр.д № 4635 по описа на Районен съд Сливен за 2013г.

С процесното определение Районен съд Сливен е оставил без разглеждане като недопустими възражения срещу издадена заповед за незабавно изпълнение и искания за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 201983704011364 по описа на ЧСИ П.Г., рег. № 837 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд Сливен спрямо Г.Т.Г., В.П.М. и И.Д.М.. Съдът е приел, че частните жалбоподатели, бидейки ипотекарни длъжници в процесното изпълнително производство, не са процесуално легитимирани да подават възражение по чл. 414 ГПК и искане за спиране на изпълнителното производство по чл. 420 ГПК.

Жалбоподателите намират процесното определение за незаконосъобразно и в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г., постановено по тълкувателно дело № 4 от 2017г. на ВКС, ОСГТК. Оспорват като неправилен извода на заповедния съд, че жалбоподателите не са легитимирани да искат спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420 ГПК, тъй като нямат качеството на длъжници по материалното правоотношение с кредитора. Релевират довод, че доколкото в изпълнителния процес ипотекарният длъжник има правата и задълженията на главния длъжник и разполага със същите средства за защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение като него, то той има право да иска спиране на основание чл. 420 ГПК, доколкото тази норма представлява специално основание за спиране на принудителното изпълнение по аргумент от чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК. В подкрепа на твърденията си посочват, че съгласно мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г., постановено по тълкувателно дело № 4 от 2017г. на ВКС, ОСГТК лицето, ипотекирало свой имот за обезпечение на чужд дълг разполага с всички средства за защита, с които и длъжникът, за да се защити от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Развиват подробни съображения в тази посока. Навеждат оплакване, че неправилно районният съд е мотивирал извода си за липса на легитимация да искат спиране на основание чл. 420 ГПК с аргумента, че по образуваното изпълнително дело същите са получили от съдебния изпълнител уведомление за образувано изпълнително дело в качеството им на ипотекарни длъжници, а не покана за доброволно изпълнение. Жалбоподателите считат, че са легитимирани да подадат и възражение по чл. 414 ГПК в качеството си на ипотекарни длъжници, доколкото същото е необходимо условие за подаване на искане за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК. В заключение молят въззивния съд да отмени като незаконосъобразно процесното определение и да постанови друго, с което да приеме възраженията по чл. 414 ГПК и да постанови спиране на принудителното изпълнение по отношение на тях. Претендират присъждане на сторените в производството деловодни разноски.

Препис от частната жалба е връчен на заявителя „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град София, ****************.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк България“ АД, действащо чрез процесуален представител по пълномощие адвокат Г.Д., в който се твърди, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Релевира се довод, че жалбоподателите не са страна по материалното правоотношение – договора за банков кредит, а са ипотекарни длъжници, и за тях не възниква задължение по материалното правоотношение, поради което не са процесуално легитимирани да подават възражение по чл. 414 ГПК и искане за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК. Счита, че цитираните от жалбоподателите мотиви на т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г., постановено по тълкувателно дело № 4 от 2017г. на ВКС, ОСГТК приравнява ипотекарният длъжник на основния длъжник единствено за изпълнителното производство. В допълнение обръща внимание на систематичното място на разпоредбите на чл. 414 и чл. 420 ГПК, като посочва, че същите са в главата за заповедното производство, което е самостоятелно такова, предхождащо изпълнителното. В заключение моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност моли, при уважаване на частната жалба, да не се присъждат разноски, поради липса на представени доказателства за извършването на такива, а в случай на присъждането им, прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

 

Окръжен съд Сливен, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора на частната жалба, като се запозна с обжалваното определение, както и с производството по частното гражданско дело, намира следното от фактическа страна:

 

На 28.11.2013г. „Юробанк България“ АД е подало до Районен със Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги (чл. 417, т. 2 ГПК) срещу длъжниците - „Мега - транс“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град Сливен, **************** – кредитополучател и Т.А.Г., ЕГН: **********, адрес: *** – солидарен длъжник.

С разпореждане от 29.11.2013г., постановено по частно гражданско дело №  4635 по описа на Районен съд Сливен за 2013г., съдът е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя за солидарно заплащане от длъжниците на посочените в заявлението суми.

Издадена е заповед № 2958 от 29.11.2013г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, който е получен от пълномощник на заявителя на 10.01.2014г.

Във връзка със служебно изискана справка по делото е постъпило писмо с вх. № СД-02-09-24480 от 20.11.2019г. от ЧСИ П. Г., рег. №837 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд Сливен, от което се установява, че на 15.08.2019г. взискателят „Юробанк България“ АД е подал молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по частно гражданско дело № 4635/2013г.  на Районен съд Сливен. Образувано е изпълнително дело № 20198370401364 по описа н ЧСИ П.Г., рег. № 837 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд Сливен. От приложеното към писмото копие на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4635/2013 на РС Сливен се установява, че взискателят образува за първи път изпълнително дело, тъй като в горния десен ъгъл няма отбелязване от съдебен изпълнител на дата на образуване, дата на прекратяване, дата на връчване на покана за доброволно изпълнение и дата на извършено последно изпълнително действие.

Съдебният изпълнител е изпратил покани за доброволно изпълнение, както следва – покана с изх. № 49928/29.10.2019г. до длъжника „Мега - Транс“ ЕООД и покана с изх. № 49937/29.10.2019г. до длъжника Т.А. Г.. Съдебният изпълнител е изпратил уведомление за образувано изпълнително дело до ипотекарните длъжници, както следва: уведомление с изх. № 49952/29.10.2019г. до В.П.М., уведомление с изх. № 49987/29.10.2019г. до И.Д.М. и уведомление с изх. № 49946/29.10.2019г. до Г.Т.Г.. Уведомленията и до тримата са връчени на 11.11.2019г.

На 14.11.2019г. ипотекарните длъжници са подали до Районен съд Сливен възражения по чл. 414 ГПК срещу издадената по ч.гр.д. № 4635 по описа на Районен съд Сливен за 2019г. заповед за незабавно изпълнение в ползва на „Юробанк България“ срещу длъжника Мега - Транс“ ЕООД и солидарния длъжник Т.А.Г., като във възраженията и на тримата е посочено, че вземането е погасено по давност. Едновременно с подадените възражения на 14.11.2019г. ипотекарните длъжници са подали искане за спиране на изпълнителното производство по чл. 420 ГПК.

С определение № 4058 от 15.11.2019г. Районен съд Сливен е оставил без разглеждане като недопустими възраженията на ипотекарните длъжници по чл. 414 ГПК и молбите им за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК. За да постанови съдебният си акт в този смисъл, съдът е приел, че ипотекарните длъжници не са страни в заповедното производство, тъй като процесните заповед за незабавно  изпълнение и изпълнителен лист не са издадени на основание чл. 417, т. 6 ГПК - въз основа учредена договорна ипотека, а на основание чл. 417, т. 2 ГПК – извлечения от счетоводни документи, поради което същите не са процесуално легитимирани да подават възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение и да искат спиране на изпълнителното производство.

Препис от определението е връчен на ипотекарните длъжници, както следва: на  - на Г.Т.Г. на 03.12.2019г., на В.П.М. и на И.Д.М. на 06.12.2019г. Частната жалба срещу определението е депозирана на 04.12.2019г.

 

Предвид установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

 

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирани правни субекти срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол съгласно нормата на чл. 420, ал. 3 ГПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

По възражението по чл. 414 ГПК

 

Правилно районният съд е отказал да приеме възраженията срещу заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 4635/2013 по описа на Районен съд Сливен. Нормата на чл. 414 ГПК предвижда право за длъжника да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение, частните жалбоподатели нямат качеството на длъжник в материалното правоотношение и в развилото се по подаденото от кредитора заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2 ГПК заповедно производство, следователно нямат процесуална легитимация да подават възражение срещу заповедта. Както правилно е отбелязал районният съд, аргумент в подкрепа на извода за липса на процесуална легитимация е и обстоятелството, че съдебният изпълнител е изпратил на тримата частни жалбоподатели уведомление за образувано изпълнително дело като ипотекарни длъжници, а не покана за доброволно изпълнение. Не следва да бъде споделен довода, изложен в частната жалба, че легитимацията на ипотекарните длъжници за подаване на възражение произтича оттам, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК е процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК. Действително само при наличие на подаден възражение срещу заповедта за изпълнение за длъжника възниква правото да иска спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК, но логиката е обратна на посочената от жалбоподателите, само лицето, което има право да подаде възражение е легитимирано и да иска спиране.

 

 

По искането за спиране по чл. 420 ГПК

 

Разпоредбата на чл. 420 ГПК предвижда защита срещу материалноправна незаконосъобразност на изпълнението (липсата на задължение на длъжника, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение) чрез възможността да се спре изпълнението. Предпоставка за допустимост на искането за спиране е наличието на подадено възражение по чл. 414 ГПК. Целта на спирането на изпълнителното производство тук е да се избегне извършването на незаконосъобразни изпълнителни действия спрямо патримониума на длъжника докато тече исковото производство по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземането, признато в издадената заповед за изпълнение и оспорено от длъжника. В случая частните жалбоподатели са трети за материалното правоотношение лица, учредили ипотека върху свой собствен недвижим имот за обезпечение на чуждо задължение. Не е подавано заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 6 вр. с чл. 173, ал. 3 ЗЗД и срещу тях не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, следователно те не са страна в заповедното производство. По тази причина те не са легитимирани нито да подават възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, нито да искат спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420 ГПК. Противно на разбирането, застъпено в частната жалба, с право на възражение срещу заповедта за изпълнение и на искане за спиране разполагат единствено страните в заповедното производство, а по силата на процесуалното правоприемство такова право на жалба имат и универсалните правоприемници на страните в производството.

Настоящата инстанция не споделя аргумента на частните жалбоподатели, че правният извод на първата инстанция противоречи на постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г., постановено по тълкувателно дело № 4 от 2017г. на ВКС, ОСГТК. Въпросът, по който ВКС е дал тълкуване е следният: Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество. ВКС е разсъждавал по поставения въпрос през призмата на легитимацията на тези лица да осъществяват защита срещу изпълнението чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител. Върховната съдебна инстанция достига до извода, че доколкото, съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК субективните предели на изпълнителния лист обхващат и третите лица дали своя вещ за обезпечение на чужд дълг, те имат идентично на длъжника процесуалното качество и права и задължения в изпълнителното производство. Следва обаче да се отбележи, че още от формулировката на въпроса е видно, че се касае за правата и задълженията на ипотекарните/заложните длъжници единствено в рамките на изпълнителното производство и то в хипотеза, при която изпълнението е насочено върху тяхното имущество. Действително съгласно мотивите на точка две от решението ВКС приравнява правата и задълженията на тези лица в изпълнителното производство на тези на длъжника дори и в хипотеза, при която други изпълнителни способи се прилагат спрямо главния длъжник, но изрично се посочва, че лицето което е дало своя вещ за обезпечение на чужд дълг разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Аргумент, който частните жалбоподатели също изтъкват. Искането за спиране по чл. 420 ГПК цели да защити длъжника от материално незаконосъобразно принудително изпълнение.  Следователно няма как да се приеме, че установеното в тълкувателното решение относно правомощията на ипотекарния длъжник в изпълнителното производство следва да се приложи по аналогия и за искането за спиране по чл. 420 ГПК, тъй като вида на защитата е друг. Обстоятелството, че съгласно горното тълкувателно решение ипотекарните длъжници имат идентично качество в изпълнителното производство като на главния длъжник, а не са трети лица (по смисъла на чл. 440 ГПК) не обуславя извод, че тези им правомощия се разпростират и по отношение заповедното производство. Друг аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че изрично в точка две на тълкувателното решение се посочва, че принудително изпълнение се изчерпва с прилаганите способи, вън от тях принудително изпълнение няма.

Заповедното производство, макар и функционално свързано с изпълнителното производство, е самостоятелно такова, както правилно се отбелязва в отговора на частната жалба. При систематично тълкуване е видно, че то е обособено в самостоятелна глава XXXVII ГПК, отделно от изпълнителното производство, а процесните разпоредби  - чл. 414 ГПК и чл. 420 ГПК се намират в главата за заповедното производство. Частните жалбоподатели - ипотекарни длъжници са страна в изпълнителното производство, но те не са страна в заповедното производство, което се е развило само срещу солидарните длъжници по обезпеченото вземане. Съответно ипотекарните длъжници могат да търсят защита на правата си по реда на глава  ХХХIХ ГПК, но не и чрез подаване на възражение и искане за спиране на принудителното изпълнение по реда на заповедното производство. В този смисъл е и Определение № 237 от 17.09.2015г., постановено по ч.гр.д. № 2993/2015г. ВКС, ГК, II г.о.

 

Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

По разноските:

 

Предвид изхода на спора разноските, извършени от частните жалбоподатели, следва да останат в тяхна тежест, а с право за присъждане на разноски разполагат ответниците по частната жалба. Същите, обаче, не правят искане за разноски.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК Окръжен съд Сливен

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4058 от 15.11.2019г. по частно гражданско дело № 4635 по описа на Районен съд Сливен за 2013г., с което са оставени без разглеждане като недопустими възражения по чл. 414 ГПК срещу заповед за изпълнение № 2958 от 29.11.2013г. и искания по чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, подадени от Г.Т.Г., ЕГН: **********, В.П.М., ЕГН: ********** и И.Д.М., ЕГН: **********, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: