Р Е Ш
Е Н И Е
№
311 гр.Кюстендил, 09.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №45/2024г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
и сл. от ЗАНН и чл.208 и сл. от АПК.
И.Г.Я. *** оспорва решение
№316/06.12.2023г. на КРС, постановено по АНД №1069/2023г. В жалбата се сочат
доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Не се
претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №316/06.12.2023г., постановено по АНД
№1069/2023г., с което е изменен ЕФ
серия К №8059778 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР
– Кюстендил. И.Г.Я. ***,
на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е санкционирана като й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е формирал мотиви за
законосъобразност на ЕФ, приемайки че е издаден при спазване на законовите
изисквания за форма, съдържание и процедура, както и поради доказаност на
нарушението от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на И.Г.Я. *** срещу с ЕФ серия К №8059778, издаден от ОДМВР – Кюстендил. Прието е, че на
09.06.2023г. в 14.06ч., в с.Раненци, обл.Кюстендил, на ПП І-6 при км 6+600 в
посока ГКПП Гюешево, нарушителят, при разрешена за населено място скорост на
движение от 50 км/ч, е управлявал лек автомобил Б Д с рег.№*** с 94 км/ч
/приспаднат толеранс от 3км/ч в полза на водача/. МПС-то е собственост на В И В,
но същата е подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която е посочила за
водач на автомобила по време на извършване на нарушението И.Я., ведно с копие
на СУМПС на лицето. Безспорно е, че нарушението е установено и заснето с
мобилно техническо средство TFR1-M 523. Изготвен е клип №37864. За констатирано нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден атакувания ЕФ. Представени са доказателства за
годността и техническата изправност на АТТС, както и протокол за използване на
АТСС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
в относимата редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ
бр.54/2017г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в
случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин
– чрез клип, изведен от паметта на АТСС - мобилно техническо средство TFR1-M 523. Тук касационният отбелязва, че поради настъпилата
законодателна промяна в сочената правна норма от 05.07.2017г. санкционирането
на нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез облекчената процедура на
издаване на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП /ирелевантно е обстоятелството с каква
система за видеоконтрол е установено нарушението – мобилна или стационарна/. За
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП се
налага административно наказание „глоба“ от 600 лв. и не се отнемат контролни
точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. Следователно правилно АНО е провел
съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на
административно нарушение.
Събраният доказателствен материал КАС намира
за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Представеният клип, както и протокола, представляващ Приложение №1 към
чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., доказва мястото и времето на
извършване на нарушението – с.Раненци, ПП І-6 при км 6+600, 14.06 ч., както и
измерената скорост – 94 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч. Клипът се
явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, доколкото е направен от изправно АТСС /срав. у-ние за одобрен тип
средство за измерване, протокол за проверка/. Субектът на нарушението е
установен безспорно след справка и съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 и
чл.189, ал.5 от ЗДвП, и след подадена декларация от собственика, сочещ друго
лице за водач на автомобила. В този кмисъл правилно И.Я. е привлечена към
отговорност. По тези съображения КАС намира, че административното нарушение е
доказано от обективна и субективна страна.
Релевираното възражение, свързано със
съдържанието на ЕФ е неоснователно. Реквизитите са в пълен обем откъм
изискването на нормата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП, като мястото на
извършване на нарушението е установимо от обективните елементи, посочени в ЕФ,
а дата на издаване не се следва /разпоредбите на ЗАНН са неприложими в
производството по издаване наЕФ/.
Касационният
съд не споделя и възраженията за неспазване на изискването на Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
за обозначаване на местата за контрол. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.7 от ЗДвП, редакцията относима към момента на извършване на нарушението ДВ
бр.54/2017г., при изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по
спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със
средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в
обхвата на средствата за видеозаснемане. Към същия момент е отменена т.8 на
чл.165, ал.2 от ЗДвП, която изискваше обозначаване на участъка от пътя, на
който се осъществява контрол чрез АТТС чрез поставяне на знак Е24. Анализът на
нормата в съпоставка с чл.7, ал.1 от Наредбата води до извод за противоречие на
подзаконовия нормативен акт със законовия, поради което приложим е последния. В този смисъл контролните органи
не са дължали обозначаване с пътен знак Е24 участъка, в който се извършва
контрол на скоростта на движение на МПС с АТТС.
Като е формирал правни изводи за
законосъобразност на ЕФ въззивният съд е постановил правилно решение, което ще
бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №316/06.12.2023г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по АНД №1069/2023г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: