Р Е Ш Е Н И Е № 217
гр. Сливен, 15.05.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Фърчанова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 96 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл. 107, ал.
2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) във вр.
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на
И.С.А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-814/28.02.2023 г., издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Сливен, с която на основание чл.107, ал.1 във връзка с
чл.106а, ал.1, т.1, буква „б“ и т.4, буква „б“ от Закона за автомобилните
превози е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1,
ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на
лек автомобил „*****“ с рег. № *******, собственост на С.С.И.
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца. На
основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните
превози временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача И.С.А..
Жалбата е подадена против
наложената принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.“б“ и
ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози. Заявява, че на посочената дата
както обикновено бил тръгнал за С. за п. и за да си к. л., с. му го п. дали
могат да п. с него, той се съгласил. Не са имали никаква уговорка за з. на п..
Моли съда да постанови решение, с което отмени ЗППАМ и да разпореди да бъде
върнато СУМПС на И.С.А..
В с.з. оспорващата чрез
пълномощника си адв. Х.Х. ***
поддържа жалбата. Уточнява, че обжалва оспорената заповед, в частта, относно
наложената ПАМ във връзка с отнемането на СУМПС и искаме да бъде отменена в
тази част. Заявява, че в случая имало споделен превоз между свидетелите и
водача. Не е имало заплащане, поради което и не е имало обществен превоз.
Административния орган Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Сливен, чрез пълномощника си А.М.,
служител с ю.о., оспорва подадената жалба. Заявява, че заплащане не е имало,
тъй като лицата били спрени от полицейски служители и от служители на
„Автомобилна администрация“. Обществен превоз бил този превоз, който е за чужда
сметка или срещу заплащане. По делото станало ясно, че превозът е за чужда
сметка явно за сметка на жалбоподателя, тъй като никой друг не бил платил нищо
и явно той е поел разхода за гориво. В писмено становище заявява, че издадената
заповед е съобразена с материалите и процесуални правила при издаването. Моли
същата да бъде потвърдена. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение. Алтернатовно прави възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение претендирано
от оспорващия.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.02.2023 г. около
10:55 часа в гр.Сливен, бул."Цар Симеон" до завод „Победа" по
посока на движение - Център (гр.Сливен) при извършена проверка за спазване на
разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по
пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, С.Г.А. ***
е установила, че водачът на автомобила И.С.А. с ЕГН ********** *** извършва
обществен превоз на пътници срещу заплащане, видно от свалени сведения по
показания на пътуващите С.Т.Й. с ЕГН **********; К.И.Д. с ЕГН **********; Н.Я.Д.
с ЕГН ********** и на водача И.С.А. с ЕГН ********** *** с лек автомобил *****
, категория Ml с рег.№ *******, собственост на С.С.И.
с ЕГН **********, за който след направена справка в информационната система на
ИА „Автомобилна администрация" е установено, че към момента не е включен
към удостоверение за регистрация, за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
За констатираното на И.С.А. бил съставен AУAH №
325137 от 28.02.2023 г. за нарушение на чл.6, ал.1 пр.1 във вр.
с чл.24 ал.1 от ЗАП. Със съставянето на АУАН са иззети СУМПС, СРМПС и 1 бр.
рег. табела № *******. (л.38)
Въз основа на съставения
АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-814/28.02.2023
г. от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Сливен, с
която на основание чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, буква „б“ и
т.4, буква „б“ от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, ал.2, т.1 от Закона за автомобилните
превози - временно спиране от движение на лек автомобил „*****“ с рег. № *******,
собственост на С.С.И. до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 (дванадесет) месеца. На основание чл.106а, ал.1, т.4,
б.“б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози временно е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача И.С.А.. ЗППАМ е получена от И.С.А. на 01.03.2023 г..
От показанията на
свидетелите С.Т.Й., К.И.Д. и Н.Я.Д. се установява, че на 28.02 2023 г. имали
намерение да пътуват от с.К.до гр.С.. Когато отивали към с., близо до
бензиностанцията в селото, поотделно били п.от о. къде о. и след отговор, че ще
пътуват за С., жалбоподателя им п. да ги о. до града с а. си. Те се к. в
автомобила му и при влизането в гр.С. били спрени за проверка от служители на
полицията. Един от полицаите отишъл при пътниците и ги питал дали А. им в. п.
за п. и те му казали, че не им в.. Той се скарал силно и тогава св.Й. казала,
че му п. а. ц.. Тя била решила, че когато слезе, трябва да му даде някакви
пари, но предварително не е имало уговорка за плащане на пари. Притеснила се и
затова казала на полицая, че ще дадат пари за превоза. Сведението го писала
свидетелката и тя го подписала, на място където ги спрели. Полицаят казвал на
свидетелката какво да пише.
Свидетели били докарани до
града с полицейска кола, като с.Й. била освободена, а св.Д. и Д. били отведени
в сградата на полицията, където продиктували сведенията се на полицая, след
което ги подписали. Според св.Д., с А. не са се уговаряли да му д. п. и той не
е искал п. от тях. Смятал за благодарност да му даде ** лв. да си вземе едно
кафе, да се почерпи когато ги закара. Св.Д.
заявява, че в полицията подписала сведения, но не ги прочела, защото не можела
много хубаво да чете. Полицаят прочел написаното и тя била съгласна с него. Не
била казала, че ще им и. п.. При прочитането на сведението не била чула да и да
казва изречението, че ще им иска по ** лв. за превоза. При даването на
сведението бил само полицая в полицията, като други хора нямало.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства и разпитаните свидетели.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима
относно принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от
Закона за автомобилните превози - подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по
издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат от акта.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.
1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Със Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАП и чл.
7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
Агенция "Автомобилна Администрация", Изпълнителният директор на ИА
"АА" – гр. София е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл. 106
и 106а от ЗАП
редица длъжностни лица, сред които е и Началник областен отдел "Автомобилна
администрация" в регионална дирекция "Автомобилна администрация"
(т. 7 от заповедта, л. 13). Издателят на заповедта е заемал длъжността началник
областен отдел "Автомобилна администрация" гр.Сливен в регионална
дирекция "Автомобилна администрация" гр.Бургас.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2
от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като не са спазени
материалноправните и процесуални изисквания за издаването му.
По смисъла на чл. 106а, ал.
1 от ЗАП, принудителните административни мерки се прилагат за
преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената
хипотеза на чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. "б" ЗАвтП за преустановяване на
административните нарушения се прилага следната принудителна административна
мярка: временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗАП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва
с моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от
ДР на ЗАП, "превоз на пътници" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната
практика е прието, че анализът на § 1, т. 1
и т. 3,
във вр. с т. 4, б.
"б" от ДР на ЗАП налага извод, че основната предпоставка,
по която се различават "общественият превоз" и "превозът за
собствена сметка" е възмездният характер на дейността. (Решение № 14081 от
21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се извършва
без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за
собствена сметка.
За да бъде установено
нарушение на разпоредбите на ЗАП за извършване на обществен превоз на пътници,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал.
1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има
уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство
не се установява по делото.
Видно от представените по
делото писмени доказателства в хода на административното производство са били
снети по реда на чл. 44 от АПК
писмени сведения от четири физически лица, едно от които е водача на МПС, а
другите на пътници (л.17-24), които обяснения обаче не са оформени надлежно по
реда, визиран в чл. 44, ал. 2
от АПК. Според този текст от закона сведенията се дават писмено,
подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват
от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не
може да даде сведения писмено, какъвто е случая поради неграмотност, то се
призовава да ги даде устно, но отново пред административния орган или от
определен от него служител. В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ
е началник областен отдел "Автомобилна администрация" гр.Сливен, но
писмените обяснения дадени от С.Т.Й., К.И.Д. и Н.Я.Д. не са дадени пред АО или лица,
които са служители на "Автомобилна администрация" гр.Сливен, а пред Ж.
П. З.и С. К., за които липсват данни, чии служители са. На всички лица дали
сведения по чл. 44, ал. 1
от АПК не им е разяснено по реда на ал. 4, че пред съда могат да
бъдат разпитани като свидетели. (Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 11216/2015 г., VII о.,) Действително във всяко от дадените сведения се
съдържа подобен текст, но същият явно е дописан в последствие, тъй като е
разположен под подписите на лицата дали сведение. Освен това свидетелите сочат,
че са ги дали в присъствието на полицай, а не на служители на ИААА. Наред с
гореизложеното от сведенията дадени от К.И.Д. и Н.Я.Д. става ясно, че не са
написани от тях, а от полицейски служител, без да е посочена причината затова.
Това е възможно в хипотезата на чл.44 ал.3 от АПК, но отново пред административния орган или от определен от
него служител.
Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК допустими в административното производство са всички доказателствени средства, които не са забранени със закон.
Дадените в хода на проведеното административно производство сведения са
свидетелстващ документ, и ако същите са съставени по предвидения в закона ред
биха били допустими за установяване на фактите в производството. В настоящия
случай цитираните изисквания не са спазени, което обосновава извод, че сведенията
на превозваните лица представляват нередовно събрани в хода на
административното производство доказателство. В този смисъл по аргумент на
противното съгласно чл. 171, ал.
1 от АПК, същите не се ползват с формална и материална
доказателствена сила, която да обвързва съда.
По делото не е установено
и от останалите събрани доказателства, че е извършено плащане, или има уговорка
за извършване на плащане на услугата превоз. Свидетелите последователно
заявяват, че не са плащали за превоза, както и че не е имало предварителна
уговорка с водача на автомобила в този смисъл. Действително св.Й. и Д. са имали
намерение да заплатят някаква сума на водача, след приключване на превоза, но
като знак за благодарност, а не като част от възмезден договор.
В този смисъл по делото не
е безспорно установено, че с процесния автомобил е извършен международен обществен превоз на пътници т.е.
оспорената заповед е издадена при липса на фактическо основание за това.
Наред с гореизложеното
оспорената ПАМ е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Както
би посочено по-горе процесната мярка се налага за срок до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. В оспорената заповед този срок не
е посочен, което прави наложената ПАМ безсрочна. Срокът на ограничително
административно разпореждане следва да е индивидуализиран еднозначно – по
начина и с изразите от приложимия закон, за да породи целените правни
последици. Дори да няма друг срок, освен посочения в закона, задължение на
административния орган е да го отрази в цялост в заповедта. Безсрочното
лишаване на жалбоподателя от право да управлява МПС е в противоречие с
разпоредбата на чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, което прави обжалвана заповед
относно тази ПАМ незаконосъобразна. Неопределеният срок безспорно създава
правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тьй като страните са поставени в положение да тълкуват
прилагането на срока.
На следващо място,
оспорваната заповед в частта относно ПАМ по чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, е издадена при допуснато нарушение
на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според
който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на
целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка
по чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. "б" ЗАвтП не само не би постигнало нито
една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на
жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от
възможността да управлява притежаваното от него ППС в рамките на неопределен
срок. С оглед на това последиците от издадената заповед са несъизмерими с
преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие
с чл. 6, ал. 5
от АПК.
С оглед за гореизложеното
оспорената заповед са налице основания за отмяна по чл.146 т.4 и т.5 от АПК.
Оспорващият не е
претендирал присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не
следва да се произнася по тях. При този изход на спора е неоснователно искането
на ответника за присъждане на разноски.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на И.С.А. ***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-814/28.02.2023 г., издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Сливен, в частта с която е наложена принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от Закона за
автомобилните превози - временно отнемане свидетелството за управление на
моторно превозно средство № ********* на
водача И.С.А..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: