Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.04.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 9415 по описа за 2018 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение от 28.02.2017
г., постановено по гр.дело № 60798/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73 състав,
е признато за установено на основание
чл.422 ГПК, че ответникът Ж.М.М., с ЕГН ********** и адрес ***, дължи на ищеца „Т.С.”
ЕАД, ***, следните суми: на осн. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ- 1616,88
лв. за периода април 2012 – април 2014 г., представляваща цена на доставена
топлинна енергия в апартамент в гр.София, ж.к.“ *********, ведно със законната
лихва, считано от 20.02.2015 г. до плащането на главницата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД- 275,49 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода 31.05.2012 г.-
12.02.2015 г. С решението на съда е осъдена
Ж.М.М., с посочените лични данни, да плати на ищеца „Т.С.” ЕАД, с посочените индивидуализиращи
данни, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следните суми: 715,00 лв. за направените
разноски за настоящето дело и 337,84 лв. по заповедното- ч.гр.дело № 9379/15 г.
на СРС, ІІ ГО, съразмерно на уважените части на исковете.
Постъпила е въззивна жалба от Ж.М.П., подадена чрез пълномощниците й
адв.П.Х., адв.Р.М.и адв.Ст.Р., с която се обжалва постановеното решение на СРС
изцяло. Жалбоподателката, чрез своите пълномощници твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на
материалноправни разпоредби на закона по съображения
изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение изцяло, и вместо него да постанови друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „Т.С."- ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.М.Шуплинкова в писмена молба депозирана по делото, моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендира
присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице-помагач – „МХ Е.”-ООД, гр.София, не взема становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца срещу ответницата установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон. За
да постанови решението си, първоинстанционният
съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове са дължими поради
проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия, както и че същия е изпаднал в забава, тъй като
задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно.
Въззивният състав споделя изцяло
мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени
с исковите претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях. В обжалваното съдебно решение са
изложени конкретни и ясни мотиви по
отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
В случая ответницата не е оспорила нито едно от тези доказателства в
предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е
оспорила заключенията на вещите лица по приетите съдебно- техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, не е ангажирала доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
По
изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият състав намира, че при установеното облигационно
правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете
за главница и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите,
посочени в обжалваното решение.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за възивното производство:
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за въззивното производство. С оглед изхода на спора в
настоящото производство и независимо от факта, че претенцията на въззиваемата страна- ищец за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е направена своевременно същата се явява
неоснователна доколкото по делото няма данни за извършени процесуални действия
от процесуален представител на въззиваемата страна-ищец – няма подаден писмен
отговор на въззивната жалба, както и неин представител не се явява в съдебно
заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в случая в полза на
въззиваемата страна- ищец не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.02.2017 г., постановено по
гр.дело № 60798/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „МХ Е.”-ООД, гр.София, като трето лице – помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.