№ 79
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000460 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена
въззивна жалба Д. П. Б., действащ чрез процесуалния си представител адвокат
Г.И., против постановеното решение №260159 от 15.04.2021 г. по търг.дело
№494/2020 по описа на О.С. П. – частично, в уважителната му част и
присъдени разноски.
С обжалваната част от решението е признато за установено, че Д. П. Б.
дължи на Р.Б. ЕАД сумата от 10 000 евро, дължима главница по договор за
издаване и обслужване на международна кредитна карта **** без
обезпечение /с предоставяне на овърдрафтен кредит/, сключен на 01.08.2006 г.
в гр.П., за което вземане в полза на банката е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №11973 от
29.11.2013 г. по ч.гр.д.№16187/2013 г. по описа на Р.С.П.. Ответникът е
осъден да заплати на банката сумата от 968,85 лв. разноски по заповедното
производство и 702,03 лв. разноски за исковото производство.
Жалбоподателят не е съгласен с изводите на окръжния съд, с които
1
приема, че изпълнителните действия в хода на висящото изпълнително
производство не следва да се анализират на плоскостта на годността им да
прекъсват давността относно вземането, в светлината на ТР №2/26.06.2016 г.
на ВКС, тъй като принудителното изпълнение е провеждано въз основа на
допуснато от заповедния съд незабавно изпълнение, в хода на исковия процес
относно вземането, по време на който давност не тече. Счита, че за периода
м.декември 2013 г. – м.март 2020 г., в който е висящо изпълнителното дело
без длъжникът да е уведомен, образуваното изпълнително дело следвало да е
перимирано, съобразно нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, което води до
последица обезсилване на издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист. Моли да се отмени решението в
обжалваната му част.
Ответникът Р.Б. ЕАД не е представил отговор и не е взел становище
по въззивната жалба.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 23.04.2021 г., а
въззивната жалба срещу него е подадена на 07.05.2021 г., което е в
двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна
страна, жалбата му е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.
Предявен е установителен иск за суми, предмет на заповедно
производство, за които са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Ищецът посочва, че сумите са произтичащи от договор за издаване и
обслужване на международна кредитна карта **** без обезпечение /с
предоставяне на овърдрафтен кредит/, сключен на 01.08.2006 г. в гр.П. между
страните по делото, при кредитен лимит 10 000 евро. Кредитът бил усвоен на
части до пълния предоставен лимит, като било уговорено, че кредитният
лимит възстановявал размера си в процеса на неговото погасяване, като по
този начин погасената част от главницата можела отново да се използва.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща
погасителните вноски, както по отношение на заплащането на погасителните
2
вноски с падежни дати 15-31.08.2009 г., 15-30.09.2009 г., 15-31.10.2009 г., така
и след изтичане крайния срок на договора 31.10.2009 г. Така се е стигнало до
образуване на заповедно производство - ч.гр.д.№16187/2013 г. по описа на
Р.С.П., по което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №11973 от 29.11.2013 г. и
изпълнителен лист. Образувано е и изпълнително дело №****/**** г. по
описа на ЧСИ К.П..
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска, като посочва, че за
вземанията на банката е уведомен от съдебния изпълнител през 2020 г. Към
този момент е изтекла петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,
като прави изявление за изтекла погасителна давност. Посочва, че не се
съдържа информация за случилото се в периода 2013 г. – 2020 г., както по
заповедното производство, така и по изпълнителното дело, като последното
следвало да е перимирано, съобразно нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, от
което следва и обезсилване на издадените запис на заповед и изпълнителен
лист. Взискателят не е показал грижата на добрия търговец да поддържа
законосъобразно висящността на изпълнителния процес, черпи права от
собственото си бездействие, което води до постигане на противоправен ефект
– злоупотреба с права.
От приложеното ч.гр.д.№16187/2013 г. по описа на Р.С.П. се
установява, че възражението на длъжника и предявената искова молба в
резултат на възражението са подадени в преклузивните срокове, посочени в
ГПК. Ето защо и в рамките на служебните си правомощия съдът намира
производството по чл.422 от ГПК за допустимо. Следва да се пристъпи към
разглеждане на оплакванията във въззивната жалба, които са свързани с
приложението на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, една от хипотезите за прекратяване
на изпълнителното производство, поради перемпция, и за последиците от
това.
От данните по делото се установява договорното правоотношение
между страните, възникнало по силата на договора за кредит, както е
посочено в обстоятелствената част на исковата молба. Установява се и
прекратяването на това правоотношение, поради изтичане на уговорения срок
на 01.10.2009 г. и непродължаване действието на договора. От заключението
на съдебно счетоводната експертиза се установява главницата в размер на
3
10 000 евро, дължима в пълен размер.
Установява се образуването на заповедно производство на 11.10.2013
г., издаването на заповед за изпълнение на парично задължение на 29.11.2013
г., както и изпълнителен лист.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано на 16.12.2013 г.
изпълнително дело №****/**** г. по описа на ЧСИ К.П., като поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 16.03.2020 г. на посочен от
него електронен адрес. От делото се установяват молбите на взискателя за
налагане на запори и възбрани от 16.12.2013 г., от 28.11.2018 г., от 15.01.2020
г., както и за издаване на удостоверение за присъединяване по др.изп.дело по
чл.456 от ГПК от 08.01.2015 г. В тази връзка са изпратени запорно
съобщение от 06.03.2014 г. до П.И.Б., искане за вписване на възбрана от
06.03.2014 г. до С.В., запорно съобщение до ОД-МВР П.-П.П. от 06.03.2014 г.
за наложен запор върху МПС, запорно съобщение до Б..-А.К.Б. АД от
12.05.2016 г. и др. действия.
Съгласно чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка. Срокът е процесуален и преклузивен, от което следва, че
изтичането му води до прекратяване на започналото изпълнително
производство при настъпване на съответните правно релевантни факти.
Започва да тече от момента, в който не се осъществява изпълнение по
поискания изпълнителен способ или той не може да се осъществи по
причина, за която взискателят не отговаря. Изтичането му води до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но остава
необходимостта от принудително изпълнение. Няма отношение към
материалното право. Прекратяването не погасява вземането, не води до
обезсилване на изпълнителното основание или изпълнителния лист. Може да
се започне ново изпълнително производство за същото вземане, като се
преценява изтичането на давността в хипотезата на чл.116,б.в от ЗЗД. Поради
това и перемпцията няма правно значение за настъпване на давността.
В случая действително е изминало време от образуване на
изпълнителното дело до редовно връчване на призовката за доброволно
изпълнение на длъжника, през което са предприемани изпълнителни действия
4
по изпълнителното дело. Взискателят обаче не носи отговорност за
връчването на призовката за доброволно изпълнение, а оттук и не може да се
приеме, че не е положил поведение и грижа на добрия търговец. Предявено е
заповедно производство на 11.10.2013 г., а впоследствие и иск за
съществуване на вземането, предмет на заповедното производство, който се
счита предявен от момента на подаване заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т.е. от 11.10.2013 г., производството по което все още не е
приключило. Съгласно чл.115,б.ж от ЗЗД, докато трае съдебният процес
относно вземането давност не тече.
С оглед гореизложеното, установява се задължението на ответника,
произтичащо от процесния договор за кредит. Ето защо, следва да се уважи
предявеният иск по чл.422 от ГПК и се признае съществуването на вземането
за главница банката по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. До този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради
което неговото решение следва да се потвърди, като се приеме, че са
неоснователни оплакванията във въззивната жалба.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260159 от 15.04.2021 г. по
търг.дело №494/2020 по описа на О.С. П. В ЧАСТТА МУ с която е признато
за установено, че Д. П. Б. дължи на Р.Б. ЕАД сумата от 10 000 евро, дължима
главница по договор за издаване и обслужване на международна кредитна
карта **** без обезпечение /с предоставяне на овърдрафтен кредит/, сключен
на 01.08.2006 г. в гр.П., за което вземане в полза на банката е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №11973 от 29.11.2013 г. по ч.гр.д.№16187/2013 г. по описа на
Р.С.П., както и е осъден да заплати на банката сумата от 968,85 лв. разноски
по заповедното производство и 702,03 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6