Решение по дело №907/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 540
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20195220100907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

22.04.2019г., гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАЙА ПОПОВА

                                                   

при секретаря  Иванка Панчева, като разгледа докладваното от районен съдия ПОПОВА гр.д.№ 907 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Исковата молба с вх. № 4826/27.02.2019 по повод,  на която е образувано гражданско дело № 907/2019г. по описа на РС Пазарджик е депозирана от  Г.С.С., с ЕГН:********** с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Г.П. съдебен адрес: адвокат Г. ***,оф.№6, GSM:0888 629 256, e-mail: gpop@abv.bg против „МБАЛ ЕСКУЛАГГООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Свети Арахангел", №19А, представлявано от управителя К.Н.Н..

Твърди се в исковата молба, че между ищецът д-р Г.С. и ответното дружество бил сключен консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със специалност „Кардиология". Според уговореното в договора консултациите следвало да бъдат предоставени по правилата на НЗОК, като била уговорена цена от 18(осемнадесет) лева за всяка отделна консултация.

С нарочен анекс №10/08.08.2012г. към сключения между ответника и НЗОК Договор № 13/РД-29-419/01.03.2012г. за болнична медицинска помощ ищецът бил заявен и приет като специалист със специалност „Вътрешни болести" и „Кардиология" в списъка от специалисти за изпълнение на клиничните пътеки от ответника, по които лечебното заведение оказва болнична лекарска помощ. До месец август на 2016г. отношенията между контрагентите по процесния договор са коректни, но от този момент ответника започнал да плаща само частично за предоставените медицински консултации, като от месец декември на 2017г. ответника е спрял изцяло да изпълнява задълженията си по заплащане на представените медицински услуги. Поради системния отказ на ответника да плаща на 21.01.2019г. ищецът е заявил, че прекратява договора. Към датата на прекратяване задължението на отведеното дружество към ищеца ми възлизало на 6660(шест хиляди шестстотин и шестдесет)лв., формирано по следния начин: за периода 08.2016-12.2016г. вкл. са извършени 148бр.консултации на стойност 2664лв,, от които са платени 800лв., като неразплатения остатък бил в размер на 1864лв.; за периода 01.2017г.-04.2017г.вкл. са извършени 66 бр. консултации на стойност 1188лв.. от които са платени 600лв., като бил останал неразплатен остатък за периода 588, а общо дължимата сума била в размер на 2452лв.; за периода 05.- 06.2017г. - извършени били 32 консултации на стойност 576лв., платени били 1000лв., като е изплатен периода и бил погасен частично общия дълг останал неразплатен остатък в размер на 2028лв.; за периода 07. - 11.2017г.вкл. са били  предоставени 108бр. консултации на стойност 1944лв., като са били платени 1776лв./което е последното плащане по договора/ и бил останал неразплатен остатък за периода в размер на 168лв., а общия неразплатен остатък бил в размер на 2196лв.; за периода 12.2017-01.2019г. вкл. - ищецът бил извършил общо 248бр. консултации на стойност от 4464лв. като общия размер на неразплатения остатък бил в размер на исковата сума от 6660.00лв.

Твърди се, че ответника не желаел доброволно да се разплати с ищеца  поради което, последният бил мотивиран да поиска съдебна намеса за осъждането на ответното дружество да му заплати дължимите суми, съответната законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Оформен е петитум, съдът да се произнесе с решение, с което да осъди „МБАЛ ЕСКУЛАП"ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул."Свети Арахангел", №19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на ищеца Г.С.С., с ЕГН:********** и адрес: *** сумата от 6660(шест хиляди шестстотин и шестдесет)лв., представляваща неразплатени възнаграждения по консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със специалност „Кардиология", ведно със съответната законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумите, както и разноските по делото.

Направено е искане на основание чл.391 от ГПК, съдът да допусне обезпечение на предявения иск, тъй като от поведението на ответника е очевидно, че без обезпечение за ищеца щяло да бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и като съдът приеме приемете, че са налице предпоставките по ал.1, т.1 на същия законов текст, чрез налагането на запор на МПС, собственост на ответното дружество както следва: лек автомобил марка „***", модел „***", с ДК№***, както и лек автомобил марка „***", с ДК№***.

Представени са писмени доказателства по опис.

С протоколно определение от  №697/28.02.2019г. съдът е допуснал поисканото от ищеца обезпечение на бъдещ облигационен иск, като е наложил запор върху МПС, собственост на „МБАЛ ЕСКУЛАГГООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Свети Арахангел", №19А, представлявано от управителя К.Н.Н. както следва: лек автомобил марка „***", модел „***", с ДК№***, както и лек автомобил марка „***", с ДК№***.

Приложени са писмени доказателства по опис:

Консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със специалност “Кардиология“.

Анекс №10/08.08.2012г.

По делото е постъпил от страна на ответника писмен отговор ,с който се оспорва изцяло така предявеният иск.

Твърди се в отговора, че претендираните суми не се следват, тъй като представеният ищеца консултантски договор бил недействителен, тъй като същият бил привиден, вместо трудов договор, а за такъв трудов договор не било налице съгласие между страните, изразено писмено в необходимата форма за действителност, от страни разполагащи с необходимата представителна власт и от който да произтичат последици за представляваното дружество.

Правното Основание на предявения главен иск било по чл. 79 ал. I от ЗЗД във вр. чл. 266 ал. 1 от ЗЗД- осъдителен иск за заплащане на възнаграждение по консултантски договор. Правното основание на акцесорното вземане за лихви за забава е по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД - осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение.

Сочи се, че за да се  уважи иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка трябва да са осъществени следните предпоставки на закона: 1/ Възложената работа да е изпълнена по уговорения или надлежния начин - чл. 262 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 261 ал. 1 от ЗЗД; 2/ Възложената работа да е изпълнена в срок - чл.262 ал. 2от ЗЗД; З/Изпълнението да е предадено на възложителя ; 4/Изпълнението да е прието без възражения от възложителя -чл. 264 и чл. 266 от ЗЗД.

Настоящия случай не бил такъв, тъй като, между страните се е целяло постигане на трудовоправен резултат, за който не била налице писмена форма. Не било известно наличието на обратно писмо, но било налице начало на писмено доказателство по см. на чл. 165, ал.2 от ГПК, а именно представения от ищеца анекс към договор № 13/РД-29-419/01.03.2012 г. за оказване на болнична медицинска помощ от МБАЛ, тъй като клиничните пътеки, за които се отнасял анекса били относими към оказването на болнична помощ при хоспитализация, за чието осъществяване е необходимо наблюдение от лекуващ и дежурен лекар, както и наличните в представляваното дружество графици на дежурства.

Твърди се, че за разграничение на твърденията следвало да се посочи, че трудовият договор представлява постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна - работник или служител се задължава да предоставя работната си сила за ползването и от другата страна - работодател като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателя се задължава да създаде да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са договорили извършването на определена работа и постигане на определен резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно от довереника на определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка, услуга и други. Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се изразявала в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила - при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя. При гражданското правоотношение се дължи престиране на определен трудов резултат.

В контекста на така изложените съображения и предвид на това, че договорът за изработка ще бъде недействителен, ако същият е привиден (арг. чл. 26, ал.2 от ЗЗД), то следвало да се посочи, че трудовото правоотношение, към което са се стремили страните също било недействително, поради липсата на предвидената от закона писмена форма за действителност.

При отсъствие на валидно сключен трудов договор между страните не били възникнали основни за този договор правоотношения. Ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за добросъвестно изпълнение на осъществяваните функции, както и за тяхното количество. Въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия договор изключвала възможността страните да изразяват волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, свързани с изпълнението на договора. Съдът обаче е обвързан с твърденията в исковата молба. В случая ищецът изрично твърди наличие на консултантски договор и сумите се претендират като възнаграждение по него.

Твърди се, че  предявените искове са неоснователни, тъй като същите били обусловени от нищожно основание.

Съдът след като анализира писмените доказателства по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Предявените искове са основателни.

Безспорно установено от доказателствата по делото Консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със специалност “Кардиология“ Анекс №10/08.08.2012г.е, че ищецът д-р Г.С. и ответното дружество е сключен консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със специалност „Кардиология". Според уговореното в договора консултациите следвало да бъдат предоставени по правилата на НЗОК, като е уговорена цена от 18(осемнадесет) лева за всяка отделна консултация.

С нарочен анекс №10/08.08.2012г. към сключения между ответника и НЗОК Договор № 13/РД-29-419/01.03.2012г. за болнична медицинска помощ ищецът е заявен и приет като специалист със специалност „Вътрешни болести" и „Кардиология" в списъка от специалисти за изпълнение на клиничните пътеки от ответника, по които лечебното заведение оказва болнична лекарска помощ. До месец август на 2016г. отношенията между контрагентите по процесния договор са коректни, но от този момент ответника започнал да плаща само частично за предоставените медицински консултации, като от месец декември на 2017г. ответника е спрял изцяло да изпълнява задълженията си по заплащане на представените медицински услуги.

Поради системния отказ на ответника да плаща на 21.01.2019г. ищецът е заявил, че прекратява договора. Към датата на прекратяване задължението на отведеното дружество към ищеца ми възлиза на 6660(шест хиляди шестстотин и шестдесет)лв., формирано по следния начин: за периода 08.2016-12.2016г. вкл. са извършени 148бр.консултации на стойност 2664лв,, от които са платени 800лв., като неразплатения остатък е в размер на 1864лв.; за периода 01.2017г.-04.2017г.вкл. са извършени 66 бр. консултации на стойност 1188лв.. от които са платени 600лв., като е останал неразплатен остатък за периода 588, а общо дължимата сума била в размер на 2452лв.; за периода 05.- 06.2017г. - извършени са 32 консултации на стойност 576лв., платени са 1000лв., като е изплатен периода и и е погасен частично общия дълг останал неразплатен остатък в размер на 2028лв.; за периода 07. - 11.2017г.вкл. са били  предоставени 108бр. консултации на стойност 1944лв., като са били платени 1776лв./което е последното плащане по договора/ и е останал неразплатен остатък за периода в размер на 168лв., а общия неразплатен остатък е в размер на 2196лв.; за периода 12.2017-01.2019г. вкл. - ищецът е извършил общо 248бр. консултации на стойност от 4464лв. като общия размер на неразплатения остатък бил в размер на исковата сума от 6660.00лв.

Съдът прие, предвид липсата на каквито и да е доказателства, че наведените в отговора на ответното дружество твърдения са изцяло неоснователни, предвид безспоната доказаност в случая на налично валидно правоотношение по сключен консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със специалност „Кардиология". Според, който  консултациите следва да бъдат предоставени по правилата на НЗОК, като е уговорена цена от 18(осемнадесет) лева за всяка отделна консултация..

Безспорно доказани са и размерите на претендираните суми по предявените искове.

С оглед на безспорната установеност от писмените доказателства по делото , съдът прие иска за основателен, поради което счете, че „МБАЛ ЕСКУЛАП"ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул."Свети Арахангел", №19А, представлявано от управителя К.Н.Н.  следва да бъде осъдено да  заплати на ищеца Г.С.С., с ЕГН:********** и адрес: *** сумата от 6660(шест хиляди шестстотин и шестдесет)лв., представляваща неразплатени възнаграждения по консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със специалност „Кардиология", ведно със съответната законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумите, както и разноските по делото.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „МБАЛ ЕСКУЛАГГООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Свети Арахангел", №19А, представлявано от управителя К.Н.Н. следва да заплати на ищеца Г.С.С., с ЕГН:********** с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Г.П. съдебен адрес: адвокат Г. ***,оф.№6 сумата от 700.00 лв. разноски по делото за заплатено  адвокатско възнаграждение, както и сторените съдебно деловодни разноски в размер на 270.74лв. , внесена по исковото производство ДТ

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОСЪЖДА  „МБАЛ ЕСКУЛАГГООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Свети Арахангел", №19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на Г.С.С., с ЕГН:********** и адрес: *** сумата от 6660(шест хиляди шестстотин и шестдесет)лв., представляваща неразплатени възнаграждения по консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със специалност „Кардиология", ведно със съответната законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 26.02.2019г. до окончателното плащане на сумите.

ОСЪЖДА  „МБАЛ ЕСКУЛАГГООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Свети Арахангел", №19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на Г.С.С., с ЕГН:********** и адрес: *** сумата от 700.00 лв. разноски по делото за заплатено  адвокатско възнаграждение, както и сторените съдебно деловодни разноски в размер на 270.74лв. ДТ.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: