Решение по дело №1572/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез процесуалния представител юрисконсулт П. И. против Решение № 625 от 30.04.2024г. на Районен съд гр. Пловдив,III - ти наказателен състав, постановено по АНД № 20245330200967 по описа на съда за 2024г., с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „КРАНЕ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Поддържа се, че в случая е налице пълно и ясно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци, като фактическия състав на нарушението е доказан по безсъмнен начин.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отменения с него електронен фиш.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба – „КРАНЕ” ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат И. А. Д. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за законосъобразността и правилността на оспореното съдебно решение.

Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

3. Депозирана е и частна жалба предявена от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез процесуалния представител юрисконсулт П. И. против Определение № 443 от 01.07.2024г. на Районен съд гр. Пловдив,III - ти наказателен състав, постановено по АНД № 20245330200967 по описа на съда за 2024г., с което е оставена без уважение молба с вх.№ 50313/13.05.2024. по описа на ПРС, депозирана от процесуален представител на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Ответникът по частната жалба – „КРАНЕ” ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат И. А. Д. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната и частната жалби са подадени в рамките на предвидените за това преклузивни процесуални срокове и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. Относно касационната жалба предявена от Агенция „Пътна инфраструктура”:

За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „КРАНЕ” ЕООД против Електронен фиш № № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „КРАНЕ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Първоинстанционния съд е възприел обективираните в електронния фиш фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 21.12.2020 г. в 08:44 ч. на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - Община Марица, път А-1 км.130+588, с посока намаляващ километър, било установено движение на ППС - товарен автомобил влекач „Волво ФХ“ с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, за което имало закупена маршрутна карта № 20122008090571 за конкретния сегмент, но за ППС с допустима максимална маса под 12 с 2 оси, а ППС в действителност имало допустима максимална маса над 12 т. и 2 оси, като платената категория била по-ниска от измерената. Така извършеното нарушение № B70D023DCC65042EE053031F160A714F било установено с устройство №20072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-1 км.130+588. Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС е „Кране“ ЕООД, в което му качество е издаден ел. фиш.

7. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил издадения електронен фиш. За да постанови посочения резултат, Съдът, е приел че са налице някалко съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, които представляват основания за отмяна на същия. В тази насока на първо място, съдът е приел, че представените образци на електронен фиш са утвърдени почти година след извършване и установяване на нарушението, но фишът е издаден именно по утвърдения „бъдещ“ за нарушението образец. Това според съда не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, което самостоятелно да води до отмяна на административния акт, но е индикация за едно твърде продължително бездействие на административнонаказаващия орган, без да има доказателства за неспазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място съдът е приел, че описанието на нарушението е твърде лаконично. Не става ясно от посочените факти нито каква е била декларираната маса, нито каква е била реалната такава, а от там се задълбочава неяснотата, като не става ясна разликата между дължимата и заплатена тол такса чрез закупуването на маршрутна карта. На следващо място е съдът е изложи съображения и относно липсата на надлежно приложение на изискването на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Приел е, че макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл.10б ал.7 – 9 от ЗП да не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко действие (съгласно чл. 288 от ДФЕС), то и обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с реда, предвиден в Регламента за изпълнение. В тази връзка е приел, че доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминатото разстояние, е следвало да уведоми жалбоподателя, като ползвател на ППС, относно неправилно декларираните данни и за доброволно заплащане на остатъчната дължима тол такса за процесния сегмент/ за каквото липсват данни да е било сторено/, и едва след установяване на такова уведомяване и последвало бездействие на жалбоподателя да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи и към ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

За правото :

8. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В случая спорен е приложимият ред за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението/23.12.2020 г.) е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателна отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2, във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, към момента на нарушението/21.12.2020 г., не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към настоящия момент е налице допълнение в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с което изрично е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

9. Наред с гореизложеното, в случая следва да се посочи, че достатъчно основание за отмяната на ЕФ е обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т.нар. „принцип на пропорционалност“. В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 2 500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на търговеца. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба /в случая имуществена санкция/ с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012 г., Urbán, C 210/10, EU:C:2012:64, т. 41), както е и в случая. В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, ЕФ правилно е бил отменен, което впрочем от своя страна прави безпредметно обсъждането на мотивите на решението и направените в тази връзка касационни оплаквания.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

ІV. Относно частната жалба предявена от Агенция „Пътна инфраструктура”:

11.С молба от 13.05.2024г. процесуалния представител на Агенция „Пътна инфраструктура” е направил искане за изменени на решенето в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, първоинстанционният съд е изложил съображения, че съдът не е обвързан да намали размера адвокатското възнаграждение под законоустановения минимум, а е свободен по своя преценка да определи размера на адвокатското възнаграждение. Наред с изложеното съдът е приел, че процесуалния представител на жалбоподателя е осъществил адекватна защита по делото, /чрез подаване на жалба и писмено становище/, независимо, че не се е явил лично в съдебно заседание, каквото не се и изисква по закон.

Съдебният акт е валиден, допустим, и правилен, като не са налице основания за неговата отмяна.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, съдът е свободен по своя преценка да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по конкретния казус и не е обвързан във всеки случай да намали размера адвокатското възнаграждение под законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая преценката от страна на първоинстанционният съд относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение е законосъобразна и обоснована, с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, практиката на СЕС и осъщественото процесуално представителство от страна на упълномощения процесуален представител.

При това положение, и като е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, първоинстанционният съд е постановил определението си в съответствие със закона и като такова същото следва да остане в сила.

V. За разноските :

12. С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във в. с чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника се дължат разноски за касационното производство в размер на 550 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, тридесет и първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 625 от 30.04.2024г. на Районен съд гр. Пловдив,III - ти наказателен състав, постановено по АНД № 20245330200967 по описа на съда за 2024г.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 443 от 01.07.2024г. на Районен съд гр. Пловдив,III - ти наказателен състав, постановено по АНД № 20245330200967 по описа на съда за 2024г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], да заплати на „КРАНЕ” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.